Р Е Ш Е Н И Е № ……
гр.*******, 28.04.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Панагюрският районен съд, в публично
съдебно заседание на 20.04.2021 г., в състав: районен съдия Снежана Стоянова,
при секретаря Нонка Стоянова, като разгледа АНД № 25/2021 г., за да
се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на С.М.Т. *** с ЕГН: ********** против наказателно
постановление (НП) № 21-0310-000024/18.01.2021 г. на Началника на
РУ-*******, с което на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП и за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДв.П
на жалбоподателя е наложена глоба в
размер на 500 (петстотин) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца.
Релевираните в
жалбата оплаквания се свеждат до материална и процесуална незаконосъобразност
на наказателното постановление, чиято отмяна се иска. Твърди се, че жалбоподателят
не разполагал с достатъчно време, за да отиде да даде кръвна проба във ФСМП *******
до определения в талона за медицинско изследване (ТМИ) час. По тази причина отишъл в
здравното заведение след определеното в ТМИ време, където му било отказано да
му бъде извършена кръвна проба за наличие на алкохол. При тези възражения
жалбоподателят счита, че правото му на защита било съществено нарушено.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява
от процесуален представител – адвокат С.С.
***, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на атакуваното НП.
За ответника по
жалбата - АНО, редовно призован, не се явява представител.
Районният съд
провери основателността на жалбата, след като
съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и
след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 08.01.2021
г. в 20,18 часа
в град ******* на улица „**********“ управлява собствения си лек автомобил „Пежо 406“ с рег.№ ** ** ** **под
въздействието на алкохол – 0,75 промили алкохол в издишания въздух, отчетено по
надлежния ред с техническо средство
Алкотест-Дрегер 7510, номер 0085, проба номер 7556.
Въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП. Последното било връчено лично на
нарушителя на 20.01.2021 г., видно от отбелязването в него, а жалбата против НП
била подадена по пощата чрез АНО на 27.01.2021 г., видно от пощенското клеймо
на плика на л.6 в делото, т.е. в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.
След
анализ на събраните по делото устни и писмени доказателства съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 08.01.2021 г. малко след 20,00 часа в
град ******* жалбоподателят С.Т.
управлявал собствения
си лек автомобил „Пежо 406“ с рег.№ **
** ** **. На около 50-100 метра след указателната табела за начало на населено
място, в рамките на гр.*******, на улица „**********“ № 75, жалбоподателят бил
спрян за проверка от дежурния автопатрул. Тъй като жалбоподателят показал признаци
на употребил алкохол, той бил тестван с техническо
средство Алкотест-Дрегер 7510, номер 0085, чиято светлинна скала отчела 0,75
промили алкохол в издишания въздух. На жалбоподателя бил издаден ТМИ, с който
му било указано до 40 минути да се яви във ФСМП гр.*******, където да даде
кръвна проба за химически анализ. Преди връчването на ТМИ, полицаите свалили
регистрационните номера на автомобила и обяснили на жалбоподателя, че в
рамките на 24 часа трябва да намери правоспособен водач, който да прибере
автомобила. Автомобилът бил спрян по такъв начин, че не създавал пречки за движението.
Пътното платно било достатъчно широко, а освен това автомобилът бил спрян
плътно до тротоара. След като му бил връчен ТМИ, жалбоподателят попитал
полицаите дали може първо да отиде в здравото заведение, за да даде кръв, а
след това да организира извозването на автомобила. На въпроса полицаите
отговорили, че няма проблем. Независимо
от това жалбоподателят се обадил на негов познат – св. П Л. и го помили да
дойде на място с още един правоспособен водач, за да приберат автомобила. Св.Л.
пристигнал на място. С него бил П.К., който откарал автомобила на жалбоподателя
до дома му, а жалбоподателят се качил в автомобила на св.Л.. Там двамата
изчакали К и след като прибрали автомобила, жалбоподателят отишъл във ФСМП *******.
Това станало в 21,40 часа, а съгласно ТМИ жалбоподателят следвало да се яви в
здравното заведение до 21,20 часа. Поради просрочие на времето, определено в
ТМИ, дежурният лекар отказал да вземе
кръвна проба на жалбоподателя.
Гореописаната фактическа обстановка съдът
възприе изцяло от
показанията на св.Е.К., отчасти от показанията на св.П Л., както и изцяло от
събраните по делото писмени доказателства, които се намират в пълен синхрон с
показанията на св.К.. Св.К. установи с категоричност, че мястото, на което бил спрян жалбоподателя се намирало в рамките на
гр.*******, на улица „**********“ № 75, на около 50-100 метра след указателната
табела за начало на населеното място. Според св.К. от мястото, където бил спрян
жалбоподателя до ФСМП –******* разстоянието е около един километър, което
можело да се измине за 15 минути пеша. В същия
смисъл са и показанията на св.Л..
Съдът кредитира показанията на полицейския служител св.Е.К., тъй като са обективни и
депозирани от лице, което не е заинтересовано от изхода на делото.
Независимо от служебната връзка между полицейския служител и АНО, първият няма никакъв личен мотив да уличава жалбоподателя, като му приписва нарушение, което иначе той не е извършил. Единственото противоречие между показанията
на св.К. и показанията на св.Л.,
подкрепящи твърденията в жалбата се състои в това дали жалбоподателят е спрян в
рамките на населеното място. Св.Л. твърди, че когато пристигнал на място,
автомобила на жалбоподателя се е намирал извън населеното място, на около
60-100 метра след табелата за населено място, като предната част сочела
към гр.*******. При тези твърдения, след като автомобилът се е движил в посока
гр.******* и се е намирал след табелата за населено място, се
налага несъмнения извод, че жалбоподателят е бил спрян бил в рамките на
населеното място, така както твърди св.К.. Освен това св.Л. твърди, че
автомобилът е бил паркиран плътно до
тротоара, при което не е създавал пречки за движението, което още веднъж потвърждава
горния извод.
При така установените факти времето от 40
минути, определено в ТМИ за явяване на жалбоподателя във ФСМП-*******, за да
даде кръвна проба е в пълно съответствие с разпоредбата на чл.6 от Наредба
№1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, където е фиксирана само
максималната продължителност за срок за явяване в зависимост от мястото, където
е установено нарушението. Целта на закона е лицето да разполага с достатъчно
време, за да се яви в здравното
заведение, а в случая жалбоподателят е разполагал с такова, доколкото св.К.
установи, че разстоянието пеша от мястото, на което е бил спрян жалбоподателя
до ФСМП ******* е не повече от 15 минути. Св.К., както и св.Л. установиха, че
пътното платно е било достатъчно широко и че автомобилът на жалбоподателят не е
създавал никакви пречки за движението. Полицаите са обяснили на жалбоподателя,
че няма проблем автомобилът да остане на място до 24 часа, но жалбоподателят е
избрал първо да организира извозването му, а след това да отиде до здравното
заведение, за да даде кръв за изследване, след като е бил наясно че това следва
да се случи до 21,20 часа. Доказателствата по делото недвусмислено сочат, че
сам жалбоподателят се е поставил в положение да просрочи времето за явяване във
ФСМП ******* за даване на кръв за химически анализ, при което меродавен
съгласно цитираната наредба е резултата от техническото средство.
При така установеното съдът намира, че
извършеното от жалбоподателя запълва
състава на вмененото му административно
нарушение. Последното е доказано по един несъмнен и категоричен
начин.
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган - Началника РУ ******* към ОДМВР Пазарджик, който към дата 18.01.2021 г. е бил оправомощен да
издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.
АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши
автоконтрольор Е.К., който безспорно е
длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл.
189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон.
Административно наказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок,
като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото
във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща
му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Действително, както сочи
процесуалния представител на жалбоподателя, в АУАН е допусната нередовност, като е
посочено че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДв.П,
като е управлявал с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, въпреки
че по-горе е конкретизирано че установените промили алкохол са 0,75. Тази
нередовност обаче АНО е изправил по реда на чл.53, ал.2 ЗАНН, съгласно която
разпоредба наказателно постановление се
издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по
безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, какъвто е настоящия
случай.
Предвид гореизложеното съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административно наказателната
отговорност на жалбоподателя, поради което и атакуваното наказателно
постановление следва да се потвърди.
Санкционната норма на чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП предвижда две кумулативни наказания във фиксиран размер: глоба от 500 лева и наказание лишаване от право да се управлява
МПС за срок от 6
месеца.
При този законодателен подход съдът не намира за нужно да излага мотиви дали
АНО се е съобразил с изискванията за индивидуализация на наказанията, т.е. дали
правилно е отчел наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Единствено следва да се посочи, че наказанията са наложени в размерите,
предвидени в ЗДвП, т.е. законосъобразно.
От страна на РУ-******* не се претендира
юрисконсултско възнаграждение, поради което такова не следва да се присъжда.
По изложените съображения Панагюрският районен
съд в настоящия състав, след като извърши анализ
на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН ,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
НП № 21-0310-000024/18.01.2021
г на Началника на РУ – *******, с което
на С.М.Т.
*** с ЕГН: ********** на основание
чл.174, ал.1, т. 1 от ЗДвП и за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от
ЗДв.П е
наложена глоба в
размер на 500 (петстотин) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца, като законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия
административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: