Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………… /27.09.2021 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV
състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария
Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1082 по описа за 2020
г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „И.“
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, магазин № 6
срещу Наказателно постановление № 03 – 008448 от 20.09.2017 г., издадено от
Директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, с което на дружеството
– жалбоподател, основание на разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 413,
ал. 2 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 10 000 лева (десет хиляди лева) за това, че на
11.08.2017 г. в гр. Варна, на строителен обект, находящ се в гр. Варна, ул.
„Дубровник“ № 54, блок № 3, дружеството „И.“ ЕООД, в качеството на работодател,
при осъществяване на дейност в строителен обект, находящ се в
гр. Варна, ул. „Дубровник“ № 54, блок № 3, не е изпълнило задължението си да
осигури комплексни здравословни и безопасни условия на труд на всички работещи,
вкл. на подизпълнителя „Митко – Галата“ ООД, като е допуснал лицето А.С.С., с ЕГН: **********, изпълняващ длъжност „тенекеджия“ да
се придвижва на работното място на 11.08.2017 г. от балкон на кота + 20, 20 до
равен покрив на кота 23,00 по покрив с наклон 45 градуса по – голям от 20
градуса, без работещия да използва закрепена към покрива стълба – нарушение на
разпоредбата на чл. 16, т. 1б във вр. с т. 2.3 от Приложение № 3 към чл. 2, ал.
2 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд при извършване на строителни и монтажни работи.
Дружеството –
жалбоподател „И.“ ЕООД изразява недоволството си от процесното наказателно
постановление, намирайки го за незаконосъобразно, необосновано и постановено
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, без в самата
въззивна жалба да излага някакви конкретни и подробни аргументи в защита на
своята позиция. Оспорва фактическите констатации, описани в обстоятелствената
част на АУАН и издаденото наказателно постановление, като отправя молба да бъде
отменено наказателното постановление и респ. дружеството да бъде освободено от
административно – наказателна отговорност.
В проведеното на
22.02.2021 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1082 по описа за 2020 г. на
Варненския районен съд, въззивното дружество „И.“ ЕООД
се представлява от своя процесуален представител адв. С.Т. ***, който поддържа
жалбата на посочените в нея основания и моли да бъде отменено наказателното
постановление, като също така претендира присъждането на сторените от дружеството
разноски за адвокатско възнаграждение.
В проведеното на
22.02.2021 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1082 по описа за 2020 г. на
Варненския районен съд, въззиваемата страна дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Варна се представлява от своя процесуален представител
ст. юрисконсулт Д.О., която моли за потвърждаване на наказателното
постановление и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на въззиваемата страна.
От фактическа страна,
съдът намира за установено следното:
На 21.04.2017 г. бил
подписан договор за строителство № МГ – 01/ 21.04.2017 г. между дружеството „И.“
ЕООД, в качеството на възложител и дружеството „Митко – Галата“ ООД, в
качеството на строител, с който контракт дружеството „Митко – Галата“ ООД се
задължило срещу възнаграждение да извърши монтаж на ламаринени обшивки, олуци и
водосточни тръби на обект „Жилищна сграда на ул. „Дубровник“ № 54“
Същевременно на
07.03.2017 г. бил подписан трудов договор между дружеството „Митко – Галата“
ООД, в качеството на работодател и лицето А.С.С., с
ЕГН: **********, в качеството на работник/ служител, по силата на който
контракт С. се задължавал да изпълнява длъжността „тенекеджия“ към дружеството
„Митко – Галата“ ООД.
На 11.08.2017 г. А.С.С. изпълнявал трудовите си задължения към дружеството
„Митко – Галата“ ООД на строителен обект, находящ се в гр. Варна, ул.
„Дубровник“ № 54, блок № 3, като не използвал закрепена
към покрива стълба при придвижването си на строителната площадка от балкон на
кота + 20, 20 до равен покрив на кота 23,00 по покрив с наклон 45 градуса.
В един момент, докато се
придвижвал от балкон на кота + 20, 20 до равен покрив на кота 23,00 по покрив с
наклон 45 градуса, С. загубил равновесие и паднал от голяма височина върху
земята, при което получил травми, несъвместими с живота и последвал летален
изход.
Още същия ден била
уведомена за настъпилия трудов инцидент дирекция „Инспекция по труда“ – гр.
Варна, като нейния директор разпоредил на С.И.П. – гл. инспектор в дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Варна и св. П.Б. Б. – също инспектор в дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Варна да изяснят
обстоятелствата около настъпилия трудов инцидент с летален изход.
Във връзка с възложената
им задача гл. инспектор П. и св. Б. посетили строителния обект, находящ се на
ул. „Дубровник“ № 54, като преценили, че дружеството „И.“ ЕООД, в качеството на строител, при осъществяване на дейност в строителен обект,
находящ се в гр. Варна, ул. „Дубровник“ № 54, блок № 3, не е изпълнило
задължението си да осигури комплексни здравословни и безопасни условия на труд
на всички работещи, вкл. на подизпълнителя „Митко – Галата“ ООД, като е
допуснал лицето А.С.С., с ЕГН: **********, изпълняващ
длъжност „тенекеджия“ да се придвижва на работното място на 11.08.2017 г. от
балкон на кота + 20, 20 до равен покрив на кота 23,00 по покрив с наклон 45
градуса по – голям от 20 градуса, без работещия да използва закрепена към
покрива стълба и с твое свое поведение, в частност бездействие дружеството „И.“
ЕООД е извършило нарушение на разпоредбата на чл. 16, т. 1б във вр. с т. 2.3 от
Приложение № 3 към чл. 2, ал. 2 от Наредба № 2 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи, поради което на 05.09.2017 г. гл. инспектор П. съставил акт за
установяване на административно нарушение, с който санкционирал дружеството за
нарушение на посочената нормативна разпоредба.
В предвидения в
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение
срещу съставения АУАН, като на 20.09.2017 г. Директорът на дирекция „Инспекция
по труда“ гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази
изложена в обстоятелствената част на АУАН, с изключение на обстоятелството, че
приел, че дружеството „И.“ ЕООД има качеството на работодател, издал
наказателно постановление, с което на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5
във вр. с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда, наложил на дружеството „И.“ ЕООД
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10 000 лева за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 16, т. 1б във вр. с т. 2.3 от
Приложение № 3 към чл. 2, ал. 2 от Наредба № 2 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи.
По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира следното:
В случая безспорно е
обстоятелството, че на 11.08.2017 г. на територията на строителен обект,
находящ се на ул. „Дубровник“ № 54 в гр. Варна, изпълняван от дружеството „И.“
ЕООД е възникнала трудова злополука с летален изход, а именно работника/
служителя А.С.С., с ЕГН: ********** е паднал на
земята от голяма височина и е получил травми, несъвместими с живота.
Същевременно от приложения
на л. 26 от НАХД № 1082 по описа за 2020 г. на Варненския районен съд трудов
договор, се установява, че лицето А.С.С., с ЕГН: **********
се е намирал в трудово правоотношение с търговското дружество „Митко – Галата“
ООД, като е изпълнявал длъжността „тенекеджия“.
Между дружеството „И.“
ЕООД и А.С.С. към датата на трудовия инцидент
11.08.2017 г. не са съществували никакви трудови или граждански правоотношения,
поради което и дружеството „И.“ ЕООД не може да има качеството „работодател“ на
починалото лице.
Този факт е важно да бъде
подчертан, тъй като административно – наказателната отговорност на дружеството
– жалбоподател е ангажирана именно в качеството му на „работодател“, което е
видно не само от обстоятелствената част на наказателното постановление, но и от
изрично посоченото нормативно основание за ангажиране на отговорността в
наказателното постановление, а именно нормата на чл. 413, ал. 2 от Кодекса на
труда.
Самата разпоредба на чл.
413, ал. 2 от Кодекса на труда предвижда субект на отговорността за
неизпълнение на задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд по тази норма да бъде именно работодателя, а в случая
дружеството „И.“ ЕООД няма качеството на работодател на лицето А.С.С., поради което и тази констатация на
административно – наказващия орган очевидно е неправилна и представлява
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, доколкото
липсва законова възможност отговорността на „И.“ ЕООД да бъде ангажирана на
основание чл. 412, ал. 2 от Кодекса на труда
в конкретния случай.
Следва да се отбележи, че
видно от обстоятелствената част на съставения от гл. инспектор С.И.П. акт за
установяване на административно нарушение, отговорността на „И.“ ЕООД е
ангажирана в качеството му на „строител“.
Според съда не е спорно,
че „И.“ ЕООД действително има качеството на „строител“ в обекта по смисъла на
чл. 163 от Закона за устройството на територията, като в разпоредбата на чл. 60
от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на строителни и монтажни работи са предвидени определени
задължения за този вид субекти за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, но в случая от събраните в хода на съдебното следствие гласни
доказателства, съдът не може да приеме, че по някакъв начин те са били нарушени
от страна именно на въззивното дружество.
В тази връзка следва да
бъде обърнато внимание на показанията на св. Д.О.Г., който призна пред съда, че
заедно със своя колега А.С.С. самоволно са решили да
се преместят на територията на блок № 3, част от строителния обект на ул.
„Дубровник“ № 54, като не са уведомили никого за това свое решение, вкл.
техническите ръководители на „Митко – Галата“ ООД и „И.“ ЕООД. Показанията на
св. Г. в тази им част са подкрепени напълно от показанията на св. Т.Щ. Т.,
който също призна, че никой представител на дружеството „И.“ ЕООД не е
разпореждал на св. Г. и починалия работник/ служител С. да извършват каквито и
да е било дейности на територията на блок № 3 от строителния обект него ден. Нещо повече – самият св. Т. заяви, че няма създадена практика представители
на „И.“ ЕООД да разпореждат на конкретни работници/ служители на дружествата –
подизпълнители, в случая „Митко – Галата“ ООД да извършват каквито и да е било
работни дейности на територията на строителния обект.
Давайки вяра на
показанията на св. Г. и св. Т., които са последователни и взаимнодопълващи
се, съдът намира за доказан факта, че работника/ служителя А.С.С. самоволно е предприел извършване на дейности на
територията на блок № 3 от строителния обект, който в действителност не е бил
обезопасен и не е имало обезопасително скеле (по думите на св. Т.), но в случая
съдът не вижда причина отговорността за настъпилия инцидент с летален изход да
бъде понесена от „И.“ ЕООД, доколкото действията на работника/ служителя С. са
били извършени без да бъде уведомяван представител на „И.“ ЕООД и да бъдат
съгласувани с него действията на работниците/служителите.
Още повече, че е напълно
недопустимо отговорността на въззивното дружество да бъде ангажирана веднъж в
качеството му на строител (със съставения АУАН), а втори път (с издаденото
наказателно постановление) в качеството му на работодател. Това нарушение на
процесуалните правила е съществено, защото не просто хипотетично, а съвсем
пряко накърнява правото на защита на санкционираното лице, което има право да
разбере в какво качество бива „обвинявано“ за извършеното нарушение и респ. в
какво качество носи административно – наказателна отговорност.
По принцип чисто
теоретично погледнато съществува законова възможност с издаването на
наказателното постановление административно – наказващия орган да „поправи“
допуснати грешки и неточности от страна на актосъставителя
в съставения АУАН, но в случая дори и административно – наказващия орган да не
приема становището на актосъставителя, че „И.“ ЕООД
има качеството на „строител“, то е следвало да обоснове, аргументира и мотивира
позицията си, защо ангажира отговорността му в качеството на „работодател“,
макар и в случая съдът да застъпи становище, че дружеството „И.“ ЕООД няма
качеството на работодател.
Предвид гореизложените
съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 03 – 008448 от
20.09.2017 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр.
Варна е незаконосъобразно, поради което и следва да бъде отменено.
По отношение
разноските.
Предвид извода на съда за
незаконосъобразност на Наказателно постановление № 03 – 008448 от 20.09.2017
г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, следва
дружеството „И.“ ЕООД да бъде обезщетено за сторените разноски за адвокатско
възнаграждение в производството по делото. Общият размер на сторените разноски
възлиза на 1200 лева, съгласно представената фактура от 30.06.2020 г. (л. 72 от
НАХД № 1082 по описа за 2020 г. на Варненския районен съд), но същевременно
съдът намира за основателно възражението за прекомерност на адвокатския
хонорар, което беше наведено в последното по делото открито съдебно заседание,
доколкото делото не се отличава с някаква завишена фактическа и правна
сложност, поради което и следва адвокатското възнаграждение, което въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати, да
бъде намалено до предвидения в разпоредбата на чл. 18, ал. 1 във вр. с чл. 7,
ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения от минимум, а именно 830 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 03 – 008448 от 20.09.2017 г., издадено от
Директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, с което на И.“ ЕООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, магазин № 6, основание
на разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда,
е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10 000
лева (десет хиляди лева) за това, че на 11.08.2017 г. в гр. Варна, на
строителен обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Дубровник“ № 54, блок № 3,
дружеството „И.“ ЕООД, в качеството на работодател, при осъществяване на
дейност в строителен обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Дубровник“ № 54, блок
№ 3, не е изпълнило задължението си да осигури комплексни здравословни и
безопасни условия на труд на всички работещи, вкл. на подизпълнителя „Митко –
Галата“ ООД, като е допуснал лицето А.С.С., с ЕГН: **********,
изпълняващ длъжност „тенекеджия“ да се придвижва на работното място на
11.08.2017 г. от балкон на кота + 20, 20 до равен покрив на кота 23,00 по
покрив с наклон 45 градуса по – голям от 20 градуса, без работещия да използва
закрепена към покрива стълба – нарушение на разпоредбата на чл. 16, т. 1б във
вр. с т. 2.3 от Приложение № 3 към чл. 2, ал. 2 от Наредба № 2 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи.
ОСЪЖДА Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на „И.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, магазин № 6 парична
сума в размер на 830 лева, представляваща сторените разноски за адвокатско
възнаграждение в производството по НАХД № 1082 по описа за 2020 г.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: