Р Е
Ш Е Н
И Е
№
05.07.2021г. гр. Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански
състав на трети юни
две хиляди двадесет
и първа година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ КАРАДЖОВА
секретар Йорданка
Алексиева
като разгледа
докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 1391
по описа за 2020г.
и като обсъди:
Обективно съединени искове
с правно основание чл.22 от ЗПК, чл. 26 от ЗЗД, чл. 143 от ЗЗП и чл. 55 от ЗЗД
и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата В.А.Т. твърди, че на 15,05,2019г. между нея и „Изи
Асет Мениджмънт “ ЕООД е сключен договор за кредит,
по силата на който й е предоставена сумата от 1000 лева, а тя се е задължила да
върне същата, ведно с договорна лихва в размер на 35% годишно в срок от 34
седмици. Страните уговорили ГПР в размер на 41,68% Освен това ищцата се
задължила да представи посоченото в договора обезпечение, а при неизпълнение на
това задължение – да заплати неустойка в размер на 592,79 лева, която се дължи
разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулира
сумата от 34,87 лева.
Твърди, че така сключеният договор е нищожен, тъй като посоченият в
договора лихвен процент не отговаря на действително приложения, доколкото
уговорената неустойка съставлява добавък към
договорната лихва. Вследствие на това нараства и ГПР, но той не е обявен на
потребителя. По този начин кредиторът се обогатява допълнително и се нарушават
добрите нрави като се внася неравноправие между правата и задълженията на
потребителя и доставчика на финансова услуга.
Отделно от горното уговорената договорна лихва надхвърля трикратния размер
на законната лихва, което съставлява нарушение на добрите нрави и води до
нищожност на уговорката за заплащане на такава. Поради това за ищцата не е
възникнало задължение за плащането й.
Нищожна е и клаузата за заплащане на неустойка за неизпълнение на
задължението за представяне на обезпечение, тъй като тя също противоречи на
добрите нрави. Освен това няма присъщата на неустойката обезщетителна
и обезпечителна функция, а води до скрито оскъпяване на кредита. В същото време
изискванията за обезпечение са неизпълними, а срокът за представянето му –
неизпълнимо кратък.
С уговорката за заплащане на неустойка в размер, който не съответства на
вредите от неизпълнението, тъй като е съизмерима с предоставената сума по
кредита, се заобикаля ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Твърди също така, че в договора е записано, че общо дължимата сума е
1125,40 лева, което е подвеждащо, тъй като в нея не е включена уговорената
неустойка. От друга страна размерът на същата е необосновано висок. Ето защо
тази разпоредба е в пряко противоречие на добрите нрави и е нищожна.
Ищецът твърди, че от всичко изложено до тук, следва, че не са спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1, т.9 и 10 от ЗПК, поради което договорът, сключен
между страните е недействителен. А в този случай се дължи само чистата стойност
на кредита.
Ето защо моли да се прогласи нищожността на процесния
договор, евентуално на клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка, както и да
се осъди ответника да заплати сумата от 165,20 лева, представляваща получена
без основание неустойка по договора за периода от 15,05,2019г. до 15,05,2020г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Ответникът „Изи Асет
Мениджмънт“ АД оспорва предявения иск като недопустим поради липса на правен
интерес, тъй като ищцата е изпълнила задълженията си по сключения между
страните договор. Оспорва твърденията, че уговорената неустойка е добавък към възнаградителната
лихва. Твърди, че уговореният лихвен процент не се свежда само до
възнаграждение за ползване на опредЕ.сума, поради
което не би могло да се преценява съответствието на размера й с добрите нрави,
тъй като не съставлява само възнаградителна лихва, а
цена. Оспорва също така доводите за нищожност на уговорената неустойка, като
твърди, че тя не излиза извън обезпечителната, обезщетителната
и санкционната си функция. Твърди, че не е налице нарушение на чл. 11, ал. 1,
т. 9 и 10 от ЗПК, както и че договорът за заем отговаря изцяло на изискванията
на чл. 22 от ЗПК към момента на сключването му. Оспорва и твърденията, че
договорът за заем е нищожен, тъй като клаузите му са неравноправни. Ето защо
моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
След като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
Не се спори
между страните, че на 15,05,2019г. между “Изи Асет Мениджмънт” АД и ищцата е сключен договор за паричен
заем №3527604, по силата на който на В.Т. е предоставена сумата от 1000 лева, а
тя се е задължила да я върне в срок до 08,01,2020г. на 17 двуседмични вноски
ведно с лихва от 35% годишно и ГПР 41,68%. Общо дължимата сума е 1125,40 лева.
Освен това кредитополучателят е поел за задължение в тридневен срок от
подписване на договора да предостави обезпечение, като липсват доказателства,
че е направил това. В този случай е предвидено, че се дължи неустойка в размер
на 592,79 лева, като страните са постигнали съгласие да бъде заплатена на 17 двуседмични
вноски по 34,87 лева, заедно с погасителните вноски.
Възражението,
че липсва правен интерес от предявения иск е неоснователно, тъй като всяка
страна по един договор, има интерес да установи нищожността му без ограничение
във времето и независимо от това дали е изпълнила задълженията си, произтичащи
от него.
Сключеният
между страните договор е потребителски и следва да отговаря на изискванията на
ЗПК.
За извършване на преценката дали договорената между
страните лихва е в съответствие или в противоречие с добрите нрави следва да се
отчетат естеството и размера на задължението, за изпълнението на което е
уговорена лихвата, дали то е обезпечено с други правни способи – поръчителство,
залог, ипотека и др., съотношението между размера на уговорената лихва и
възможността на кредитора да се обедни от предоставянето в заем на пари или
други вещи, изразени чрез ръста на нарастване на цените на основните материални
ценности /златото и недвижимите имоти/ през конкретния период от време, курсът
на основния лихвен процент на БНБ. В настоящия случай заемът не е обезпечен,
поради което съгласно възприетото в практиката на Върховния касационен съд
/решение № 378/18.05.2006 г. по гр.д. № 315/2005 г., ІІ г.о./ противно на
добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва. Основният лихвен процент на
БНБ за лева към този момент от 0,0 %, съответно
размерът на законната лихва е +10 пункта или 10%, а уговореният – 35%. Предвид характера на предоставяната по договора услуга,
следва да се приеме, че
процесните уговорки не съответстват на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните
договорни правоотношения и равнопоставеността на страните по договора. В този смисъл
клаузата за договорната лихва противоречи на добрите нарави, тъй като надхвърля
трикратния размер на законната лихва
при необезпечени кредити. Поради това клаузата, с която е уговорен този размер, е
нищожна.
Доводите за
нищожност на уговорката за заплащане на неустойка при неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение също е основателно. В чл. 4, ал. 1
от договора е предвидено, че заемателят се задължава
в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на
заемодателя едно от следните обезпечения – две физически лица - поръчители или
банкова гаранция. На първо място следва да се отбележи, че нито едното, нито другото
съставлява обезпечение само по себе си по смисъла на закона. В първата хипотеза
вероятно се има предвид поръчителство, което е договор между кредитора и трето
лице, което отговаря за изпълнение на задълженията на длъжника. Поради това
няма как заемателят да носи отговорност за
сключването или не на такъв договор. Сключването на договор за банкова гаранция
по принцип зависи от волята на ответника, но той не съставлява обезпечение на
вземанията, тъй като уредбата му не е посочена в глава VІІ от ЗЗД. По така изложените съображения се налага изводът, че всъщност уговорената неустойка е част от възнаграждението
за предоставения кредит, но е обособена отделно с цел заобикаляне ограничението на чл. 19 ал.4 от ЗПК,
установяващ лимит на годишния процент
на разходите. Поради това съдът намира, че уговорката за заплащане
на неустойка е нищожна.
От заключението на вещото лице се установява, че ако
уговорената неустойка се включи в цената на кредита, то ГПР на разходите би бил
454,30%. От тук следва извод, че на основание чл.19, ал. 5 от ЗПК клаузата,
предвиждаща заплащане на неустойка е нищожна, като надвишаваща размер по чл.19,
ал.4 от ЗПК.
След като посочените клаузи на договора са нищожни, то следва, че договорът
за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл
11, ал.1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Поради това и съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК той
е
недействителен, а
съгласно чл. 23 от ЗПК в този случай потребителят връща само чистата стойност
на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Отделно от горното разпоредбата на чл.26, ал. 4 от ЗЗД предвижда, че нищожността
на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по
право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че
сделката би била сключена и без недействителните й части. В настоящия случай
липсват повелителни норми на закона, които уреждат размера на възнаградителната лихва, като същевременно сделката не би
била сключена без недействителните й части – клаузата за заплащане на възнаградителна лихва. Ето защо и по аргумент за противното
договорът, сключен между страните е нищожен.
По изложените съображения всички доводи, на които се
основават предявените искове са основателни. Предвид диспозитивното
начало следва да се уважи предявения иск за обявяване на нищожност на договора
за паричен заем, сключен между страните.
От горното следва основателността и на предявения иск за
връщане на сумата от 165,20 лева, съставляваща неустойка. От заключението по
съдебно-счетоводната експертиза е видно, че за периода от 15,05,2019г. до
15,05,2020г. В.Т. е заплатила на ответника сумата от 165,20 лева, неустойка.
Поради нищожността на договора, същата е заплатена без правно основание и на
основание чл.55 от ЗЗД ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
сумата от 165,20 лева.
Като акцесорна е основателна и
претенцията с правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й заплащане.
На основание чл. 78, ал.1 ответникът дължи на ищцата
направените по делото разноски в размер на 118,73 лева, заплатена държавна
такса и 150 лева, внесен депозит за съдебно-счетоводна експертиза.
От представения от ищцата договор за правна защита и
съдействие е видно, че е уговорено същата да бъде оказана безплатно на
основание чл. 38, ал.1 от ЗА. В случаите, когато адвокатската защита се
предоставя на лица от кръга на тези по чл.38, ал.1,т.1 - т.3 ЗА и има основание
за присъждане на деловодни разноски в полза на безплатно представляваната
страна, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда
съобразно Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от същата определя минималния
размер за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес възнагражденията. Уважените претенции са с цена от 1718,19 лева и
165,20 лева, съответно минималният размер на адвокатското възнаграждение е 350,27
лева по първия иск и 300 лева по втория. Ето защо ответникът дължи общо сумата
от 650,27 лева.
Поради мотивите, изложени по-горе, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА нищожността на договор за паричен заем №3527604 от
15.05.2019г., сключен в гр. Асеновград между В.А.Т., ЕГН ********** *** и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул.“Джевахарлал Неру №28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46, представлявано от Стефан
Красимиров Колев.
ОСЪЖДА „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
бул.“Джевахарлал Неру №28, „Силвър
център“, ет.2, офис 40-46, представлявано от Стефан Красимиров Колев, да
заплати на В.А.Т., ЕГН ********** ***, сумата от 165,20 лева (сто шестдесет и
пет лева и двадесет стотинки), представляваща платена без правно основание
неустойка по договор за паричен заем № №3527604 от 15.05.2019г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба 24,08,2020г. до
окончателното й заплащане, както и сумата от 268,73 лева (двеста шестдесет
и осем лева и седемдесет и три стотинки) направени по производството разноски.
ОСЪЖДА „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
бул.“Джевахарлал Неру №28, „Силвър
център“, ет.2, офис 40-46, представлявано от Стефан Красимиров Колев, да заплати на адвокат Елена Г.И. -
Мирчева, личен №********** с адрес гр. Пловдив, ул.“Хан Кубрат“ №2, сумата от 650,27 лева (шестстотин и петдесет лева и двадесет и седем
стотинки), представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и съдействие на В.А.Т., ЕГН ********** ***020г. по описа на АРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: