Р Е Ш
Е Н И Е
№ 86 от 26.04.2021 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Лидия Стоилова и с
участието на прокурор Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно
административнонаказателно дело № 53 по описа
за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по касационна жалба от
Районно управление (РУ) – Дупница при Областна
дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) – Кюстендил, срещу Решение №
2/18.01.2021 г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 777/2020 г. по описа на Районен съд –
Дупница, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 19-0348-000634/07.10.2019
г., издадено от началника на РУ – Дупница. С посоченото наказателно
постановление на В.Б.К., с ЕГН **********, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание
глоба в размер на 200,00 лева за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, и на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са наложени административни наказания
глоба в размер на 100,00 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно
средство (МПС) за срок от един месец за нарушение по чл. 123,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В жалбата е наведено касационното основание по чл. 348,
ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на
решението и потвърждаване на наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба – В.К., с писмено становище с вх. № 1605/29.03.2021 г. по описа на
съда оспорва същата като неоснователна.
Прокурорът
дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по
смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет
на въззивно обжалване е НП № 19-0348-000634/07.10.2019 г., издадено
от началника на РУ – Дупница. От фактическата страна на спора районният съд е
установил, че на 27.07.2019
г. от Б.Г.Д.– младши автоконтрольор към РУ – Дупница, в
присъствието на свидетеля И.Н.З., срещу В.К. е съставен Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 643 за това, че на 20.07.2019 г. около 12:50 часа в местността Д.Р., в
посока към ул. „П.”, управляна четириколесно МПС
без регистрационен номер, като вследствие на движение с несъобразена скорост с
пътните условия – ограничена видимост, губи контрол над превозното средство,
навлиза в лентата за насрещно движение и удря насрещно движещия се лек автомобил
марка и модел „Г.У.”, с рег. № СВ****МТ, и без да спира напуска местопроизшествието. Актът е съставен в
отсъствието на нарушителя и му е връчен на 28.09.2019 г. На К. не е изпращана
покана за съставяне на акта. Въз основа на акта е издадено процесното НП, в което е отразена идентична фактическа обстановка, с
изключение на датата на извършване на нарушението – в акта за такава е посочена
датата 20.07.2019 г., а в наказателното постановление – 27.07.2019 г. Районният
съд е отменил наказателното постановление по съображения за незаконосъобразност. Приел е, че в административнонаказателното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на наказателното постановление.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с
наведеното в жалбата касационно основание настоящият
касационен състав намира, че решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно.
Правилен
е изводът на районния съд, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на ЗАНН
относно дължимото съдържание на акта и наказателното постановление, а именно:
несъответствие между акта и наказателното постановление относно датата на извършване
на нарушенията, и липса в акта и в наказателното постановление на пълно, точно
и адекватно на предявеното обвинение описание на нарушенията със съставомерните
им признаци, както и на обстоятелствата, при които са извършени. Съгласно чл. 42, т. 3 и 4 и чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН съответно актът и наказателното постановление следва съдържат
датата и мястото на извършване на нарушението, описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено. Необходимо е да е
налице единство между словесното описание на нарушението, посочено
в акта и в наказателното постановление, тъй като в противен случай субектът, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана, ще бъде
поставен в невъзможност да разбере спрямо кои факти да се защитава в хода на
административнонаказателното производство. Касационната
инстанция споделя напълно мотивите на районния съд по отношение на горепосочените
процесуални нарушения и препраща към същите на основание чл. 221, ал.
2, изр. 2 от АПК. Допускането на посочените съществени процесуални
нарушения е довело до опорочаване на производството и правилно районният съд е
отменил наказателното постановление.
Настоящият
касационен състав намира за необходимо да отбележи, че съставянето на процесния
АУАН в отсъствието на В.К., в противоречие с нормата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН
(нарушителят е бил известен и доколкото по делото липсват доказателства, че е
търсен, но не е бил намерен или че след покана не се е явил за съставяне на
акта, е било неприложимо изключението по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН за съставяне на
акта в негово отсъствие), не е съществено процесуално нарушение,
доколкото не е довело до ограничаване на правото му на защита. Актът е предявен
на К. за запознаване със съдържанието му и за подписване, и му е връчен препис
от същия. При това положение той е имал възможност както да се запознае с акта,
така и да направи възражения при подписването му и в посочения в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
тридневен срок от подписването му. При подписването на акта К. е вписал
възражения в същия. Той не е представил възражения в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не
защото е било нарушено правото му защита, а защото е бездействал да упражни
това свое право. Този тридневен срок е започнал да тече от подписването на акта
от нарушителя, а не от неговото съставяне.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2/18.01.2021
г., постановено по АНД № 777/2020 г. по описа на Районен съд – Дупница.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.