№ 2322
гр. София, 23.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Йоана Генжова
МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Въззивно
гражданско дело № 20221100500703 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20150288 от 01.07.2021 г., постановено по гр.д. № 64018/2019 г. по
описа на Софийски районен съд, II Гражданско отделение, 57-ми състав, „Л.Л.“ ООД,
ЕИК ****, е осъдено да заплати на КР. Г. Д., ЕГН **********, на основание чл. 200,
ал. 1 КТ сумата от 20 664 лв. /двадесет хиляди шестстотин шестдесет и четири лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
трудова злополука, настъпила на 24.01.2019 г. в Германия, изразяващи се в претърпени
болки и страдания, вследствие на телесно увреждане: счупване на фибуларен малеол
/ляв крайник/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.01.2019 г. до
окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над сумата от 20 664
лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв.; на основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата от
546 лв. /петстотин четиридесет и шест лева/, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на
24.01.2019 г. в Германия /направени разходи за лечение/, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 30.01.2019 г. до окончателното изплащане, като този иск
е отхвърлен за разликата над сумата от 546 лв. до пълния предявен размер от 780 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът е осъден да заплати в полза на Софийски
районен съд сумата от 1014,37 лв. / хиляда и четиринадесет лева и тридесет и седем
стотинки/.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач –
„Застрахователно дружество Е.“ АД на страната на ответника „Л.Л.“ ООД.
Срещу решението в частта, с която предявеният иск с правно основание чл. 200,
ал. 1 КТ е уважен за сумата от 20 664 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди в резултат от настъпилата на 24.01.2019 г. трудова злополука,
ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане, е
постъпила въззивна жалба от „Л.Л.“ ООД /ответник в производството/.
1
Жалбоподателят заявява оплакване, че решението е неправилно, тъй като в
противоречие със събраните в производството доказателства, съдът е приел, че не е
била допусната груба небрежност от страна на ищеца, изразяваща се в неспазване на
мерките за безопасност при работа, липса на елементарно внимание и старание, тъй
като не е използвал специалните зимни обувки, предоставени му от работодателя.
Критикува се дейността на съда по обсъждане и анализ на събраните в производството
доказателства. Оспорва се от същите в производството да е доказано настъпването на
процесния инцидент, както и че е налице причинна връзка между същия и телесното
увреждане на ищеца. Жалбоподателят обжалва решението и с доводи за неправилно
приложение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като счита присъденото в полза на ищеца
обезщетение за прекомерно и несъответстващо на установените по делото
неимуществени вреди. Заявеното с жалбата искане е за отмяна на решението на
първоинстанционния съд в обжалваната част, като с решението въззивният съд да
определи обезщетение за неимуществените вреди в справедлив размер, съобразен с
нормата на чл. 52 ЗЗД и със степента на съпричиняване на увреждането от страна на
ищеца по смисъла на чл. 201 КТ.
Не е подаден отговор на въззивната жалба от КР. Г. Д. /ищец с производството/.
От третото лице помагач „Застрахователно дружество Е.“ АД е постъпило
становище, с което подпомагащата страна е заявила, че намира подадената жалба за
основателна.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените с въззивната жалба оплаквания, намира за установено следното
от фактическа страна:
Безспорно между страните по делото е, че по силата на сключен помежду им
трудов договор към 24.01.2019 г. ищецът е заемал при ответника длъжността „шофьор,
товарен автомобил - международни“.
Установява се от приетото като писмено доказателство в производството
Разпореждане № 23101/20.02.2019 г., издадено от Национален осигурителен институт,
Териториално поделение – София град, че на основание чл. 60, ал. 1 КСО,
декларираната от „Л.Л.“ ООД злополука, станала с КР. Г. Д. на 24.01.2019 г., е
призната за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО, тъй като инцидентът е настъпил по
време и по повод на извършваната от ищеца работа. В разпореждането е описан
следния механизъм на настъпване на злополуката: при слизане от управлявания от него
тежкотоварен автомобил, пострадалият се е подхлъзнал и паднал, вследствие на което
е получил закрито счупване на външен /латерален/ малеолус на левия крак.
От представената по делото медицинска документация – протокол за посещение
на център по неотложна медицинска помощ в гр. Роверето, Република Италия,
епикриза от отделение по ортопедия и травматология, МБАЛ „Св. Николай
Чудотворец“ ЕООД, гр. Лом, амбулаторни листове за медицински прегледи от
07.02.2019 г., 08.03.2019 г., 08.04.2019 г., 03.05.2019 г., 05.06.2019 г., 07.06.2019 г.,
болнични листове за временна неработоспособност от 07.02.2019 г., 08.03.2019 г.,
09.04.2019 г. 07.05.2019 г., 07.06.2019 г. се установява следното:
На 25.01.2019 г. ищецът е постъпил за преглед в Център за неотложна медицинска
помощ в болница в гр. Роверето, Република Италия, с оплаквания за болка в областта
на левия глезен. Прегледан е от лекар, който е назначил консултация с ортопед и
рентгенографско изследване. В резултат от консултацията с ортопед в същата болница
и въз основа на рентгенография е поставена диагноза леко фрагментирана
супрамалеоларна фрактура на лявата фибула, дисторзионна травма на левия глезен,
получена по време на работа, при слизане от камиона на 24.01.2019 г., докато ищецът
се е намирал в Германия. Ставните връзки са били запазени. Специалистът е
установил, че левият глезен е много подут и болезнен дифузно. На пациента е
забранено да се натоварва отляво. Дадени са препоръки лявото стъпало да се държи
2
нависоко, да се придвижва с помощта на патерици с по-малко натоварване отляво.
Предписана е антитромботична профилактика за период от 30 дни, както и извършване
на ежеседмични контролни изследвания на кръвни показатели относно тромбоцитите
през първите три седмици от лечението. Предписана е обезболяваща терапия при
нужда. Препоръчано е рентгенографско изследване на левия глезен и ортопедичен
преглед с евентуално гипсиране с гипсов ботуш. Пациентът е изпратен за домашно
лечение на негова отговорност. Установява се от съдържанието на протокола, че
предоставените от лекаря ортопед на пациента услуги са ортопедичен преглед,
гипсиращо приспособление /гипсов ботуш/, подкожно инжектиране.
На 29.01.2019 г. ищецът е постъпил за лечение в отделението по ортопедия и
травматология на МБАЛ „Св. Николай Чудотворец“ ЕООД, в гр. Лом. При снемане на
анамнезата е установено, че ищецът е с поставена гипсова имобилизация – гипсова
шина на подбедрицата. Същата е отстранена, като след отстраняването движенията
на глезенната става са били болезнени и ограничени. Констатирани са оток и хематом.
На 30.01.2019 г. ищецът е опериран, като е извършена кръвна репозиция и вътрешна
фиксация с 1/3 тубуларна плака с кортикални и спонгиозни винтове фи 3,5 мм. При
изписването на пациента на 05.02.2019 г. е предписано да се придвижва с помощни
средства. Назначено е медикаментозно лечение. Издаден е болничен лист за временна
неработоспособност за период от 8 дни.
Видно е от съдържанието на приетите като писмени доказателства амбулаторни
листове от 06.02.2019 г., 07.03.2019 г., 08.04.2019 г. за извършени медицински
прегледи, че в посочения период ищецът се е придвижвал с две помощни средства.
Глезенът е бил болезнен и оточен, с ограничени движения в глезенната става.
Към 03.05.2019 г. ищецът вече се е придвижвал без помощни средства, видно от
съдържанието на амбулаторен лист № 000889/03.05.2019 г. за извършен медицински
преглед. В периода до 07.06.2019 г. при извършените медицински прегледи е
констатирано продължаващото наличие на оток на глезена, както и болезнени,
ограничени движения на глезенната става.
В периода от 06.02.2019 г. до 05.07.2019 г. ищецът е ползвал отпуск поради
временна неработоспособност с оглед поставената му диагноза счупване на външен
/латерален/ мелеолус. Като причина за издаването на болничните листове е посочена
трудовата злополука.
Не е спорно между страните, че във връзка с настъпилото травматично увреждане
на ищеца е заплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Злополука“, за
която е издадена застрахователна полица № ********** с период на застрахователно
покритие 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г., в размер на 336 лв.
Установено е на следващо място, че на ищеца е проведен инструктаж по
безопасност и здраве при работа на 07.09.2018 г. и на 14.01.2019 г., за което
обстоятелство ищецът се е подписал в представената по делото извадка от книга за
ежедневен инструктаж.
На 26.11.2018 г. на ищеца са предадени зимни обувки WEURTH № 46, за което
обстоятелство между страните е подписан приемо-предавателен протокол, прието като
писмено доказателство по делото.
В хода на първоинстанционното производство са събрани гласни доказателствени
средства чрез разпита на свидетелите Ц.М.С. и Д.Ц.А..
От показанията на свидетеля С. се установява, че във връзка със счупването на
левия му глезен се е грижила за ищеца като болногледач по време на болничния
престой и след изписването му от лечебното заведение. Помагала е с домакинската
работа, както и за осъществяване на физиологичните му нужди до края на м.06.2019 г.
Единственото, което ищецът е успявал да прави сам, било да се изправя и да сяда.
Ползвал е патерици дълъг период от време, според свидетеля около 6 – 7 месеца. Имал
е болки и е приемал болкоуспокояващи. Съгласно показанията ищецът не се е
3
възстановил напълно от травмата, тъй като кракът му продължава да отича.
От показанията на свидетеля А., служител в ответното дружество, се установява,
че ищецът е следвало да пътува по работа от Германия до Италия. Свидетелят е узнал
за инцидента по телефона. От страна на работодателя е отправено предложение
ищецът да отиде в болница в Германия, което той е отклонил, тъй като не владее
немски език. Камионът, който ищецът е управлявал, бил с автоматични скорости, с
оглед което е пожелал да отиде в Италия, където да му бъде оказана медицинска
помощ. В Италия е посетил болнично заведение. След като от дружеството са узнали,
че ищецът трябва да се прибере в България, започнали да организират пътуването.
Разполагали с шофьор, който току що се завърнал от курс. Налагало се обаче познати
на ищеца да вземат този шофьор, който живеел в Тетевен, и да го закарат до Италия, от
където този шофьор да прибере камиона, заедно с ищеца до България. Познатите на
ищеца са поискали да тръгнат веднага, но другият шофьор не можел. Когато другият
шофьор е отишъл в Италия да прибере камиона, който Красимир управлявал, него вече
го е нямало. Предал е ключовете и документите на друг колега в Италия. Относно
инцидента в Германия от страна на дружеството, на територията на което ищецът е
посочил, че е настъпила увредата, са уверили, че не е имало снежни бури, както и
заледени участъци на мястото, където ищецът е следвало да натовари камиона.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, прието в хода на
първоинстанционното производство и изготвено въз основа на наличната по делото
медицинска документация и преглед на ищеца, се установява, че при процесния
инцидент е получил счупване на малкия пищял на лява подбедрица в областта на
глезенната става – трайно увреждане, затруднило движението на ляв долен крайник за
период от повече от 30 дни. При извършения на 09.10.2020 г. преглед е установено
наличието на оперативен белег по външната страна на лява глезенна става с дължина
около 14 см. на нивото на кожата. Констатиран е ограничен обем на движение в лява
глезенна става – невъзможност за повдигане на ходилото нагоре /дорзална флексия/,
което има траен характер. Получената травматична увреда според вещото лице е в
резултат от злополуката, описана в исковата молба. Наднорменото тегло при ищеца е
удължило възстановителния период с около 2 месеца, тъй като е трябвало да се изчака
по-здраво зарастване на счупването преди натоварване на крайника.
При излагане на основното заключение на съдебно-медицинската експертиза по
реда на чл. 200, ал. 2 ГПК в откритото съдебно заседание на 23.02.2021 г., вещото лице
е пояснило, че с оглед характера на счупването е било задължително ставата да бъде
обездвижена. Ограниченият обем на движения експертът обяснява с нарушаването на
хрущяла. Консервативно лечение би могло да бъде приложено само ако разместването
на фрагментите е до 1 мм. Ако разстоянието между тях е над 1 мм., е необходимо да
бъде възстановено съотношението, за да функционира отново ставата.
В първоинстанционното производство е прието и допълнителното заключение на
съдебно-медицинската експертиза, от което се установява, че от представеното образно
изследване на глезенната става, извършено в болницата в гр. Роверто, Италия, е видно,
че са налице данни на счупване на латералния външен малеол на лява глезенна става.
На вещото лице са били представени и снимки от рентгенографското изследване,
извършено в болницата в гр. Лом преди оперативната интервенция. Измереното
разстояние между фрагментите на снимките е 3,4 мм. От следоперативните
рентгенографии е установено наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с
метална остеосинтезна плака и винтове. По делото не са налице данни ищецът да е
провеждал рехабилитация.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
4
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и е допустимо – в обжалваната от ответника част. С него съдът правилно е приел, че
предявеният иск по чл. 200, ал. 1 КТ за обезщетение за неимуществени вреди е доказан
в своето основание. Предвид наведените с въззивната жалба оплаквания относно
оценъчната дейност на доказателствата, събрани в производството, изводите на съда
относно фактите и въпросите за приложението на материалния закон, настоящият
състав намира, че следва да изложи свои мотиви по съществото на спора, като даде
отговор и на въпроса за размера, за който искът е основателен.
Отговорността на работодателя за причинени на работника увреждания на
здравето при или по повод изпълняваната работа е безвиновна отговорност.
Работодателят отговаря дори когато трудовата злополука е причинена от непреодолима
сила или от действия на самия пострадал, стига последните да не са умишлено
извършени, при или по повод изпълнение на възложената работа или на каквато и да е
работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя.
Въз основа на събраните в хода на производството доказателства въззивния съд
приема, че ищецът е материално легитимиран да претендира от ответника в качеството
му на негов работодател към момента на настъпване на злополуката репариране на
неимуществени вреди, причинени му от процесния инцидент, признат за трудова
злополука. Установено е в производството от представеното разпореждане №
23101/20.02.2019 г., издадено от НОИ, ТП – София град, че на 19.02.2019 г.
работодателят – „Л.Л.“ ООД е подал декларация за настъпването на злополука с
ищеца, в резултат на което е извършено разследване и на основание чл. 60, ал. 1 КСО
настъпилото увреждане е признато за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО, като
настъпила през време и по повод на извършваната работа – управляване на
тежкотоварен автомобил, при слизането от който ищецът се е подхлъзнал и е паднал,
вследствие на което е получено счупването.
Разпореждането по чл. 60, ал. 1 КСО е индивидуален административен акт и
подлежи на обжалване от заинтересованите лица, сред които са и страните по делото
/пострадало лице и осигурител/. Доколкото няма данни и не се твърди разпореждането
да е обжалвано, следва да се приеме, че същото е влязло в сила. Гражданският съд е
длъжен да приеме /поради забраната да ревизира законосъобразността му съгласно чл.
17, ал. 2, изр. 2 ГПК/, че е настъпило увреждане по описания в разпореждането начин и
че същото съставлява трудова злополука. Наличието на влязъл в сила административен
акт, в който се съдържа произнасяне по спорните факти, е пречка за преразглеждането
им в съдебния процес и тяхното опровергаване по пътя на т.нар. косвен съдебен
контрол, щом не са направени доводи и възражения, свързани с валидността му и при
служебната проверка не се установят пороци, които имат за последица нищожност на
акта / в този смисъл Решение № 410 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 599/2009 г., III
г. о., ГК Решение № 319 от 22.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 204/2009 г., III г. о., ГК,
Решение № 374 от 23.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3766/2013 г., IV г. о., ГК и др./.
Ето защо и неоснователно с въззивната жалба се поддържа, че ищецът не е
доказал в производството настъпването на трудовата злополука по описания в исковата
молба начин, както и че в резултат от същата е причинено закритото счупване на
външния /латерален/ малеол на левия крак на ищеца. Настъпването на обсъжданите
факти е установено с индивидуалния административен акт, като гражданският съд не
разполага с правомощие да ревизира същия, приемайки различни от установените с
него факти.
От основното и допълнителното заключения на съдебно – медицинската
експертиза и приобщената по делото медицинска документация се установява, че
полученото увреждане е затруднило движението на левия долен крайник на ищеца за
период от около пет месеца и две седмици, през които ищецът е ползвал отпуск поради
временна неработоспособност. Съгласно допълнителното експертното заключение
разместването на фрагментите не предполага ефективност на консервативното
5
лечение, с оглед което и съдът приема, че оперативният път на лечение е бил
единственият възможен в случая. В период от около три месеца след извършване на
оперативната намеса, ищецът е ползвал помощни средства за придвижването си, като
за целия период на временна неработоспособност травмата е довела до оток на
крайника, ограничени движения и болезнени усещания.
За неоснователни в тази връзка въззивният съд намира доводите на
жалбоподателя, че ползването на отпуск поради временна неработоспособност е
продължило повече от необходимото за възстановяване на ищеца от травмата. Видно
е, че болничните листове са издадени във връзка с продължаващи оплаквания във
връзка с увреждането, настъпило от трудовата злополука. По надлежния официален
ред комисии от лекари са констатирали във времето необходимостта от продължаване
на отпуска поради временна неработоспособност, с оглед което съдът приема, че за
периода до 05.07.2019 г. ищецът е бил неработоспособен по причина травматичното
увреждане, причинено му от трудовата злополука. Позоваването с жалбата, че е била
подадена жалба от страна на директора на ТП на НОИ – София град срещу болничен
лист № Е20197131833, издаден от ОЛКК ДКЦ 1 – Лом ЕООД, не обуславя различен
извод относно продължителността на възстановителния период за ищеца, доколкото не
е установено болничният лист да е бил отменен по надлежния ред.
Установено е на следващо място от събраните в хода на производството писмени
доказателства, от показанията на свидетеля С., както и от заключенията на съдебно-
медицинските експертизи, че през периода на възстановяване от травмата Д. е търпял
болки и страдания, съставляващи неимуществени вреди, подлежащи на обезвреда.
През посочения период ищецът се е нуждаел от чужда помощ в домакинството и за
осъществяване на личните си нужди, което е провокирало у него чувство на
неудобство, напрежение и безпокойство.
Наред с горното съдът отчита, че пълната стабилност на лявата глезенна става е
трайно засегната, с оглед констатираното от вещото лице при личен преглед на ищеца
ограничение на обема на движение на ставата. В тази връзка следва да се посочи, че
въззивният състав на съда дава вяра на заключенията на вещото лице по съдебно-
медицинската експертиза, като прецени съответствието на същите със събраните
писмени и гласни доказателства по делото, а също и като съобрази, че експертизата в
пълнота и компетентно е отговорила на поставените за изясняване въпроси.
Заключенията са изготвени от лице, притежаващо необходимата компетентност и
знания из областта на медицинските науки /лекар ортопед – травматолог/ и доколкото
не възникват съмнения относно тяхната правилност, съдът ползва същите при
изграждането на изводите си за фактите.
Неоснователно с оглед изложеното, с въззивната жалба се поддържа, че са налице
съществени противоречия между съдържанието на медицинските документи от
болницата в гр. Роверето, от една страна, с медицинските документи от болницата в гр.
Лом и установеното със заключението на СМЕ, от друга. Видно е, че още при прегледа
в лечебното заведение в гр. Роверето е констатирано наличието на фрагментирана
фрактура на лявата фибула. В епикризата, издадена от МБАЛ „Св. Николай
Чудотворец“, е посочено, че се касае за вторична дислокация, счупване на фибуларен
малеол. Независимо от отразеното в медицинската документация от двете лечебни
заведения, следва да се посочи, че от допълнителното заключение на СМЕ в
производството е установено, че и на резултатите от ренгенографските изследвания,
направени в болницата в гр. Роверето са били налице данни за счупване на латералния
външен малеол на лява глезенна става. При изследванията, проведени преди
операцията, разстоянието между фрагментите е било в размер на 3,4 мм., с оглед което
експертът е заключил, че оперативното лечение е било правилният вариант за
възстановяване от травмата. С оглед констатациите на експерта за състоянието на
глезенната става към момента на провеждане на образните изследвания в гр. Роверето
и в гр. Лом, според въззивния състав на съда следва да се приеме, че дислокация
6
/разместване на фрагментите на ставата/ е била налице още към момента на
извършване на прегледа в болницата в гр. Роверето, с оглед което и не е налице
твърдяното от жалбоподателя съществено противоречие.
Неоснователно от страна на въззивника се поддържа, че заключението на вещото
лице в частта, че е налице трайно ограничен обем на движенията на глезена
противоречи с констатацията, отразена в медицинската документация, съставена в
болничното заведение в гр. Роверето, че са били запазени ставните връзки. Никъде в
заключението си вещото лице не е посочило, че ставните връзки са били нарушени, а
че се касае счупване с разместване на фрагментите. Последното е установено по
несъмнен начин по делото, с оглед което и тези доводи на жалбоподателя не следва да
бъдат по-подробно обсъждани.
Във връзка с оплакванията на въззивника ответник по допуснати нарушения при
оценката на гласните доказателства от решаващия състав на СРС при постановяване на
съдебното решение въззивният състав намира следното:
Не са налице основания съдът да не даде вяра на показанията на свидетеля С.,
която през възстановителния период се е грижила за ищеца. Показанията на този
свидетел пресъздават личните впечатления във връзка с инцидента. Отличават се с
последователност на изложението и яснота, кореспондират с приетите писмени
доказателства и заключението на вещото лице по СМЕ. Неоснователно в тази връзка с
жалбата са наведени оплаквания, че свидетелят С. не е лице с медицинско образование,
с оглед което и няма компетентност да прецени степента на болките и страданията и
обстоятелството дали ищецът е приемал болкоуспокояващи медикаменти, както и че за
установяване на тези обстоятелства ищецът е следвало да представи медицински
документи, а не да ангажира свидетелски показания. Процесуалният закон не поставя
подобни ограничения относно способите за доказване на тези обстоятелства в
производството. Установяването им е допустимо с всякакви доказателства и
доказателствени средства, като само за пълнота следва да се посочи, че и в приетите
като писмени доказателства по делото амбулаторни листове за извършени прегледи е
отразено, че движенията на ставата през възстановителния период са болезнени и
ограничени, а глезенът - отекъл. Ето защо и съдът приема, че от показанията на този
свидетел в достатъчна степен са изяснени обстоятелствата, за които е разпитан –
болките, несгодите, притесненията, безпокойството и нуждата от чужда помощ през
възстановителния период, в която част свидетелските показания се подкрепят от
писмените доказателства и заключението на експертизата, с оглед което и правилно
същите са кредитирани.
По оплакванията, че съдът не кредитирал показанията на другия разпитан
свидетел в производството, въззивният съд приема следното:
Показанията на свидетеля А. не допринасят съществено за изясняване на спора от
фактическа страна. Същите са интерпретирани превратно с въззивната жалба. Този
свидетел не е очевидец на инцидента с ищеца, за да се приеме, че от същите по делото
е установено механизма на настъпване на злополуката. Обстоятелствата около
настъпване на инцидента са отразени в издаденото разпореждане, с което злополуката
е призната за трудова. От анализа на съдържанието на акта, с който злополуката с
ищеца е призната за трудова, не може да се направи извод за липса на твърдяното от
ищеца увреждане на крайника му, противно на доводите на ответника в жалбата
По възраженията на ответника за неправилно приложение на правилото на чл.
201, ал. 2 КТ:
Съгласно тази разпоредба на материалния закон отговорността на работодателя
може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е
допуснал груба небрежност.
В трайната съдебна практика на ВКС се приема, че груба небрежност при трудова
злополука е налице, когато пострадалият е предвиждал настъпването на
7
неблагоприятните последици, но се е надявал, че няма да настъпят или че ще ги
предотврати. Приема се, че грубата небрежност е тежко нарушаване на дължимата
грижа при положение, че пострадалият е могъл да я съблюдава в конкретната
обстановка, каквото един обикновен човек, поставен в същата обстановка не би могъл
да го допусне. Именно поради факта, че пострадалият участва в увреждането, това му
поведение следва да бъде отчетено при определяне на дължимото се обезщетение, тъй
като колкото повече едно лице е допринесло за настъпване на вредата, толкова по-
голямо следва да е неговото участие в нейното обезщетяване.
С отговора на исковата молба ответникът твърди проявена от ищеца груба
небрежност, тъй като при настъпване на инцидента не е използвал предоставените му
от работодателя зимни обувки с висок грайфер. Поддържа, че на ищеца е бил
проведен първоначален инструктаж относно мерките за безопасност, с които се твърди,
че не се е съобразил. Ищецът също така, според изложеното в отговора, не е попълнил
и представил на работодателя си работен дневник за м.януари 2019 г., от който да се
установи къде се е намирал на 24.01.2019 г. и дали злополуката е настъпила при
изпълнение на трудовите му задължения в Германия или на друго място.
Така наведените от ответника конкретни възражения за съпричиняване на вредите
от страна на работника са неоснователни. В производството работодателят не е
доказал твърдението си, че ищецът не е носил предоставените като част от работното
му облекло зимни обувки към момента на настъпване на инцидента. Не е установено
също, че обувките са имали такива характеристики, че да предотвратят във всички
случаи подхлъзване на заледени или заснежени повърхности, като същевременно за
ищеца е било комфортно да шофира с тях на дълги разстояния.
Другото възражение – че ищецът не е попълнил и представил на работодателя си
работен дневник за м.януари 2019 г., от който да се установи къде се е намирал на
24.01.2019 г. и дали злополуката е настъпила при изпълнение на трудовите му
задължения в Германия или на друго място, не обосновава извод за наличие на
причинна връзка между неизпълнението на това задължение, каквото в производството
не е установено ищецът да е имал, с настъпването на злополуката, още по-малко
същото може да бъде квалифицирано като форма на проявена от работника груба
небрежност.
Тук е мястото да се подчертае, че ответникът до настъпването на процесуална
преклузия за въвеждане в производството на конкретни възражения, ограничаващи
отговорността му по чл. 200 КТ, не е ангажирал други фактически основания и доводи,
че ищецът е допринесъл за увреждането, като е проявил груба небрежност.
Трайна и последователна е практиката на ВКС, че възражението на ответника за
съпричиняване на вредата се смята за преклудирано, ако не е направено в срока за
отговор на исковата молба или не е въведено своевременно и след узнаване на новото
обстоятелство, доколкото същото би могло да бъде основание за приложение на чл.
201, ал. 2 от КТ /така Определение № 113 от 13.02.2019 г. на ВКС по гр. д. №
2064/2018 г., IV г. о., ГК/. Работодателят не твърди и не установява в производството,
че е предложил на ищеца съдействие да му бъде оказана медицинска помощ в
Германия. Работодателят не въвел своевременно в производството твърдения, че
непотърсената веднага от ищеца медицинска помощ е основание за намаляване на
отговорността му по реда на чл. 201 КТ, с оглед което и въззивният съд не следва да
обсъжда същото. В случая работодателят при известните му в производството факти и
обстоятелства не е основал възражението си по чл. 201 КТ с твърдения, че ищецът не е
спазил предписанията на здравните органи, дадени му при прегледа в болницата гр.
Роверето /пътуване без трансортна имобилизация и без каквото и да е обезопасяване на
травмата, за спазване на покой и ненатоварване на крайника/, както е приел в мотивите
на решението си решаващият състав на първоинстанционния съд. Дори да се приеме,
че такова възражение своевременно е било заявено в производството от страна на
ответника, то същото е неоснователно. На първо място, от представената по делото
8
медицинска документация става ясно, че на ищеца е бил поставен гипсов ботуш в
лечебното заведение в гр. Роверето, Италия, който е бил премахнат в болницата в гр.
Лом преди извършване на оперативната интервенция. На следващо място, от
допълнителното заключение на СМЕ, по делото е установено, че данни за счупване на
глезенната става с разместване /дислокация/ на фрагментите са били налице още при
извършване на прегледа в Италия. Също така от свидетелските показания на свидетеля
А. е установено, че предложението от страна на работодателя е било близки на ищеца
да превозят от гр. Тетевен до гр. Роверето друг служител на работодателя, който да
върне обратно в България управлявания от ищеца камион заедно с ищеца.
Неприемането от страна на ищеца на предложението на работодателя за пътуване по
описания в свидетелските показания на А. начин според въззивния състав на съда не е
проява на груба небрежност, съответно основание за приложението на чл. 201 КТ. Ето
защо и според състава на въззивния съд не е налице съпричиняване на вредата от
страна на работника по смисъла на чл. 201 КТ. Доколкото обаче решението не е
обжалвано от страна на ищеца и не са ангажирани доводи за неправилност на същото в
частта, с която е прието наличието на обективно съпричиняващо поведение,
обуславящо намаляване на отговорността на работодателя, с оглед разпоредбите на чл.
269 ГПК и чл. 271, ал. 1, изр. посл. ГПК, то в тази част решаващите изводи на
първоинстанционния съд следва да бъдат съобразени.
Следва да се даде отговор на въпроса какъв е справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди при отчитане на всички особености на
конкретния случай.
С Постановление на Пленума на ВС № 4/1968 г., т. II, е прието, че понятието
справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, че то е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва
да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и др.
За определяне на справедливия размер на обезщетението следва да бъде отчетено
естеството на травмата, оперативното лечение с поставяне на остеосинтезни плаки и
винтове, продължителността на възстановителния период, наситен с физически болки
и негативни психоемоционални състояния, необходимостта от ползване на помощни
средства за придвижване и чужда помощ в ежедневието. Отчита се също така и
обстоятелството, че две години след настъпване на травмата /при извършване на
прегледа на ищеца от вещото лице/ е налице ограничение на обема на движение на
ставата с траен характер, а също и оперативен белег с дължина 14 см.
Наред с изложеното, за определяне на справедливия размер на обезщетението на
неимуществени вреди, съдът отчита, че към датата на инцидента ищецът е бил лице в
трудоспособна възраст /58 г./, трудово ангажиран, чието ежедневие и ритъм на живот
са били съществено променени в резултат от травматичната увреда. Отчитат се и
социално-икономическите условия и стандарт на живот в страната през 2019 г.
По тези съображения съдът намира, че справедливият размер на обезщетението за
претърпените от ищеца във връзка с процесния инцидент неимуществени вреди при
отчитане на конкретните особености на случая е сумата от 25 000 лева. При
съобразяване с правилото на чл. 271, ал. 1, изр. посл. ГПК посочената сума следва да
се намали с 30 пункта, съобразно приетия с решението на първия съд размер на
приноса на ищеца в увреждането, или със сума в размер на 17 500 лева.
От така определения размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да
се приспадне полученото застрахователно обезщетение по застрахователния договор,
сключен със „Застрахователно дружество Е.“ АД в размер на 336 лева.
9
Върху определеното обезщетение за неимуществени вреди се следва присъждане
на лихва от датата на увреждането /15.06.2017 г./ до окончателното плащане по арг. от
чл. 84, ал. 3 ЗЗД, както е сторил с акта си по същество и първоинстанционният съд /в
този смисъл решение № 86 от 6.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3856/2016 г., III г. о., ГК/.
По отношение на сумите, получени от ищеца по реда на общественото осигуряване, с
въззивната жалба не са наведени конкретни оплаквания, с оглед което и не следва да се
обсъжда приложението на чл. 200, ал. 3 КТ.
Предвид изложеното, въззивната жалба е частично основателна. Решението на
Софийски районен съд следва да се отмени в частта, с която ответникът е осъден да
заплати на ищеца на основание чл. 200, ал. 1 КТ обезщетение за неимуществени вреди
за сумата над 17 164 лева до присъдения размер от 20 664 лева. В останалата
обжалвана от ответника част, с която този иск е уважен до посочения размер /сумата от
17 164 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното
плащане/, решението следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед изхода от спора обжалваното решение следва да се ревизира и в частта за
разноските, като се отмени в частта, с която на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
е осъден да заплати в полза на съда сумата над 851,63 лева до присъдения размер от
1014,37 лева /разноски за държавна такса и за възнаграждение на вещо лице съобразно
уважената част от исковете/. С решението в полза на страните не са присъдени
разноски, като в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК искане за допълване не е постъпило. Ето
защо и за въззивния съд не е налице правомощие да присъди разноски за
първоинстанционното производство едва с въззивното решение.
За въззивното производство разноски се следват и на двете страни. Съобразно
основателната част от жалбата на въззивника на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се следва
сумата от 324,07 лева /за държавна такса и адвокатско възнаграждение, заплатено на
процесуалния представител на страната по банков път на 16.07.2021 г./. Не се
установява въззиваемият да е извършил разноски, свързани с производството пред
въззивния съд. Процесуалният представител на страната е заявил искане за присъждане
на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, чл. 1, т. 2 ЗАдв.,
като в тази връзка е представен договор за правна защита и съдействие от 25.05.2022 г.,
съгласно който на представлявания е предоставена безплатна правна помощ. Като взе
предвид изхода от спора, обстоятелството, че не е подаден отговор на въззивната
жалба, както и че производството в тази фаза е протекло без събиране на доказателства
и ангажиране на нови доводи от страна на жалбоподателя, въззивният съд определя
адвокатско възнаграждение, при съобразяване на размера по чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ, в
размер на сумата от 955,15 лева.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20150288 от 01.07.2021 г., постановено по гр.д. №
64018/2019 г. по описа на Софийски районен съд, II Гражданско отделение, 57-ми
състав, в частта, с която „Л.Л.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. Нови Искър, ул. ****, е осъдено да заплати на КР. Г. Д., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. София, ул. ****, на основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата над 17 164
лева до присъдения размер от 20 664 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на 24.01.2019 г. в
Германия, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на телесно
увреждане: счупване на фибуларен малеол /ляв крайник/, ведно със законната лихва
върху разликата, считано от 24.01.2019 г. до окончателното изплащане, както и в
частта за разноските, с която на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Л.Л.“ ООД е осъдено да
10
заплати по сметка на Софийски районен съд сумата над 851,63 лева до размера от
1014,37 лева, представляваща разноски за държавна такса и за възнаграждение на вещо
лице съобразно уважената част от исковете, като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от КР. Г. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
София, ул. **** срещу „Л.Л.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
Нови Искър, ул. ****, иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за сумата над 17 164
лева до размера от 20 664 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на 24.01.2019 г. в
Германия, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на телесно
увреждане: счупване на фибуларен малеол /ляв крайник/.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20150288 от 01.07.2021 г., постановено по гр.д. №
64018/2019 г. по описа на Софийски районен съд, II Гражданско отделение, 57-ми
състав, в частта, с която „Л.Л.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. Нови Искър, ул. ****, е осъдено да заплати на КР. Г. Д., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. София, ул. ****, на основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата от 17 164
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
трудова злополука, настъпила на 24.01.2019 г. в Германия, изразяващи се в претърпени
болки и страдания, вследствие на телесно увреждане: счупване на фибуларен малеол
/ляв крайник/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.01.2019 г. до
окончателното изплащане, както и в частта за разноските, с която на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК „Л.Л.“ ООД е осъдено да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата
от 851,63 лева, представляваща разноски за държавна такса и за възнаграждение на
вещо лице съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА КР. Г. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. **** да
заплати на „Л.Л.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Нови
Искър, ул. ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 324,07 лева, представляваща
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение съобразно изхода от
въззивното производство.
ОСЪЖДА „Л.Л.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Нови
Искър, ул. **** да заплати на адвокат Г.З. Д., САК, със служебен адрес: гр. София, ул.
****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38 ЗАдв., вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ГПК сумата
от 955,15 лева – адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално
представителство на въззиваемия КР. Г. Д. във въззивното производство.
Решение № 20150288 от 01.07.2021 г., постановено по гр.д. № 64018/2019 г. по
описа на Софийски районен съд, II Гражданско отделение, 57-ми състав в частта, с
която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за сумата от 546
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди /разходи за лечение във
връзка с трудовата злополука, настъпила на 24.01.2019 г./, ведно със законната лихва
от 30.01.2019 г. до окончателното плащане, както и в частта, с която със същото са
отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за присъждане на
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди за разликата над уважените до
пълните предявени размери, е влязло в сила.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач –
„Застрахователно дружество Е.“ АД, ЕИК ****, със седалице и адрес на управление:
гр. София, бил. ****, на страната на „Л.Л.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. Нови Искър, ул. ****.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията
на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването на препис на страните.
Председател: _______________________
11
Членове:
1._______________________
2._______________________
12