№ 46
гр. Варна, 24.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и втори
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
Сложи за разглеждане докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело
№ 20233100900500 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 15:32 часа се явиха:
Ищецът Б. Н. А., редовно призована, не се явява в съдебно заседание,
представлява се от адвокат Н. В., редовно упълномощен и приет от съда от
днес.
Ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, редовно призован, не се явява
законният представител на дружеството, представлява се от адвокат Б. М.,
редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Вещото лице Д. Г. Г., редовно уведомена за съдебно заседание, не се
явява.
Вещото лице Е. К. И., редовно уведомен за съдебно заседание, явява се.
Вещото лице Р. С. Г., редовно уведомена за съдебно заседание, не се
явява.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните намира, че следва
да бъде даден ход на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 143 от ГПК пристъпи към изясняване
фактическата страна на спора.
АДВ. В.: Нямаме възражения по доклада.
1
АДВ. М.: Запознати сме, нямаме възражения по доклада.
СЪДЪТ, на основание чл. 145 от ГПК приканва страните към спогодба.
АДВ. В.: Трудно бихме постигнали спогодба по конкретното дело.
АДВ. М.: Потвърждавам. Проблемът е по фактите и размера на
обезщетението.
На основание чл. 146, вр. 374 от ГПК СЪДЪТ, като взе предвид
становищата на страните намира, че проекта за доклад следва да бъде вписан
като окончателен, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ОБЯВЯВА проекто-доклада, изготвен с Определение № 1680 от
02.12.2023 г. за окончателен доклад по делото.
Съгласно горното определение съдът е допуснал до приемане в съдебно
заседание на писмените доказателства, представени от страните при
размяната на книжа, допуснал е комплексна САТЕ и СМЕ, съдебно
психологична експертиза и разпит на двама свидетели в полза на ищеца.
СЪДЪТ докладва писмо вх. № 550/09.01.2024 г. от ОДМВР-Велико
Търново, РУ-Павликени, с което се уведомява, че административното
наказателно производство против Е. А.А. е приключило с издаване на НП №
21-0311-000088/15.03.2021 г., влязло в сила на 15.05.2021 г. Същото е платено
и не е обжалвано.
Приложено изпраща се копие на НП № 21-0311-000088/15.03.2021 г.,
копие на съпроводително писмо изх. № 311р-4358/14.04.2021 г., копие на
АУАН серия GA346521/14.02.2021 г. и платежно нареждане.
СЪДЪТ по доказателствата
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото заверени за
вярност преписи от представените с исковата молба писмени доказателства,
както следва: писмо УРИ311000-2865-05.05.2023 г., Акт № 346521/14.02.2021
г., НП № 21-0311-000088/15.03.2021 г., Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица и материални щети № 311р-1911/14.02.2021 г., Фиш за
спешна медицинска помощ от МЗ-Център за спешна медицинска помощ гр.
Велико Търново от 14.02.2021 г., искане за рентгеново изследване от
14.02.2021 г., Лист за преглед на пациент в КДБ/Спешно отделение № 2645,
Амбулаторен лист № 000433/02.07.2021 г., Амбулаторен лист №
000342/06.07.2021 г., Амбулаторен лист № 000528/03.08.2021 г., Амбулаторен
лист № 000391/06.08.2021 г., Болничен лист № Е20210246821/06.08.2021 г.,
2
Болничен лист № Е20210246758/06.07.2021 г., Застрахователна претенция вх.
№ 2161/18.05.2023 г., Уведомление изх. № 4150/14.08.2023 г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото заверени за
вярност преписи от представените с отговора на исковата молба писмени
доказателства, както следва:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото писмо вх. №
550/09.01.2024 г. от ОДМВР-Велико Търново, РУ-Павликени, ведно с: копие
на НП № 21-0311-000088/15.03.2021 г., копие на съпроводително писмо изх.
№ 311р-4358/14.04.2021 г., копие на АУАН серия GA346521/14.02.2021 г. и
платежно нареждане.
СЪДЪТ ДОПУСКА до разпит водения от ищеца свидетел, като снема
самоличността му, както следва:
Свидетелят Е. А.А., ЕГН: **********, роден в гр. Варна, български
гражданин, неосъждан, без дела с ответното дружество, съпруг на ищцата.
СЪДЪТ уведомява свидетеля Е. А.А. за правото по чл. 166, ал. 1, т. 2 от
ГПК, като в случай, че желае да свидетелства предупреждава същия за
отговорността по чл. 290 от НК.
Свидетелят А.: Желая да дам показания и обещавам да говоря
истината.
На въпроси на адв. В.:
Свидетелят А.: Спомням си за ПТП на 14.02.2021 г. със съпругата ми,
на път от Велико Търново за Плевен, след гр. Павликени, на права отсечка.
Валеше дъжд, падаха температурите, започна да превалява лек сняг. След
тази права отсечка, ляв завой с храсти, от лявата ми страна и изведнъж т-
образно кръстовище със стоп. Отсечката прави ляв завой, има група храсти и
след левия завой т-образно кръстовище със стоп и насреща ми нива. Виждам
стопа много късно, натиснах спирачките, дръпнах и ръчната, завих надясно,
но колата поднесе, имаше лед отдолу. Бяхме с моя личен автомобил „Субару“
с рег. № ******. По обяд беше.
Когато колата зави надясно и поднесе имаше табелка, която указва
посоките за градовете, с две тръби, които я държат. Колата се удари в тръбите
с лява задна врата и след това канавка, левите гуми попаднаха в канавката,
превъртя се през таван и паднахме на гуми. В колата имаше разлети кафета по
тавани, врати. Стреснахме се дали не е кръв. Опитахме се да излезем от
колата. Аз карах автомобила, С. и М. са приятелско семейство, С. беше
отпред до мен, съпругата ми беше зад мен, М. беше зад С.. След опити да
излезем от колата, излязохме всички без съпругата ми. Отворихме й вратата,
махнахме й колана, тръгна да слиза. При претъркулването отзад жените бяха
една върху друга. Когато тя тръгна да излиза от колата, направи две крачки и
каза, че изпитва силни болки, върна се в колата и седна. Аз се обадих на 112
за линейка. След минута-две спря цивилна кола, слезе човека, каза, че е
полицай, цивилно беше облечен, предложи ни помощ. И М. беше пострадала,
3
качиха ги двете с жена ми и тръгнаха към Павликени. В последствие разбрах,
че са се разминали с линейката. Аз останах в нивата със С. да чакаме
патрулка.
Дойде патрулката, казаха, че трябва да мине време да се каже какво се
случва в болницата, има ли пострадали. Обадиха се по-късно, казаха, че
работата е за глоби, за актове. Полицаите се извиняваха, казваха, че им е
неудобно, че трябва да напишат акт, защото съпругата ми не е добре. Казаха,
че през ден са на кръстовището за такива случаи.
Всички, които спряха, ме успокояваха, че влизат в нивата местните.
Всеки един питах дали е от там. Дойде кметът на селото да си вземе
табелката, че я събарят постоянно. Казва "аз я местя надясно, но тя постоянно
пада. За целта съм напълнил канавката на нивата с пръст, ако беше стиснал
волана щеше да влезеш в нивата". Местните го знаят, но аз не съм от там.
Спира човек с голям джип, пита помощ дали искаме. След това се обадих на
Пътна помощ. Дойде Пътна помощ. Братовчедите от Плевен и те помогнаха.
Взеха С. да го закарат в болницата, а аз с Пътната помощ стигнах до Велико
Търново и оставихме колата там. Обадих се на брат ми, той тръгна от Варна.
Жена ми половин час не можем да я преместим от кола в кола, тя правеше
минимални стъпки по асфалта, с присуркване на краката.
В Спешното казаха, че имаме късмет, че сме живи, защото на това
кръстовище много народ е измрял и ни успокоиха, че и линейките влизат.
Тази година, лятото, по някаква случайност ходих да работя в съседното село
и от приказка на приказка клиентите казаха, че нивата е тяхна...
НА ВЪПРОСИ НА СЪДА:
Храстите препречват видимостта към кръстовището. Не се вижда какво
ще следва след завоя. Кръстовището е много лошо. Може би това т-образно
кръстовище е на 10 м след като свърши завоя, правият участък е от тук до
шадравана може би. Времето за реакция е минимално, трябва да си с под 50
км/ч. След края на завоя участъкът до кръстовището е от съдебната зала,
където се намирам в момента до шадравана пред съда. Кръстовището се
вижда изведнъж. Не съм предполагал, че ще мога да вляза в нивата, реакцията
ми беше да се опитам да завия.
На самото кръстовище насреща е нивата, на кръстовището завивам на
дясно, колата поднесе поради леда. После разбрахме, че има лед, като
стъпихме на асфалта. Ударихме се в указателната табелка, събарям я, дори е
леко изместена. Казаха, че постоянно я местят, защото постоянно я събарят.
Аз с цялата лява част се изнесох към нивата. Левите гуми на колата, задната
врата съвпадна срещу колчето на табелката, беше със строшено стъкло.
Колата се преобърна и падна от таван на гуми. Затова успяхме да излезем.
Завоят е 90 градуса. Пътната настилка, градусите бяха -7,-8, от дъжд в
Търново беше обърнало леко на сняг и беше заледено. Не вярвам да съм бил с
висока скорост, говорехме, постоянно гледахме пътя, аз постоянно
проверявах градусите на колата, външните, да гледам да съм със съобразена
скорост с атмосферните условия, но нямаше как да предположа такъв завой,
че ако бях карал с 40 км/ч, щях да спра.
Колата е с два стъклени шибидаха отгоре, строшени над главите ни,
строшено ляво стъкло на задна лява врата, багажника на тавана беше нагънат,
4
петата врата беше усукана, на предна дясна врата вътре беше изскубната
дръжката от С..
Съпругата ми не се качва в кола без предпазен колан, задължително. От
къщи не ми дава да тръгна преди да закопчая колана.
В болницата казаха така, според тях с тези болки, които има, трябва да
има нещо, въпреки че на техния рентген не се вижда. Според тях много
кратко беше времето, а и тя не е вървяла, за да се види счупването.
Посъветваха ни като се приберем във Варна да направим втори рентген.
На въпроси на адв. В.:
Когато дойде брат ми, наложи се да купим памперси, тъй като
полегнахме предната дясна седалка на колата, за да може тя да легне. Това е
от болницата в Павликени към Варна. Купихме памперси, защото пътят е три
часа до Варна. По този начин се прибрахме до Белослав. В къщи имаме около
7-8 стъпала, за да се влезе, качвахме ги 40 мин, като аз я държах под
мишниците да я облегна на мен, а С. й повдигаше краката. Сложихме я на
14.02. вечерта на легло и след 30 дена минимум й беше първото ставане от
леглото. Не можеше да става от леглото заради болки, пиеше обезболяващи,
силни, които ако не ги изпие, те действат определено време, тя знае, че след
три часа трябва отново да пие, защото започват болките.
Вторият рентген го направихме след като тя можа да стане, защото
беше Ковид пандемия и никой не искаше да я вземе от къщи. Казаха да я
доведем, аз обяснявах, че тя не даваше да я пипна. Едно завъртане в леглото
на 90 градуса, за да я изкъпя - 20 мин, по сантиметър, по сантиметър. С
дъщеря ми слагахме купчина книги, леген, държахме й главата. Сушенето
отнемаше поне половин час, защото й се оплиташе косата. Обезболяващите
ги предписа по телефона личната лекарка, защото и тя отказа да дойде. В
началото, първите пет дена, всеки ден говорихме с тази лекарка, какво е, как
се чувства. Тя имаше болки отзад, в областта на таза, което после разбрахме
от приятелка, кинезитерапевт. Единствено тя се престраши да дойде. По
опипване, с нейни методи, каза, че има нещо възпалено като седалищен нерв,
отзад. Всички казваха, че нещо й има, за да я боли толкова много, а рентгенът
каза, че нищо й няма. После ни обясниха, че благодарение на това, че се е
обездвижила за 30 дена, е започнало да зараства. Ако я бяхме закарали
директно на втори рентген, тя трябваше да бъде в гипсово корито и е било
много рисково нейното ставане и ходенето. Тя не си вдигаше краката,
влачеше ги по земята. Използваше един стол, който буташе пред себе си, за
проходилка. Така на рождения ден на дъщеря ни, успя да влезе в нейната
стая, на 10.03.
Кинезитерапевтката ни препоръча лекар, който работи в Спешен
кабинет, даде телефон, уговорихме дата, час. Отидохме в Спешното, при
което на мен ми казаха, че не мога да вляза като придружител, тъй като е
Ковид. Тя влезе вътре. След като излезе каза, че е пребледняла, прималяла, не
са й дали количка, отишла на собствен ход, докато се качи до втори етаж за
рентген. Направиха й втори рентген и когато излезе каза, че са й направили
рентген с две проекции, различни от в Павликени и казват, че има счупване
на пубисна кост, ако не се лъжа и на гръбнака, на някой прешлен, частица от
него е отчупена, от което се е получило възпаление на седалищния нерв. След
5
това обратно в къщи, обездвижване, почнахме да купуваме хапчета, които са
за подсилване на костната система, крЕ.ве за обезболяване, за мазане. Дори
купувахме от ветеринарна аптека, защото са по-силни.
След втория рентген тя продължи да лежи, стресна се много, като
разбра какво й има. Продължи да лежи по цял ден, само вечер ставаше. Аз
съм й носил всичко в леглото. След това се правеха опити да се храни на
масата и после пак лежане. Това продължи, след като стана още месец и нещо
продължи да лежи. Тя нямаше какво да прави, тъй като местоработата й беше
затворена поради Ковид. Работи в Икономическия университет. Не й дадоха и
болничен от лекаря, защото не ходи на работа. Когато искахме трето мнение
при д-р К. - ортопед, там трябваше да качи около 20 стъпала. Това беше
когато придоби малко смелост да върви, защото тя много се стресна, като
разбра, че има счупване. Нямаше опция да се движи, ходенето й беше с
присуркване на крака. Аз докато я оставя, да отида да паркирам, тя ме чакаше
във входа, защото не може да се качи два етажа до кабинета на лекаря. Когато
влязохме при д-р К., той каза, че има две счупвания. Това е три месеца след
ПТП и той й каза, че не трябва да стои права, тежестта не трябва да отива на
това счупване. Продължи се пак с почивката. Цял ден да лежи. Когато
тръгнаха да отварят Икономическия университет и нейната месторабота да
започне, тогава тя имаше нужда от болничен, който лекарят даде за около два
месеца. Дори й каза, че август месец не трябва да стои права все още. Д-р К.
каза, че не трябва да ходи на работа, защото не трябва да стои права. Каза ни,
че сме имали голям късмет, че сме се обездвижили сами, защото
единственото лечение е гипсово корито.
Докато беше на легло беше с памперси, ползваше и свещички за
разхлабване. Къпане, миене с гъба, с леген, всичко на място в леглото.
Сложихме найлонов протектор, за да не се мокри, защото тя много се
притесняваше като ме няма да ходи по голяма нужда. Искаше аз да съм там,
да не е дъщеря й. Когато се връщах от работа ме караше да й слагам
свещичка, за да може да ходи по голяма нужда. Третият месец вече можеше
да ходи в тоалетна /свидетелят плаче/.
Личната хигиена също. Единственото, което мен ме уплаши при
първото влизане в банята, седна на стол за да се изкъпе и на излизане се
свлече в ръцете ми, припадна. Всичко беше в леглото.
Взехме от един приятел тип канадка за подпиране. Първо беше столът,
после исках да й взема проходилка, но тя каза, че не иска да я виждат с
проходилка. Така или иначе не може да слезе по стъпалата. С тази канадка
имаше опция да се разхожда по една пътека в двора, докато се престраши да я
пусне, да ходи сама и я беше страх, каза ми, че няма да ходи в магазин, за да
не я бутне някой. От тогава се научих как се зарежда миялна, перални,
готвене. Три месеца изцяло. След август 2021 г., не помня точно кога, започна
да ходи на работа.
Към днешна дата й е останала болката от счупената част от прешлен. Тя
няма възможност да стои клекнала или наведена за повече от минута. Когато
застане на мивката, след това отива и ляга на дивана. Сега ходи всеки месец
по два пъти на масаж при кинезитерапевт, който й прави лечебен масаж.
Натоварването в гърба получава заради това, че с кръста има проблем. Не
може да изчисти банята, не може да мине със стирка, не може да пусне
6
прахосмукачка. Кинезитерапевтът се казва А.К. в клиника Младост.
В началото се чудеше и ревеше дали някой ден ще стане. Питаше дали
ще може да ходи.
След катастрофата, много се стряска, ако някоя кола рязко промени
траектория на движение, се приближи към нас или пешеходец, вика, крещи
през цялото време когато карам. Когато шофира тя, е по-спокойна, но качи ли
се да се вози, почваме да се караме в колата, че някой не намалил. На къси
разстояния може да шофира, от Белослав до Варна, да. На дълги разстояния
не може, защото като се заседи започва да я боли отзад. Слага си
възглавничка на кръста, на полулегнала седалка. От тук до Шумен е схваната
като тръгне да слиза от колата. Забравим ли възглавничката, става скандал. В
момента, от Белослав до Варна кара сама.
Имаме едно момиче на 17 години и плановете ни тогава малко се
промениха и объркаха, защото казаха, че не трябва да забременява, не трябва
раждания в порядъка на няколко години, което допълнително я срина
психически. Сега, след 3 години казва, че не знае дали го иска пак.
На въпроси на адв. М.:
Свидетелят А.: Съпругата ми работи в една книжарница, вътре във
ВИНС-а. Не ни беше предложено лечение в гипсово корито, защото когато го
установиха счупването казаха, че е безсмислено, тъй като е минал период на
обездвижване, който е същия, ако е била в гипсово корито. Казаха, че вече
няма нужда, каквото е сраснало, няма да се промени. Това ни го казаха при д-
р К.. Той не ни е правил рентген, при него отидохме за мнение, да питаме
какво да правим. В Спешното само преглеждат и те пускат. Няма къде по
време на Ковид, никой не те иска, когато си в движение.
В първото Спешно, в Павликени казаха, че според тях тя е здрава, няма
счупване и няма как да предложат. Предложиха само да направим втори
рентген, при първа възможност. Те сами не бяха сигурни. Аз тази година,
пътувайки натам, минах през болницата и се оказа, че си спомнят случая и
говорихме тогава с тях.
При втория рентген й казаха да пие някакви лекарства, за да зарастват
по-бързо костите. Само това. Тя вече е станала и не е трябвало да става. Но тя
не искаше, нямаше никой, който да дойде да я вземе. Причината, че веднага
не направихме втория рентген при прибирането беше, че лежахме на това, че
й няма нищо и се прибрахме по-тъмно в Белослав. Тя искаше да се прибере в
къщи, да си види детето.
Трябваше да завием надясно. Автомобилът се движи направо, опитвам
се да направя десен завой. Табелата се намираше до задната част на колата,
задната врата. Направих десен завой, но тип „дрифт“, поднесе колата, удари
се в знака и в канавката, преобръна се и остана на гуми. Наляво два пъти и
пада на гуми. Предницата на колата е в десния завой, а тя се обръща наляво,
като влизам в канавката. Канавката и табелката са нещата, които спират
движението на колата и я превъртат.
Табелата остана под колата. Кметът дойде, издърпа я и я взе.
Табелата беше в нивата на пръста, полегнала и част от нея остана под
7
колата, защото той успя да я издърпа и я взе.
Мисля, че успоредно с двете леви гуми влезе в канавката, стана за част
от секундата.
Рязко беше преобръщането. Даже на кантар беше дали да падне пак на
гуми, за да успеем да излезем. Може би щеше да остане настрани. Задържа на
някакво положение и с трясък се обърна на гуми. Автомобилът направи един
пълен оборот на завъртане и падна на гуми.
Т-образното кръстовище беше в лед. По време на шофиране през цялото
време натисках да проверя колко са градусите навън. На т-образното беше
лед със сигурност. Когато ми написаха акта, когато чакаме пътна помощ,
насъбрах една купчина пластмаси от колата. Насъбрах една купчина и видях,
че не са от моята кола и ги хвърлих обратно в нивата. Брони, подкалници,
пластмаси.
Там няма ограничение на скоростта с пътни знаци.
Времето беше от Търново на дъжд, там на сняг, слаб снеговалеж.
На въпроси на вещо лице И.:
Свидетелят А.: Автомобилът го имам от 2017 г., тогава го закупих. До
2021 г. съм го карал редовно. Това не е първа зима, през която го управлявам.
След произшествието автомобилът беше за вторични суровини, но жена ми
докато беше на легло каза, че тази кола няма да я хвърляме. После разбрахме,
че конструкцията на колата ни е спасила живота. „Субару“-то няма колонки
на вратите, има много здрави колонки, които държат тавана. Таванът не е
отделна част като на другите коли, а е цяло с колонките и не са се смачкали
колонките, за да ни смачка нас вътре. Колата е „Субару“, модел „Аутбек“.
ОтрЕ.нтирах колата, като взех друга кола за донор, таван, врати, калници,
стъкла, шибидах и част от ходовата част. Сега колата е в движение. Колата е
производство 2003 г. Ходова част 4х4. Скоростната кутия е автоматична.
Местопроизшествието е на т-образно кръстовище, което указва посоки
към населени места, извън населено място. Селото се вижда на километър и
нещо. Кметът каза, че ако искам ще извика трактор. Извън населено място е
произшествието.
Друг път не съм го преминавал този маршрут от Търново до Плевен, за
първи път ми беше. Като оглеждах пътния участък не съм видял следи от
гуми. Отидох да видя къде е знакът, къде е стопът, защото после се
интересувах, исках да предприемем нещо да се обезопаси това кръстовище.
Лекарският екип е казал на жена ми, че имаме късмет, че сме живи, защото
колко народ е измрял там. Не съм забелязал следи от колата. Снегът беше по
тревата, на асфалта нямаше сняг, той беше заледен. Може и по-назад да е
имало лед, не съм ходил да проверя. Аз излязох да видя защо не завихме, с
крак проверих и разбрах, че е заледено.
Табелата е разположена в нивата, след цялото платно отсреща до преди
канавката. Преди кръстовището има само стоп.
Разбрах, че няма да мога да спра и затова се опитах да завия по
платното, но тя се хлъзна настрани. На т-образното кръстовище в дясно
усетих, че автомобилът се занася. На левия завой не съм натискал спирачки,
8
нищо не съм правил, взех си завоя съвсем спокойно и след като виждам стопа,
при натискане на спирачките и може би като съм се опитал да завия надясно
тогава е поднесла колата, но то беше вече 90 градуса завиване, не плавно като
преди това. Тръгна на шейна колата и виждам, че няма спиране. Ако бях
знаел да продължа направо щях да си вляза в нивата, да направя завой, да
изляза и да тръгна, защото после пътната помощ дойде, влезе в нивата,
натовари колата, обърна и излезе. Иначе трябваше кран да ме вади от нивата.
Между нивото на пътното платно и нивата нямаше голяма денивелация.
Страните заявиха, че нямат други въпроси към свидетеля, след което
същият беше освободен и остана в съдебната зала.
СЪДЪТ ДОПУСКА до разпит водения от ищеца свидетел, като снема
самоличността му, както следва:
Свидетелката М. К.К., ЕГН **********, родена в гр. Варна, български
гражданин, неосъждана, без родство и дела и трудовоправни отношения със
страните, предупредена за отговорността по чл. 290 от НК, след което същата
обеща да говори истината.
На въпроси на адв. В.:
Свидетелката К.: Участвала съм в ПТП станало на 14.02.2021 г.
Празнувахме св. Валентин, бяхме се събрали аз, мъжът ми, Е. и Б..
Приятелски семейства сме, ние сме им кумове на тях двамата. Пътувахме от
Арбанаси към Павликени и от Павликени към Плевен трябваше да пътуваме.
Инцидентът се случи в Павликени. Аз и Б. седяхме отзад, аз в дясно, зад
пасажера. С. беше на предната седалка като пасажер, Е. управляваше
автомобила. След един десен завой усетихме, всъщност ние с Б. разговаряхме
в този момент, усетихме спирачки, които Е. беше натиснал с идеята да
овладее колата в дадената ситуация. След това помня само когато се
превъртяхме и стигнахме до позиция 4 гуми отново.
Аз лично съм наблюдавала пътя откъслечно. По скоро нямам
наблюдение за местността, пътят беше, доколкото си спомням, сравнително
пуст. Този десен завой е извън населено място. Стана в обедните часове.
Времето, предната вечер беше валял сняг там където нощувахме. Самият път
изглеждаше чист, но може да е имало заскрежаване, заледяване, не беше
заснежен, по скоро мокър. Мисля, че не валеше сняг или дъжд. Нямаше
кръстовище, самият път, той не предполага нещо различно да се направи,
един сравнително широк десен завой, т.е. не остър, тип обратен, нормален
десен завой след което усетих спирачките и видях, че пътят напред свършва.
Реално нямаше такъв. Това, което видях встрани беше перпендикулярен път,
който на нас не ни вършеше работа. Е. в този момент се опитваше така да
овладее колата, че да влезем, примерно, ако е имало стоп, да спрем на стопа.
Не съм гледала отпред толкова добре, защото бях пасажер. След като се случи
инцидента видях какво беше кръстовището.
След като се преобърна колата и отново застана на гуми се отзовахме в
9
една нива. Аз сама излязох от колата, почнах да търся другите дали са добре.
Поразпитвахме се бързо. Това, което успях да видя е, че от пътя от който
идвахме, веднага след десния завой следва перпендикулярен път, който като
отсечка, нашият път, по който сме се движили спрямо перпендикулярния, е
супер кратко разстоянието. Пътят от който идваме към тази нива, която беше
срещу нас. Аз съм шофьор. Кръстовището е т-образно. Десният завой беше
преди т-образното кръстовище. Представете си една тип „гега“ и отпред т-
образното кръстовище. Ние правихме този десен завой абсолютно нормално и
изведнъж трябваше да се спре на знак „стоп“. Аз така го помня. Колата се
завъртя за перпендикулярния път. Може да сме се завили в лявата част, не
помня, знам само, че пътят, който следваше, беше след десен завой и
перпендикулярен, срещу него т-образно кръстовище.
На самото т-образно кръстовище, много бързо се случи, явно от
спирачките колата, докато Е. опитва да овладява, нивата остава в ляво спрямо
позицията ни преди завъртането. Ако може да се продължи направо, ще се
влезе в нивата. Ние не влязохме направо, защото Е. се опитваше да овладее
тогава колата. На мое ляво рамо, тръгвахме да се залюшваме, поради което
може би е изгубил контрол в този момент и се превъртяхме вляво.
Имаше табели, доколкото си спомням се ударихме в една табела първо,
съборихме я и се превъртяхме.
Според мен заради спирачките се завъртя колата. Може би е трябвало
съобразено спрямо пътната обстановка Трудно ми е да определя с каква
скорост сме се движили. Там пътят беше мокър. Не съм се оглеждала за
спирачни следи.
На въпроси на вещо лице И.:
Свидетелката К.: Предната вечер преспахме в Арбанаси. Закусихме и
тръгнахме към 10 и нещо и към 11 се е случило това. Държахме кафе по
време на движението, Б. също. Не се сещам от къде взехме кафето.
На въпроси на адв. М.:
Свидетелката К.: От страната на Б. и Е. беше ударена табелата. Отзад,
от към Б. по скоро. Предната част дали има удари, нямах време след
инцидента да оглеждам колата. Отворени въздушни възглавници мисля, че
имаше, не си спомням кои. Тогава се бях фокусирала върху други неща. Отзад
не се е отваряла въздушна възглавница.
Като се сетя, държейки кафето и после колко бързо излязох, нямам
спомен да съм имала колан отзад. Не мога да кажа за Б. дали го е сложила по
време на пътуването ни, но се сещам, че когато станах и се опитвах да
помогна да излезе, тя го откопчаваше в него момент. Явно по някое време го
е сложила.
Аз също имах наранявания, в областта на рамото и на главата. Лекарите
прегледаха Б. първо, след това на мен ми обърнаха внимание. Имах нещо от
сорта на мускулни наранявания, леки, така бяха констатирани. На главата
имах тип цицина.
10
На въпроси на адв. В.:
Свидетелката К.: Че е имало отворена въздушна възглавница, това
само го предполагам.
Излязох от дясната врата. Когато автомобилът застана на гумите си, аз в
момента, в който осъзнах какво се случи след превъртането бях някъде в
частта на Б., като увита около нея. Кафетата бяха разлети навсякъде, бяхме
изклепани с тях. Придвижих се нормално към дясната част и почнах да я
питам как е, защото аз бях върху нея, с по-голямата си тежест на моето тяло.
Върнах се в позицията в дясно и излязох от дясната врата. Неволно може и да
съм я наранила с моето тяло.
Докато се питахме кой как е, се сещам, че първо Б. си откопча колана,
тръгна да става, направи стъпване с двата крака, изпищя, че я боли и се върна
и седна. В този момент Е. и С. оглеждаха колата и звъннаха на 112.
От 112 изпратиха линейка, но в този момент имаше минувачи, мъж и
жена, предложиха да ни заведат. Б. отиде в болницата в Павликени, заедно с
мен.
Правиха й рентгенова снимка. Доколкото се сещам на стар апарат. Това,
което казаха, като се върнаха след снимката, че не са сигурни в апарата и
молят да направим консулт във Варна. За Варна Б. си тръгна с частен
автомобил, на Е. брат му беше дошъл да ни вземе. Предната седалка беше
опъната най-много, местенето на Б. беше супер сложно. Не можеше да върви,
повдигахме я по начин, по който евентуално да не я боли.
Аз и до болницата пътувах с нея, след което с тях двамата до Варна.
Живея в Белослав, посоката беше Варна. Прибрахме се в Белослав.
Доста по-късно Б. си направи втори рентген, защото супер трудно й
беше да я сложим на леглото същата вечер, след което не можеше да мърда.
Виждахме се доста често, през вечер, през две. Ние сме много близо, като
къщи. Най-тежко състоянието й беше месец, месец и нещо. Беше като малко
дете, имаше нужда от грижи за къпане, хранене, малка, голяма нужда. Не
можеше да става от леглото. Беше й даже трудно да се надигне, за да й се
сложи възглавница на гърба. Оплакваше се от седалищния нерв, на
болкоуспокояващи беше, трагична гледка беше.
Отидоха чак след месец на втория рентген, защото нямаше как да я
придвижим до рентгена, обсъждахме го, но беше абсолютно невъзможно да я
повдигнем. Можеше да й причиним повече вреда. По скоро не мога да
отговоря дали е можело да се придвижи с външна намеса. Е. и дъщеря й се
грижеха за нея, основно.
На мен ми казаха, че са успели в един момент, месец и нещо след това,
да я доведат до Варна за следващ консулт, където се е оказало, че има
спукване на пубисна кост. Въпреки всичко тя все още не беше възстановена,
много трудно ставане, изключително трудно мърдане. В моментите, в които
успяваше да се придвижи от едната стая в другата, празнувахме. Беше шок за
нея и за нас, не знаехме какво да очакваме.
Със сигурност след месец и половина е започнала да става, но колко се е
придвижвала, тя се подпираше по столове, с помощни средства се опитваше
да стигне до някъде, само в тях. Евентуално, ако е стигала до тоалетната, за
11
да може сама. За първи път излезе от къщи след два, три месеца, по мой
спомен.
Б. е много енергичен човек, спортуваше, ходили сме да бягаме на
стадиона и в един момент да се приковеш на легло, шокирана, травмирана,
много уплашена какво следва, защото има дъщеря, която да гледа, искаше да
работи, искаше всичко, което един обикновен човек може да прави, да го
прави сама. Винаги са обичали да посрещат гости, не можеха, много от тези
най-елементарните неща не можеше да прави.
Към настоящия момент, доколкото знам се плаши от скорост. Аз съм я
возила, не обича високата скорост, примерно говоря за 80-90 км/ч
извънградско, което е разрешено. Трудно й е дълго време да стои права,
седнала. В един момент изпитва болки и аз съм го виждала.
Според мен има още какво да изчиства психически. Не ми е
споменавала да е ползвала помощ от психолог.
По време на домашното лечение Б. ползва доста медикаменти, изписани
от личния лекар, защото с нея държаха близък контакт. Едни от най- силните,
с рецепта бяха, но не си спомням какви. Помощни средства е ползвала,
подпираше се на стол първите моменти изобщо да стане права, след което
отново се успокояваше като тяло и имаше моменти когато трябваше
задължително някой да я подпира.
Преди инцидента Б. спортуваше, но към момента не може. Това, което
казва е, че вибрациите й причиняват дискомфорт дълго време след това и
предполагам, че заради това се ограничава.
На въпроси на адв. М.:
Свидетелката К.: Болкоуспокояващите я облекчаваха временно, след
което пак се възобновяваха болките. В моментите на облекчение тя не
можеше да стане, категорично. Това, което споделяше е, че има остра болка в
таза, в слабините и по крака, като тип нерв, който много я тровеше. В
последствие разбрах, че е имала проблеми със седалищния нерв. Дори да са
действали болкоуспокояващите, са действали за час, да я облекчат, но тя
категорично не можеше да мърда.
Б. е по-ниска от мен, по-скоро слаба.
Не мога да отговоря дали медицински й е забранено да спортува, но със
сигурност се притеснява, защото само стоенето права й причинява
дискомфорт.
Не зная да й е предписвано лечение, освен болкоуспокояващите. По-
скоро мисля, че беше предписана физиотерапия.
Страните заявиха, че нямат други въпроси към свидетелката, след което
същата беше освободена и остана в съдебната зала.
СЪДЪТ докладва, че комплексната съдебномедицинска и
автотехническа експертиза е допусната с указание за изготвяне след
изслушване на свидетелите, а по отношение на медицинската част и след
12
преглед на ищцата.
По отношение на допуснатата съдебно психологична експертиза,
поради замяна на вещото лице и късното уведомяване, същата не е изготвена.
С оглед горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА възможност на вещи лица Д. Г. Г., Е. К. И. и Р. С. Г., да изготвят
допуснатите по делото експертизи.
АДВ. М.: Във връзка със събраните днес гласни доказателства, моля да
се допълни комплексната експертиза в част медицинска с въпросите: 1. Ако
беше приложено лечение с гипсово корито би ли намалило оздравителния
период. 2. Има ли отношение за нараняването на ищцата, че пасажерът на
задна дясна седалка - М. К.К. е била без поставен предпазен колан.
АДВ. В.: Не възразявам да се допуснат допълнителните въпроси.
СЪДЪТ намира направеното от ответната страна искане за допускане
на допълнителни въпроси към за относими и своевременно направени,
поради което
ОПРЕДЕЛИ
ДОПУСКА допълнителни въпроси към комплексната
съдебномедицинска и автотехническа експертиза в част медицинска, с
въпросите:
1. Ако беше приложено лечение на ищцата с гипсово корито, би ли
намалило оздравителния период;
2. Има ли отношение за нараняването на ищцата, че пасажерът на задна
дясна седалка - М. К.К., е била без поставен предпазен колан.
За изготвяне на допуснатите по делото експертизи СЪДЪТ намира, че
делото следва да бъде отложено за друга дата и час, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за ново
разглеждане на 27.02.2024 год. от 13:00 часа, за която дата и час страните се
считат за редовно уведомени от съдебно заседание.
Да се уведомят вещи лица Д. Г. Г., Е. К. И. и Р. С. Г. за датата на
съдебното заседание.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 17:02
часа.
13
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
14