О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 395
град Велико Търново, 31.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, ІІ - ри състав,
в закрито съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Георги Чемширов
при секретаря………………и в присъствието на
прокурора…………………… като разгледа докладваното от съдия Чемширов административно
дело №657 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2019 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 60, ал., ал. 4 – 6 от АПК, вр. с чл. 188 от ЗДДС.
Образувано е
по жалба на *** Хр. К., в качеството му на пълномощник на „Образователен Център
Европа Стандарт“ ЕООД от гр. Г. Оряховица, срещу разпореждане за допускане на
предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна
мярка №10575/24.10.2019г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – В. Търново
в Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП, с която на
основание чл. 186, ал.
1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, спрямо дружеството е приложена принудителна
административна мярка/ПАМ/ „запечатване на търговски обект“ – бензиностанция,
находящ се в с. Козаревец, обл. В.
Търново, ул. „Васил Левски“ №1, стопанисван от „Образователен Център Европа
Стандарт“ ЕООД. Жалбоподателят счита, че за разпореденото предварително
изпълнение не са били налице законовите предпоставки, на които се е позовал
административният орган. Твърди, че не са изложени и конкретни мотиви,
обосноваващи нуждата от предварителното изпълнение, на което основание моли
съда то да бъде отменено. Претендира за присъждане на разноски по
производството.
Ответникът
по жалбата – началник отдел „Оперативни дейности“ – В. Търново в Дирекция „Оперативни дейности“ в
Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, в представено по делото писмено становище от
пълномощник, оспорва подадената жалба като неоснователна. Претендира за
присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт.
Съдът, след
като взе предвид становищата на страните и съобрази представените по делото
доказателства приема за установено следното:
На
04.10.2019г. служители на Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ са извършили проверка на търговски
обект – бензиностанция, находящ се в с. Козаревец, обл. В. Търново, ул. „Васил Левски“ №1, стопанисван от
дружеството жалбоподател. При проверката е било установено, че в търговския
обект има регистрирано фискално устройство, 2 бр. резервоари за гориво – едни с
обем от 7 000 литра за дизелово гориво и друг от 3 000 литра за
бензин, които са вкопани, резервоар за пропан-бутан от 10 000 литра, както
и 2 бр. бензиноколонки. От проверяващите органи са поискани документи за
произхода на горивата за периода от 01.08.2019г. до 03.10.2019г., като от
информационната система на НАП е установено, че жалбоподателят не е подал по
надлежния ред данни за получени горива по 2 бр. фактури, издадени от „Газтрейд“
АД и 2 бр. фактури, издадени от „Ромпетрол България“ ЕАД. Тези констатации били описани в съставения
Протокол за извършена проверка серия АА, №0013390 от 04.10.2019г.
Въз основа
на тези данни и на основание чл. 186, ал.
1, т. 1, б. „а“ и б. „г“ от ЗДДС, за нарушение на разпоредбите на
чл. 3, ал. 1 и ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, началникът на отдел
„Оперативни дейности“ – В. Търново в Дирекция
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е издал Заповед за налагане на ПАМ
№10575/24.10.2019г., с която спрямо дружеството е приложена ПАМ „запечатване на
търговски обект“/описания по-горе/ за срок от четиринадесет дни. С изрично
разпореждане, материализирано в заповедта, на основание чл. 188
от ЗДДС, е допуснато предварително изпълнение на наложената ПАМ, като е
посочено, че предварителното изпълнение се налага за да се защитят особено
важни държавни или обществени интереси, защото може да бъде осуетено или
сериозно затруднено изпълнението на акта, както и че от закъснението на
изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда.
Заповедта за
налагане на ПАМ, съдържаща и разпореждането за предварително изпълнение, е
връчена на жалбоподателя на 28.10.2019г., което е видно от надлежно попълнената
разписка за връчването й. Жалбата срещу разпореждането е била подадена на
29.10.2019г., което се установява от поставения на нея вх. №28487/29.10.2019г.
по описа на ТД на НАП – В. Търново. Спазен е срокът по чл. 60, ал. 4 от АПК.
Жалбата отговаря на изискванията по чл. 150 и чл. 151 от АПК, приложими по
силата на препращащата разпоредба на чл. 188 от ЗДДС и е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество е основателна.
Съгласно чл.
188 от ЗДДС принудителната административна мярка по чл. 186 от ЗДДС,
каквато е и процесната, подлежи на предварително изпълнение при условията на
АПК. Следователно предварителното изпълнение се допуска с разпореждане на
административния орган при наличие на основание от предвидените в чл. 60, ал. 1 от АПК. Цитираната норма предвижда, че административният орган може да
разпореди предварително изпълнение на административния акт, когато това се
налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят
особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде
осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението
на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда.
Видно от съдържанието на заповедта, в мотивите
за издаване на разпореждането за допускане на предварително изпълнение е
посочено буквално „… неспазването на реда за издаване на касова бележка
обосновава извод за укриване на приходи…“. В случая няма констатирано неиздаване на фискален бон при извършване на
проверката, нито някъде на друго място в заповедта се говори, че са налице дори
предполагаеми укрити приходи. По нататък
в мотивите на тази част от заповедта за налагане на ПАМ се говори за нарушаване
на законовото изискване за дистанционно предаване на данни за отчитани продажби,
което отново не е установено и не е описано като фактическа констатация нито в
обстоятелствената част на заповедта, нито в протокола за извършена проверка. По
никакъв начин направеното съждение, че не се отчитат реализираните количества
гориво, не съответства с установеното непредставяне по електронен път на данни
за закупено гориво. Законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискалното
устройство, за което се споменава в мотивите на заповедта, е установено при
проверката, а нарушение на тези изисквания не са констатирани. Явно отново
съображенията на административния орган се отнасят за факти и обстоятелства,
нямащи отношение към процесния случай.
По този начин изложените мотиви, които
целят да обосноват необходимостта от допускане на предварително изпълнение на
наложената ПАМ, не отговарят на приетата фактическа обстановка, нямат отношение
към фактите по случая, поради което съдът не може да извърши обоснована
преценка за наличието на предпоставките по чл. 60, ал. 1, изр. първо от АПК.
Отделно от това в разпореждането за
допускане на предварителното изпълнение е посочено, че съществувала опасност
изпълнението на акта да бъде осуетено или затруднено, а от закъснението на
изпълнението могат да последват значителни вреди за бюджета и фискалната дисциплина. Тук
посочените от административния орган основания са изцяло бланкетни, тъй като не
са обвързани с конкретни факти и обстоятелства, относими към адресата на
мярката и неговата търговска дейност.
Вместо съображения, които да обосноват
необходимостта от предварително изпълнение, административният орган буквално е
възпроизвел част от текста на чл. 60, ал. 1 от АПК, както и част от целите на принудителните административни мерки,
регламентирани в чл. 22 от ЗАНН.
По никакъв начин не намират опора не само в доказателствата поделото, но и в
описаните в самата заповед фактически констатации, твърденията, сочещи за
опасност да бъде осуетено или затруднено изпълнението на акта, а що се отнася
до значителни или труднопоправими вреди, предположението за такива явно се
гради на някакъв факт, известен само на органа, издал заповедта.
Предположенията, че съществува опасност изпълнението на заповедта да бъде
осуетено или сериозно затруднено или от закъснението на изпълнението да
последват значителни или трудно поправими вреди, са напълно необосновани.
Предположението за настъпване на значителни или трудно поправими вреди също не
почива на конкретни факти и обстоятелства, установени при проверката.
Част от изложените мотиви дотолкова нямат
нищо общо с установената фактическа обстановка, че настоящия състав счита, че
те не следва да се обсъждат изобщо. Съображенията, чрез които се цели да се
обоснове допуснатото предварително изпълнение, са толкова лишени от конкретика,
че биха могли да се използват шаблонно спрямо всяка такава ПАМ, за всяка
нарушение в идентичен или подобен търговски обект на територията на цялата
страна.
Следва да се посочи, че принудителната
административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС подлежи на предварително изпълнение не по силата на закона, а
единствено при наличие на условията на АПК. Ако законодателят бе счел, че
нарушенията по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС винаги засягат особено важен държавен или
обществен интерес или обуславят някоя от другите предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК, би допуснал предварително изпълнение на тази мярка по силата на
закона. Общото посочване на предпоставките за допускане на предварително
изпълнение на административния акт по чл. 60 от АПК
не освобождава органа от задължението да изложи самостоятелни мотиви за тяхното
наличие. Липсата на такива нарушава правото на защита на засегнатото лице и
препятства извършването на преценка дали са налице посочените в заповедта
предпоставки за допускане на предварително изпълнение.
Ето защо обжалваното разпореждане за
допускане на предварително изпълнение следва да бъде отменено.
При този изход на спора основателна се
явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски, възлизащи на сума
в размер на 400 лв., представляващи държавна такса от 50 лв. и платен
адвокатски хонорара в размер на 350 лв.
Водим от горното и на основание чл. 60, ал. 6 от АПК,
вр. с чл. 188 от ЗДДС, Административният
съд – В. Търново
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОТМЕНЯ разпореждането за допускане на
предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна
мярка №10575/24.10.2019г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – В. Търново
в Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП.
ОСЪЖДА Централно
управление на НАП да заплати на „Образователен Център Европа Стандарт“ ЕООД от гр. В.
Търново разноски по производството в размер на 400/четиристотин/лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :