№ 34375
гр. София, 15.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110148617 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Предявен е осъдителен иск по чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД от Б. И. Г. срещу "Ф Б" ЕООД за
заплащане на сумата 05,00 лева, представляваща част от парично вземане в общ размер от
400,00 лева - недължимо платена сума за възнаграждение по нищожен Договор за гаранция
№4128861/27.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на искова молба до
окончателното изплащане.
Твърди се, че страните са сключили договор за гаранция за обезпечаване изпълнението на
ищцата по договор за паричен заем срещу възнаграждение от 400,00 лева, платено на
ответника за времето на заемното правоотношение от 27.04-27.10.2021 г. Ищецът намира, че
съглашението е недействително поради нищожност на договора за заем, който регламентира
каузата за сключването на договора за гаранция, респ. престациите по него, с чл. 4 от
договора за кредит. Твърди, че заемодателят и ответникът са свързани лица, тъй като
заемодателят е едноличен собственик на капитала на дружеството-поръчител. Поддържа, че
действието на договора за поръчителство е обусловено от валидността на заемното
правоотношение. чл. 4 от договора за заем налага на потребителя да намери две физически
лица, поръчители, са фактически неизпълними и го поставя пред единствения избор да
сключи договор за поръчителство, като необходимо условие за получаване на заемните
средства. Заявява, че заемодателят не е включил като разход по кредита възнаграждението
за поръчителство и по този начин се заобикаля чл. 19, ал. 4 от ЗПК; договорът за кредит е
недействителен на осн. чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК, защото не е посочен ГПР и общата дължима
сума, вкл. как се формира и потребителят е заблуден за действителната стойност на ГПР.
Твърди, че договорът за поръчителство е лишен от основание, защото по него не се
предоставя услуга на потребителя; противоречи на чл. 138 от ЗЗД и на добрите нрави, вкл.
уговореното възнаграждение в е размер повече от половината от заемните средства.
Ответникът оспорва иска. Счита претенцията за недопустима, недоказана и неоснователна.
Евентуално поддържа, че при наличие на договор за предоставяне на поръчителство, той е
сключен по възлагане на ищеца, при условията на договорна свобода, престациите не са
явно нееквивалентни по твърдението за накърняване на добрите нрави, в т.ч. договорът е
възмезден за услуга. Не е страна по посочения договор за заем, а твърденията за нищожност
не намират опора в представените от ищеца доказателства.
На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения.
За да възникне правото на парично вземане по иск по чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД необходимо е
да се установи, че 1/процесната сума е излязла от патримониума на ищеца; 2/тя е постъпила
в имуществения комплекс на ответника; и 3/това разместване на блага от имуществото на
1
ищеца в патримониума на ответника е без правно основание/ не е бил налице годен
юридически факт/. В доказателствена тежест на ищеца е да установи първите две
предпоставки, като се указва на ищеца, че не сочи доказателства за сключване на
посочените договори, въз основа на които твърди извършено плащане. В случай, че бъдат
доказани, ответникът следва да установи, че за него съществува правно основание да
задържи полученото; евентуално, че го е върнал, за което се указва, че не сочи
доказателства.
Към настоящия момент няма права и други обстоятелства, които се признават и които не се
нуждаят от доказване.
По доказателствата на ищеца:
Искането по чл. 190 от ГПК не е необходимо, тъй като ищецът прави искане по чл. 195 от
ГПК.
Искането по чл. 192 от ГПК е неоснователно, тъй като ищецът твърди, че е страна по
посочените договори и е запознат със съдържанието им, и при така изложените фактически
твърдения в искова молба не може да се направи извод, че документите не са в държане на
ищеца.
Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на
определението.
УКАЗВА на страните да изложат становище по дадените указания и проект за доклад
по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия в срок най-късно в
насроченото открито съдебно заседание. Ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по-
късно, освен в случаите по чл. 147 от ГПК.
ОСТАВЯ без уважение искане по чл. 190 и чл. 192 от ГПК на ищеца.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице след запознаване
с материалите по делото и извършване на необходимите справки да отговори на
поставените в искова молба въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещо лице по ССчЕ от 340 лв., което ДА се внесе от
ищеца, в едноседмичен срок от датата на получаване на съобщението, по сметка на
Софийски районен съд, като представи доказателство за това в този срок, с вписано
основание на плащане - номера на делото. При неизпълнение доказателството не събира и
съдът ще приложи спрямо страната чл. 161 от ГПК.
ВЪЗЛАГА на ВЕЩО ЛИЦЕ М М изготвяне на ССчЕ. УКАЗВА на вещото лице, ако
сложността на изследването и необходимото време за изготвянето му не кореспондират с
определеното възнаграждение, да уведоми съда с цел обезпечаване на работата.
УКАЗВА на страните на основание чл. 205 от ГПК да окажат съдействие на вещото
лице за своевременно изготвяне на заключението. УКАЗВА на вещото лице в случай, че по
неуважителни причини не му се предоставя обекта на изследването - да уведоми Съда и
преустанови изследването, като в този случай УКАЗВА на страните, че съдът може да
приеме за доказани обстоятелствата, предмет на експертизата в полза на насрещната страна,
на основание чл. 161 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по
искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238
ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото
2
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на
обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на
спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл.
78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл.
234, ал. 3 от с.з. съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи
на обжалване пред по-горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните
сами да постигнат споразумение. Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията
споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните
съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния регистър е общодостъпен на
интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Към Софийски районен съд действа
Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация и е отворена за
всички страни по висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма „Спогодби”
можете да получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” №
54, ет. 2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: ********@***.*******.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.
92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.02.2023 г. от
09,50 часа, за когато да се призоват страните.
ДА се призове вещото лице за датата на съдебното заседание, СЛЕД представяне на
документ за внесено възнаграждение.
ДА се връчи препис от определението на страните, а на ищеца и препис от отговори на
искова молба, с приложения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3