Р E
Ш Е Н
И Е
№ ………., 09.02.2023 година, град София,
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, IІ-ри брачен въззивен състав, в публично
съдебно заседание девети февруари през 2023 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ : Валентина Ангелова
Милен Евтимов
При секретаря Мариана
Ружина,
след като разгледа
докладваното от съдия Ангелова,
гражданско дело № 591 по описа на
съда за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по
реда на чл. 17 от ЗЗДН във връзка с чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 20263682
от 30.11.2020 г., постановено по гражданско дело № 30718 по описа за 2020 г. на
Софийски районен съд, 149 състав, е оставена без уважение молбата на Д.И.Н. за
издаване на заповед за съдебната й защита срещу М.Г.М., като е постановен отказ
да се издаде заповед за съдебна защита, с която по отношение на ответника да
бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН, а Д.Н. била осъдена да заплати по
сметка на Софийски районен съд дължимата за образуване на производството
държавна такса в размер на 25 лева.
Недоволна
от така постановеното решение останала Д.И.Н., молителка в първоинстанционното
и въззивница в настоящото производство, която обжалва същото като неправилно, постановено
при съществени процесуални нарушения и в нарушение на чл. 2 от ЗЗДН. Счита, че
първоинстанционният съд е нарушил правата й, като тя не била уведомена за
промяната на часа на провеждане на съдебното заседание на 17.11.2020 г., който
бил променен от 11 на 10:30 часа и поради това била лишена от възможност да
осигури за разпит допуснатия й свидетел, като при пристигането им в съда в 11
часа били уведомени, че съдебното заседание по делото е приключило. Твърди
също, че първоинстанционния съд не съобразил доказателствата за фактическото им
съжителство с ответника, поради което достигнал до погрешния извод, че това
обстоятелство не е доказано. Сочи, че като не взел под внимание посочените от
нея доказателства и направените доказателствени искания, съдът освен, че
нарушил правата й, я поставил във реална опасност от продължаващ тормоз.
Поддържа също, че психическият тормоз, на който била подложена от ответника не
оставя физически следи върху тялото на пострадалия, за които той да може да се
снабди със съответно медицинско удостоверение. Това насилие, според
въззивницата, зависело от възприятията на жертвата за непосредствената
опасност, в която е поставена от думите и действията на извършителя, а също
така се извършвало в интимна обстановка, където рядко има свидетели. Твърди
обаче, че в процесният случай, тя имала двама свидетели, които можели да
установят твърденията й, но поради действията на първоинстанционния съд
изслушването им било невъзможно. Счита за неправилни изводите на съда за
липсата на доказателства за осъществено домашно насилие, като неправилно приел
подадената от нея декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН като бланкетна и отхвърлил
молбата й за издаване на заповед за защитата й. Позовава се и на издадената
заповед за незабавната й защита, която била издадена при същите обстоятелства,
поради които била оставена без уважение молбата й. Твърди, че ответникът
продължавал да я тормози, като след последното съдебно заседание по делото получила нотариална покана от него за дължими
суми в размер на 6000 лева, каквито тя не му дължала, като не била взимала от
него посочените в поканата суми. Твърди също, че той продължавал да я заплашва,
че ще я тормози психически докато се самоубие, както бил вкарал в гроба четири
други жени преди нея. Щял да я вкара в гроба, да я излежи и след това ще
поругае гроба й. Твърди, че изпитала страх и притеснение от тези заплахи на
ответника, като порази това нощем не можела да спи, както и, че е изложила
подробно всичко конкретни случаи на тормоз в молбата си до първоинстанционния
съд. Моли съда да постанови решение, с което да уважи молбата й за защита с
налагане на посочените в нея мерки по чл. 5 от ЗЗДН.
В хода
на съдебното дирене, чрез пълномощника си по делото, поддържа въззивната си
жалба и пледира за нейното уважаване. Претендира присъждане на сторените по
делото разноски, за които представя списък.
В срока
по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН, М.Г.М., ответник в първоинстанционното производство и
въззиваема страна в настоящото производство, чрез назначения му по реда на чл.
47 от ГПК особен представител, депозира писмен отговор, с който оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Излага подробни съображения в тази насока.
Счита обжалвания съдебен акт за правилен и законосъобразен, като моли съда да
постанови решение, с което да го потвърди.
В хода
на въззивното производство, при условията на чл. 47, ал. 3 от ГПК тази страна е
редовно призована чрез установения за него работодател, като поради това е
прекратена предоставената му правна помощ и назначения му особен представител е
освободен от участие по делото.
В хода
на съдебното дирене, въззиваемият, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от страна в
първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването и срещу
подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл.258 от ГПК във връзка с чл.17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт, като поради това следва да се разгледа по
същество.
При произнасянето по спора въззивния съд,
съобрази следното :
Първоинстанционният
Софийски районен съд е бил сезиран с молба за защита от домашно насилие,
подадена от Д.И.Н. срещу М.Г. Касабов. Излагало се, че страните по спора са
живели във фактическо съпружеско съжителство от 2016 г., като ответникът
многократно й нанасял побои и я заплашвал. На 13 и 14 май 2019 г. по телефона в
приети разговори и чрез текстови съобщения той я заплашвал, че ще я накара да
се самоубие и ще я съсипе от съдилища.
Към
молбата била представена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
Предвид
наведените в сезиращата молба твърдения на основание чл. 18 от ЗЗДН, на 12.07.2019
г. Софийски
районен съд издал заповед за незабавната й защита, като забранил на ответника М.Г.М.
да се доближава на разстояние по-малко от сто метра до молителката, както и да
не приближава на разстояние по-малко от сто метра местата й за социален отдих.
Ответникът
оспорвал молбата.
Настоящият състав
на Софийски градски съд, Гражданско отделение-брачни състави, след като взе
предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции
доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство, съобрази
приложимия закон и по свое убеждение, приема за установено следното :
В хода
на първоинстанционното производство като писмено доказателство по делото е
приета единствено подписаната от въззивницата декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която обаче не съдържа белези, индивидуализиращи основните характеристики
на осъществено домашно насилие по време, място, начин на извършване на актовете,
за които се търси защита по повод случилото се между страните по делото на 13 и
на 14 май 2019 г. Съдържащите се в нея данни са ограничени единствено до
самоличността на пострадалата и на сочения като извършител на домашно насилие.
В
първоинстанционното производство, на въззивницата, по нейно искане бил допуснат
до разпит един свидетел, при довеждане, който не бил осигурен за разпита си от нея,
а други гласни доказателства не са сочени и събрани по делото.
Други
относими доказателства за твърденията на страните не са ангажирани в настоящата
въззивна инстанция.
При тази фактическа установеност, въззивният съд
достигна до следните изводи от правна страна :
Жалбата
е неоснователна по изложените в нея доводи.
Настоящият
съдебен състав изцяло споделя крайните изводи на първоинстанционния съд за
липсата на доказателства за правната легитимация на страните по смисъла на чл.
3 от ЗЗДН, както и за осъществен акт на домашно насилие от ответника по
отношение на молителката на процесните дати. При така очертаната
доказателствена съвкупност, въззивният съд не намира никакво основание да
изгражда други правни изводи, различни от тези на първоинстанционния съд.
По
отношение на наведените оплаквания следва
да се отбележи следното :
Неоснователни
са оплакванията за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на участие на
въззивницата в производството по делото, в частност възможността й да участва в
събирането и проверката на доказателства. На първо място следва да се отбележи,
че макар с молба, озаглавена от подателя си „пояснения във връзка с жалба“, с
вх. № 5185771/08.11.2019 г. въззивницата да е посочила двама свидетели на
твърдените актове на домашно насилие, в проведеното на 21.01.2020 г. първо съдебно заседание тя направила искане за
допускане на един свидетел при режим на довеждане за установяване на
твърденията й. Искането й било уважено, като за разпит на допуснатия свидетел
делото било отложено и насрочено за разглеждане на 17.03.2020 г. от 11 часа. Това съдебно заседание не било
проведено, а разглеждането му било отложено за 05.05.2020 г. от 11 часа, за
която дата следвало да се призоват страните. Поради обявеното извънредно
положение в страната, това съдебно заседание също не било проведено, като с
разпореждане от 14.05.2020 г. същото било пренасрочено за 23.06.2020 г. от 11
часа. В съдебно заседание на 23.06.2020 г., в присъствието на въззивницата, ход
на делото не бил даден поради нередовното призоваване на ответника, като същото
било отложено и насрочено за разглеждане на 17.11.2020 г. от 10.30 часа, за която дата и час въззивницата била
уведомена по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК. Съобразно отразеното в съставения от
съдебното заседание на 17.11.2020 г. съдебен протокол на именното повикване в 10.30 часа, страните
редовно призовани, не се явявали и представлявали, като съдът дал ход на
делото, приключил съдебното дирене и дал ход по същество, като обявил, че ще се
произнесе с решение. На 20.11.2020 г. въззивницата посочила нови обстоятелства,
но не правила никакви искания във връзка със съставения от това съдебно
заседание протокол, нито сочила пречки за неявяването си по делото и не правила
искания и в тази връзка, като такива съображения за първи път се навеждат във
въззивната жалба. Следва да се отбележи, че твърденията в жалбата не
кореспондират на установеното със съдебните протоколи, съставени от
първоинстанционния съд за проведените на 23.06.2020 г. и на 17.11.2020 г.
съдебни заседания. В съдебното заседание на 23.06.2020 г., когато делото било
насрочено за 17.11.2020 г. от 10.30 часа въззивницата присъствала и била
надлежно уведомена за датата и часа на следващото съдебно заседание. Съгласно
разпоредбата на чл. 152 от ГПК протоколът от заседанието е доказателство за
извършените в съдебното заседание съдопроизводствени действия, като
неудостоверените в протокола действия се смятат за неизвършени. Предвид
доказателствената сила на протокола от заседанието на първоинстанционния съд,
проведено на 23.06.2020 г. твърденията на въззивницата за съществени нарушения
на процесуалните правила, лишили я от възможност да участва в съдебното
заседание на 17.11.2020 г. и да осигури допускания й свидетел са изцяло
опровергани. По същият начин са опровергани и твърденията й, че е поддържала
искане за допускане на двама свидетели, но неправилно и в нарушение на
процесуалните правила вторият свидетел не бил допуснат. В съдебно заседание на
21.01.2020 г. въззивницата направила и поддържала искане за допускане на един
свидетел при довеждане, който й бил допуснат. Липсват каквито и да е други
ангажирани от въззивницата доказателства, извън представената от нея декларация
по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. В този смисъл са несъстоятелни и оплакванията, че
съдът, като не взел под внимание нито едно от посочените от нея доказателства и
направените доказателствени искания, нарушил правата й и я поставил в реална
опасност от продължаващ тормоз. Следва да се отбележи, че въззивницата не е
положила дължимата грижа за своите работи и не проявила необходимата
процесуална активност, като не е ангажирала допуснатите й доказателства (не е
осигурила явяването на допуснатия й свидетел), както и доказателства в подкрепа
на твърденията си за фактическо съжителство с ответника. Както се посочи
по-горе, доказателствената съвкупност по делото се изчерпва с представената от
въззивницата декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Последната обаче, не съдържа
конкретни данни за твърдените актове на домашно насилие осъществени на 13 и 14
май 2019 г., нито установява твърденията на въззивницата за фактическо
съпружеско съжителство между страните по спора. Настоящият съдебен състав също
счита така представената от въззивницата декларация за негодно доказателствено
средство, доколкото не възпроизвежда никакви конкретни обстоятелства, при които
са били извършени твърдените актове на домашно насилие. Поради това няма
основание същата да породи самостоятелно последиците свързани с представянето й
по чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, като послужи за самостоятелно основание за издаване
на заповед за защита в полза на молителката. Липсват и ангажирани от
въззивницата доказателства, от които да се изведе като единствено възможен
извода, че в посочените периоди, въззиваемият е осъществил твърдените действия,
като й отправил заплахи, които предизвикали у нея страх и притеснения, с което
упражнил спрямо нея психическо насилие.
В тази
връзка следва да се посочи, че за да бъде декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН
годно доказателствено средство, тя трябва да съдържа пълно, точно и ясно
описание на процесния акт на домашно насилие -по време, начин, място на
извършване, пострадало лице, извършител и др. конкретни обстоятелства имащи
отношение с твърдения акт на насилие. Доказателствената стойност на
декларацията произтича от закона и редовността й. В този смисъл декларацията на
пострадалото лице по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е достатъчно основание за издаване на
заповед за защитата му, в случаите, когато е годно доказателствено средство и актът
на домашно насилие е осъществен по начин, изключващ установяването му с другите
допустими доказателствени средства по ЗЗДН и ГПК.
В
конкретния случай и предвид изложеното по-горе, приложената по делото
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН като
негодно доказателствено средство не може да послужи за издаването на заповед за
защита на пострадалата. В този смисъл, неоснователни се явяват и съображенията,
касаещи издадената заповед за незабавна защита и постановения от съда отказ да
издаде заповед за съдебна защита на въззивницата. Следва да се отбележи, че
заповедта за незабавна защита се издава само въз основа на преценка на
твърденията на пострадалото лице и цели да обезпечи неговата безопасност по
времето, докато делото е висящо. От друга страна, заповедта за съдебна защита
се издава след преценка на доказателствата по делото и след установяване по
несъмнен начин на твърденията за осъществен акт на домашно насилие.
В
производствата пред двете съдебни инстанции не са ангажирани доказателства,
които да обосноват различни правни изводи от вече направените в обжалвания
съдебен акт, а именно, за липсата на доказателства за процесуалната легитимация
на страните по смисъла на чл. 3 от ЗЗДН, както и за осъществени актове на
насилие на процесните дати – 13 и 14 май 2019 г. Предвид това същия се явява правилен и
законосъобразен, постановен въз основа на анализ на цялата доказателствена
съвкупност и при спазване на
процесуалните правила и материалния закон.
Прочее,
други конкретни оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания
съдебен акт не са формулирани от въззивницата в жалбата й, като при цялостната
си проверка на допустимостта и валидността на обжалвания съдебен акт, съдът не
констатира такива негови пороци, водещи от отмяната му.
При тези
аргументи и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, атакуваното
решение следва да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано,
а подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна.
По разноските:
Съдът не
е сезиран с претенции за присъждане на деловодни разноски по делото, като не
дължи служебно произнасяне по този въпрос.
С оглед
оставянето на въззивната жалба без уважение
и съобразно чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, във връзка с чл. 18, ал. 1, във връзка с
чл. 16 ТДТКССГПК, въззивницата Д.Н. следва да бъде осъдена да заплати, по
сметка на Софийския градски съд, държавна такса по въззивната жалба в размер на
общо 12,5 лева.
Мотивиран
от гореизложеното, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-ри
брачен въззивен състав, на основание чл. 17, ал. 5, предложение І от Закона за
защита срещу домашното насилие,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 20263682 от 30.11.2020 г.,
постановено по гражданско дело № 30718 по описа за 2020 г. на Софийски районен
съд, 149 състав.
ОСЪЖДА въззивницата Д.И.Н., ЕГН **********,
да заплати, по сметка на Софийски градски съд, държавна такса в размер на общо 12,5
(дванадесет лева и петдесет стотинки)
лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ……………… ЧЛЕНОВЕ: 1. …………… 2. ……………