Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.11.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ
РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Костадинова
ч.гр.д. № 13912/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника по
изпълнението М.Г.Ц. срещу Постановление за
разноски, издадено на 29.05.2019 г. по изп.д. № 20198380401492, с което е
отказано искането на жалбоподателя за намаляване поради прекомерност на адвокатското
възнаграждение на взискателя.
Жалбоподателят твърди, че уговореното адвокатско
възнаграждение е прекомерно с оглед обема и сложността на оказаната по делото
правна помощ и броя на извършените изпълнителни действия. Счита, че дължимото
възнаграждение следва да е в размер на 200 лв. (за подаване на молба за
образуване на изпълнителното дело).
Взискателят А.Т.АД оспорва жалбата, като
твърди, че размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с фактическата и
правна сложност на изпълнителното дело, неговата очаквана продължителност,
както и с възможните действия по обжалване или споразумяване.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният
съдебен изпълнител заявява, че жалбата е процесуално допустима, но неоснователна,
тъй като не е налице задължение за определяне на възнаграждението в неговия
минимум.
Съдът установи следното:
Изпълнителното дело е образувано въз основа
на изпълнителен лист от 25.02.2019 г., издаден в полза на А.Т.АД за сумата от 58 532
лв. главница, ведно със законната лихва от 19.11.2015 г. и 9 37,64 лв. съдебни разноски.
Изпратена е покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 21.05.2019
г. С възражение от същата дата длъжникът е поискал намаляване на адвокатското
възнаграждение на взискателя, заплатено за защита в изпълнителното
производство, от 9500 лв. на 200 лв. с оглед действителната сложност на делото.
С обжалваното постановление съдебният изпълнител е отхвърлил така направеното
искане.
Не се твърди и не се доказва дългът да е
погасен в рамките на срока за доброволно изпълнение или в резултат на първия
поискан с молбата по чл. 426 ГПК изпълнителен способ – запор върху вземания.
При тези факти жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Дължимото на взискателя адвокатско
възнаграждение следва да бъде определено в минимума по Наредба 1/2004 г., тъй
като липсва фактическа и правна сложност на делото. Минимумът обаче следва да
се определи съгласно чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, а именно 1793,56 лв. (200 лв., дължими
по т. 1, и 1593,56 лв., дължими по т. 2 на чл. 10). Възнаграждение само в размер на 200 лв. (по т. 1 на
чл. 10 от Наредбата) би се дължало единствено
при пълно погасяване в срока за доброволно изпълнение, което не е
сторено. Ето защо длъжникът следва да носи риска от продължаване на
изпълнителното производство след изтичане на срока за доброволно изпълнение,
включително да отговаря за разноски за адвокат и за извършване на действия
извън подаването на молба за образуване на изпълнителното производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Постановление от 29.05.2019 г. на ЧСИ рег. № 838,
издадено по изп.д. № 20198380401492, с което е отказано намаляване на
адвокатското възнаграждение на взискателя, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА поради прекомерност определените в поканата за
доброволно изпълнение от 12.04.2019 г. разноски за адвокат на взискателя А.Т.АД
от 9500 лв. на 1793,56 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/
ОСОБЕНО МНЕНИЕ:
Не съм съгласна с мнението на
мнозинството, че адвокатското възнаграждение, дължимо на взискателя в
изпълнителното производство при липса на погасяване в срока за доброволно
изпълнение, следва да се определи при кумулиране на сумите по чл. 10, т. 1 и т.
2 от Наредба 1/2004 г. Цитираните разпоредби са приложими в различни хипотези
на развитие на изпълнителното производство:
1). когато
вземането бъде погасено в срока за доброволно изпълнение (доброволно или в
резултат от посочения в молбата за образуване способ, ако той се изпълнява
еднократно), взискателят има право на разноски за адвокат по чл. 10, т. 1 от
Наредбата;
2). когато
изпълнение в срока по чл. 428 ГПК не е налице, защитата на взискателя ще
надхвърли подаването на молбата за образуване на изпълнително дело. В този случай
вече извършеното действие по подаване на молбата ще изгуби своя относително
обособен характер на процесуално действие по т. 1 на чл. 10 от Наредбата и ще
стане част от поредицата действия по удовлетворяване на вземането по смисъла на
чл. 10, т. 2 от Наредбата. Поради това дължимото възнаграждение следва да се
определи само като процент от материалния интерес, в случая – 1593,56 лв.
Съдия:
Татяна
Костадинова