Р Е Ш Е Н И Е
№237
14.11.2023 год. гр.
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на дванадесети октомври две
хиляди двадесет
и трета год., в състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Стефка Христова и в присъствието на прокурора Гриша Мавров,
като разгледа докладваното от Михаил Русев КАН дело №235 по описа за 2023 год.,
за да се произнесе, съобрази следното
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на „Керасус лоджистик“ООД – гр. Стара Загора, представлявано
от управителя Х.К., чрез пълномощника си по делото адв. П.Д. против Решение №275
от 03.07.2023 год., постановено по АНД №1237/2023 год. по описа на Старозагорския
районен съд, с което е потвърдено наказателно постановление на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора за нарушение на Закона за
трудовата миграция и трудовата мобилност. В жалбата се съдържат оплаквания за
постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на закона, при
допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни
основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1, изр. второ
от ЗАНН. Жалбоподателят поддържа, че
съдът неправилно е прието от съда, че е безспорно доказано извършването на
нарушението. Изложени са съображения, че не става ясно как точно е било
установено нарушението, както и как е установен извършителя на това нарушение.
Твърди се, че не са събрани достатъчно доказателства за извършване на описаното
в наказателното постановление административно нарушение. Не е съгласен с извода
на съда и за редовно съставяне на акта за установяване на административното
нарушение, като се твърди, че са нарушение императивните разпоредби на чл.40,
ал.42, т.3, 4 и 7 и чл.43 от ЗАНН. Съдът не е обсъдил всички доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, като не е изложил доводи защо кредитира част
от тях, а други не. Намира, че мотивите са лаконични и повтарящи до голяма
степен изложеното в АУАН и наказателното
постановление и са противоречиви. Направено е искане обжалваното съдебно
решение да бъде отменено и вместо него да са постанови друго, с което
обжалваното наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
В
представените по делото допълнително писмени бележки, излага допълнително
доводи, че не се установява по безспорен начин, че е налице извършено
административно нарушение от страна на доверителя му. Твърди, че не са налице
доказателства за извършването на посоченото административно нарушение от страна
на доверителя му. Не ставало ясно, как точно е доказано, че посоченото в
наказателното постановление лице е предоставяло работна сила в полза на
наказаното юридическо лице. Видно от отговора на Агенцията по заетостта, в
някои от случаите, разрешението за работа се издавало от МВР, която хипотеза не
е проверена от наказващия орган. Направен е анализ на санкционната наредба,
формите на изпълнителното деяние, като е посочено също така, че не е посочен
какъв статут има чужденеца. Това не е посочено нито в АУАН, нито в наказателното
постановление, а е елемент от фактическия състав на административното
нарушение. Законодателят прави разграничение между предоставянето на работна
сила от чужденец и приемането на работа, което не е разграничено от наказващия
орган. Нормата на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ не предвижда наказание при
допустителство, каквото е отправеното обвинение. Приложените документи не са
подписани от страна на работника, поради което е оставено недоказано дали
същият се е запознал с тях. Не е ясно и коя от двете хипотези на чл.75а, ал.2
от ЗТМТМ е налице. Не е описано в достатъчна степен и извършеното
административно нарушение, тъй като не било посочено правното основание за
сключването на трудовия договор. Не било установено също така, дали Ю.А. не е с
двойно гражданство. АУАН е съставен в отсъствието на наказаното лице, както и
че не е доказано по безспорен начин извършеното административно нарушение. АУАН
е съставен въз основа на проверка по документи, които документи обаче не са или
изискани от управителите на дружеството, което е накърнило правото им на
защита. Изложени са доводи и че съставеният акт за установяване на
административно нарушение е съставен в нарушение
на чл.40 от ЗАНН, както и че неправилно е посочено мястото на извършване на
административното нарушение и датата на встъпване на работника. Не е налице
произнасяне от страна на наказващият орган относно приложението н чл.28 от ЗАНН, като не е обсъден и принципа на пропорционалност, регламентиран в чл.5, §4
от договора за европейския съюз. В тази връзка са изложени подробни доводи и
съображения и е направено искане за отмяна на решението и на потвърденото с
него наказателно постановление, като претендира и направените разноски по
делото.
Ответникът
по касационната жалба Дирекция „Инспекция по труда“ - Стара Загора, чрез
процесуалния си представител -
юрисконсулт М., оспорва жалбата като неоснователна. Моли
първоинстанционното съдебно решение да бъде потвърдено и претендира разноски
пред касационната инстанция.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Стара Загора
счита, че жалбата е неоснователна
и предлага съдебното решение на Районен съд - Стара Загора да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, се явява неоснователна.
Производството
пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалбата на „Керасус лоджистик“ООД
гр. Стара Загора против Наказателно
постановление №24-2300072/07.04.2023 год. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Стара Загора, с
което на
„Керасус лоджистик“ООД гр. Стара Загора, на основание чл.75а, ал.5 във
връзка с чл.75а, ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, е
наложена имуществена санкция в размер на 3 000.00 лв.
Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на
това, че при извършена проверка на 04.01.2023 год. и 07.02.2023 год. по
документи в Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора, се установило, че „Керасус
лоджистик“ООД в качеството си на работодател, е приел чужденеца – гражданин на
трета страна Ю.А., ЛНЧ **********, дата на раждане *** год. продължително
пребиваващ в страната чужденец по чл.24, ал.1, т.2 от ЗЧРБ, със срок до
25.10.2023 год. да предоставя за него работна сила в гр. Стара Загора на
13.12.2022 год. /датата на постъпване на работа/ без на Ю.А. да е разрешен
достъп до пазара на труда. С това си деяние е прието, че дружеството е нарушило
чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ, поради което и на основание чл.75а, ал.5 във връзка с
чл.75а, ал.2 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на
3 000.00 лв.
Старозагорският
районен съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН
формални изисквания и процесуални правила, като наказателното постановление съдържа
изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в
необходимата степен от фактическа и правна страна административнонаказателното
обвинение. По съществото на спора въз основа на събраните в хода на съдебното
следствие и обсъдени в решението писмени и гласни доказателства съдът е
направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е установена и доказана
описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършването на
вмененото на „Керасус лоджистик“ООД Стара Загора нарушение. По съображения за
липса на основание да се приложи чл.28 от ЗАНН, приел е че размера на санкцията
е определена в размер съгласно изискванията на чл.27 от ЗАНН и е потвърдил наказателното
постановление.
Решението е
правилно.
Според
фактическото описание на нарушението на 13.12.2022 год. в гр. Стара Загора
„Керасус лоджистик“ ООД в качеството му на работодател е приел да предоставя за
него работна сила като „диспечер“ законно пребиваващия на територията на РБ
чужденец Ю.А., роден на *** год. – гражданин на трета държава (Република
Турция).
Видно от
изложеното, в случая е налице съответствие между фактическото и юридическото
формулиране на административно-наказателното обвинение, позволяващо на
санкционирания субект да го разбере и да организира адекватно защитата си.
Посочени са всички необходими факти и обстоятелства от съставомерен характер,
субсумиращи се от една страна в хипотезите на нарушената и приложената
санкцонна разпоредби, а от друга страна – отговарящи съобразно правната
квалификация на нарушението на императивните изисквания за съдържание на АУАН и
НП, визирани в чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно: датата и
мястото на извършване на нарушението – на 13.12.2022 год. в гр. Стара Загора, и
изпълнителното деяние, чрез което то е било осъществено – наемането на работа
на законно пребиваващ на територията на РБ гражданин на трета държава,
конкретизирани са името и датата на раждане на наетия чужд гражданин като
индивидулазиращи го белези – Ю.А., роден на *** год., държавата, чийто гражданин е – Република
Турция, от кого в качеството му на какъв – от „Керасус лоджистик“ООД в
качеството му на работодател, и като какъв е бил нает на работа – като
„диспечер“.
Доказано е
пред районният съд и гражданството на лицето, посочено в наказателното
постановление /Ю.А./, като е приложено копие на паспорта, от която се
установява, че лицето Ю.А. е гражданин на Турция, както и от даденото му
разрешение от ЗМВР за продължително пребиваване. Съгласно §1, т.4 от ДР на
ЗТМТМ, „гражданин на трета държава“ е лице, което не е гражданин на Република
България и не е гражданин на държава – членка на Европейския съюз, или на
държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство,
или на Конфедерация Швейцария.
Фактическия
състав на административното нарушение по чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ, предвижда
налагането на наказание на работодател, за който чужденец предоставя работна
сила или е приело законно пребиваващи чужденци – граждани на трети държави, без
съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта. Това
предполага установяването по безспорен начин на следните факти – работодател по
смисъла на закона да е наело законно пребиваващ чужденец на територията на
Република България, без обаче да е налице разрешение за това наемане от Агенцията
по заетостта, или същият да не е регистриран в тази агенция. В конкретния
случай е безспорно установено, че наетото като диспечер лице – Ю.А. е гражданин
на трета държава /Република Турция/ и същото пребивава на територията на
Република България въз основа на надлежно издадено разрешение за продължително
пребиваване. Тези обстоятелства се установяват от приложените копия на трудов
договор, паспорт и карта на продължително пребиваващ чужденец, както и от
приложеното писмо от ОД на МВР Стара Загора, в което е описано и правното
основание за издаденото разрешение за продължително пребиваване. Доказано е
безспорно също така и обстоятелството, че не е налице издадено разрешение за
работа от Агенцията по заетостта, видно от изпратеното от тяхна страна писмо. В
заключение съдът намира, че е правно обоснован и доказан извода на районния съд
за безспорна установеност на посоченото административно нарушение.
Като
санкционна е посочено също така и разпоредбата на чл.75а, ал.5 от ЗТМТМ, която
предвижда, че наказанията по ал. 1 и 2 се налагат и в случаите, когато се
предоставя работна сила при условията на чл.8, ал.1 от чужденец, който няма
право на достъп до пазара на труда. А чл.8, ал.1 от ЗТМТМ, предвижда, че право
на достъп до пазара на труда нямат работници – граждани на трети държави, които
имат виза за краткосрочно пребиваване в Република България, освен в случаите на
сезонна работа по чл.24, ал.2 и които имат разрешение за продължително
пребиваване в Република България на основание чл. 24, ал. 1, т. 2, 6 – 8, 10,
14, 16, 19 и 20 от Закона за чужденците в Република България. В случая е
безспорно установено, че Ю.А. е продължително пребиваващ на основание чл.24,
ал.1, т.2 от ЗЧРБ, поради което и същият няма право на достъп до пазара на
труда без издадено разрешение за това.
Недоказани
са и оплакванията за допуснати процесуални нарушения от страна на районният
съд. Същият е обсъдил събраните в хода на съдебното производство доказателства,
въз основа на които е изяснил в пълна степен фактическата обстановка по делото
и е извел законосъобразни изводи за безспорна установеност на административното
нарушение. Изложени оплаквания за допуснати процесуални нарушения в жалбата са
твърде неясни и голословни. Не се установи да не е обсъдено някое от доказателствата,
всичките които са представени от наказващият орган. Не на последно място не
следва да се обсъждат оплакванията, че представените доказателства са без
подпис на работника, тъй като същите са представени в този вид от самият
касатор /заверени са от него/. В този смисъл нелогично е да черпи права от
собственото си неправомерно поведение. Доколко тези документи са послужили като
основание за регистрирането на този договор в НАП, респективно неговото
прекратяване, ако същите са неистински или неподписани от работниците, то
единственият извод е, че са били ползвани неправомерно от самото дружество.
Всъщност ирелевантно е дали екземплярите на тези договори, останали за
съхранение при работодателят са с или без подписи, доколкото въз основа на тях
е заявено сключването им и същите са регистрирани по надлежният ред.
Ирелевантно е дали реално е осъществявана дейност по този договор или не.
Законът предвижда като изпълнително деяние приемането на работа, а не реалното
изпълнение на трудовия договор.
Неоснователно
е и касационното оплакване, че е налице допустителство в конкретния случай,
което се наказва в изрично предвидените случаи. В представеното наказателно
постановление не е налице фактическо обвинение за допустителство от страна на
наказаното лице. Нито в акта за установяване на административното нарушение,
нито в издаденото въз основа на него наказателно постановление е налице
отправено обвинение за допустителство. Такова не е предвидено и във фактическия
състав на административното нарушение по чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ. Не е ясно въз
основа на коя част от обжалваното решение и наказателно постановление е
отправено това обвинение.
Съдът е
извършил цялостна проверка на законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателното постановление, като въз основа на съвкупна преценка на събраните
по делото писмени и гласни доказателства е направил обоснован извод, че
наказателното постановление е издадено при спазване на процесуалните правила и
при правилно приложение на материалния закон. Разгледани, подложени на преценка
и отхвърлени като недоказани и неоснователни са всички възражения на
санкционираното лице, като в изпълнение на изискването на чл. 339, ал.2 от НПК
във вр. с чл.84 от ЗАНН, съдебното решение съдържа мотиви защо не се приемат
доводите, изложени в подкрепа на подадената жалба. Напълно се споделя
становището на съда, че случаят не може да се квалифицира като маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с другите нарушения от този вид доколкото от
санкционираното лице, чиято е доказателствената тежест, не се сочат никакви
доказателства за обратното.
При
формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са
установени порочни действия на въззивния съд, съответно не са констатирани
порочни съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване
на съдебното решение.
С оглед на
изложените съображения съдът намира че не са налице твърдяните касационни
основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде
оставено в сила.
При този
изход на спора искането на ответника по касационната жалба за присъждане на
разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН /ДВ
бр.94/29.11.2019 год./ следва да бъде осъден касатора да заплати на Главна дирекция
„Инспекция по труда“ гр. София /юридическото лице в която структура е
наказващия орган/ сумата от 80.00 лева, представляваща възнаграждение за
осъществената от юрисконсулт правна защита в касационното производство,
определено съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във
връзка с чл.38 от Закона за правната помощ.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №275 от 03.07.2023 год.,
постановено по АНД №1237/2023 год. по описа на Районен съд Стара Загора.
ОСЪЖДА
„Керасус лоджистик“ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Х.К.и със
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул.“Новозагорско шосе“№032016 да
заплати на Главна дирекция „Инспекция по труда“ гр. София сумата от 80.00 /осемдесет/
лв., представляваща направените разноски.
Решението не подлежи на обжалване
и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.