Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 3.11.2022
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети октомври
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл. съдия Антоанета
Ивчева
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 12077 по
описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 14.01.2019 г., постановено по гр.д.№ 9305/ 2018 г. на Софийски
районен съд, ГО, 153 състав, по предявен от „Т.С.” ЕАД- *** установителен
иск по чл.422 ГПК е признато за установено, че Р.А.Т. /ЕГН **********/ дължи на
„Т.С.” ЕАД /ЕИК ********/ на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ
сумата 1 200 лв.- за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от
м.05.2013 г. до м.04.2016 г. за топлоснабден имот: апартамент № 47, находящ се
в гр. София, жк „********, аб.№ 121742, ведно със законна лихва за периода от
12.09.2017 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 63553/ 2017 г. на СРС, 153 състав,
като искът е отхвърлен за разликата над сумата 1 200 лв. до пълния предявен
размер 1 220 лв., като погасен чрез плащане в хода на процеса. На
основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът Р. Т.
е осъден да заплати на ищеца „Т.С.” ЕАД сумата 275 лв.- разноски за исковото
производство, и сумата 105.49 лв.- разноски за заповедното производство.
С
определение от 30.05.2019 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, са отхвърлени
молба на адв. К.Б.и молба на адв. С.К.за допълване на цитираното по- горе
решение в частта за разноските.
Постъпила
е въззивна жалба от Р.А.Т. /ответник по делото/, в която са
изложени оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение в частта му, в която е призната дължимост на
сумата 997 лв. /главница/, с искане да бъде постановено обезсилването,
евентуално отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на иска, с
присъждане на разноски по делото.
Подадена
е и частна жалба от адв.-
пълномощника на ответника- адв. Св. Куньова, срещу
определението по чл.248 ГПК, с искане да бъде постановена отмяна
на същото в частта му, в която е отказано допълване на първоинстанционното
решение в частта относно претендираните от същата разноски за първоинстанционното
производство.
Въззиваемата
страна „Т.С.” ЕАД- *** /ищец по делото/ оспорва въззивната жалба на ответника и
моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна, като
претендира разноски за въззивното производство. Не изразява становище по повод
частната жалба на процесуалния представител на ответника срещу определението по
чл.248 ГПК.
Третото
лице- помагач „Т.С.“ ЕООД- *** не изразява становище по повод жалбата на ответника.
Предявен е
установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.1 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК
и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо-
в обжалваната част.
Не
е налице основание за приемане извод за недопустимост на постановеното от СРС
решение в обжалваната част и за упражняване правомощията по чл.270, ал.3 ГПК от
въззивния съд, тъй като не представлява пречка за разглеждане по същество на
предявения по настоящото дело от „Т.С.“ ЕАД срещу Р.Т. установителен иск по
чл.422 ГПК постановеното на 7.08.2020 г. решение по гр.д.№ 85117/ 2017 г. на
СРС, ІІІ ГО, 150 състав, влязло в сила на 27.08.2020 г., по което е формирана
сила на присъдено нещо. С цитираното решение по предявен от Р.А.Т. отрицателен
установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК е признато за установено, че същият не
дължи на „Т.С.” ЕАД сумата 223 лв. за периода от м.10.2009 г. до м.01.2010 г. и
сумата 977 лв., представляваща част от обща сума в размер на 2 248.78 лв. за
периода от м.05.2013 г. до м.04.2016 г., които суми представляват начислена
цена за топлинна енергия за имот с абонатен № 121742: апартамент № 47, находящ
се в гр. София, жк „********. Според посоченото в мотивите на това установително
решение сумата 2 248.78 лева- главница за потребена топлинна енергия в имот:
апартамент № 47 в жк ,*********в гр. София, с аб.№ 121742, дължима за периода
от м.05.2013 г. до м.04.2016 г. /в която е включена и процесната сума от
1 200 лв./, е предмет на издадена на 21.09.2017 г. по ч.гр.д.№ 63553/ 2017
г. по описа на СРС, 153 състав, заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, срещу която от страна на длъжника Р.Т. е подадено възражение в
срока по чл.414 ГПК /вх.№ 3093521/ 06.12.2017 г./, като два дни преди това- на
4.12.2017 г., е подадена исковата молба, по повод на която е образувано
производството по гр.д.№ 85117/ 2017 г. Предмет на образуваното въз основа
възражението на Т. по чл.414 ГПК съдебно производство /настоящото производство
по чл.422 ГПК/ е сумата 1220 лева /главница/- стойност на топлинна енергия за
периода от м.05.2013 г. до м.04.2016 г., а предмет на образуваното пред СРС, 150
състав съдебно производство- гр.д.№ 85117/ 2017 г., е сумата 977 лв., включена
в сумата 1028.78 лв., представляваща останалата част от главницата от 2 248.78
лева /2 248.78 – 1 220 = 1 028.78 лв./, за която е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК /невлязла в сила/. Следователно сумата 1 200 лв.,
чиято дължимост е призната с обжалваното първоинстанционно решение, не е
предмет на постановеното на 7.08.2020 г. по гр.д.№ 85117/ 2017 г. на СРС, ІІІ
ГО, 150 състав, решение, влязло в сила на 27.08.2020 г. и ползващо се със сила
на присъдено нещо /СПН/, което се явява ирелевантно за разглеждания от
настоящия въззивен съд съдебен спор.
Налага
се извод, че решението на СРС не е недопустимо в обжалваната от ответника Т.
част, поради което и липсва основание за обезсилването му.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно в
обжалваната част, като споделя изложените в мотивите му съображения,
обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявения от „Т.С.” ЕАД срещу Р.Т.
установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 1 200 лева
/главница/- стойност на потребена топлинна енергия, като основателен и доказан-
чл.272 ГПК.
По
делото не е спорно обстоятелството, че през исковия период между страните е
съществувало валидно договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия,
основано на подадена от ответника Р.Т. /също и собственик на
процесния топласнабден имот- чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно приложения Договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 28.06.1990 г./ на
15.12.1998 г. молба- декларация за откриването на клиентска партида за доставка
на топлинна енергия, приета от топлопреносното предприятие- чл.149, ал.1, т.6
ЗЕ.
Така установеното наличие на облигационно
правоотношение между ищеца и ответника през процесния период, произтичащо от
договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял
топлинна енергия, е достатъчно основание за доказване на иска по основание.
Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата
и конкретно- в жилището на ответника, е от значение единствено за доказване
размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да
доведе до отхвърлянето му- съгласно чл.162 ГПК.
За установяване
доставянето на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната от
ищеца цена, са представени по делото извлечения и индивидуални справки за
начислените за процесния имот суми и е изслушана в първоинстанционното
производство съдебно- техническа експертиза, чието експертно заключение е
прието като неоспорено от страните. Няма основание експертното заключение да не
бъде съобразено от съда при формиране изводите по съществото на спора, тъй като
няма данни експертът да е дал невярно заключение /съзнателно или по
непредпазливост/. Според даденото от вещото лице Х.Б.заключение- в конкретния
случай дължимата сума за доставена в имота на ответника топлинна енергия е
начислена в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката, т.е. спазени са изискванията на действащите технически правила и
норми. Взети са предвид от експерта следните релевантни факти и обстоятелства:
че процесната сграда е топлофицирана и през исковия период е топлозахранена; че
в имота на ответника е имало монтирани 3 бр. отоплителни тела- радиатори, и 1
водомер за топла вода, като за трите отоплителни сезона, включени в процесния
период, е направен отчет на уредите при осигурен от абоната достъп до имота,
като документите за отчет са подписани от клиент. Поради това и ответникът-
като потребител на посочената енергия,
дължи на ищцовото дружество плащане на
нейната цена, която именно е отразена в приложените по делото документи и в
приетото като неоспорено от страните и възприето от въззивния съд като
обективно дадено експертно заключение.
Предвид горното и тъй
като въз основа на събраните по делото доказателства се установява, че процесната
сграда е топлофицирана и през исковия период в процесния имот е доставяна
топлинна енергия, чиято стойност за периода след 12.09.2014 г. /3 години преди
подаване на заявлението по чл.410 ГПК на 12.09.2017 г./, видно от заключението
на вещото лице Б., надхвърля сумата 1 220 лв., няма основание за
освобождаване на ответника от отговорността да заплати стойността на потребената
в имота за процесния период топлинна енергия, възлизаща на 1 200 лв., след
приспадане на заплатената в хода на делото сума от 20 лв.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни
инстанции по съществото на спора и неоснователност на наведените във въззивната
жалба на ответника Р.Т. доводи, със същата не може да се постигне като резултат
както пълна, така и частична отмяна на постановеното от СРС решение, поради
което и същото като допустимо и правилно в обжалваната част следва да бъде
потвърдено.
Частната
жалба срещу определението по чл.248 ГПК е процесуално допустима, но също неоснователна.
Определението
от 30.05.2019 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, следва да бъде потвърдено
в частта, в която е оставена без уважение молба на адв. С.К.по чл.248 ГПК за
допълване на постановеното на 14.01.2019 г. решение в частта за разноските-
чрез присъждане на разноски в размер на 6.96 лв.- адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство в производството по гр.д.№
9305/ 2018 г. на СРС, ГО, 153 състав, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв, тъй като
искът за сумата 20 лв.- част от претендираната от „Т.С.“ ЕАД главница от
1 220 лв. общо, е отхвърлен, поради извършено в хода на делото- на 11.12.2017
г., плащане на тази сума, зачетено от първо-инстанционния съд на основание чл.235,
ал.3 ГПК. В този случай разноски на ответника не се следват, поради което и
правилно е отказано на процесуалния му представител присъждането на адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв.
Относно разноските за
въззивното производство:
Независимо
от отхвърлянето на подадената от ответника въззивна жалба и подадената от
процесуалния му представител частна жалба, разноски на въззиваемата страна за
въззивното производство не следва да бъдат присъдени, тъй като от същата не е
подаден отговор на въззивната жалба, нито е осъществено процесуално
представителство в проведеното във въззивното производство открито съдебно
заседание. Подадените от въззиваемото дружество на 30.09.2020 г. и на
13.10.2021 г. писмени молби не могат да обосноват ангажиране отговорността на
въззивника за сторени във въззивното производство разноски.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
14.01.2019 г., постановено по гр.д.№ 9305/ 2018 г. на Софийски районен съд, ГО,
153 състав, в обжалваната част, в
която по предявен от „Т.С.” ЕАД- *** установителен
иск по чл.422 ГПК е признато за установено, че Р.А.Т. /ЕГН **********/ дължи на „Т.С.” ЕАД /ЕИК ********/ на
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ сумата 1 200 лв. /главница/,
представляваща стойност на доставена през периода от м.09.2014 г. до м.04.2016
г. в топлоснабден имот: апартамент № 47, находящ се в гр. София, жк „********,
с аб.№ 121742, топлинна енергия, ведно със законната лихва от 12.09.2017 г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д.№ 63553/ 2017 г. на СРС, 153 състав, а също и в частта, в която на основание чл.78,
ал.1 ГПК Р.А.Т. е осъден да заплати на „Т.С.” ЕАД сумата 275 лв.- разноски за
исковото производство, и сумата 105.49 лв.- разноски за заповедното
производство.
Решението от 14.01.2019 г. по гр.д.№ 9305/
2018 г. на СРС, ГО, 153 състав, като необжалвано е влязло в сила в останалата му част.
ПОТВЪРЖДАВА Определение от
30.05.2019 г., постановено по гр.д.№ 9305/ 2018 г. на Софийски районен съд, ГО,
153 състав, в обжалваната част, в
която е оставена без уважение молба на адв. С.К.по чл.248 ГПК за допълване на постановеното
на 14.01.2019 г. решение в частта за разноските- чрез присъждането на разноски
в размер на 6.96 лв.- адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство в производството по гр.д.№ 9305/ 2018 г. на СРС, ГО, 153
състав, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.
Настоящото въззивно решение е постановено при
участието на „Т.С.” ЕООД- ***- като трето лице- помагач на ищеца „Т.С."
ЕАД- *** в производството по делото.
Решението не подлежи на касационно обжалване-
съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.