Р Е Ш Е Н И Е
№ 721/27.11.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, XII-ти касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕВА ПЕЛОВА
2. МАРИЯ ХУБЧЕВА
при секретаря Антоанета Метанова и с участието на прокурора Тихомир Гергов,
като разгледа докладваното от съдия Хубчева касационно дело № 627 по описа на
съда за 2023 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 285 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по касационна жалба на В.И.Г., ЕГН **********,***, подадена
чрез адв. С.М., против Решение № 294 от 16.05.2023 год. постановено по
административно дело № 875 от 2023 год. по описа на Административен съд –
Пазарджик, с което е отхвърлена исковата му претенция против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, съдържаща искане ответната страна да бъде осъдена
да му заплати обезщетение в размер на 40 000,00 (четиридесет хиляди) лева за
причинени неимуществени вреди следствие фактическо бездействие на администрацията
при Затвора – Пазарджик, за периода от 01.02.2022 год. до 14.09.2022 год.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност поради нарушение
на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост на оспорения първоинстанционен съдебен акт – отменителни
основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдът да отмени процесното решение и
вместо него да постанови друго, с което да се произнесе по същество на спора.
Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т.
2 от Закона за адвокатурата.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява
и не се представлява.
Ответникът по касационната жалба – Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, чрез пълномощника юрисконсулт Р., оспорва касационната жалба с
доводи за нейната неоснователност. Моли за отхвърлянето ѝ.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за неоснователност
на касационната жалба.
Административен съд – Пазарджик, в настоящия касационен състав, след като
обсъди събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с
материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок,
от страна имаща правен интерес от предявеното оспорване, поради което е
процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Съображенията
за това са следните:
Първоинстанционното производство пред Административен съд – Пазарджик се е
развило по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във вр. с чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Образувано е по искова молба на В.И.Г.,***,
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди, в размер на 40 000,00 (четиридесет хиляди) лева, в
резултат на лоши санитарно-битови условия, липса на своевременно представени
медицински грижи и неоказано необходимо внимание от медицинския персонал на
затвора, в периода от 01.02.2022 г. до 14.09.2022 г.
За да отхвърли исковата претенция, инстанцията по същество, от фактическа
страна е приела, че за процесния период ищецът е пребивавал в Затвора - Пазарджик,
като е бил настанен в 4-то отделение, килия № 414 от 11.02.2022 г. и в килия №
412 от м. юни 2022 г. Установил е, че В.Г. не е подавал молби и жалби, свързани
с битовите условия, медицинското обслужване и настаняването в затвора. Килия №
412 е с утвърден капацитет от 5 места с обща площ 23,80 кв.м., като отделно
разполага със собствен санитарен възел (баня и тоалетна) с обща площ 1,81 кв.м.
Килия № 414 е с капацитет 3 места с обща площ 16,23 кв.м. и собствен санитарен
възел в площ 1,92 кв.м. Помещенията са обзаведени според размера им с легла,
шкафчета, маси и табуретки. Спалните помещения са оборудвани с ПВЦ дограма и
нови интериорни врати, с оптимален топло и шумоизолиращ ефект. Помещенията
разполагат с прозорци с пряк достъп до дневна светлина и свеж въздух, а
отоплението е локално парно на газ. Храненето се извършва в специално
оборудвано и сертифицирано за целта помещение, като се допуска внасяне на храна
в килиите. Обслужването на Г. се извършва от социален асистент преминал
психологически и режимен подбор, обучение и инструктаж. Установено е, че
лишеният от свобода е настаняван неколкократно в Медицинския център при Затвора
- Пазарджик, както и че няколко пъти е транспортиран до МБАЛ - Пазарджик за
хоспитализация и за провеждане на контролни прегледи. На лишения от свобода е
назначен социален асистент и се намира под постоянно здравно наблюдение.
Също така съдът е установил, че храната в затворническата кухня се приготвя
в съответствие с таблица, утвърдена от министрите на правосъдието и
здравеопазването, като калоричността на ястията варира между 2600-2800 калории
на човек. Изготвят се седмични менюта от готвач и се съгласуват с началника на
затвора, като храната се приготвя по рецептурници. По предписание на директора
на Медицинския център, Г. е включен в списък на хранещите се по Диета № 10 -
Болести на сърдечно съдовата система, при спазване на ограниченията на солта и
течностите, за което са представени произволно избрани седмични менюта.
От представените пред първоинстанционния съд договори и приемно-предавателни
протоколи е установено, че в Затвора - Пазарджик се извършват дезинфекционни,
дезинсекционни и дератизационни дейности в спалните помещения на лишените от
свобода, кухненския блок, общите помещения и прилежащите пространства за
провеждане на престой на открито в затвора. Във връзка със санитарно-хигиенните
условия в затвора е приел, че са осигурени средства за перилни, миещи и
дезинфекциращи препарати и хигиенни консумативи, като В.Г. е получавал хигиенни
материали, в качеството му на социално слаб. Във връзка с противоепидемичните
мерки през 2020 г. са сключени допълнителни договори за доставка на домакински
принадлежности и предмети, дезинфектанти, почистващи препарати и сапун,
дезинфекциращи препарати за ръце на алкохолна основа или такива с активна
съставка натриев хипохлорид, както и на дезинфекциращи препарати за подове и
повърхности.
Въз основа на така установената фактическата обстановка, първоинстанционният
съд е приел за недоказани наведените от страна на ищеца твърдения за неосигуряване
на адекватно медицинско обслужване през исковия период. Прието е от съда, че за
лишения от свобода своевременно са полагани достатъчно медицински грижи, както
и че му е назначена специална диета, съобразена с конкретните потребности и му
е осигурен социален асистент, който да го подпомага. За недоказани са приети и
твърденията за липса на достатъчно дневна светлина, липса на достатъчно жилищна
площ, наличие на влага, липса на вентилация и прозорец в тоалетната, както и
наличие на хлебарки и мишки в спалните помещения, които лишеният от свобода е помещавал
през процесния исков период. Прието е от съда, че всяко едно от помещенията,
обитавани от ищеца през процесния период, разполага с прозорци, от които се
осъществява достъп до дневна светлина и свеж въздух, а лишеният от свобода е разполагал
с жилищна площ повече от 4 кв. м.
Решението е правилно.
Касационната инстанция счита, че при постановяване на решението не е
допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост на оспорения първоинстанционен
съдебен акт – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В хода на съдебното
дирене са събрани гласни и писмени доказателства, които съдът е обсъдил в
тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС
и въз основа на тях е достигнал до обосновани правни изводи, които се споделят изцяло
от настоящата съдебна инстанция.
Съдът намира за неоснователни твърденията
в касационната жалба за непредоставени адекватни медицински грижи от страна на
администрацията на Затвора - Пазарджик. От приложените по делото доказателства по
безспорен начин се установява, че лицето неколкократно е настанявано в
стационарна и там му е осигурявано своевременно и ефективно лечение. Също така Г.
неведнъж е транспортиран до различни отделения на МБАЛ гр. Пазарджик, за
осъществяване на необходимото му лечение, в това число и извършване на
контролни медицински прегледи. Видно от приобщения доказателствен материал по
делото се установява, че след дехоспитализация, препоръчваното от болницата
лечение, е било продължавано в стационара на Затвора-Пазарджик. Предвид на изложеното
не се споделя твърдението на касатора за липса на адекватно медицинско
обслужване, а напротив от приетите и неоспорени писмени доказателства се
установяват за недоказани претенциите на Г..
На следващо място съдът споделя и
изводите на първостепенния съд и за неоснователността на претенциите на ищеца
за вреди, нанесени му от лоши хигиенно-битови условия в спалните помещения, в
които е пребивавал лишеният от свобода през исковия период, както и от липсата
на достатъчно жилищна площ в затвора. От приложените по делото доказателства се
установява, че затворническата администрация, чрез съответните фирми е
извършвала дезинсекция и дератизация на затворническите помещения. Следователно
освен използването на външни фирми, осигуряващи нормални битови условия за
живот, е била създадена и организация за почистване на помещенията. Последната
е задължение и на самите лишени от свобода.
От доказателствата
по делото не се установява и твърдяната изключителна пренаселеност, предпоставяща
унизително отношение и уронващо човешкото достойнство. Във всяко едно от помещенията, в които
е пребивавал лишеният от свобода, е разполагало с повече от нормативно
предвидения минимум от 4 кв. м. Същите са били със
сменена дограма, осветени и проветрени. Следователно първостепенният съд
правилно и обносновано е отхвърлил претенцията на ищеца, тъй като не е
установено през исковия период лишеният от свобода да е бил поставен в условия,
унижаващи човешкото достойнство.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал.
2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според
чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното.
Тази правна регламентация, съотнесена към безспорно установеното наличие на
минимално обитаемо пространство в мястото за лишаване от свобода, наличие на
нормални хигиенно-битови условия и своевременно предоставяне на адекватно
медицинско обслужване, обосновава правилността на изводите на административния
съд, изложени в оспорения съдебен акт. В случая не са налице законовите
предпоставки, обуславящи основателност на предявената искова молба за
претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при
изтърпяване на наказание лишаване от свобода от ищеца в периодите, през които е
пребивавал в затвора в гр. Пазарджик. Съгласно практиката на ЕСПЧ не е
необходимо да се установява настъпването на някакви конкретни вредни последици
върху психиката или здравето на лишения от свобода, а е достатъчно да се
установи самият факт на нечовешко и унизително отношение, от което автоматично
следва, че ищецът е претърпял неимуществени вреди.
Въз основа на събраните по делото доказателства, при приложението на чл.
284, ал. 5 ЗИНЗС, в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за
характера и степента на въздействието върху ищеца на условията в Затвора-Пазарджик,
където е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“. Тези условия са съответни
на минимални критерии и стандарти на живот. Налице е изпълнение на вменените на
администрацията задължения за създаване на условия за изтърпяване на
наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на личността и
накърняване на човешкото достойнство. Ето защо, настоящата касационна инстанция
намира, че по отношения на Г. не е осъществено нечовешко, унизително отношение
по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС, в резултат, на което за
него, да са настъпили неимуществени вреди, а именно увреждане на здравето му
и/или емоционално страдание, със степен над неизбежното ниво на страдание,
присъщо на лишаването от свобода, както правилно е приел първоинстанционният
съд.
По изложените съображения, настоящият касационен състав счита, че
оспореното решение е правилно, постановено е при отсъствие на отменителните
основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да се остави в сила.
Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,
Административен съд – Пазарджик, XIІ – ти касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 294 от 16.05.2023 год. постановено по
административно дело № 875 от 2022 год. по описа на Административен съд –
Пазарджик.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: (П)
ЧЛЕНОВЕ: 1. (П
2. (П)