№ 609
гр. Пазарджик, 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Николинка Н. П.а
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Николинка Н. П.а Гражданско дело №
20225220103716 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл. 430 ТЗ и чл. 99 ЗЗД
от „Е** “ ЕООД , със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул.“***,
представлявано от Ра***, чрез пълномощника адв. Г. И. Х. с адрес: гр. София, район
Средец, бул. „** против К. Д. П. ЕГН ********** с адрес : с. **.
В исковата молба са изложени обстоятелства, че вземането е възникнало на основание
„Договор за потребителски кредит № 1911- 1305578 от 17.06.2019 г., сключен между
„Обединена българска банка“ АД - кредитор и К. Д. П. — кредитополучател. Съгласно чл. 1
от договора, банката е одобрила и предоставила па ответника, потребителски кредит в
размер на 19 500,00 лева. Номерът на разплащателната сметка, обслужваща дълга по
кредита е ІВАN: ВС **0, така както страните са уговорили в чл. 5 от договора. Целта на
отпуснатия кредит, съгласно чл. 12 от договора е била за покриване на потребителски нужди
и текущи разпдащания на кредитополучателя. С предоставянето на разрешения кредит,
„ОББ“ АД е изпълнила точно задължението си по договора. Отпуснатия кредит от 19 500,00
лева е бил усвоен изцяло на 17.06.2019 г. Съгласно чл. 2, срокът на действие на договора е
84 месеца от датата на първо усвояване на кредита и е дължим съгласно подписан
погасителен план. Кредптополучателят се е задължил да погаси усвоения кредит на 83 равни
месечни вноски в размер на 291,97 лв. и една последна изравнителна вноска в размер на
291,41 лева, дължими на 10-то число на месеца, за период от 10.07.2019 г. до 10.06.2026 г.
Съгласно чл.6, ал. 1 главницата по кредита се олихвява с годишен лихвен процент по
редовен дълг, равна на сбора на променлив годишен лихвен процент в размер на 0,2 % /нула
цяло п двадесет стотни/процента, плюс фиксирана надбавка в размер на 6,6 % /шест пяло п
шестдесет стотни/. Годишният процент на разходите към датата на сключване на кредита е
7,72 %. В чд. 6.2 е било предвидено, че лихвения процент по просрочен дълг е равен па
сбора от годишния лихвен процент по редовен дълг и наказателна лихва в размер на 10
/десет/ пункта годишно. В настоящото производство е претендирана единствено договорна
лихва в размер на редовния лихвен процент уговорен в чл. 6.1, въпреки допуснатото от
кредптополучатсля просрочие, като вноските по лихвата са определени по размер и падеж в
погасителния план неразделна част от договора за кредит. Твърди се , че като неразделна
част от договора, кредитополучателят е подписал и получил „Методика за изчисляване на
референтен лихвен процент на „Обединена българска банка“ АД за кредити на физически
лица“, в която ясно и точно е посочена методиката за изчисляване на лихвата.
В чл. 19 е било предвидено и право на отказ от договора, което кредитополучателя
1
може да упражни в 14/четиринадесет/ дневен срок/чл.19.1/ от датата на сключване на
договора, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина.
Кредитополучателят не е уведомил банката, че желае прекратяване на договора. Напротив,
сумата на кредита е усвоена и използвана, но е останала непогасена.
Ищецът поддържа, че с текста на чл. 18.4. от договора, страните са се споразумели,
че банката има право да прехвърля правата си по договора за кредит на трето лице.
Поддържа , че на 15.12.2021 г. по силата на „Договор за прехвърляне на парични
вземания“, кредиторът „ОББ“ АД е прехвърлил па „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД Портфейл от
вземания, определени по индивидуализирани в Приложение № 1А към Договора за цесия,
включително и вземането си към К. Д. П., произтичащо от процесният договор за кредит.
Прехвърленото вземане към ответника е подробно описано на страница № 43 в Приложение
№1А, под № 3617, с посочени номер и дата на сключване на договора за кредит, имена и
ЕГН на длъжника, и дължима сума по елементи. Поддържа се , че за периода след датата на
цесията - 15.12.2021 г., до депозиране на настоящата искова молба, няма постъпили
плащания при ищеца. Длъжникът е бил уведомен за извършената цесия съгласно чл.99, ал.4
ЗЗД с уведомлението приложено към исковата молба.
По отношение на изискуемостта на вземането ищецът поддържа, че крайният срок
за погасяване на потребителския кредит е 10.06.2026 г. Със заявление за издаване на заповед
за изпълнение, депозирано в РС-Пазарджик на 28.07.2022г., ищецът „Е**“ ЕООД е
претендирал вземане в общ размер на 4963,49 лева, от което 3400,55 за главница и 1562,94
за възнаградителна /редовна/ лихва. Поддържа се , че тези суми представляват сбор ог
падежиралите и непогасени вноски по главницата и лихвата до падежна дата 10.08.2021 г. и
следователно изискуемостта им е обективен факт настъпил преди датата на образуване на
заповедното производство.
С оглед на изложеното се моли съда да постанови съдебно решение , с което да
установи със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните по делото, че „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД има вземане към К. Д. П., за което е издадена заповед за изпълнение, на
основание чл. 410 ГПК, по гр. д.№ 2387/2022г., РС- Пазарджик, а именно: 3400,55 лева —
главница - представляваща сбор от неиогасенпте вноски за главницата, съгласно
погасителен план, за периода от 10.04.2020 г. до 10.08.2021 г., ведно със законна лихва върху
нея; 1562,94 лева — договорна лихва в размер на редовен лихвен процент, представляваща
сбор от непогасенпте вноски за лихвата, съгласно погасителен план за периода от 10.04.2020
г. до 10.08.2021 г., включително. Сочат се доказателства. Претендират се съдебно-
деловодни разноски в заповедното и в исковото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника не е е постъпил писмен отговор.
След преценка на събраните доказателства и доводите на страните, съдът прие
за установено следното:
От приложеното ч. гр. дело № 2387/2022 г. по описа на ПзРС се установява , че
ищцовото дружество е подало заявление и е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК с разпореждане длъжникът К. Д. П. ЕГН ********** с адрес : с. ** да заплати на
„Е**“ ЕООД , със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул.“***,
представлявано от Ра*** , сумата в размер на 3400,55 лв. главница по договор за
потребителски кредит от 17.06.2019 г. , ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 27.07.2022 г. до окончателното изплащане , както и сумата
в размер на 1562,94 лв. представляваща договорна лихва за периода 10.04.2022 г. до
10.08.2021 г. , както и сторени в заповедното производство разноски в общ размер от 279,27
лв.
Длъжникът в това производство е подал възражение по чл. 414 ГПК в срок и с
разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок. Искът е предявен в срока по чл. 415 ГПК и е процесуално допустим.
От представените по делото писмени доказателства / заверени преписи от Договор за
потребителски кредит № 19 R-L305578/ 17.06.2019 г., погасителен план по кредит /
безспорно се установява, че на 17.06.2019 г., е сключен между „Обединена българска
банка“ АД и ответника К. Д. П. договор за потребителски кредит , като в чл. 1 от договора,
уговорено , че банката одобрява и предоставя на ответника, потребителски кредит в размер
на 19 500,00 лева с крайна дата на усвояване 17.07.2019 г. Целта на отпуснатия кредит,
съгласно чл. 12 от договора е за покриване на потребителски нужди и текущи разпдащанпя
на кредитополучателя. Съгласно чл. 2, срокът на действие на договора е 84 месеца от датата
на първо усвояване на кредита и е дължим съгласно подписан погасителен план.
2
Кредптополучателят се е задължил да погаси усвоения кредит на 83 равни месечни вноски в
размер на 291,97 лв. и една последна изравнителна вноска в размер на 291,41 лева,
дължими на 10-то число на месеца, за период от 10.07.2019 г. до 10.06.2026 г. Съгласно чл.6,
ал. 1 главницата по кредита се олихвява с годишен лихвен процент по редовен дълг, равна
на сбора на променлив годишен лихвен процент в размер на 0,2 % /нула цяло п двадесет
стотни/процента, плюс фиксирана надбавка в размер на 6,6 % /шест пяло п шестдесет
стотни/. Годишният процент на разходите към датата на сключване на кредита е 7,72 %. Не
е спорно , че като неразделна част от договора, кредитополучателят е подписал и получил
„Методика за изчисляване на референтен лихвен процент на „Обединена българска банка“
АД за кредити на физически лица“, в която е посочена методиката за изчисляване на
лихвата. В чл. 18.4. от договора, страните са се споразумели, че банката има право да
прехвърля правата си по договора за кредит на трето лице.
Не е спорно , а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че
на 15.12.2021 г. по силата на „Договор за прехвърляне на парични вземания“,
кредиторът „ОББ“ АД е прехвърлил па „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД Портфейл от вземания,
определени по индивидуализирани в Приложение № 1А към Договора за цесия,
включително и вземането си към К. Д. П., произтичащо от процесният договор за кредит.
Прехвърленото вземане към ответника е подробно описано на страница № 43 в Приложение
№1А, под № 3617, с посочени номер и дата на сключване на договора за кредит, имена и
ЕГН на длъжника, и дължима сума по елементи / л.31 от делото /. Представено е и копие от
потвърждение за извършената цесия съгласно чл. 99 ГПК , издадено от законните
представители на цедента.
Длъжникът е бил уведомен за извършената цесия съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД с
уведомлението приложено към исковата молба, във връзка с представено пълномощно от
законните представители на банката – кредитодател. Съобразно задължителната съдебна
практика, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато
изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата
молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане.
Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното
право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата
молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаване на делото, с оглед
императивното правило на чл.235, ал.3 от ГПК. В случая изходящото от цедента
уведомление / действащ чрез надлежно упълномощен процесуален представител /,
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр. първо от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД
/в този смисъл са Решение №78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д. №2352/2013 г., II т.о., ТК,
Решение №3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.д.№1711/2013 г., I т.о., ТК, постановени по реда на
чл.290 от ГПК/. С това съдът приема, че по отношение на ответника е настъпил
прехвърлителния ефект на цесията, като в този смисъл носител на вземанията по процесния
договор за кредит е ищецът.
Няма спор , че ответникът не е изпълнявал редовно задълженията си по договора за
плащане на вноските по кредита, като според неоспореното заключение на допуснатата по
делото съдебно- счетоводна експертиза, сумата по кредита е била усвоена още на датата на
сключването на договора. Установява се от заключението , че ответникът не е извършил
каквито и да било плащания по този договор, както към „ ОББ „ АД , така и в полза на „Е**
„ ЕООД след 10.03.2020 г. Вещото лице дава заключение, че дължимите суми от ответника
са както следва : сумата в размер на 3400,55 лв. / падежирали вноски от главницата към
10.08.2021 г./ , както сумата в размер на 1561,34 лв. представляваща договорна лихва за
периода 10.04.2022 г./ датата на първата просрочена вноска / до 10.08.2021 г. / преди
извършване на цесията /.
Ответникът не оспорва фактите относно сключения договор за кредит,
както и относно размера на договорените главни и акцесорни задължения. Не спори и
относно фактите касаещи усвояване на договорената сума и спиране на плащанията по
договора. Няма наведени твърдения за последващо изпълнение задълженията по договора,
нито ангажирани доказателства. В заповедното и в настоящото производство се претендира
падежирали , но непогасени вноски от главницата за периода 10.04.2020 г. до 10.08.2021 г. ,
като дължимостта иразмера на тези вноски се установява от неоспореното заключение ва
ВЛ Д.. В заповедното производство и в настоящото исково- се претендира и договорна /
възнаградителна лихва/ за същия период, като по отношение на размер на тази претенция,
3
съдът разполага с данните от заключението на експерта, според който размерът на тази
претенция следва да бъде 1561,34 лв. При тези доказателства за исковия период дължимата
договорна лихва следва да бъде присъдена в този размер. Над този размер , до размера
претендиран в исковата молба - 1562,94 лв. претенцията се явява неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
Предвид гореизложеното, съдът стига до извода, че установителните искове са
основателни и следва да се уважат- в посочените размери- претендирани като част от общо
дължимите по договора за кредит вземания.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените по
делото разноски включително и в заповедното производство, както следва : в размер на
279,27 лв. в заповедното производство и в исковото производство – в размер на 99,21 лв. за
внесена държавна такса, 350,00 лв. за възнаграждение на вещо лице . По делото / на л. 36 / е
представена данъчна фактура, за извършени от ищеца разходи по заплащане възнаграждение
на адв. Г. Х. , като негов процесуален представител. Във фактурата относно посоченото
основание са налице данни за плащане във връзка със завеждане на иск против десет лица ,
едно от които е ответника К. П., но другите данни са нечетливи , налице са задрасквания и
подчертавания , които не позволяват на съда да направи извод, че именно по настоящото
дело ищецът е направил разноски в претендирания размер от 360,00 лв. за възнаграждение
на адвокат. Пир липсата на такива доказателства, съдът счита , че разноски на това
основание не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
РЕШИ:
По исковете предявени от „Е** “ ЕООД , със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Витоша, ул.“***, представлявано от Ра***, чрез пълномощника адв. Г. Х. със
съдебен адрес : гр. София, район Средец, бул. „Витоша „ № 15, ет.4 против К. Д. П. ЕГН
********** с адрес : с. ** с правно основание чл. 422 ал.1 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че съществуват вземанията на „Е** “ ЕООД към К. Д.
П. ЕГН ********** с адрес : с. ** съгласно заповед № 1301/01.08.2022 г. по чл. 410 ГПК
издадена по ч.гр.д. № 2387/ 2022 г. по описа на ПзРС в следните размери : сумата в размер
на 3400,55 лв. главница / падежирали вноски от главницата към 10.08.2021 г./ по договор за
потребителски кредит № 19 R-L305578/ 17.06.2019 г., ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 27.07.2022 г. до окончателното изплащане ,
както и сумата в размер на 1561,34 лв. представляваща договорна лихва за периода
10.04.2022 г. до 10.08.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за присъждане на договорна
лихва над размера от 1561,34 лв. до претендирания размер от 1562,94 лв. – като
неоснователен.
ОСЪЖДА К. Д. П. ЕГН ********** с адрес : с. ** да заплати на „Е** “ ЕООД , със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул.“***, представлявано от
Ра***, сторените в заповедното производство разноски в размер на 279,27 лв. и разноски в
настоящото исково производство в общ размер от 449,21 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ПзОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4