№ 2
гр. Трън, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЪН, II - РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети
март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР С. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20231740200058 по описа за 2023 година
Производството е образувано на основание чл. 59 и следващите от ЗАНН
Производството е по реда на глава осемнадесета ІІ, раздел V от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/, във връзка с 275 ал. 1 т.2 от Закона за
горите /ЗГ/, връзка с чл.53 ал.1 и ал.2 от ЗАНН.
С наказателно постановление № 331 от 30.10.2023 г., издадено от Директора на РДГ
Кюстендил (упълномощен със заповед № РД49-199/16.05.2011г. на Министъра на
земеделието и храните) на М. Н. М., ЕГН ********** от гр.*****************, на
основание чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ и чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН е наложено административно
наказание глоба в размер на 300.00 лв. за нарушение по чл.108, ал.3 от ЗГ вр. с чл.61 и чл.47
ал.1 т.1 от Наредба № 8/05.08.2011г. за сечите в горите.
Против така издаденото наказателно постановление привлеченото към
административно-наказателна отговорност лице е подало жалба пред ТРС в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН. В същата са наведени съображения за допуснати неправилност и
незаконосъобразност на издаденото наказателното постановление. Искането към съда е да
отмени последния.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се е явил лично, вместо
него се явил процесуалният му представител адв.А. Д. от САК.
Въззиваемата страна – ДРДГ Кюстендил, редовно призована е изпратила
представител в лицето на ю.к А. Е.. В съдебно заседание се изразява становище, че
обжалваното наказателно постановление е законосъобразно. Искането към съда е да го
потвърди.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
1
АУАН с бланков № 000766 от 26.06.2023г., е съставен от К. Д. К. (горски
инспектор при РДГ Кюстендил, в присъствието на св. Л. Й. К., въз основа на констативен
протокол № 141023/08.06.2023г.
При описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено в
АУАН и НП е прието, че М. Н. М., в качеството си на лице, на чието име е издадено
позволително за сеч № 0697880/29.12.2022г. не е упражнил контрол по добива на дървесина,
като е допуснал сеч на 33 броя дървета от дървесен вид бук, които не са маркирани с
контролна горска марка (КГМ).
Констатираното бездействие било квалифицирано като нарушение на
разпоредбата на чл.108 ал.3 от ЗГ, вр. с чл.61 и чл.47 ал.1 т.1 от Наредба № 8 от 05.08.11 г.
за сечите в горите.
АУАН, серия ПА072021г., с бланков № 000766 от 26.06.2023г., е съставен в
присъствие на нарушителя и връчен на същата дата.
Въз основа на съставения акт, при възприемане в пълнота и идентичност на
фактическата обстановка, отразена в АУАН и съобразявайки материалите в
административнонаказателната преписка, е издадено обжалваното НП № 331 от 30.10.2023
г. на директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ Кюстендил. За осъщественото от
жалбоподателя нарушение на чл.108 ал.3 от ЗГ, вр. с чл.61 и чл.47 ал.1 т.1 от Наредба № 8
от 05.08.11 г. за сечите в горите и на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ, е наложено
административно наказание – глоба в размер на 300.00 лева. НП е получено от нарушителя
и обжалвано в законоустановения срок пред ТРС.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава, както от всички събрани по
делото писмени доказателства (приетите и вложени по делото материали депозирани пред
ТРС с писмо изх.№ РДГ07-6916/21.12.2021 г. на РДГ- Кюстендил), така и събраните гласни
доказателства – свидетелските показания, дадени в съдебно заседание от актосъставителя –
К. Д. К., Л. Й. К., Д. Г. П. и И. Б. И.. В показанията си свидетелите потвърждават
направените от тях констатации, относно това, че в землището на с.Бохова, отдел 155,
подотдел „е“, общинска горска територия в обект, където съгласно позволително за сеч №
0697880/29.12.2022г., издадено от св.Д. П. в качеството и на директор на общинско
предприятие „Трънска гора“ на името на жалбоподателят М. М., в качеството му на
представляващ фирма „Манчини“ ЕООД е било констатирано сеч на 33 бр. дървета от
дървесен вид бук, които не са маркирани с КГМ.
Въпреки изложеното обаче, и въпреки че настоящият състав приема за безспорно
установено, че М. Н. М. е извършил нарушение по чл.108, ал.3 от ЗГ вр. с чл.61 и чл.47 ал.1
т.1 от Наредба № 8/05.08.2011г. за сечите в горите, при издаването на НП е допуснато
съществено процесуално нарушение пряко нарушаващо правото на защита на
жалбоподателя. Видно от доказателствата по делото при описание на един от
задължителните реквизити при съставянето на НП, а именно времето на извършване на
административното нарушение, за което се обвинява въззивника е записано следното: „В
периода от 01.01.2023г….“ Безпорно е, че АНО приема за време на извършване на
административното нарушение един по-продължителен период обхващащ началния момент
на действие на позволителното за сеч, какъвто се явява датата 01.01.2023г. описана в АУАН
и краен период съвпадащ с датата на извършената проверка на място, а именно 08.06.2023г.
Това се потвърждава и от писмените доказателства по делото, включително и описаното в
2
съставения АУАН, серия ПА072021г., с бланков № 000766 от 26.06.2023г. както и от
свидетелските показания на свидетелите (св.И. Б. И. в показанията си от 16.02.2023г.
твърди: „Ние разбрахме за това нарушение на 08.06.2023г. Преди това не сме знаели там
дали има или няма нарушение.“). В този смисъл настоящия съдебен състав приема, че се
касае за пропуск при съставянето на НП. Ако се приеме, че не е пропуск то от събраните по
делото писмени и гласни доказателства не се установява административното нарушение да е
осъществено от въззивника на 01.01.2023г. Очевидно обвинението е било в смисъл, че
жалбоподателят не е изпълнил вменените му задължения, а именно периода на бездействие
– за да покрие изискванията на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. При нарушение
изразяващо се в бездействие, което се извършва до датата на констатирането му (какъвто е
настоящия случай), давностният срок за образуване на административнонаказателно
производство започва да тече не от началната дата, на която е започнало бездействието, а от
датата, на която е констатирано. В този случай се касае за нарушение, при което
въззивникът е обвинен, че е извършил административното нарушение, което му се вменява
за неопределен период от време. Това противоречие между съставомерните факти описани в
НП и писмените и гласните доказателства по делото е съществено процесуално нарушение
водещо до отмяната му.
Така за жалбоподателят остава неясно за какъв период от време следва да се
защитава, както и дали и кога изтича давностният срок за преследване на това нарушение. А
за жалбоподателя първата и много често единствената възможност да се запознае с фактите
и обстоятелствата по вмененото му нарушение е чрез съдържанието на акта и наказателното
постановление. В този смисъл са и задължителните указания на Тълкувателно решение № 2
от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че наказателното
постановление е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с
който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява
аналога в административнонаказателния процес на присъдата от общото наказателно
производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се
поставят завишени изисквания свързани с пълното, точно и ясно посочване на всички
съставомерни фактически обстоятелства и на правната квалификация. Пороците при
словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота в описанието на
фактическите и/или правните рамки на НП и на наказанието са винаги съществени,
доколкото непоправимо се накърнява правото на защита на наказаното лице. В този изричен
смисъл са и задължителните разрешения на ППВС 1/1953, съгласно което всеки
правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва
задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни
фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях
правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва
да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по
делото, както се налага в настоящия случай. В този смисъл и съобразно изискването на чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН за посочване на времето на извършване на нарушението, който е
елемент от състава на нарушението, макар и към административнонаказателната преписка
да е приложен АУАН, в който е указан периода на извършването на нарушението в
конкретните параметри, в НП той не е посочен правилно. В тежест на
административнонаказващия орган е да докаже наличието на всички елементи от състава на
3
описаното нарушението и доколкото в тази насока не са посочени при описание на
нарушението е налице порок в съдържанието му. Коментираният недостатък на НП
съставлява съществено процесуално нарушение на процесуалните правила, тъй като засяга
неговите основни и задължителни реквизити, поради което и пряко рефлектира върху
правото на защита на жалбоподателя да разбере в какво точно нарушение е обвинен и
съответно да организира и реализира защитата си в пълен обем. Същото е самостоятелно и
достатъчно основание за неговата отмяна.
С оглед на изложеното съдът приема, че са били допуснати съществени нарушения
на процедурата, поради което и наказателното постановление следва да се отмени като
незаконосъобразно.
При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има
жалбоподателят. Съдът намира, че на адв.А. Д. на основание чл.38 ал.2 т.2 от ЗА следва да
се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 331/30.10.2023г. на Директора на
Регионална дирекция по горите Кюстендил, с което на М. Н. М., с ЕГН: **********, с адрес:
*****************, е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 300.00
лева, за извършено в периода от 01.01.2023г. в землището на с. Бохова, общ.Трън, в отдел
155, подотдел „е“ административно нарушение на осн.чл.108 ал.3 от ЗГ вр. с чл.61 и чл.47
ал.1 т.6 от Наредба №8 за сечите в горите и на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закон за
горите.
ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ - Кюстендил, с адрес:
гр.Кюстендил, бул.“България“ № 33 да заплати на адв.А. Д. от САК сумата от 400.00
(четиристотин) лева, представляващо адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
Перник в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Трън: _______________________
4