№ 452
гр. Пазарджик, 22.03.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20215220103806 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
Ищцата М. Х. С. - редовно призована чрез процесуалния си
представител, не се явява и не изпраща процесуален представител.
Ответното дружество „ОТП Факторинг България“ ЕАД - редовно
призовани, не изпращат законов представител. За тях се явява юрк. Л. А.-П. –
надлежно упълномощена с ОИМ.
ЮРК. А.-П.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
фактическата страна на спора.
ЮРК. А.-П.: Оспорвам исковата молба. Поддържам подадения писмен
отговор. След като не се явява ищеца и не е изразил становище по нашия
ОИМ на основание чл. 238, ал. 2 от ГПК искаме прекратяване.
С оглед процесуалната позиция на ответника изразена в ОИМ, а именно
признание на иска е неприложима хипотезата на чл. 238, ал. 2 от ГПК, а
именно прекратяване на производството по делото, поради неявяване на
1
ищеца, неизразяване на становище по ОИМ и непоискване делото да бъде
разгледано в негово отсъствие, поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без уважение искането на ответната страна за произнасяне с
неприсъствено решение.
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Подадена е искова молба, в която се твърди, че на 16.02.2011 г. от
„Банка ДСК“ ЕАД е подадено против М. Х. С. заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, въз основа на
което е образувано ч.гр.дело № 620 от 2011г по описа на PC - Пазарджик и са
издадени заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист за
принудителното събиране на следните вземания, а именно: 5893.73 евро -
главница по договор за кредит за текущо потребление от 29.04.2007 г., 641.88
евро - лихва за забава от 20.06.2010 г. до 15.02.2011 г., законна лихва от
16.02.2011 г. съдебни разноски. Въз основа на издадените заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен на 21.03.2011 г. е било
образувано от „Банка ДСК“ ЕАД изпълнително дело № 206 от 2011 г. по
описа на ЧСИ Ангел А., с район на действие- района на ОС - Пловдив.
В производството по горното изпълнително дело е предприето едно
единствено действие по принудително изпълнение от 11.04.2011 г.,
изразяващо се в запор на трудовото й възнаграждение. Въз основа на
наложения запор удръжки от работодател не са извършвани.
Твърди се, че на 15.07.2014 г. е подадена молба от „ОТП Факторинг
България“ ЕАД за конституирането му като взискател като приобретател на
вземанията по изпълнителния лист въз основа на договор за цесия с цедент
„Банка ДСК“ ЕАД. С молбата за конституиране не са направени искания за
извършване на действия по принудително изпълнение, поради което и поради
бездействието на взискателя на 11.04.2013 г. е настъпило прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Твърди се, че вземането в размер на 5893.73 евро - главница по договор
за кредит за текущо потребление от 29.04.2007 г. съгласно издадения по
ч.гр.дело № 620 от 2011 г. по описа на PC - Пазарджик е погасено по давност с
изтичане на петгодишен давностен срок, който е започнал да тече на
2
11.04.2011 г. и е изтекъл на 11.04.2016 г. Началото на погасителния срок се
свързва с последното надлежно извършено изпълнително действие по
изпълнително дело № 206 от 2011г по описа на ЧСИ А. - запор на трудово
възнаграждение от 11.04.2011 г. Дори да се възприеме, че погасителната
давност е започнала да тече от датата на прекратяване на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК на изпълнителното дело - 11.04.2013 г., то погасителната
давност е изтекла на 11.04.2018 г.
Твърди се, че след извършване на справка в Регистъра на длъжниците
към Камарата на ЧСИ се установява, че изпълнително дело № 206 от 2011 г.
по описа на ЧСИ А. е висящо, от което произтича правния ни интерес от
предявяване на настоящия отрицателно установителен иск по чл. 439 от ГПК.
Освен това ищцата е получила обаждане през 2021 г. от представител на
ответника за заплащане на сумата, предмет на изпълнение по посоченото
изпълнително дело, като задължението й е въведено в Централния кредитен
регистър към БНБ.
С оглед на гореизложеното се твърди, че към настоящия момент
задължението на М.С. 5893.73 евро - главница по договор за кредит за текущо
потребление от 29.04.2007 г., съгласно издадения по ч.гр.дело № 620 от 2011г
по описа на PC - Пазарджик е погасено по давност с изтичането на общия
петгодишен погасителен срок и като такова не подлежи изпълнение.
Моли се съдът да постанови съдебно решение, по силата на което да
признае за установено, че М. Х. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: град
Пазарджик, ул. „Георги Бенковски“ № 65 не дължи на „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, бул. „Витоша" № 15, ет. мецанин сумата от 5893.73 евро - главница по
договор за кредит за текущо потребление от 29.04.2007 г. съгласно издаден по
ч.гр.дело № 620 от 2011 г. по описа на PC - Пазарджик изпълнителен лист и
образувано и висящо изпълнително дело № 206 от 2011 .г по описа на ЧСИ
А., с район на действие - района на ОС - Пловдив.
Претендират се разноски.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
3
който не се спори, че на 16.02.2011 г., в полза на Банка ДСК ЕАД
(първоначалния кредитор на ищеца) по ч.гр.д. № 625/2010 г. по описа на ПРС
е издаден изпълнителен лист срещу ищеца М. Х. С., в качеството и на
кредитополучател по Договор за кредит за текущо потребление, сключен на
29.04.2008 г.
Не се спори и че на 21.03.2011 г. Банка ДСК ЕАД, въз основа на така
издадения изпълнителен лист, е депозирала молба в кантората на ЧСИ Ангел
А., рег. № 826, район на действие ОС - Пловдив, за образуване на
изпълнително дело срещу М. Х. С., както и че на 15.07.2014 г. ОТП
Факторинг България ЕАД са депозирали молба за конституиране по
изпълнително дело № 206/2011г. по описа на ЧСИ Ангел А., рег. № 826 срещу
длъжника по изпълнителния лист, на основание частно правопроемство, а
именно Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата 25.06.2013
г.
Твърди се, че на дата 20.11.2017г., съгласно Договор за покупко-
продажба на вземания (цесия), сключен между ответното дружество и ЕОС
Матрикс ЕООД, с ЕИК *********, са прехвърлили вземанията си по
изпълнителния лист.
Твърди се, че с оглед гореизложеното, облигационната връзка между
ОТП Факторинг България ЕАД и М. Х. С. е прекъсната още през 2017г.
В случай, че съдът счете предявения иск срещу „ОТП Факторинг
България“ ЕАД за допустим, то заявяваме, че признаваме искът като
основателен, за което представяме изрично пълномощно от представляващия
„ОТП Факторинг България“ ЕАД, и на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК молим
да възложите разноските върху ищеца, тъй като ответникът не е дал повод за
завеждане на делото.
Твърди се, че съгласно Договор за кредит за текущо потребление от
29.04.2008 г., „Банка ДСК“ ЕАД е предоставила на М. Х. С. кредит за текущо
потребление в размер на 6000 евро /шест хиляди евро/ при условия, подробно
уговорени в договора за кредит. „Банка ДСК” ЕАД е изпълнила задълженията
си по договора за кредит, като е предоставила на кредитополучателя сумата
от 6 000 евро /шест хиляди евро/. Предвид допуснатото неизпълнение на
задължението за обслужване на кредита, „Банка ДСК“ ЕАД е предприела
действия за събиране на вземането по съдебен ред. Въз основа на подадено
4
заявление от „Банка ДСК“ ЕАД е образувано ч. гр. дело № 620/2011 г. по
описа на Районен съд Пазарджик, по което са издадени Заповед за незабавно
изпълнение и Изпълнителен лист от 17.02.2011 г., срещу длъжника на М. Х.
С. и поръчителя Виолета Славчева Боева, отговарящи солидарно за следните
суми:
-5 251,85 евро /пет хиляди двеста петдесет и едно евро и 85 евроцента/ -
главница;
-641,88 евро /шестстотин четиридесет и едно евро и 88 евроцента / -
представляваща лихва за забава, дължима за периода от 20.06.2010 г., до
15.02.2011 г. и законна лихва от 15.02.201 1г. до изплащане на вземането
- 230,54 лв. / двеста и тридесет лева и 54 стотинки разноски по делото
Твърди се, че на 21.03.2011 г. по молба на „Банка ДСК“ ЕАД до ЧСИ
Ангел А., рег. №826, с район на действие ОС- гр. Пловдив е образувано
изпълнително дело № 206/2011 г. по описа на кантората й срещу длъжниците
М. Х. С. и Виолета Славчева Боева. С молбата за образуване е посочен
изпълнителен способ за всеки един от длъжниците Поканите за доброволно
изпълнение са надлежно връчени и до двамата длъжници. Съгласно
Определение 722/03.10.2011 г. на ПРС изпълнителният лист спрямо
поръчителя Виолета Славчева Боева е обезсилен, а Разпореждането за
незабавно изпълнение на заповед за изпълнение отменено.
Твърди се, че по отношение на ищцата М. Х. С. е наложен запор върху
получаваното възнаграждение от трудовото й правоотношение, сключено на
„Ню Вижън Бутик“ ЕООД. От наложения изпълнителен способ - наложен
запор върху трудовото правоотношение на 22.03.2011 г., ежемесечно
постъпват удръжки, последната от които в размер на 83,90 лева постъпила на
дата 19.06.2014 г. Сумата е разпределена към взискателя Банка ДСК на дата
23.06.2014 г.
Твърди се, че по силата на Договор за покупко-продажба на вземания от
25.06.2013 г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД и „ОТП Факторинг
България“ ЕАД, „ОТП Факторинг България“ ЕАД е придобило вземането
срещу длъжника М. Х. С., произтичащо от Договора за кредит за 29.04.2008
г., заедно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности,
включително с начислените лихви, като част от пакет от свои изискуеми
вземания.
5
Горното се потвърждава и от приложеното в заверено копие към
настоящия отговор Извлечение от Приемо-предавателен протокол към
Договора за цесия от 25.06.2013 г., в което се съдържа процесното вземане.
В изпълнение на изискванията на чл. 99 ЗЗД и по силата на изрично
пълномощно, издадено от цедента “Банка ДСК” ЕАД, „ОТП Факторинг
България“ ЕАД е изпратило до ищеца писмо за извършената цесия и смяната
на кредитора, ведно с актуалната сума по дълга към датата на цесията. Няма
пречка цедентът да упълномощи цесионера да уведоми длъжника за цесията,
доколкото не се касае за лично и незаместимо действие. В този смисъл:
Решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр.д. № 5759/2014 г. на ВКС, III гр. о.
Твърди се, че на 15.07.2014 г. „ОТП Факторинг България” ЕАД е
депозирало молба за конституиране като взискател по изпълнително дело №
206/2011 г. по описа на кантората на ЧСИ Ангел А., рег. №826, с район на
действие ОС- гр. Пловдив, като в молбата за конституиране не е поискан
изпълнителен способ. Ответникът „ОТП Факторинг България“ ЕАД не е
предприел каквито и да било действия по принудително изпълнение но
отношение на М. Х. С. след погасяване по давност на вземането спрямо него,
включително не е образувал ново изпълнително дело след прекратяването на
изпълнително дело № 206/2011 г. поради перемпция - обстоятелство, което не
се отрича от ищеца.
Липсата на висящо изпълнително дело срещу М. Х. С. и липсата на
каквито и да било искания на кредитора за насочване на изпълнението срещу
имуществото му (както към датата на предявяване на отрицателния
установителен иск, така и понастоящем) са аргумент в полза на това, че „ОТП
Факторинг България“ ЕАД нс е дало повод за завеждане на настоящото дело.
Доказателства в обратна посока не са представени с исковата молба.
„ОТП Факторинг България“ ЕАД не е дало повод по никакъв начин за
иницииране на настоящото производство, тъй като не оспорваме, че е
настъпила погасителна давност по процесното вземане спрямо М. Х. С..
Не е налице накърняване на правата на насрещната страна, което да
доведе до необходимостта от тяхната защита в настоящото производство, т. к.
и с извънсъдебното си поведение „ОТП Факторинг България” ЕАД не е
оспорвало факта на погасяване по давност на вземането.
Ищецът аргументира правния си интерес от предявяване на
6
отрицателен установителен иск, основан на твърдения за изтекла погасителна
давност, с твърдения, че кредиторът е отправял до него оферти за доброволно
уреждане на дълга. Изтеклата давност не води до погасяване на самото
вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането
продължава да съществува като „естествено“, само възможността да бъде
изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение - чл. 118 ЗЗД.
Ето защо, извънсъдебната покана или съобщение на кредитора до длъжника
да плати, вкл. предложението за доброволно уреждане на взаимоотношенията
между страните по правоотношението, не е повод само по себе си за
предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност
за разноски за ответника - кредитор, ако е налице признание на иска до
изтичането на срока за отговор на исковата молба. Отговорност за разноски
би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или оспори
предявения основателен иск за несъществуване на вземането поради изтекла
погасителна давност. Действията на кредитора, с които той кани длъжника си
да плати съществуващото задължение, макар за него да е изтекъл
давностният срок, не са неправомерни, нито обуславят необходимост
длъжникът да се защити чрез предявяване на иск. В този смисъл е и
практиката на ВКС: Определение № 534/06.12.2019 г. по ч.гр.д. № 4484/2019
г. на ВКС, III г.о.
Така и в Определение № 549/29.11.2018 г. по ч. гр. д, № 4317/2018 г. на
ВКС, IV г, о. изрично се посочва, че: „титулярят на вземане има право да го
претендира от длъжника и ако получи изпълнение, то е надлежно, дори
възможността за принудителното му изпълнение да е била погасена с
изтичането на давност“, както и че „извънсъдебната покана до длъжника да
плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за
предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност
за разноски при признание на иска до изтичането на срока за отговор на
исковата молба“.
Твърди се, че „ОТП Факторинг България” ЕАД не е дало повод за
завеждане на настоящото дело - както към датата на предявяване на иска, така
и към настоящ момент липсва висящо изпълнително дело срещу ищеца; чрез
извънсъдебното си поведение не сме оспорили факта на погасяване на
вземането по давност (като поканата за преговори с цел доброволно уреждане
на съществуващото, вече „естествено“ вземане не съставлява такова
7
оспорване); признаваме иска като основателен с отговора на исковата молба.
Отговорност за съдебните разноски в процес, предмет на който е
несъществуването на погасено по давност вземане, би възникнала за
кредитора ответник само ако той предприеме действия за принудително
събиране на погасеното по давност вземане, респ. оспори предявения
основателен иск, което в случая не е налице. Именно в този смисъл е трайно
установената практика на ВКС по въпроса, подробно описана в ОИМ.
Претендират се разноски. Сочат се доказателства.
ПРЕДЯВЕН Е ПОЛОЖИТЕЛЕН УСТАНОВИТЕЛЕН ИСК с правно
основание чл. 439 от ГПК.
В ТЕЖЕСТ на ищцовата страна е да установи фактите и
обстоятелствата, от които черпи правата си.
СЛЕДВА да се даде възможност делото да бъде снабдено с копие от
изп. дело № 206/2021 г. по описа на ЧСИ Ангел Ангелков, рег. № 826 на
КЧСИ с район на действие ОС-Пловдив, като за целта следва отново да се
укаже на ищеца, че е необходима такса за изготвяне на копие от
изпълнителното дело, която такса следва да се внесе на ЧСИ Ангел Ангелков
и да представи по настоящото дело копие от платежния документ.
ЮРК. А.-П.: Нямам други искания на този етап.
За събиране на допуснатите доказателства, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 31.05.2022 г. от 09.30 часа, за която
дата и час ищецът - уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, ответникът -
уведомен чрез процесуалния си представител.
Протоколът написан в с. з., което приключи в 09.55 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
8