Р Е Ш Е Н И Е
№ 176
Гр.Русе, 10.02.2020 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Русенски районен съд,
ХI - ти граждански състав в публично заседание на двадесет и девети януари, две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при секретаря Станка Иванова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 5834 по описа за 2019 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
В.Л.М. заявява, че е била в трудово правоотношение с „Винпром Русе Трейд“ ЕООД,
основано на договор, по силата на който заемала длъжността „биолог
микробиология“ в лабораторията. Пояснява, че трудовото правоотношение е
прекратено със Заповед №13 от 31.07.2019г. на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ.
Твърди, че към посочената дата, работодателят не и е изплатил трудовото
възнаграждение за периода м.април – м.юли 2019г. вкл.; дължимо обезщетение по
чл.221, ал.1 КТ и ваучери за храна за времето от м.април 2012г. до м.март
2013г.
Пояснява, че към 01.10.2019г. ответникът е заплатил БТВ за месеците април и
май, а през втората половина на м.октомври – възнаграждения за месеците юни и
юли, както и обезщетението по чл.221, ал.1 КТ.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди „Винпром Русе Трейд“ ЕООД,
ЕИК ********* да й заплати сумите:
1195.34 лева – трудово възнаграждение за м.юни 2019г.;
2478.23 лева – трудово възнаграждение за м.юли 2019г., ведно с обезщетения
по КТ;
38 лева – средства за храна, начислени във фиша за м.юли 2019г.;
63.27 лева – мораторна лихва върху сумата 3711.57 лева за периода
31.07.2019г. – 01.10.2019г.;
720 лева – дължими ваучери за периода м.април 2012г. – м.март 2013г.;
187.45 лева – лихва за забава върху сумата 720 лева за периода 31.12.2016г.
– 01.10.2019г.
Заявява, че не поддържа претенциите за заплащане трудово възнаграждение и
обезщетение по чл.221, ал.1 КТ, тъй работодателят е изпълнил задължението си
след предявяване на иска.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът „Винпром Русе Трейд“ ЕООД е депозирал отговор на исковата
молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Твърди, че на
18.10.2019г. на ищцата е изплатена сумата 38 лева – средства за храна.
Намира за недължима
сумата 63.27 лева – мораторна лихва върху неизплатените трудови възнаграждения,
тъй като съобразно т.7.3 от Допълнително споразумение №72/01.06.2016г.,
работодателят се е задължил да заплаща ТВ до последното число на месеца,
следващ месеца, за който се отнасят. В тази връзка сочи, че неправилно е
посочен началния момент на периода, за който се претендира лихвата за забава и
счита, че претенцията, като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
По отношение сумата
720 лева сочи, че същата е основана на колективен трудов договор, сключен между
Синдикалната организация на КНСБ и „Винпром Русе“ ЕООД, който е действал от
01.08.2011г. до 01.08.2013г. Пояснява, че страна по договора е „Винпром – Русе“
ЕООД, чиито правоприемник е „Винпром – Русе“ АД, а не „Винпром Русе Трейд“
ЕООД, поради което приема, че не дължи спорната сума. Отделно от това поддържа,
че ищцата не е била член на синдикалната организация в предприятието и
колективния трудов договор не е имал действие по отношение на нея. Развива
съображения за недължимост на сумата и на други правни основания. Релевира
възражения за погасяване вземането по давност.
След
преценка на доказателствата по делото, съобразявайки нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, съдът прие за установено от фактическа
страна, следното:
Страните по делото са били обвързани от трудово правоотношение основано на
договор №97/31.10.2003г., изменен с допълнителни споразумения №79/01.06.206г. и
№2/20.02.2019г., по силата на който В.Л.М. заемала длъжността „биолог
микробиология“ във „Винпром Русе Трейд“ ЕООД. Трудовото правоотношение е
прекратено със Заповед №13/31.07.2019г. на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ,
считано от същата дата. В акта се сочи, че на служителя следва да бъде изплатено
обезщетение по чл.221, ал.1 КТ в размер на 1491.10 лева.
През м.юли 2011г., между „Винпром Русе“ ЕООД и синдикалната организация на
КНСБ е сключен колективен трудов договор, който предвижда средствата за
социално – битово и културно обслужване (СБКО) на работниците и служителите в
предприятието да се формират в размер до 15% от начислените средства за работна
заплата (чл.35). Прието е, че начинът на използване на средствата за СБКО ще се
определя с Решение на Събрание на пълномощниците (чл.36).
КТД е регистриран в регистъра на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, под
№РР-47/15.07.2011г.
На събрания на пълномощниците при „Винпром – Русе“ ЕООД, проведени на 12.07.2011г.
и на 23.11.2011г. е взето решение всички
работещи по трудово правоотношение, договори за управление и контрол и на
заетите по облигационни договори да се предоставят ваучери за храна на стойност
60 лева месечно. Уговорено е работещите по трудови правоотношения да придобиват
право за получаване на ваучери при действително отработени най-малко един ден
от календарния месец.
Според споразумителен протокол от 21.12.2015г. подписан от представител на
„Винпром Русе“ АД и СО КНСБ във „Винпром – Русе“ АД, ваучерите за храна,
дължими от работодателя на лицата по трудови правоотношения за периода м.април
2012г. – м.март 2013г. ще бъдат предоставени на работниците и служителите до
31.12.2016г.
Приложени са извадки от ведомостта за заплати и движения от банкови сметки.
В о.с.з. производството за заплащане сумите: 1195.34 лева – трудово
възнаграждение за м.юни 2019г.; 2478.23 лева – трудово възнаграждение за м.юли
2019г., ведно с обезщетения по КТ; 38 лева – средства за храна, начислени във
фиша за м.юли 2019г.; 63.27 лева – мораторна лихва върху сумата 3711.57 лева за
периода 31.07.2019г. – 01.10.2019г. е прекратено, поради оттегляне на
претенциите.
Установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Ищцата основава претенцията за заплащане равностойността на ваучери, които
е следвало да получи в периода м.април 2012г. – м.март 2013г. на КТД, сключен
през 2011г. и Споразумителен протокол от 21.12.2015г.
Релевираните в хода на производството доказателства, обуславят извод за
наличие задължение на работодателя да предостави за процесния период на всички свои работници и служители
средства за СБКО под формата на ваучери на стойност 60 лева. Това задължение
произтича от Решение, прието на Събрание на пълномощниците при „Винпром – Русе“
ЕООД, проведено на 12.07.2011г. (лист 39) и не е обвързано от членство на
работниците и служителите в синдикалната организация, подписала КТД на същата
дата. В случая е спазена императивната разпоредба на чл.293 КТ, според която
начина за използване на средствата за СБКО се определя с решение на ОС на
работниците или служителите, поради което съдът приема, че е налице годно
основание за изплащане равностойността на ваучерите за спорния период.
Предвид споразумението, обективирано в протокол от 21.12.2015г., съдържащо
признание на работодателят, че дължи на всички
работници по трудово правоотношение ваучери за времето от м.април 2012г. до
м.март 2013г. и с оглед разпоредбата на чл.116, б.“а“ ЗЗД давността е
прекъсната и от посочената дата тече нова давност, която към 01.10.2019г. не е
изтекла.
Ответникът твърди, че не е правоприемник на „Винпром Русе“ ЕООД, от което
прави извод, че не е обвързан от КТД. В тази връзка пояснява, че страна по КТД
е „Винпром Русе“ ЕООД, чиито правоприемник е „Винпром Русе“ АД. Както бе
отбелязано по-горе задължението на работодателя произтича от Решение, прието на
Събрание на пълномощниците при „Винпром – Русе“ ЕООД, проведено на 12.07.2011г.
Не се спори, че ищцата е била в трудово правоотношение с „Винпром Русе“ ЕООД.
На 01.06.2016г. между „Винпром Русе“ АД (правоприемник на „Винпром Русе“ ЕООД)
и В. Маринова е подписано допълнително споразумение към трудов договор №97/31.10.2003г. Към същия трудов договор - №97/31.10.2003г., на 20.02.2019г. е
сключено ново споразумение, но вече между „Винпром Русе Трейд“ ЕООД и В.
Маринова. Очевидно между двете дружества е постигнато съгласие за
трансформиране на трудовото правоотношение с произтичащите от това последици.
По изложените съображения претенцията за заплащане 720 лева - ваучери за
периода м.април 2012г. – м.март 2013г. като основателна следва да бъде уважена
изцяло.
Падежът на задължението е настъпил на 31.12.2016г., с оглед което и на
основание чл.86 ЗЗД ответникът следва да заплати мораторна лихва от деня на
забавата до датата на предявяване на иска в размер на 187.45 лева.
Предвид изхода на спора, в тежест на
ответника са направените от ищеца разноски по делото, съставляващи
възнаграждение за процесуално представителство. Основателно се явява възражението по чл.78, ал.5 ГПК.
Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с интерес от 1000 до 5000 лева възнаграждението на адвоката
е 300 лева + 7% за горницата над 1000 лева. Съобразявайки действителната
фактическа и правна сложност, както и извършените процесуални действия, съдът
намира, че адвокатското възнаграждение е прекомерно и следва да бъде редуцирано
до 510 лева.
С оглед разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК ответното дружество следва да
заплати по сметка на РРС държавна такса в размер на 50 лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Винпром Русе Трейд“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, бул.“Трети
март“№44, представлявано от управителя Наталия Маринова Къснеделчева да заплати
на В.Л.М., ЕГН ********** сумите:
720 лева – дължими ваучери за периода м.април 2012г. –
м.март 2013г.;
187.45 лева – лихва за забава върху сумата 720 лева за
периода 31.12.2016г. – 01.10.2019г.;
510 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „Винпром Русе Трейд“ ЕООД, ЕИК ********* да
заплати по сметка на РРС държавна такса в размер на 50 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: