РЕШЕНИЕ
№ 159
гр. Перник , 20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20211700500153 по описа за 2021 година
С решение № 260579 от 31. 12. 2020г., постановено по гр. д. № 793 / 2019г. по
описа на Пернишкия районен съд е осъдена Агенция „Пътна инфраструктура“
гр. С., да заплати на „247 Трансфер“ ООД, с ЕИК 6975232, регистрирано
съгласно законите на Република ***, със седалище и адрес на управление в
***, с адрес за призоване в ***, на основание чл.49 вр. с чл. 45, ал.1 ЗЗД,
сумата в размер на 15 377,34 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди във връзка с увреждане на собствения на
ищеца лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“, с ДК № ***,
вследствие от ПТП, реализирано от необезопасяване на пътен участък, част
от републиканската пътна мрежа, и сумата 883,47лв. представляваща
заплатена сума за репатриране на автомобила чрез пътна помощ, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на изплащане на
вземанията.
С решението е осъдена Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. С., да
1
заплати на „247 Трансфер“ ООД сумата 2046,99лв. разноски, а „247
Трансфер“ ООД е осъдено да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“
гр. С. сумата 7,10лв. разноски.
Недоволна от решението е останала Агенция „Пътна инфраструктура“
гр. С., която чрез юрисконсулт М. М. от Областно пътно управление – П., го е
обжалвала изцяло. В жалбата се моли решението да бъде отменено изцяло и
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Основните доводи, които се развиват във въззивната жалба са, че участъкът
от пътя, където е станало процесното ПТП, същият няма характер на
магистрала, тъй като има издаден само акт № **, но не и акт № **; че не е
доказан по безспорен начин механизма на процесното ПТП; че няма снимков
материал по делото за наличие на дупка в оградната мрежа, както и че вещото
лице е изразило резерви за описанията на процесното ПТП; съставения
протокол за ПТП не може по категоричен начин да се докаже причиняването
на претендираните щети, тъй като в протокола не са описани редица факти и
обстоятелства, установяващи механизма на ПТП, както и няма снимков
материал за дупката в мрежата; не е отчетена и високата степен на
съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като водачът не се е движил със
съобразена скорост – да избере безопасна скорост и да се съобрази с пътните
условия по смисъла на чл.20, ал.2 от ЗДвП, а скоростта от 100 км. в част не е
безопасна; както и че липсва снимков материал за състоянието на автомобила,
за да могат процесните щети да бъдат определени по количество и вид.
Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски, както и
юрисконсултско възнаграждение.
Юрисконсулт М. поддържа жалбата и в съдебно заседание.
Насрещната страна „247 Трансфер“ ООД, с ЕИК 6975232, чрез адвокат
Г.Ч., е подало в срок писмен отговор. С него оспорва въззивната жалба като
неоснователна. За съдебно заседание е депозирано писмено становище, с
което моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно и да му се присъдят направените разноски пред Пернишкия
окръжен съд.
След като взе предвид направените с жалбата оплаквания,
2
доводите на насрещната страна и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият
окръжен съд, приема за установено следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима –
подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалването, в преклузивния срок за обжалване, срещу съдебно решение,
което подлежи на инстанционен контрол и подлежи на разглеждане по
същество.
Обжалваното решение се явява валидно – същото е постановено от
съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на закона и в предвидената
форма. Следователно обжалваното решение не е нищожно.
Налице са били положителните процесуални предпоставки за
упражняване на правото на иск и не се били отрицателни процесуални
предпоставки, водещи до неговото погасяване. Пернишкият районен съд се е
произнесъл именно по предявения иск. Следователно обжалваното решение
не се явява недопустимо.
По отношение неправилността на обжалваното решение, Пернишкият
окръжен съд е обвързан от изложеното във въззивната жалба. Изхождайки от
от изложеното във въззивната жалба, от доводите на насрещната страна и от
събраните по делото доказателства, Пернишкият окръжен съд намира
следното :
По делото не се спори, че лек автомобил марка „Шкода“, модел
„Октавия“ с рег. № ***, собственост на ищцовото дружество е бил управляван
от лицето Л. И., че автомобилът се е движел по автомагистрала „***“ в
посока към ***, че на километър 31, той е претърпял пътнотранспортно
произшествие, вследствие от сблъсък с диво животно, че участъкът, на който
е реализирано ПТП-то представлява част от републиканската пътна мрежа и
се стопанисва от ответника и, че по автомобила са причинени имуществени
вреди, описани от ищеца. Тези обстоятелства се установяват и от
приложените към исковата молба доказателства – протокол за ПТП № *** г.,
свидетелство за регистрация на МПС с превод на български език,
свидетелските показания на Л. И., както и заключението на вещото лице Р. Р.,
по приетата съдебно – автотехническа експертиза.
3
Именно от заключението на вещото лице се установява, че процесния
участък от пътя, където е станало ПТП е част от АМ „***“. Възражениятга на
ответната страна, че този участък не е част от АМ „***“, че бил само с акт №
**, че имало ограничение на скоростта до 90км., са голословни, не са
подкрепени с никакви доказателства, поради което и с оглез заключението на
вещото лице, съдът приема, че този участък от АМ „***“, която пък е част от
републиканската пътна мрежа, като дейностите във връзка с управлението
са в компетентността на ответника – Агенция „Пътна инфраструктура“ (арг.
чл. 19, ал. 1 ЗП). Това обстоятелство следва и от Приложение № 1 към т. 1 от
Решение № 945 на МС от 01.12.2004 г. (отм. с Решение № 959 от 31.12.2018
г.), с което пътят ***, обозначен с № ***, е включен в този списък като
автомагистрала. Управлението на пътищата включва редица дейности,
включително организиране и осъществяване защитата на пътищата, на
пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя, каквито са и
предпазните огради (арг. чл. 19, ал. 2, т. 4 ЗП, вр. § 1, т. 4 ДР на ЗП).
Поддържането на републиканските пътища, което също е сред правомощията
на ответника, представлява дейност по осигуряване на необходимите условия
за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година,
предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на
пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата (чл. 19, ал. 2, т. 1
ЗП, вр. § 1, т. 14 от ДР на ЗП). В нормата на чл. 167, ал. 1 ЗДвП също е
предвидено, че лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно
състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват
във възможно най-кратък срок.
С оглед изложеното съдът намира, че именно ответникът следва да
осигури поддръжката на републиканския път, какъвто се явява процесната
автомагистрала, което включва и организиране и осъществяване на защитата
на пътната принадлежност, каквито са предпазната ограда и защитната
мрежа. Ето защо ответната страна АПИ като правен субект, който по силата
на закона следва да поддържа в изправност пътищата от републиканската
пътна мрежа и в частност – АМ „***“, носи отговорност за бездействията на
съответни физически лица, на които е възложено непосредственото
осъществяване на тази дейност.
Спорни по делото са останали обстоятелствата относно изпълнението
4
на ответника на задълженията му по обезопасяване на пътния участък,
причинната връзка между вредите и настъпилото ПТП, както и наличието на
съпричиняване на ПТП от водача на автомобила чрез конкретно негово
противоправно поведение, своевременно въведено като възражение с
писмения отговор на исковата молба.
Механизмът на настъпване на пътно-транспортното произшествие се
установява от съвкупната преценка на протокола за ПТП и разпита на свид. Л.
И., управлявал МПС при реализиране на процесното ПТП.
От разпита на свид. Л. И. се установява, че същият е бил ангажиран да
отиде заедно с трето, неучастващо по делото лице, от *** до ***. Двамата са
пътували по автомагистралата от *** по посока ***, около 03:00 ч. през
нощта, на около 20 км. преди ***, като водачът е шофирал, в дясната пътна
лента на платното за движение, със скорост около 80-90 км/ч, с включени
фарове на къси светлини. Изведнъж от срещуположното платно за движение
се е появило „нещо черно“, което се е движело само, то ударило в предната
част на колата и избягало в друга посока. Свид. И. извикал полиция и когато
на място дошъл екип на ОДМВР, полицаите казали, че става въпрос за диво
прасе. Пристигналите полицаи го тествали за употреба на алкохол и такава не
била констатирана, направили оглед и снимки. Оглеждали мястото с фенери,
като установили, че в телената ограда на магистралата има дупка, а също така
– наличие на козина от животното по колата, както и по телената ограда.
Съдът кредитира показанията на свид. И. като последователни, логични и
достоверни, кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че протокола за ПТП няма
доказателствена сила за установяване на механизма на това ПТП и че не били
направени снимки на дупката в оградата. От свидетелските показания на И. и
от приложените снимки, изпрати от ОДМВР – П., се установява, че цялата
предна част на автомобила е увредена.
Посоченият механизъм се подкрепя и от отразеното в протокола за
ПТП, че при движение по АМ „***“ по посока *** на 31-ви километър „при
неизяснени обстоятелства и причини изскача диво животно на пътното
платно, което става причина за ПТП с него“. Протоколът за ПТП като
съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения по
5
установените форма и ред (които обстоятелства не се оспорват), съставлява
официален свидетелстващ документ, ползващ се с обвързваща съда
доказателствена сила относно обективираните в него данни – относно датата
и мястото на настъпване на ПТП, механизма на увреждането, както и
причинените вреди на автомобила.
Същевременно вещото лице по назначената САТЕ изяснява, че
причинените на МПС щети биха могли да бъдат отнесени към подобен
инцидент, описан в исковата молба. Експертът изяснява, че в конкретния
случай не би могъл да представи по-конкретно заключение, тъй като е
работил единствено с документите по делото, поради обективни факти, а
именно – липсата на данни относно спирачен път, положението на
автомобила спрямо платното за движение, а непосредствен оглед на
автомобила не е възможен. Вещото лице е пояснило, че с оглед тежестта и
скоростта на автомобила /100км/ч., по исковата молба/, би следвало прасето
да е загинало. Именно с оглед това изявление и липсата на труп на дивото
животно, съдът намира, че свидетелелят е управлявал автомобила със скорост
около 80 до 90 км./ч., както твърди свидетелят. Освен това вещото лице сочи
в експертизата си, към която има и снимков материал, че автомобилът се е
движел като е изкачвал стръмнина по пътя, поради което съдът приема, че
при това положение дори само отнемането на газта, би довело до намаляване
на скоростта на движение.
При формиране на решаващия си извод, че механизмът на ПТП е
настъпил по твърдения в исковата молба начин, съдът анализира данните,
отразени в протокола за ПТП като официален свидетелстващ документ,
събраните гласни доказателствени средства и данните от вещото лице, че
такъв механизъм на ПТП е принципно възможен. При съвкупната преценка на
протокола за ПТП с показанията на свид. Л. съдът намира, че на описаните в
исковата молба време и място изградената около АМ „***“ телена мрежа е
била с нарушена цялост, което е позволило навлизането на диво животно,
довело до настъпване на процесния инцидент, с което съдът намира за
установено и наличието на причинно-следствена връзка между деянието и
настъпилите вреди.
С оглед изложеното съдът не възприема заключението в частта му, че
6
И. е управлявал автомобила със скорост от 100 км/ч., а е бил със скорост
около 80 до 90км./ч., която е била безопасна за движение на автомобила по
автомагистрала.
Чл. 20, ал. 2 ЗДвП предвижда задължение за водачите на ППС при
избиране на скоростта да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие, но автомагистралите са пътища от най-висок клас и са
предназначени за движение на автомобили с високи скорости. Липсват
твърдения и данни преди процесния участък да е имало забранителни пътни
знаци, въвеждащи задължение за избор на по-ниска скорост от максимално
допустимата от 140 км/ч за водачи на ППС от категория „В“, съгласно чл. 21,
ал. 1 ЗДвП. Съгласно данните от разпита на свид. Л. И. същият е шофирал с
избрана скорост на движение около 80-90 км/ч, предвид пътната обстановка.
По делото липсват данни за наличие на пътен знак от групата на
предупредителните знаци „А21“ – „Възможност от поява на домашни
животни“ или „А22“ – „Възможност от поява на диви животни“, което да
повиши вниманието на водача за евентуалната възможност за възникване на
подобна опасност за движението. Диво животно, внезапно преминаващо по
високоскоростен път, в тъмната част на денонощието, не е сред
препятствията, които водачите на движещите се превозни средства разумно и
закономерно могат да очакват, още по-малко – при липса на предупредителни
знаци за това.
Съгласно данните от заключението по САТЕ, движението се е
извършвало при зимни условия в ранните часове на деня, когато
денонощните температури са най-ниски. Съгласно събраните и преценени от
вещото лице данни, за същия ден е имало предупреждения за валежна
обстановка, за която свидетелствата и изявлението на свидетеля, че колата е
била с включени светлини, но не дълги, тъй като същите съгласно
експертното заключение влошават видимостта при наличието на мъгла или
висока влажност на въздуха. Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗДвП предвижда
задължение на водачите на МПС да бъдат с включени къси или дълги
светлини при движение през нощта и при намалена видимост. В конкретния
7
случай, предвид данните от експертното заключение и показанията на свид.
И., съдът намира, че поведението на водача във връзка с използването на
светлините също е било съобразено с конкретната пътна обстановка.
При тези фактически данни се налага извод, че в конкретния случай не е
налице виновно поведение от страна на водача на МПС във връзка с
настъпване на процесния инцидент, поради което и намира за неоснователно
релевираното от ответника възражение за съпричиняване. В конкретния
случай именно неизпълнението на законовите изисквания за организиране и
осъществяване защитата на пътищата, на пътните съоръжения и на
принадлежностите на пътя, каквито са и предпазните огради, от страна на
служители на ответника е довело до неосигуряването към *** г. на безопасни
условия за движение по процесната автомагистрала. Установената с
разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция не е оборена в процеса. По
силата на чл. 49 ЗЗД за деянията на тези лица отговаря Агенция „Пътна
инфраструктура“, чиято отговорност има обезпечително-гаранционен
характер. Вследствие на това бездействие на ищеца са причинени
имуществените вреди, които подлежат на репариране.
Свид. Л. И. споделя, че в резултат на ПТП цялата предна част на
автомобила била счупена, също така – отвътре, засегнати били воланът и
двигателят, предните въздушни възглавници се отворили, каквито видими
повреди са констатирани и в протокола за ПТП, съставен от служителите на
МВР. Колата не можела да се движи на собствен ход, поради което полицаите
извикали пътна помощ, която откарала автомобила до границата, за което
свидетелят платил сам. От границата до *** също се е придвижил с пътна
помощ, за което обаче платило ищцовото дружество.
Видно от представеното копие от фактура № *** г., същата е била
издадена от „Фалкон Логистик“ ООД с получател ищцовото дружество „247
Трансфер“ за извършена услуга теглене по направление „***“ на превозно
средство с рег. № ***, собственост на ищеца. Фактурата е на стойност 27 810
***, която по правилата на чл. 162 ГПК, съгласно фиксинга на БНБ към деня
на инцидента, съдът намира, че възлиза на стойност 883,47 лева.
Към исковата молба е приложено копие на протокол от *** г., видно от
който на същата дата е бил извършен оглед на МПС в сервиза на официалния
8
представител на марката „Шкода“ за *** – „Порше ***“, при който са
констатирани повреди върху автомобила, за отстраняването на които е
необходимо извършването на ремонтни дейности на обща стойност 502 305
***, или 15975,34 лева, съгласно фиксинга на БНБ към деня на инцидента. По
отношение размера на присъденото обезщетение пипсват оплаквания във
въззивната жалба. Липсват доказателства ищцовото дружество да е
получавало застрахователно обезщетение във връзка с настъпилия пътен
инцидент, като по делото е представена декларация в този смисъл.
С оглед гореизложеното съдът намира, че искът се явява основателен и
доказан, а въззивната жалба се явява неоснователна.
Следователно обжалваното решение следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
С оглед изхода по делото жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемоното ответното дружество сумата 1000лв.,
представляваща направените пред Пернишкия окръжен съд разноски за
адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 260579 от 31. 12. 2020г., постановено по гр.
д. № 793 / 2019г. по описа на Пернишкия районен съд.
Осъжда Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. С., да заплати на „247
Трансфер“ ООД, с ЕИК 6975232, регистрирано съгласно законите на ***, със
седалище и адрес на управление в ***, сумата 1000лв. /хиляда лева/,
представляваща направените от дружеството разноски пред Пернишкия
окръжен съд.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10