Решение по дело №931/2019 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 260000
Дата: 17 януари 2022 г.
Съдия: Ирина Руменова Славчева
Дело: 20191800500931
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр. С., 17.01.2021 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори състав, в открито съдебно заседание на осми декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:                                               

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ИРИНА СЛАВЧЕВА

                                          ЧЛЕНОВЕ:1.ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                                                               2. СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ

 

при участието на секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия Славчева въззивно гражданско дело № 931 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.258 и сл ГПК

С решение № 157 от 16.09.2019 год. по гр.д. № 761/2015 год. на РС-С. И.Х.К. ***, Ц.Г.К. ***, К.Ц.К. *** и Д.К.Б. *** са осъдени да заплатят солидарно на “Й.“ ООД, *** сумата 36942,31 лв. за виновно причинена щета, представляваща обезщетение за съпричинена от тях липса на гориво бензин А-95 за периода от 01.08.2011 год. до 15.08.2012 год. в общ размер на 14 654,20 литра, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата па предявяване на иска – 19.08.2015 год. до окончателното изплащане, както и сумата 11 057,69 лв.  – мораторна лихва за забава върху главницата за периода 19.08.2012 год. /датата на установяване на липсата/ - 19.08.2015 год., по предявените искове с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 и чл. 208, т. 2 от КТ вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД. С решението ответниците са осъдени да заплатят на „Й.“ ООД и сумата 4 765 лв., представляваща направените по делото разноски.

 Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответниците  с твърдения, че същото е постановено в нарушение на закона и в противоречие със събраните по делото доказателства. Молят съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.

Ищецът оспорва въззивната жалба.

Софийският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи намира за установено следното:

Производството по гр.д. № 761/2015 год. на РС-С. е образувано по предявени искове от “Й.“ ООД, *** срещу И.Х.К., Ц.Г.К., К.Ц.К. и Д.К.Б., като в исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на бензиностанция „Шел“, намираща се на околовръстното шосе на гр. С. в посока гр. С., като дружеството има сключен договор за франчайзинг с „Шел България“ АД. За периода 01.08.2011 год. – 19.08.2012 год. в продължение на повече от година била установена липса на гориво бензин А-95 от резервоара на бензиностанцията, които липси били извън нормативно признатите загуби за изпарение на горивото. Реално липсите започнали да се появяват от месец август 2011 год., когато ответникът К.К. бил преназначен на длъжност „оператор бензин/газ колонка“ и започнал да дава нощни смени, да налива бензин, да извършва и отчита продажби на продукти, да следи мониторите на камерите за охрана и за отчетност в обекта и да извършва вписвания в отчетните документи. През целия посочен период първият ответник И.Х.К. заемала длъжността „ръководител/управител“ на обекта и в това качество отговаряла за цялостната дейност в него и носела пълна материална отговорност за нея. Същата по длъжностна характеристика имала задължения да заявява, приема, съхранява, продава и отчита горивата и др. стоки, предлагани в бензиностанцията и в магазина към търговския комплекс; да спазва стриктно процедурата за контрол на горивата и да опазва от повреди и посегателства резервоарите и съоръженията, горивата, стоките от магазина и другото имущество в обекта; да отчита показанията, давани от помпата за изтегляне на гориво и да сравнява обема на продаденото гориво /според отчитанията/ с обема, представен от компютърната система на търговския комплекс и да информира работодателя при наличието на несъответствия, както и да води ежедневен отчет за приетите, складирани, съхранявани и продадени продукти с цел установяване на липси и излишъци; да поддържа актуални, пълни и точни данните за стоковите наличности в компютърната система на търговския комплекс и ежедневно да отчита обемите на продажбите и др. Сочи се, че ответницата И.К. не е изпълнявала тези свои задължения за контрол и отчет на дейността в обекта и поради това е отговорна за причинената вреда на дружеството. През посочения период на отчетническа длъжност и като материално-отговорни лица в бензиностанцията са работили на длъжността „обслужващ бензиностанция/оператор бензин и газ колонка“ и останалите ответници по делото - Ц.Г.К. през периода 01.08.2008 год. – 21.08.2012 год. и  Д.К.Б. през периода 01.08.2008 год. – 01.09.2012 год., като са имали задължения по длъжностна характеристика да контролират запасите на гориво и да изготвят отчети за продаденото гориво, аксесоари и др. продукти и да отговарят за установени липси на материали и ценности, поверени им във връзка с работата, т.е. заеманата от тях длъжност е отчетническа и същите носят отговорност за причинените липси на гориво в бензиностанцията и за неправилното отчитане на полученото и продадено гориво. Твърди се още в исковата молба, че на 14/15.08.2012 год. по сигнал на гражданин полицейски служители от местното РУ на МВР задържали на бензиностанцията лицето Б.С. в момент на кражба от резервоара за съхранение на бензин А-95 на общо 455 литра гориво чрез използването на електрически помпи, маркучи и множество туби, които са били натоварени в микробус на крадеца. На следващия ден била назначена ревизия на бензиностанцията, при която била установена липса от 13189 литра бензин А-95 на обща стойност 36 942,31 лева към 15.08.2012 год. В хода на образуваното досъдебно производство било констатирано, че всички липси на гориво са се появили по време на нощните смени изключително на лицата К.К. и Ц.К. за времето от 19 до 07 ч., както  и по време на смените на Д.Б.. Твърди се, че установените липси на гориво са причинени при неизпълнение на трудовите задължения и на тези трима ответници, които заедно и поотделно  чрез тяхното бездействие и/или активното им съдействие са допуснали присвояването на горивото чрез директно източване на резервоара /лично или чрез трети лица/, като заедно с това са вписвали неверни данни в книгата за показанията на механичните броячи, за да прикрият разликата между показанията от нивомерната система на резервоара и данните от броячите на бензиноколонките за продаденото гориво. Моли ответниците да бъдат осъдени да заплатят на дружеството солидарно сумата 36 942,31 лв. за виновно причинена щета, представляваща обезщетение за съпричинена от тях липса на гориво бензин А-95 за периода от 01.08.2011 год. до 15.08.2012 год. в общ размер на 14 654,20 литра, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата па предявяване на иска – 19.08.2015 год. до окончателното изплащане, както и сумата 11 057,69 лв.  – мораторна лихва за забава върху главницата за периода 19.08.2012 год. /датата на установяване на липсата/ - 19.08.2015 год., на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 и чл. 208, т. 2 от КТ вр чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД. 

В отговора на исковата молба ответниците оспорват изцяло предявените искове. Ответницата И.К. сочи, че като ръководител на обекта не следва да носи отговорност, тъй като според практиката на ВКС на РБ лицата, които упражняват непосредствен контрол върху други работници с отчетнически функции не носят отговорност за липси по смисъла на чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ, а отговорността им е по чл. 203, ал. 2 от КТ, но само тогава, когато са извършили умишлени действия, увреждащи или подпомагащи увреждането на работодателя. Ответницата не е имала качеството на отчетник - материално-отговорно лице, за да се търси пълната й имуществена отговорност на това основание; не е имала достъп до горивото в резервоарите; не е констатирала и липси на гориво, тъй като показанията на ръчните броячи на помпите при започване на смяната на работещите в бензиностанцията, както  и тези от компютъра за извършени продажби през тази смяна, са се засичали винаги през процесния период и не е имало разлика между отчетите; засичането между показателите на нивомерната система за количеството гориво, находящо се в резервоарите и показателите на количеството продадено гориво е извършвано лично и само от собственичката на ищцовото дружество В. Т.. В отговора на исковата молба ответникът Д.Б. също оспорва изцяло предявените срещу него искове. Сочи, че бил назначен на длъжността „работник автомивка“ и съобразно тази длъжност същият няма качеството на материално-отговорно лице, а представените допълнителни споразумения към трудовия му договор не са подписани от него  и не могат да породят целените в тях промени в трудовия му договор относно заеманата длъжност Оспорва и съдържанието на трудовия договор, а именно: графата „Забележка: лицето е МОЛ“, като твърди, че същата е дописана, като в екземпляра, подписан от ответника, няма такава забележка. В отговора на исковата молба ответникът К.К. също оспорва исковете с твърдението, че представеното по делото допълнително споразумение, с което е преназначен от длъжността „мияч, превозни средства“ на длъжността „обслужващ бензиностанция/оператор бензин и газ колонка“, не е подписано от него, поради което не може да се приеме, че същият е имал качеството отчетник. Ответницата Ц.К. също оспорва предявените срещу нея искове в подадения писмен отговор по чл. 131 от ГПК. Сочи, че е заемала длъжността „общ работник“ при ответника и не е имала качеството на материално-отговорно лице, като съгласно представеното по делото допълнително споразумение е преназначена на длъжността „обслужващ бензиностанция/оператор бензин и газ колонка“, но длъжностна характеристика за тази длъжност не й е връчвана, като оспорва подписа в нея. В отговорите на исковата молба ответниците сочат също така, че работещите в бензиностанцията служители, които са били на смяна при доставка на гориво са записвали само показанията на нивомерната система за резервоарите преди доставката на гориво и след неговата доставка, като пълненето на резервоарите е ставало през специална пълначна система, на разстояние от тях; работещите в бензиностанцията, в т.ч.  и ответниците, са имали достъп до ключове единствено и само от тръбите на пълначната система, но не и от резервоарите за съхранение на горивото, като достъп до тях е имал само съпругът на управителката на дружеството; засичането между показателите на нивомерната система за количеството гориво, находящо се в резервоарите и показателите на количеството продадено гориво е извършвано лично и само от собственичката на ищцовото дружество В. Т.; през м. март 2012 год. била монтирана нова нивомерна система за отчитане на наличното гориво, която не е била в изправност и подавала звукови сигнали за наличие на нередности в нея, като тези проблеми били многократни – обстоятелство, което признавала и самата собственичка на дружеството с обяснението, че измервателната система дава проблеми от години, като предположението е, че същите са вследствие на гръмотевици; фирмата по поддръжка идвала многократно за извършване на ремонт, като не била установена причината за проблемите. Молят съда да отхвърли изцяло предявените искове.

Видно от представения с исковата молба трудов договор № 94/01.07.2008 год., сключен между „Й.“ ООД /представлявано от В. Т./ и ответницата И.Х.К., както и допълнително споразумение от 03.01.2011 год., ответницата е заемала длъжността „ръководител, търговска експлоатация“ в бензиностанция „Шел“, гр. С.. Представена е длъжностна характеристика на длъжността „управител“ в търговски комплекс „Шел“. Трудовото й правоотношение  е прекратено със заповед № 120/17.09.2012 год. на управителя на дружеството, на основание чл. 325, т. 1 от КТ.

Според представените с исковата молба трудов договор № 52/19.09.2006 год. допълнителни споразумения, ответницата Ц.К. първоначално е заемала длъжността „общ работник“ при ответника, а впоследствие е преназначена на длъжността „обслужващ бензиностанция“ при ответника, считано от 01.08.2008 год., като трудовото й правоотношение е прекратено със заповед № 115/17.08.2012 год. поради нарушения на трудовата дисциплина, а именно - за това, че на 15.08.2012 год.  по време на смяна допуснала в обекта „Бензиностанция Шел“  в гр. С. нерегламентиран достъп на външно лице, което безпрепятствено е извършило кражба на гориво, във връзка с което е образувано досъдебно производство в РУ – гр. С., на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ и чл. 187, ал. 1, т. 7-10 от КТ. Представена е длъжностна характеристика за заеманата от ответницата длъжност.  

Видно от трудов договор № 48/30.03.2006 год. и допълнителни споразумения, ответникът Д.Б. първоначално е бил назначен на длъжността „работник на автомивка“ при ответника, като впоследствие е преназначен на длъжността „обслужващ бензиностанция“ при ответника, считано от 01.08.2008 год. Трудовото му  правоотношение е прекратено със заповед № 118/03.09.2012 год. на  управителя на дружеството В. Т. на основание чл. 325, т. 1 от КТ.

Видно от трудов договор № 122/29.10.2010 год. и допълнителни споразумения към него, ответникът К.К. е заемал длъжността „технически сътрудник“ при ответника в бензиностанция „Шел“, като впоследствие е преназначен на длъжността „оператор бензин/газ колонка“, считано от 01.08.2011 год. Със заповед № 110/17.04.2012 год. на управителя на дружеството трудовото му правоотношение е прекратено, на основание чл. 325, т. 1 от КТ. С последващ трудов договор № 135/24.04.2012 год. К. е назначен на длъжността „мияч превозни средства“, считано от 25.04.2012 год. Със заповед № 114/17.08.2012 год. трудовото му правоотношение отново е прекратено поради дисциплинарно уволнение поради това, че на 15.08.2012 год.  по време на смяна допуснал в обекта „Бензиностанция Шел“  в гр. С. нерегламентиран достъп на външно лице, което безпрепятствено е извършило кражба на гориво, във връзка с което е образувано досъдебно производство в РУ – гр. С., на основание, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ и чл. 187, ал. 1, т. 7-10 от КТ. Представена е длъжностна характеристика на длъжността „мияч превозни средства“.

Според съдебно-счетоводната експертиза на в.л. Д. от 09.01.2018 год. в контролните книги за засичане на показанията на измерващите уреди в бензиностанция „Шел“, намираща се на изхода на гр. С., при ръчно описване на показанията на броячите на всички колонки собственоръчно са написани времето и имената на работещите в съответната смяна, като на база показанията на нивомерната система и показанията на броячите са установени липси на гориво бензин А-95 в смяната, започваща от 19.00 ч. до 07.00 ч. на следващия ден. Работните смени на работещите в обекта са в следата последователност: от 19.00 ч. до 7.00 ч. и от 07.00 ч. до 19.00 ч. Данните на експертизата включват времето от 01.08.2011 год. до 15.08.2012 го. – датата на установяване на кражба на горива. При направен анализ на данните за посочения период са установени липси на 50 дати, като техният размер е подробно описан в таблицата към заключението на вещото лице. Липсите са установени при контролно засичане подневно на трите измервателни системи. Наличностите за процесния период са взети от данните на нивомерната система. При сравняване на данните от продажбата на горива от бензиноколонките в обекта с показанията на нивомерната система се установяват липси на гориво бензин А-95 в размер на 14 647,50 литра на стойност 37501 лева. Имената на работниците, които са били на смяна на датите, на които са установени липси, са посочени в таблицата към заключението на вещото лице, като тези лица в преобладаващия брой случаи са К.К., Ц.К. и Д.Б..

Във въззивното производство е прието заключение на тройна съдебно-счетоводна експертиза на вещи лица Ш., Б. и Р. от 10.11.2020 год., според което бензиностанция „Шел“, гр. С. предлага дизелово гориво, бензиново гориво и газ, работейки в режим 24/7, като денонощната работа се осъществява на две смени: първа смяна започва в 7.00 ч. и приключва в 19.00 ч., а втора смяна започва в 19.00 ч. и приключва в 7.00 ч. на следващия ден. На бензиностанцията са изградени две колонки – за бензин и дизел. Всяка колонка има две страни, като на всяка страна има по 4 устройства за продажби /пистолети/ за зареждане с дизелово гориво, базов безоловен бензин А-95Н, безоловен бензин  Ви Пауър Рейсинг и безоловен бензин Ви Пауър 95 – за всеки продукт има общо 4 броя устройства в бензиностанцията. Всяко устройство има механичен брояч, свързан с касовия апарат. На отделна трета колонка се зареждат МПС само с газ. При започване/приключване на смяна работещите приемат/предават бензиностанцията със записани показания в специална тетрадка – 4 колони /за всеки един продукт/ с по 4 записа, отразяващи показанията на всеки един брояч на устройствата за зареждане. Под колоните се записват показанията на нивомерната система „Петровента“. Работещите на смяна от 19.00 ч. до 7.00 ч. правят два пъти записване на показанията на всички уреди – в 24.00 ч., когато приключва астрономически денят и в 7.00 ч., когато приключва смяната. В 24.00 ч. приключва и касата. По този начин 3 различни измервателни системи регистрират продадените количества: механичните броячи, касовия апарат и нивомерната система. На основание отчетите на броячите, записани в тетрадката, данните от касовите книги и информацията от системата „Петровента“ в таблица 1 към заключението са отразени данните за всеки един ден, а таблица 2 съдържа обобщени резултати за всеки месец от процесния период. През периода 01.08.2011 год. – 15.08.2012 год. са установени 50 дати, на които според показанията на трите измервателни системи има големи количества липса на базов безоловен бензин А-95Н. Стойността на установените липси е изчислена от вещите лица на база среднопретеглена цена за съответния месец, в съответствие с фактурната доставна цена. Общото количество липсващ безоловен  бензин А-95Н за процесния период е 13 447,90 литра на обща стойност 32 814,31 лева, отчитайки наличието не само на липси, но и на излишъци. Установяването на липсващите количества бензин е ставало ежемесечно от собственика на бензиностанцията на база сравнение на данните за получените и продадени количества. В края на всеки месец управителят на бензиностанцията И.К. е представяла на собственика г-жа Т.  отчет за реализираните продажби. Според заключението на вещите лица сравнението на показанията на броячите и данните от касовия апарат като цяло съвпадат, а когато е констатирана разлика тя е незначителна и се дължи на обстоятелството, че по време на отчитане на показанията на уредите могат да се извършват продажби. През процесния период в дните, когато са установени липсите на по-големи количества бензин, ответниците са били на работа по двама и собственоръчно са правили записите на отчетените от тях показания на уредите на съответната дата. Заключението е изготвено на база данните от нивомерната система, така както същите са записани в  контролните тетрадки в края на всеки ден, като в хода на проверката е установено, че тези данни съвпадат с данните, отразени върху боновете, извлечени от нивомерната система за деня. Общият размер на липсите през процесния период възлиза на 15 013,60 литра, но тъй като за някои дни са констатирани и „излишъци“ от гориво, експертизата е преизчислила размера на липсите на компенсирана основа помесечно /колона 3 на таблица 2/ и в резултат на това преизчисление размерът на липсите е 13 447,90 литра общо за процесния период. Законната лихва върху общата стойност на липсите на гориво до датата на завеждане на исковата молба е 10 029,02 лева.

Според показанията на св. Е. вечерта на процесната дата – 14.08.2012 год. му се обадило лицето С.С. да отидат до бензиностанция „Шел“, тъй като по сведения от съпругата му лицето Б.С. – неин приятел, възнамерява да открадне гориво.  На място С. бил заварен от свидетелите да краде гориво от резервоара на бензиностанцията в множество туби със система от маркучи и електрическа помпа, свързана към акумулатора на микробуса му. На място били и двама служители на бензиностанцията. Обстоятелството, че тези двама служители са именно ответниците Ц.К. и К.К. се потвърждава както от приложените по делото таблици /с отбелязани дежурства по график на смяна/, така и от устните обяснения на двамата ответници по реда на чл. 176 от ГПК в о.с.з. на 23.05.2018  год./.

Според показанията на св. Б. – управител на търговския обект и Г. – служител ТРЗ всички трудови договори и споразумения със служителите на дружеството им се предоставят, за да се запознаят със съдържанието им и да ги подпишат, като това важи и за длъжностните характеристики.

Свидетелката Иванова – касиер в бензиностанцията до 2011 год., твърди, че ответниците К., Б. и К. работели на бензин-колонките, като тяхно задължение било да зареждат автомобилите и да отчитат показанията на броячите, след което ги записвали в специални тетрадки. Не е задължение на касиера да сравнява отчетите на бензин-колонките и продаденото количество според отчета на касата. Резервоарите се намират под земята и се заключват с капаци, като количеството гориво се измерва по системата „Петромакс“, а данните от нея отново се записвали в тетрадки. Управителката на бензиностанцията имала задължение да следи има ли съответствия в записите в тетрадките.

Съгласно показанията на св. Г. – касиер в бензиностанцията през периода 2009 год. – м. август 2012 год., в една смяна обикновено освен касиера работели двама служители на бензин-колонките и управителката на обекта И.К.. Задължение на служителите на бензин-колонките било да описват цифрите от механичните броячи в специална тетрадка при приключване на всяка смяна. В обекта имало камери, насочени към касата, към колонките и към автомивката, като на монитор  в обекта на цял екран се виждат записите от камерите.

Според св. Г.доставяното гориво се приемало от собственика на бензиностанцията или управителката К., която имала ключ от капаците на резервоара.

Съгласно показанията на св. Т. – съпруг на управителката на дружеството В. Т. и съдружник във фирмата, основно задължение на ответницата И.К. като управител на бензиностанцията е да получава горивото, да уточнява доставките и да контролира работниците, както и да следи да няма липси на гориво. Ц.К. работела и като касиер. Ответниците К. и Д.Б. зареждали горивото от колонките. Доставяното гориво в резервоара се отчитало ежедневно от ответницата К.. Въведената в обекта нивомерна система показва във всеки момент наличното количество гориво във всеки един танкер. От бензиностанцията има видимост към мястото, където се намирала цистерната с бензин А-95. На бензиностанцията има поставени и камери за видеонаблюдение и на външната част на обекта. В дружеството се води както тетрадка с показанията на механичните броячи на колонките, така и тетрадка  с показанията на електронните броячи на нивомерната система „Петровент“, отчитаща нивото на горивото в цистерните. Танкерите са вкопани в земята и затворени херметически, като всеки един има капак и отгоре – друг, на разстояние един метър от земята. Ключът за катинара на горния капак се съхранява в метална каса в хале към бензиностанцията и достъп до него има касиера.  

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

            Предявените искове са с правно основание чл.207, ал.1, т.2 КТ. Отговорността на това основание е за липса, която се състои в недостиг в касата /когато става въпрос за парични ценности/ или в склада, цеха и пр. /когато става въпрос за материални ценности/, който е с неустановен произход - няма яснота относно причините за неговото появяване (решение №56/10.03.2010 г. на ВКС по гр.д.№540/2009 г., III г. о.  и др.). При констатиране на такъв недостиг възниква презумпция, че липсата е причинена от отчетника. За да е налице липса по смисъла на посочената разпоредба е необходимо на първо място да е установен недостига на парични или материални ценности и на второ място, този недостиг следва да е възникнал по времето на упражняване на съответната трудова функция. В решение №493/23.11.2011 г. на ВКС по гр.д.№586/2011 г., IV г. о., постановено в производство по чл.290 ГПК, е прието, че придобиването на качеството отчетник не зависи от вписването му в длъжностна характеристика. Такава може да не е издадена, тъй като законодателството не изисква за валидността на трудовото правоотношение като задължение за работодателя да състави и да връчи на работника длъжностна характеристика. Достатъчно е длъжността, която работникът заема по трудов договор, да съдържа като присъщи задължения на работника действия, свързани със събиране, съхраняване, разходване или отчитане на ценности на работодателя.

Следователно, дори и да не са били връчени длъжностни характеристики на ответниците, чрез които да се детайлизират поетите от тях трудови задължения, длъжностите, които са заемали реално, са  по своето правно естество отчетнически – на преки отчетници /да събират, съхраняват, разходват или отчитат парични или материални ценности по смисъла на чл. 207, ал. 1 от КТ/. От заеманите от ответниците длъжности – „управител“ за И.К., „оператор бензин/газ колонка“ /“обслужващ бензиностанция“/ за останалите трима ответници, е очевидно, че трудовите функции за посочените длъжности се изразяват в отчетническа дейност, пряко свързана с движение, разходване и отчитане на парични и материални ценности /гориво/. Константната практика на съдилищата приема също така, че качеството отчетник може да възникне не само въз основа на писмен акт, но и въз основа на възлагане или допускане на работа, свързана с пазене и отчитане на чуждо имущество. Поради това без значение е и обстоятелството дали допълнителните споразумения към трудовите договори на ответниците, по силата на които са преназначени на отчетническите длъжности, са подписани от тях /с оглед приетата съдебно-графологическа експертиза във връзка с направеното оспорване на автентичността на подписите на ответниците/.  

Доказа се по делото, че на ответницата И.К. са били възложени функциите на управител на търговския комплекс и бензиностанцията, чиито задължения са били да заявява, приема, съхранява, продава и отчита на „ШЕЛ“ автомобилно гориво и др. материали; да стопанисва и поддържа обекта и да опазва от повреди и посегателства сградите, резервоарите и съоръженията, горивата и др. поверени материали. За ответника К.К. е установено по делото, че през периода 01.08.2011 год. – 17.04.2012 год. е заемал длъжността „оператор бензин/газ колонка“, а през периода останалата част от процесния период /24.04.2012 год. – 15.08.2012 год./ е заемал длъжността „мияч превозни средства“, но реално е продължил да изпълнява възложените му на първата длъжност отчетнически функции, видно от събраните свидетелски показания и отговорите на ответника по реда на чл. 176 от ГПК. Ответниците Д.Б. и Ц.К. също са изпълнявали отчетнически функции на длъжността „обслужващ бензиностанция“, включваща като задължение да продават/наливат гориво в МПС; да контролират запасите и да изготвят отчети за продаденото гориво и др. Установи се, че на същите е било възложено ежедневно при приключване/започване на смяна да отчитат показанията на механичните броячи на колонките и да ги вписват в специална тетрадка, което несъмнено сочи на осъществявани от тях отчетнически функции. Обстоятелството, че ответниците реално са изпълнявали тези функции на датите, когато са установени липсите, се потвърждава и от приложените таблици към заключенията на вещите лица по приетите експертизи /единична и тройна съдебно-счетоводна експертизи/, в които поименно са посочени лицата, работили по график на съответните дати. Несъстоятелно е възражението на ответниците, че работодателят не е доказал горивото да им е било поверено/предадено срещу задължение за пазене, тъй като липсвал писмен документ за това, а от друга страна същите нямали ключ от резервоарите. След като на ответниците е поверена функцията да продават/наливат гориво, да контролират запасите и да отчитат продаденото гориво, то същите носят отговорност за повереното имущество и следва да отговарят при установени липси. За изпълнение на тези задължения не е задължително съставянето на документ /протокол/, с който да им се „предава“ всяко доставено количество гориво, като не е необходимо и същите да притежават ключ за достъп до резервоарите, тъй като контролът се осъществява по множество начини. Задължението на работника за опазване и охраняване имуществото на работодателя е нормативно установено – чл. 126, т. 8 от КТ /да пази грижливо имуществото, което му е поверено или с което е в досег при изпълнение на възложената работа/. Следователно, мярката на дължимото поведение на служителя при осъществяване на отчетническите функции е съответна на грижата на добросъвестния работник, който като специалист в съответната област е длъжен да запазва имуществото на работодателя, вкл. да следи за злоупотреби, нерегламентиран достъп до повереното имущество от страна на трети лица и своевременно да сигнализира при съмнения за извършени посегателства. Такива  съмнения биха могли лесно да бъдат проверени чрез използване на въведените от работодателя измервателни системи и мерки за сигурност – проверка на показателите на нивомерната система, която е част от задълженията на ответниците, както и пряк надзор с помощта на поставените охранителни камери и др.

Безспорно доказан по делото факт е и наличието на липси на гориво през процесния период 01.08.2011 год. – 15.08.2012 год., през който са установени 50 дати, на които при сравняване на данните от продажбата на горива от бензиноколонките в обекта /механичните броячи/ с показанията на нивомерната система има големи количества липса на базов безоловен бензин А-95Н, като общото количество липсващ бензин за периода е 13 447,90 литра на обща стойност 32 814,31 лева. Относно размера и стойността на липсите съдът кредитира заключението на тройната експертиза, тъй като същото правилно е приспаднало от размера на вредата  реализираните излишъци през този период. В сумата на липсите е включено и откраднатото на 15.08.2012 год. гориво – 25,8 литра, което не е направено в изчисленията на вещото лице по приетата от районния съд единична експертиза. Освен това в тройната експертиза липсите правилно са остойностени по усреднена цена на придобиване на горивото, а не по продажна цена. Стойността на установените липси е изчислена от вещите лица на база среднопретеглена цена за съответния месец, в съответствие с фактурната доставна цена. Приспаднат е и нормативно установения размер естествени фири при преливане на горивото. Заключението на вещите лица е подробно и обосновано, изготвено е въз основа на проверка данните за количеството продадено гориво според механичните броячи и касовия апарат и наличното гориво по нивомерната система и книгата за приемане и предаване на горивата от смените. Експертизата е взела предвид данните от броячите и нивомерната система, така както същите са записани в  контролните тетрадки в края на всеки ден от самите ответници, като в хода на проверката е установено, че тези данни съвпадат с данните, отразени върху боновете, извлечени от нивомерната система за деня. С оглед това следва да се приеме, че общото количество липсващ безоловен  бензин А-95Н за процесния период е 13 447,90 литра на обща стойност 32 814,31 лева.

            При констатиране на недостиг на материални ценности, поверени за съхранение и отчитане на материално-отговорни лица, възниква презумпция, че липсата е причинена от отчетника, поради което, за да не бъде осъществена имуществената отговорност за констатираната липса материално-отговорното лице следва да докаже, че не е причинило вредоносния резултат или че не го е причинило виновно, т.е. налице е презумпция, че липсата е причинена от отчетника. Съдът намира, че в случая тази презумпция не е оборена. Липсите са настъпили по време на изпълняване на трудовите функции от всеки от ответниците като отчетник, като всеки от тях е съпричинил тази липса. Всяка от процесните липси от нощните смени и цялата натрупана липса, предмет на иска, се състои в недостиг на бензин А-95 в резервоара – танкер в процесната бензиностанция, т.е. представлява състояние на неотчетност, за което отговорност следва да носят както ответниците К., К. и Б., така и ответницата К. в качеството на ръководител – управител на бензиностанцията. Съгласно правната норма на чл. 208, т. 2 от КТ, когато вредоносният резултат е причинен от няколко работници или служители, те отговарят солидарно, като работодателят може да иска от всеки един от тях да заплати обезщетение за причинените му имуществени вреди, а всеки един от солидарно отговорните длъжници има право на регрес срещу останалите отчетници за действително причинените от тях вреди съобразно тяхното участие в съвкупния съпричинителен процес – арг. чл. 127, ал. 2 от ЗЗД /съобразно вътрешните отношения между солидарните длъжници/. В този смисъл е и задължителната съдебна практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК /решение № 380/02.06.2009 год. на ВКС по гр.д. № 758/2009 год.  III г.о. и др./, според която работодателят може да търси от всеки от съпричинителите цялото задължение, поради което ответникът не може да прави възражение, че и други лица са отговорни за настъпването на вредата.

По изложените съображения претенцията на ищеца се явява основателна до размера от 32814,31 лв. За разликата до пълния предявен размер същата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Размерът на законната лихва върху главницата, изчислена въз основа на заключението на тройната експертиза за периода от датата на установяване на вредите до датата на завеждане на исковата молба възлиза общо на 10029,02 лева.

Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат частично с тези на  районния съд, решението следва да бъде отменено в частта, с която ответниците са осъдени да заплатят солидарно на ищеца обезщетение за съпричинена от тях липса на гориво бензин А-95 за периода от 01.08.2011 год. до 15.08.2012 год. за разликата над 32814,31 лв. до 36 942,31 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата па предявяване на иска – 19.08.2015 год. до окончателното изплащане, както и в частта, с която ответниците са осъдени да заплатят солидарно на  ищеца мораторна лихва за забава върху главницата за периода 19.08.2012 год.- 19.08.2015 год. за разликата над 10 029,02 лева до пълния присъден размер от 11057,69 лв. При този изход на спора ответниците дължат на ищеца сумата 4 253 лева, представляваща направените в производството пред районния съд разноски, съобразно уважената част от иска. С оглед това решението следва да бъде отменено и в частта, с която ответниците са осъдени да заплатят на ищеца разноски за разликата над 4 253 лв. до 4 765 лв. Решението  следва да бъде потвърдено в останалата част.

С оглед изхода на спора ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците сумата 1112 лева, представляваща направени пред двете инстанции разноски, съобразно отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Воден от горното, съдът

                                        

                                                Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТМЕНЯ решение № 157 от 16.09.2019 год. по гр.д. № 761/2015 год. на РС-С. в ЧАСТТА, с която И.Х.К. ***, Ц.Г.К. ***, К.Ц.К. *** и Д.К.Б. *** са осъдени да заплатят солидарно на “Й.“ ООД, *** стойността на виновно причинена щета, представляваща обезщетение за съпричинена от тях липса на гориво бензин А-95 за периода от 01.08.2011 год. до 15.08.2012 год. за разликата над 32 814,31 лв. до 36 942,31 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата па предявяване на иска – 19.08.2015 год. до окончателното изплащане, както и в ЧАСТТА, с която ответниците са осъдени да заплатят солидарно на  ищеца мораторна лихва за забава върху главницата за периода 19.08.2012 год. /датата на установяване на липсата/ - 19.08.2015 год. за разликата над 10 029,02 лева до пълния присъден размер от 11 057,69 лв., по предявените искове с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 и чл. 208, т. 2 от КТ вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД, както и в частта, с която ответниците са осъдени да заплатят на ищеца разноски за разликата над 4 253 лв., като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от “Й.“ ООД, *** искове срещу И.Х.К. ***, Ц.Г.К. ***, К.Ц.К. *** и Д.К.Б. *** за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца стойността на виновно причинена щета, представляваща обезщетение за съпричинена от тях липса на гориво бензин А-95 за периода от 01.08.2011 год. до 15.08.2012 год. за разликата над 32 814,31 лв. до 36 942,31 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата па предявяване на иска – 19.08.2015 год. до окончателното изплащане, както и да заплатят солидарно на ищеца мораторна лихва за забава върху главницата за периода 19.08.2012 год. - 19.08.2015 год. за разликата над 10 029,02 лева до пълния предявен размер от 11057,69 лв., по предявените искове с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 и чл. 208, т. 2 от КТ вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

ОСЪЖДА “Й.“ ООД, *** да заплати на И.Х.К. ***, Ц.Г.К. ***, К.Ц.К. *** и Д.К.Б. *** сумата 1 112 лева, представляваща направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

 

                                                                                           

  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                               2.