Определение по дело №8618/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 264799
Дата: 21 ноември 2020 г. (в сила от 23 ноември 2020 г.)
Съдия: Велина Светлозарова Пейчинова
Дело: 20201100508618
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 17 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                        О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

    

                   гр.София, 20.11.2020 година

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                         ЧЛЕНОВЕ : ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                    мл.с.: МАРИЯ ИЛИЕВА

                                  

като разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА ч.гр.дело №8618 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.577 във връзка с чл.274 от ГПК.

          Постъпила е частна жалба, подадена от „И.“ ЕАД, представлявано от изпълнителен директор А.К.Г., против определение №1017/30.07.2020г. на съдия по вписванията Р.В., с което е отказано да се извърши вписване на удостоверение на „И.“ ЕАД за преобразуване чрез вливане на „Д.“ЕАД, „НСН И.“, „З. 2009“ и „П.“ в „И.“ ЕАД.

           В подадената частна жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното определение, като се твърди, че съдията по вписванията се е произнесъл по искане, с което не е бил сезиран. Жалбоподателят поддържа, че в подадена молба с вх.№41155/30.07.2020г., с която е бил сезиран съдията по вписванията, искането е било да бъде вписан договор за вливане с рег.№9596/08.11.2018г. по общия регистър на нотариус В.М., с рег.№074 на НК, район на действие СРС, а с обжалваното определение неправилно е прието, че „И.“ ЕАД е направил искане за вписване на преобразуване чрез вливане на четири посочени в удостоверението на ТР към АВ преобразувани търговски дружества, а именно: „Д.“ЕАД, „НСН И.“ ЕООД, „З. 2009“ЕООД и „П.“ ЕООД. По така изложените аргументи жалбоподателят моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното определение №1017/30.07.2020г. и да бъде разпоредено да се извърши съответното вписване.

Съдът, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Пред Служба по вписванията-София е депозирана молба вх.№41155/30.07.2020г. от „И.“ ЕАД като правоприемник на „Д.“ЕАД, за вписване на договор за вливане с рег.№9596/08.11.2018г. по общия регистър на нотариус В.М., с рег.№074 на НК, район на действие СРС. Към молбата са приложени подробно описани в същата документи, като по т.2 е описан договор за вливане с нотариално заверени подписи.

С атакуваното пред настоящата съдебна инстанция определение №1017/30.07.2020г. на съдия по вписванията Р.В., на основание чл.32, б.“а“ от ПВ е отказано да се извърши вписване на удостоверение на „И.“ ЕАД за преобразуване чрез вливане на „Д.“ЕАД, „НСН И.“, „З. 2009“ и „П.“ в „И.“ ЕАД. В мотивите на постановеното определение е прието, че е подадена молба с вх.№41155/30.07.2020г., с която е направено искане за вписване на договор за вливане с рег.№9596/08.11.2018г. по общия регистър на нотариус В.М., с рег.№074 на НК, район на действие СРС, но същият не представлява акт, подлежащ на вписване. Посочено е, че на основание чл.263и, ал.6 от ТЗ на вписване подлежи удостоверение, издадено от ТР, съгласно което се преобразуват чрез вливане 4 дружества - „Д.“ЕАД, „НСН И.“ ЕООД, „З. 2009“ЕООД и „П.“ ЕООД, с правоприемник „И.“ ЕАД, като е прието, че не са приложени всички изискуеми документи касаещи вписването. Прието е, че след като към молбата за вписване липсват доказателства за изпълнение на императивните изисквания на закона е налице основание за отказ на исканото вписване.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, съгласно т.9 от ТР №7/2012г. по т.д.№7/2012г. на ОСГТК на ВКС, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

В конкретния случай настоящият състав намира, че обжалваното определение №1017/30.07.2020г. на съдия по вписванията Р.В., с което на основание чл.32, б.“а“ от ПВ е отказано да се извърши вписване на удостоверение на „И.“ ЕАД за преобразуване чрез вливане на „Д.“ЕАД, „НСН И.“, „З. 2009“ и „П.“ в „И.“ ЕАД, е недопустимо, тъй като съдията по вписванията се е произнесъл по искане, с каквото не е бил сезиран. В случая пред Служба по вписванията-София е депозирана молба вх.№41155/30.07.2020г. от „И.“ ЕАД като правоприемник на „Д.“ЕАД, в която ясно и точно е направено искане за вписване на договор за вливане с рег.№9596/08.11.2018г. по общия регистър на нотариус В.М., с рег.№074 на НК, район на действие СРС, не се прави искане за вписване на удостоверение на „И.“ ЕАД за преобразуване чрез вливане на „Д.“ЕАД, „НСН И.“, „З. 2009“ и „П.“ в „И.“ ЕАД. Заявеното искане в подадената молба определя по какво следва да се произнесе съдията по вписванията и същият няма правомощието да излиза извън рамките на това, с което е сезиран. Ето защо настоящият съд приема, че съдията по вписванията се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, поради което постановеното определение е недопустимо, тъй като е разгледал искане, което не е непредявено. Произнасянето по непредявено искане противоречи на един от основните принципи в гражданския процес – този на диспозитивното начало и обуславя недопустимостта на постановеното определение. Съгласно практиката на съдилищата, когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, то постановеният акт е недопустим, тъй като е разгледано непредявено искане. В случая съдията по вписванията е бил длъжен след като прецени правнорелевантни факти да се произнесе по това, с което е бил сезиран, а именно искане за вписване на договор за вливане с рег.№9596/08.11.2018г. по общия регистър на нотариус В.М., с рег.№074 на НК, район на действие СРС, след като не е сторил това, а е постановил отказ за вписване на удостоверение на „И.“ ЕАД за преобразуване чрез вливане на „Д.“ЕАД, „НСН И.“, „З. 2009“ и „П.“ в „И.“ ЕАД,  е налице недопустим акт, който подлежи на обезсилване. Делото следва да се върне на съдия по вписванията в Служба по вписванията при СРС с указания да се произнесе по искане, което е ясно и точно формулирано в молба вх.№41155/30.07.2020г., подадена от „И.“ ЕАД като правоприемник на „Д.“ЕАД за вписване на договор за вливане с рег.№9596/08.11.2018г. по общия регистър на нотариус В.М., с рег.№074 на НК, район на действие СРС.

Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОБЕЗСИЛВА определение №1017/30.07.2020г. на съдия по вписванията Р.В., с което е отказано да се извърши вписване на удостоверение на „И.“ ЕАД за преобразуване чрез вливане на „Д.“ЕАД, „НСН И.“, „З. 2009“ и „П.“ в „И.“ ЕАД.

ВРЪЩА делото на съдия по вписванията в Служба по вписванията при СРС с указания да се произнесе по искане, което е ясно и точно формулирано в молба вх.№41155/30.07.2020г., подадена от „И.“ ЕАД като правоприемник на „Д.“ЕАД за вписване на договор за вливане с рег.№9596/08.11.2018г. по общия регистър на нотариус В.М., с рег.№074 на НК, район на действие СРС.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на съдия по вписванията в Служба по вписванията при СРС за сведение и изпълнение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

         

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ :                     ЧЛЕНОВЕ: 1./                       2./