Решение по дело №590/2020 на Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

 № 260104

гр.Поморие, 07.06.2021 г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Районен съд – Поморие, гражданска колегия, в открито заседание на 24 февруари  през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                   СЪДИЯ: Ивайло Бъчваров

 

при участието на секретаря Йовка Тодорова , като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело N 590 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е образувано по искова молба от от ищеца  „ЮБЦ “ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.С. , чрез пълномощника адв.Г. от САК със съдебен адрес *** ,  против ответника А.М. ***. Твърди се, че на 21.03.2017 г.  между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД със седалище и адрес на управление в гр.С. и ответницата бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги за кл. №16602161001, по който последната не изпълнява точно задължението си да заплаща предоставените по договора услуги в предвидените за това срокове. Твърди се, че вземането на „БТК“ ЕАД към ответницата било прехвърлено на „С.Г.Груп“ ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018 г., като последното дружество от своя страна с договор за цесия от 01.10.2019 г. , прехвърлило същото вземане на ищеца ЮБЦ “ЕООД. Твърди се ,че по заявление на ищеца,  за вземането срещу ответницата била издадена заповед №129/17.07.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №311/2020 г. по описа на РС-Поморие, която била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Иска се  да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 462,45 лв. (четиристотин шестдесет и два лева  45   ст.) за парично вземане произтичащо от договор за далекосъобщителни услуги от 21.03.2017г.,  ведно със законната лихва върху главницата считано 16.07.2020 г.-датата на подаване на заявлението до окончателното и изплащане, както, за които суми е издадена заповед №129/17.07.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №311/2020 г. по описа на РС-Поморие. Претендират се и направените разноски в настоящото и заповедното производство . Представя доказателства Предявеният иск е с правно основание по чл.422  от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.     

Исковата молба е приета за разглеждане от съда и препис от нея с приложенията е изпратен на ответника, който  в срока по чл.131 от ГПК  не е подал отговор на иска.

По делото  ищецът се представлява от процесуален представител-адвокат, който не се явява в с.з. редовно призован. С писмено становище депозирано до съда, поддържа исковата претенция на заявените в исковата молба основания. Прави искане за постановяване на неприсъствено решение.

Ответникът, редовно призован,  не се явява в с.з. и не изпраща представител ,  нито е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие.

За да разреши така поставения спор съдът след като се запозна със становищата и исканията на страните, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие следното: Според съда е налице хипотезата по чл. 238 и чл. 239 от ГПК, поради което произнасянето по настоящото производство следва да е под формата на неприсъствено решение, тъй като са налице процесуално и материалноправните предпоставки за това . Предявената искова молба е изпратена на ответника с указания за отговор по същата в едномесечен срок и последиците от неподаването на такъв, процесуалните действия, които следва да се извършат на този етап от развитието на процеса и настъпващата преклузия за някои от тях. Връчването е осъществено редовно на 10.11.2020 г. лично на ответника. По делото няма постъпил отговор по иска, ответникът не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание , нито прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие . Същевременно, ищецът е направил  нарочно искане за осъществяване на процедура по постановяване на неприсъствено решение. Предвид на тези обстоятелства, е осъществен фактическият състав относно постановяване на подобен акт. Налице са и материалноправните предпоставки за обективиране на неприсъствено решение.

Предявената претенция е вероятно основателна с оглед на изложените от ищеца обстоятелства във връзка с  договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги за кл. №16602161001, сключен на 21.03.2017 г.   между ответника в качеството на абонат и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД със седалище и адрес на управление в гр.С., в качеството на доставчик по договора, както и изложените обстоятелства във връзка с прехвърляне на вземането на доставчика по договора с договори за цесия от 16.10.2018 г. на „С.Г.Груп“ ЕАД , а след това също с договор за цесия от 01.10.2019 г. на ищеца.  В подкрепа вероятната основателност на твърденията на ищеца относно тези обстоятелства  са и  представените от ищеца и неоспорени от ответната страна писмени доказателства, а именно цитираните договор за далекосъобщителни услуги сключен при представените общи условия и договори за цесия, както и извлечение от месечни сметки за дължимите суми по договора, представени по делото. По делото с определение №260107/21.10.2020 г. производството , на основание чл.233 от ГПК е частично прекратено в частта си за 126,72 лв. представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 20.07.2017 г. до 01.04.2020 г., като за тази сума съдът не следва да се произнася с настоящото решение.

Поради изложеното , искът е вероятно основателен и следва да се уважи като се приеме за установено по отношение на ответника , че в полза на ищеца съществува вземане за сумата 462,45 лв. за парично вземане произтичащо от договор за далекосъобщителни услуги от 21.03.2017г.,  ведно със законната лихва върху главницата считано 16.07.2020 г.-датата на подаване на заявлението до окончателното и изплащанеза което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410  от  ГПК №129/17.07.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №311/2020 г. по описа на ПРС.

По направените искания на страните за присъждане на разноски съдът прие следното: Предвид уважаването на иска , на основание чл.78,ал.1 от ГПК следва да се уважи искането на ищеца за осъждане на ответника да му заплати  направените по делото разноски в настоящото производство в общ размер на 205 лв., от които д.т. 25 лв., както и 180 лв. адвокатско възнаграждение. Следва в полза на ищеца да се присъдят и направените в заповедното производство по чл.410 от ГПК разноски в размер на 205 лв., от които д.т. 25 лв., както и 180 лв. адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното  Районен съд – Поморие

 

Р Е Ш И :

 

 ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение на  ответника А.М. М., ЕГН**********  с  адрес *** , съществуването на вземане в полза на ищеца "ЮБЦ "ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.Гр..., представлявано от пълномощника  адв.Г.  от САК с адрес ***, по заповед №129/17.07.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №311/2020 г. по описа на РС-Поморие по описа на Районен съд гр.Поморие, за сумата 462,45 лв. (четиристотин шестдесет и два лева  45   ст.) за парично вземане произтичащо от договор за далекосъобщителни услуги от 21.03.2017г.,  ведно със законната лихва върху главницата считано 16.07.2020 г.-датата на подаване на заявлението до окончателното и изплащане. 

ОСЪЖДА А.М. М. да заплати на "ЮБЦ "ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.С.,  сумата 205 лева, представляващи  разноски по ч.гр.д. №311/2020 г. по описа на Районен съд гр.Поморие.

ОСЪЖДА  А.М. М. да заплати на "ЮБЦ "ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.С.,  сумата 205лева, представляващи разноски в настоящото производство.  

Решението не подлежи  обжалване.

                  

                                                         

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: