МОТИВИ към присъдата по НОХД № 1044 по описа на
Варненски
районен съд за 2020г. , ХХІХ наказателен състав
Варненският районен прокурор е внесъл във
ВРС обвинителен акт, по който е образувано производство пред първа инстанция срещу
подсъдимия М.Н.А.
по обвинението му за извършено престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 313 ал.1 от НК.
В заключителната
част на обвинителния акт е посочено, че:
ПОДС. М.Н.А.
На 11.11.2015 г. в
гр. Варна, потвърдил неистина в писмена декларация №1237/11.11.2015 г. за
изгубен, повреден или откраднат документ за самоличност, която по силата на
закона - чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските документи за
самоличност: „В случаите на изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на
български личен документ лицето е длъжно да подаде в срок до 3 дни писмена
декларация по образец съгласно приложение № 6 относно тези обстоятелства в
най-близкото РУ на МВР, СДВР/ОДМВР, ДБДС - МВР, ДМ - МВР, или в звената
„Миграция" при СДВР/О ДМВР" и чл. 160, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата: „Дубликат на свидетелство за управление или на контролен талон към
него се издава, когато свидетелството или контролния талон е изгубен, откраднат,
повреден или унищожен, за което притежателят подпасва декларация" , се
дава пред орган на властта - Сектор „Пътна полиция" при ОД МВР - Варна за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно заявил, че е
изгубил свидетелство за управление на моторно превозно средство №
*********/02.12.2012 г., издадено на негово име от МВР - Варна, като в
действителност същото му е било отнето от Румънските власти за извършено от
него нарушение на Румънското законодателство за движение по пътищата.
В
съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението и предлага да бъде
признат за виновен, като му бъде наложено наказание адм. наказание
Глоба на осн. чл.78 а от НК.
Защитникът на
подс. А. моли съда да приложи разпоредбите на
чл. 78 а от НК, като наложи на подсъдимия административно
наказание "Глоба" към минималния размер.
Подсъдимият А.
не се явява.Производството по делото е по реда на чл.269
ал.3 от НПК.
От
фактическа страна съдът счита за установени следните обстоятелства:
Подс. А. имал
издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) №
*********. През месец ноември 2015г подс. А. допуснал нарушение при управление
на МПС в Р.Румъния и свидетелството за управление било отнето от полицейски
служители, като същото било изпратено с писмо per. № 3286р-2797/21.01.2016г. в Сектор „Пътна
полиция" при ОД на МВР - Варна чрез Главна дирекция „Национална
полиция" при МВР - София. В писмото е посочено, че въпросното СУМПС,
издадено на А., е било отнето в Република Румъния, като е описано и
нарушението-преминаване на червен сигнал на светофар, както и наложеното
наказание – 30 дни забрана за шофиране в Р.Румъния. Междувременно на
11.11.2015г, тъй като се нуждаел от свидетелство за управление на МПС, подс.А.
подал Декларация по чл.17, ал.1 от ПИ БДС и чл.160 от ЗДвП, с per. № 1273/11.11.2015г., в която е декларирал, че
отнетото му от полицейски служители в Румъния СУМПС е откраднато. В
горепосочената декларация А. заявил, че СУМПС-то му е било откраднато от
служебния му автомобил заедно с документи за колата. Подс.А. подал и заявление
вх.№ 14746/12.11.2015г. за издаване на ново СУМПС, като му било издадено СУМПС
с № *********. Считано от 11.11.2015 год. СУМПС №*********, било обявено за
невалидно на основание на лично попълнена от лицето декларация пред служител на
Сектор „Пътна полиция" при ОД МВР - Варна, а за получаване на
новоиздаденото си СУМПС М.Н.А. се е явил в Сектор Пътна полиция при ОД МВР
Варна на 24.11.2015г.
Видно
от назначената и изготвена почеркова експертиза изследваният ръкописен текст
„Открадната от служебна кола, заедно с документи на колата ********* от
02.12.2013 до2023", в оригинала на декларация по чл.17, ал .1 от ПИБДС и
по чл.160 от ЗДВП за изгубен, повреден или откраднат документ за самоличност от
11.11.2015г.е изпълнен от М.Н.А.. Подписът, положен в графа „Декларатор
/подпис/" в оригинала на декларация по чл.17, ал .1 от ПИБДС и по чл.160
от ЗДВП за изгубен, повреден или откраднат документ за самоличност от
11.11.2015г. и подписът в заявление за издаване на документи за самоличност с
№14746/12.11.2015г. е положен от М.Н.А..
В хода на съдебното следствие бе разпитана свид.Св. Ч.
чиито показания съдът кредитира, като дадени безпристрастно и обективно.
Изложените
обстоятелства се установяват от показанията на свид. Ч., заключението по съдебно почерковата
експертиза, свидетелство за съдимост,
и всички други писмени доказателства,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
След
като прецени, че всички доказателства са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се
и очертават всички елементи на фактическия състав на обвинението и авторството,
съдът:
ПРИЗНА ПОДС. М.Н.А.
ЗА ВИНОВЕН В
ТОВА, ЧЕ:
На 11.11.2015 г. в гр. Варна, потвърдил
неистина в писмена декларация №1237/11.11.2015 г. за изгубен, повреден или
откраднат документ за самоличност, която по силата на закона - чл. 17, ал. 1 от
Правилника за издаване на българските документи за самоличност: „В случаите на
изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ
лицето е длъжно да подаде в срок до 3 дни писмена декларация по образец
съгласно приложение № 6 относно тези обстоятелства в най-близкото РУ на МВР,
СДВР/ОДМВР, ДБДС - МВР, ДМ - МВР, или в звената „Миграция" при СДВР/О
ДМВР" и чл. 160, ал. 1 от Закона за движение по пътищата: „Дубликат на
свидетелство за управление или на контролен талон към него се издава, когато
свидетелството или контролния талон е изгубен, откраднат, повреден или
унищожен, за което притежателят подпасва декларация" , се дава пред орган
на властта - Сектор „Пътна полиция" при ОД МВР - Варна за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства, а именно заявил, че е изгубил свидетелство
за управление на моторно превозно средство № *********/02.12.2012 г., издадено
на негово име от МВР - Варна, като в действителност същото му е било отнето от
Румънските власти за извършено от него нарушение на Румънското законодателство
за движение по пътищата.
Съдът приема, че подс.А. е
осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъпление от общ
характер наказуемо по чл.313 ал.1 от НК.
От обективна страна изпълнителното
деяние е осъществено чрез действия-чрез заявяване на невярните обстоятелства в
инкриминираната декларация и нейното подписване. Подаването им се изисква по
силата на Правилник за издаване на български документи за самоличност, приет с
Постановление на министерския съвет на Р.България и пред съответните органи на
властта за обявяване на факта, че съответния документ е изгубен.
Първоинстанционният съд приема, че от
субективна страна деянието е осъществено с пряк умисъл с оглед установените
обстоятелства , че подс. А. е осъзнавал
че извършва неразрешено от закона деяние, като потвърдил неистина в описаната
декларация, а именно че е изгубил свидетелството за управление на МПС, въпреки, че знаел, че СУМПС
му е било отнето от румънските
власти.
Като причини за осъществяване на деянието съдът прие незачитането на
установеният в страната правов ред.
С оглед горното и тъй като прие, че
обвинението против подсъдимия е доказано по несъмнен начин по смисъла на чл.303
ал.2 от НПК със събраните в производството доказателства, съдът призна А. за виновен за предявеното му обвинение по
чл.313 ал.1 НК.
При определяне вида и размера на наказанието съдът взе предвид
следното:
На първо място ВРС съобрази
кумулативното наличие на предпоставките по смисъла на чл.78 “ а “ от НК- обвиняемия е пълнолетно лице, предвидената за
умишленото престъпление по чл.313 от НК законна санкция е лишаване от свобода
до 3 години или глоба, А. не е осъждан за извършени престъпления от общ характер
и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл. 78 “ а “ от НК до настоящият момент/ видно от приложените по делото доказателства същият е заплатил наложената му глоба по НАХД №830 /09г. по описа на РС Несебър и на 18.06.2013г.
принудителното изпълнение срещу него е било прекратено/, от деянието му не са
причинени имуществени вреди. При горните констатации съдът освободи подс. А. от наказателна отговорност и му
наложи административно наказание “Глоба”. Видно от материалите по делото приложени са доказателства във връзка с наложеното му
административно наказание глоба, било е
образувано изпълнително производство, като същото е прекратено на дата 18.06.2013г./предвид
изпълнение на задължението/ и към настоящия момент може да се направи преценка,
че лицето е реабилитирано по това наказание.
Съгласно тълкувателно решение № 2 от
28.02.2018 г. т. 7 и т. 8, институтът на чл. 78 а от НК е приложим повторно по
отношение на лице, което вече е било освобождавано от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, ако не е заплатило наложената глоба и за
събирането е било образувано изпълнително производство, но вземането е било
погасено по давност. В този случай освен
давностния срок следва да е изтекъл и срока по чл.86 ал. 1 т. 3 от НК. Същото
важи и ако не е заплатил наложената
глоба, не е образувано изпълнително производство и вземането е погасено по
давност и в този случай освен първоначалния кратък давностен срок следва да е
изтекъл и срока по чл. 86 ал. 1 т. 3 от НК, като в обстоятелствената част на
тълкувателното решение е посочено, че следва да бъде изследван въпроса дори да
е образувано изпълнително производство какви действия за събиране на вземането
и на кои дата са били извършени спрямо
конкретно лице и при изтичане на определения от закона кратък давностен срок и
при неизвършване на определени действия по събиране на вземането, следва да се
постави въпроса за реабилитация по давност на конкретното лице.
При определяне размера на наложената глоба съдът съобрази на
първо място степента на обществена опасност
на деянието, тъй като са засегнати обществените отношения, уреждащи документооборота в страната и чрез
него се засяга реда и правната сигурност на документирането,
посяга се на обществените отношения,
които се пораждат във връзка със съставянето,
изменението и ползването на документи. Като
смегчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид ниската степен на обществена
опасност на личността на обвиняемия, който е с чисто съдебно минало. Мотивиран от изложеното, при превес на
смегчаващите отговорността обстоятелства, съдът наложи на подс. А.
наказание глоба от 1000 лева-в специалния минимум по приложимия законов
текст.
Съдът счете, че с така наложените по вид
и размер наказания ще бъдат реализирани адекватно целите както на генералната,
така и преди всичко на специалната превенция по смисъла на чл.36 от НК.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :