№ 2848
гр. София, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Теодора Иванова
при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело
№ 20201100509690 по описа за 2020 година
За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от ответника – К. А. И.
срещу решение от 31.05.2018г., постановено по гр.д.№45692/2016г. по описа на СРС, ІІ
Г.О., 53-ти състав, в частта, в която са уважени предявените при условията на
обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.86, ал.1 от ЗЗД като е признато за установено по отношение на жалбоподателя, че
дължи на "Т.С." ЕАД следните суми: сумата от 976.85 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
гр.София, ж.к."*******", бл.*******, за периода от м.05.2013г. - м.04.2015г.; сумата
от 121 лв., законна лихва за забава от 30.06.2013г. до 18.04.2016г.; както и сумата от
24.90 лв., такса за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главницата
от 20.04.2016г. до окончателното изплащане на задължението, както и в частта, в която
жалбоподателят е осъден да заплати на "Т.С." ЕАД на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от
ГПК сумата от 100 лв., направени разноски в заповедното и исковото производство.
В жалбата са инвокирани доводи относно незаконосъобразност на съдебното
решение в обжалваните части, като постановено в нарушение на материалния закон.
Поддържа се, че в хода на съдебното производство е останал недоказан факта на
възникналите договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия
за процесния имот. Твърди се, че няма сключен писмен договор с топлофикационното
дружество с предмет доставка на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот,
предвид на което не притежава качеството потребител на топлинна енергия и липсва
1
основание в закона за ангажиране на неговата отговорност за заплащане на
претендираните от ищеца суми за доставка на топлинна енергия. Предвид на
изложеното моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени решението на СРС
в обжалваните части и да постанови друго решение, с което да отхвърли предявените
искове.
Въззиваемата страна - "Т.С." ЕАД, депозира писмен отговор, както и молба от
04.05.2023г., в които взема становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли
съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди решението на СРС в обжалваните
части като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Трето лице-помагач - "Н." АД не изразява становище по подадената въззивна
жалба.
Предявени са от "Т.С." ЕАД срещу К. А. И. при условията на обективно
съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1
от ЗЗД.
С оглед заявения петитум на въззивната жалба съдът приема, че предмет на
въззивен контрол е постановеното първоинстанционно решение в частта, в която са
уважени спрямо ответника - К. А. И. исковете за главница и мораторна лихва. В
останалата част като необжалваемо решението на СРС е влязло в сила.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от
първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по
смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно
обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.
В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от
доказателствата по делото, че за процесните искови суми видно от приложеното ч.гр.д.
№31545/2016г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 53-ти състав, въззиваемият - ищец- "Т.С."
ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на
10.06.2016г. и е постановена на 14.06.2016г. заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжника – К. А. И. за заплащане на
сумите, посочени в заявлението. В срока по чл.414 от ГПК е подадено от длъжника –
К. А. И. възражение, поради което дължимите от него суми, посочени в заповедта на
изпълнение, са предмет на предявените в настоящото производство установителни
искове.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно
съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се
разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси
2
е ограничен от посоченото в жалбата.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми. За да постанови обжалваното съдебно решение в частта, в
която са уважени предявените искове с правно основание с чл.422 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1
от ЗЗД срещу ответника - К. А. И., първоинстанционният съд е приел, че вземанията за
главница са дължими поради проведено доказване на количеството и стойността на
потребената от ответника топлоенергия, а относно вземанията за обезщетение за забава
е прието, че ответникът е изпаднал в забава за исковия период – 30.06.2013г. до
18.04.2016г., тъй като задължението за заплащане на цената на топлинната енергия е
срочно. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на
чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от
ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото
и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа
доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Въззивният състав
споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд относно дължимостта на
вземанията за доставка на топлинна енергия и на вземанията за обезщетение за забава,
предмет на исковите претенции, до които размери исковете са уважени срещу
ответника - К. А. И., поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
Независимо от това, предвид доводите изложени в жалбата досежно
незаконосъобразността на обжалваното решение следва да се добави и следното:
Във връзка с твърденията на ищеца настоящият спор има за предмет
правоотношения по повод на договор за доставка на топлинна енергия при общи
условия. Избраният от законодателя подход във връзка с уредбата на последната
облигация е същата да възниква, съществува и да се прекратява при
законовоустановените предпоставки, съобразно действащата нормативна уредба, без
да отдава правно значение на наличието или липсата, както и без да изисква насрещни
изявления от страните по облигацията. Противно на поддържаното във въззивната
жалба съдът счита, че по делото е доказан факта на възникналите договорни
отношения между страните за доставка на топлинна енергия. Предвид нормата на
чл.153 от Закон за енергетиката /ЗЕ/ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова
дефиниция на понятието потребител/клиент на топлинна енергия е дадена с
разпоредбата на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, съобразно която в редакцията й към процесния
период потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди, респективно
задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл.155 ЗЕ, е
собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Горната
законова уредба определя, че потребител по силата на закона на доставяната
топлинна енергия за битови нужди е собственикът на топлоснабдения имот, освен
в случаите, когато върху имота има учредено ограничено вещно право на
ползване. В конкретния случай по делото се установява от приетите писмени
доказателства – нотариален акт за продажба на недвижим имот №116, том ІІ, дело
№292/1992г. на Първи Нотариус при Софийска нотариална служба към Втори районен
3
съд, че ответникът е придобил чрез покупко-продажба правото на собственост върху
процесния имот, предвид на което и по горните мотиви на съда ответникът се явява
ползвател на доставяната в имота топлинна енергия през процесния период. В случая
единствен правнорелевантен факт досежно възникването на договорното
правоотношение между страните е факта кой е собственикът, респективно носителят
на ограничено вещно право на ползване върху имота за исковия период от време.
Както се посочи по-горе по делото е доказано, че ответникът - К. А. И. се явява
потребител съгласно §1, т.2а от ДР от ДР на ЗЕ и е налице основание в закона за
ангажиране на неговата договорна отговорност.
Във въззивната жалба няма наведени други конкретни оплаквания за порочност
на обжалваното решение, поради което съдът препраща към изложените от
първоинстанционния съд мотиви досежно установяването на обема и качествените
показатели на доставената до топлоснабдения имот топлинна енергия. Начислените от
ищеца суми за потребена топлинна енергия доказват реалните количества доставена на
същия топлинна енергия.
Във въззивната жалба няма наведени конкретни оплаквания за
незаконосъобразност на съдебното решение в частта, в която е уважен предявения
установителен иск за вземания по чл.86, ал.1 от ЗЗД. Доколкото въззивният съд е
обвързан само с доводите във въззивната жалба и при липса на такива по аргумент на
чл.269, изр.2 от ГПК препраща към мотивите на СРС, които счита за обосновани при
правилен анализ на събраните доказателства и правилно прилагане на материалния
закон.
С оглед горните аргументи съдът приема, че първоинстанционният съдебен акт в
обжалваните части, в които са уважени исковете за главница и мораторна лихва е
правилен и законосъобразен, постановен при пълнота на събраните доказателства, при
правилно тълкуване на материалния закон, като не са допуснати процесуални
нарушения в хода на съдебното производство, поради което следва да бъде потвърден
на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските в настоящото производство:
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция в полза на
въззивника не се дължат разноски. По отношение на заявената претенцията на
въззиваемата страна за присъждане на направените разноски, настоящият състав
намира за неоснователна доколкото подадения писмен отговор от същата е бланкетен,
както и неин процесуален представител не се явява в съдебно заседание. При това
положение в полза на въззиваемата страна не се дължи юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 31.05.2018г., постановено по гр.д.№45692/2016г.
по описа на СРС, ІІ Г.О., 53-ти състав, в обжалваните части.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5