Присъда по дело №3384/2022 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 29.06.2022г. по НОХД № 3384/2022
г. ПО ОПИСА НА ПРС, НО

Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу А. Б.
Ш., за това че на 26.06.2021 г. в с. Йоаким Груево, обл. Пловдив, е извършил
действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, без съвкупление
по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст – Р. И. К., родена на
.... – престъпление по чл. 149, ал.1 от НК.
В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение. Моли на подсъдимия да се
наложи наказание при условията на чл. 55, ал.1, т.1 НК в размер на 8 месеца
лишаване от свобода, с приложение на чл. 66 НК.
Защитникът на подсъдимия се солидаризира с казаното от
прокурора досежно доказаността на обвинението от обективна и субективна
страна и размера на предлаганото наказание.
Производството е протекло задочно за подсъдимия, поради което
същият не взема лично отношение по въпроса за индивидуализацията на
наказателната отговорност.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият А. Б. Ш. е роден в .... Същият е ..., български гражданин,
неженен, неосъждан, с основно образование, безработен, с адрес ..., ЕГН
**********.
Пострадалата Р. И. К. е родена на .... в .... Същата е ..., български
гражданин, неомъжена, неосъждана, с начално образование, ЕГН **********.
Същата била у. в ... и живеела в ...
На 26.06.2021 г. в с. Йоаким Груево, обл. Пловдив се провеждал събор.
По този повод на посочената дата свид. Р. К. отишла на центъра в с. Йоаким
Груево. Около 19:30 ч. на същата дата свид. К. видяла на събора своя
приятелка – свид. Е. Г. Т., която била ученичка в същото училище, в което
учила и свид. К. Малко по-късно същата вечер свид. К. и свид. Т. случайно
срещнали на събора познат на свид. К., а именно свид. М. А. С. от .... Същият
бил с подсъдимия А. Б. Ш., когото двете момичета /свид. К. и свид. Т./ не
познавали до този момент.
След като свид. К. видяла свид. С. на събора, двамата се заприказвали, а
до тях стояли свид. Т. и подс. Ш., когато завалял силен дъжд. За да се скрият
от дъжда, а и тъй като свид. К. и свид. Т. искали да се скрият да пушат
цигари, четиримата се насочили към поликлиниката в с. Йоаким Груево, в
1

близост до която имало стар изоставен бус. Четиримата влезли в буса, като
подс. Ш. и свид. С. си носели по бутилка бира и двамата започнали да пият.
Свид. К., харесала подс. Ш. и докато го разпитвала на колко години е
и дали е женен, започнала да го целува по врата. Към този момент свид. Р.
К. била навършила ...-годишна възраст, а подс. Ш. бил на ...-годишна възраст.
Подс. Ш. казал на свид. К., че е на 24 години и, че има три деца, но е разделен
с майката на децата му.
След като видял, че тези обстоятелства не притесняват свид. К.,
подс. Ш. също започнал да я целува. Малко след това дъждът спрял и свид.
С. и свид. Е. Т. излезли от буса, за да си купят нещо сладко от намираща се в
близост вендинг машина.
Оставайки сами в буса, с цел да възбуди и удовлетвори полово
желание без съвкупление, подс. Ш. започнал, освен да целува
пострадалата К., също и да я опипва по гърдите и по „задника“, въпреки
че знаел на каква възраст е и по-конкретно, че няма навършени 14
години. Подс. Ш. притискал с ръката си пострадалата К. и продължил да
я опипва по гърдите и да я целува. Със същата цел, а именно да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление, подс. Ш. осмукал врата и
лявата гърда на пострадалата К. и с ръката си бръкнал под клина й и
опитал да проникне във влагалището й, като притиснал пръстите си по
лигавицата на преддверието на влагалището.
Подс. Ш. видял, че свид. С. и свид. Т. се връщат към буса и преустановил
действията си. След като последните влезли в буса, подсъдимият Ш. и свид.
К. отново започнали да се целуват. Виждайки това, свид. С. и свид. Т.
решили да ги оставят още малко насаме, поради което излезли и ги чакали в
близост до буса. Минути по-късно пострадалата К., която била девствена,
се притеснила от по-нататъшни интимни действията с подс. Ш., излязла от
буса и предложила четиримата да тръгнат към гр. Стамболийски, за да се
разходят.
Така и станало и късно вечерта на 26.06.2021 г. четиримата тръгнали
пеша от с. Йоаким Груево до гр. Стамболийски, където в продължение на
цяла нощ и до ранната сутрин на 27.06.2021 г. си говорили и пушили.
Около 06.00 ч. сутринта на 27.06.2021 г. свид. Т. казала, че се притеснява
и иска да се прибира, при което свид. С. предложил на подс. Ш. да изпратят
двете момичета до .... Четиримата отново се върнали пеша до ..., където свид.
С. и подс. Ш. изпратили двете момичета в близост до квартала, в който
живеели и си тръгнали.
Свид. К. не искала да се прибира у дома, защото се притеснявала, че
родителите й ще й се карат и по нейно предложение двете със свид. Т. се
скрили под моста на река „Въча“ в с. Йоаким Груево и легнали на тревата.
Междувременно в РУ гр. Стамболийски при ОДМВР гр. Пловдив вече
бил получен сигнал от свид. Г. Т., майка на свид. Р. К., както и от свид. С. Т.,
майка на свид. Е. Т., които съобщили, че търсят децата им, след като цяла
нощ не са се прибрали и не можели да ги намерят.
2

Служители на РУ – Стамболийски при ОДМВР гр. Пловдив предприели
незабавни оперативно-издирвателни мероприятия, при което намерили свид.
Р. К. и свид. Е. Т. до моста на р. „Въча“ и ги отвели в сградата на РУ –
Стамболийски, където ги чакали родителите им.
Видно от заключението на изготвената по делото СМЕ, при прегледа и
освидетелстването на пострадалата Р. И. К. се установили: кръвонасядания по
лявата гърда; кръвонасядания и охлузвания по лявото бедро. По половите
органи на пострадалата К. се установили кръвонасядания по лигавицата на
преддверието на влагалището в ляво. Касаело се за девствена ципа със
запазена цялост, без видими травматични увреждания.
В хода на разследването била назначена Комплексна съдебно-
психиатрична и психологична експертиза на постр. Р. И. К. Видно от
заключението на вещите лица, въпреки възрастта си свид. К. и към момента
на инкриминираното деяние и към момента на изготвяне на експертното
заключение /03.01.2022 г./ е със запазена психична годност да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Свид.
Р. К. може да възпроизвежда факти и обстоятелства от значение за делото и
да дава достоверни показания за тях с оглед психофизическото й
състояние.Същата може да участва в наказателното производство в
качеството на свидетел.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Гореизложената фактическа обстановка не се оспорва от защитника и
от подсъдимия, а и се установява от:
-показанията на свидетелите М. А. С., С. С. М., Г. М. Т., Т. В. И., Р. И.
К., С. З. Т., Е. Г. Т. , прочетени на основание чл. 281, ал.5 НПК;
-показания на свидетелката Р. И. К., дадени пред съдия, прочетени на
основание чл. 281, ал.1, т.5 НПК;
- заключение на комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза, находящо се на л. 20 и сл. от ДП;
- заключение на съдебно медицинска експертиза на живо лице №
640/2021 г., находящо се на л. 35 и сл. от ДП;
- писмени доказателства, сред които справка за съдимост,
характеристична справка и медицинска докумнетация.

В посочените доказателствени материали съществуват две съществени
противоречия и двете относими към показанията на св. Румяна Костадинова
в качеството й на пострадал от престъплението.
В тази връзка следва да се съобрази, че всеки пострадал от престъпно
деяние има право да защитава в процеса своите накърнени права и интереси,
като един от процесуално предвидените способи за това е предявяване на
претенция за поддържане на обвинението наред с прокурора, като се
конституира като частен обвинител по делото. Наистина посоченото
принципно е от естество да създаде известна заинтересованост от изхода на
3

делото.
Независимо от това обстоятелство обаче, пострадалият е и свидетел по
делото по отношение на възприетите от него факти и обстоятелства,
подлежащи на доказване. При това пострадалият е такъв свидетел, който като
участник в инкриминирания инцидент обикновено има най-
непосредствени, пълни и всеобхватни впечатления от него. Нещо повече
обстоятелството, че личната или имуществената сфера на пострадалия е била
засегната от деянието създава от психологическа гледна точка предпоставки
увреждащите действие да оставят по-трайна следа в съзнанието му в
сравнение с отражението, което те биха оставили у един независим
наблюдател.
Именно в качеството си на свидетел, пострадалият носи и
наказателна отговорност за лъжесвидетелстване в случаите на даване на
неверни показания по делото. Затова показанията на свидетелите –
пострадали в наказателния процес винаги са освен тяхно основно средство за
защита на накърнените им интереси, но и годно доказателствено средство,
включително и върху което може да се базира осъдителна присъда.
От гореизложеното следва, че обстоятелството, че даден свидетел се
явява и пострадал от престъплението не може само по себе си да служи
като аргумент за обосноваване недостоверността на показанията му. То
само поставя завишени изисквания към съда за проверката му с оглед
изясняване истинността на възпроизведените факти.
Така изрично Решение № 47/06 февруари 2015 г., първо наказателно
отделение, наказателно дело № 1933/2014 г. на ВКС, Решение № 201/
20.10.2017 г., Наказателна колегия, второ наказателно отделение, наказателно
дело № 552/2017 г. на ВКС.
При съобразяване на гореизложените принципни положения съдът
намира досежно съществуващите по делото противоречия следното:
1/ Първото противоречие е досежно обстоятелството дали подсъдимия
е осъществил с пострадалата инкриминираните блудствени действия:
-от една страна са показанията на пострадалата Р. И. К. /дадени пред
разследващ орган и пред съдия/, която свидетелства именно за описаните в
обвинителния акт действия, като нещо повече- подробно описва времето и
последователността на тяхното извършване;
-от друга страна са показанията на М. А. С., който отрича между
подсъдимия и пострадалата да е имало какъвто и да било физически контакт.
При разрешаване на посоченото противоречие съдът отчита, както
гореизброените особености в статута на пострадалото лице, така и
установеното за св. М. С., че е приятел на подсъдимия, което настоящия
състав цени като индиция за възможна негова заинтересованост.
Съобразявайки всичко гореизложено, съдът кредитира заявеното от св.
Р. К., доколкото в тази част показанията й са подробни, последователни и
устойчиви в хода на цялото производство. По-важното обаче е, че те
намират пълна подкрепа в останалите събрани по делото годни
4

доказателствени средства, в това число и показанията на свидетеля
очевидец –Е. Т. и заключението на изготвената съдебно медицинска
експертиза. Особено показателно е заключението на СМЕ, в което изрично е
посочено, че констатираните по пострадалата следи от инкриминираното
деяние отговарят добре по време и механизъм да са получени, точно
така, както описва св. К.
От друга страна показанията на св. М. С. съдът не кредитира като
изолирани и дадени в стремеж да обслужат поддържаната от подсъдимия към
този процесуален момент линия на защита.
В тази връзка следва да се отбележи, че показанията на св. С. не могат
да намерят потвърждение дори в обясненията на подсъдимия. Това е така,
доколкото съдебната фаза протича в условията на задочно производство, а
досежно обясненията на подсъдимия, дадени на ДП не съществува
процесуален механизъм за тяхното приобщаване по реда на чл. 279 НПК,
доколкото не са дадени в присъствието на защитник.
Не на последно място следва да се отбележи, че приетото от съда
съответства и на актуалната версия на подсъдимия от съдебната фаза, след
съгласуването на линията му на защита със защитника.

2/ Следващото базисно противоречие в събрания доказателствен
материал е досежно механизма на извършване на деянието:
-според св. Р. К. (при разпита пред съдия и пред разследващ орган),
блудствените действия били извършени от подсъдимия без нейно съгласие, с
употреба на сила;
-според св. Е. Т. блудствените действия били със съгласието и по
инициатива на самата Р. К., която искала да се целува с подсъдимия.
Съдът кредитира заявеното от св. Е. Т., доколкото същата е
незаинтересована от изхода на спора и в разпитите си пред разследващ орган
безпристрастно, последователно и добросъвестно е изложила възприятията си
от инкриминирания инцидент.
Освен това заявеното от св. Е. Т. съответства и на
засвидетелстваното от св. Г. Т . Действително в тази част показанията на
св. Г. Т. са производни по своя характер, доколкото тя не възпроизвежда
свои непосредствени впечатления, а споделеното й от двете момичета след
инкриминираната нощ.
Следва да бъде отбелязано обаче, че както според доктрината, така и
според трайната съдебна практика, не съществува пълна забрана за
използване на производни доказателства, като те са допустими в 3 групи от
случаи:
-за разкриване на първични доказателства,
-за проверка на първичните доказателства и
-когато първичните доказателства са недостъпни.
Така изрично Решение № 374 от 19.11.2015 г. по н. д. № 1107 / 2015 г.
на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 113 от
5

23.06.2015 г. по н. д. № 93 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак.
отделение, Решение № 298 от 06.06.2013 г. по нак. д. № 115 / 2013 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 163 от 16.03.2010 г. на ВКС по н. д. №
66/2010 г.
В конкретния случай е налице именно втората хипотеза, като
производните по характера си показания на Гинка Тодорова се използват за
проверка на първичните доказателства, каквито се явяват показанията на св.
Емилия Тодорова и като аргумент за тяхното кредитиране, поради пълното
съответствие между първични и производни доказателства.
Така изрично Решение № 374 от 19.11.2015 г. по н. д. № 1107 / 2015 г.
на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение №113/23.06.2015
по дело №93/2015на ВКС, Решение №92/05.07.2018 по дело №298/2018 на
ВКС, Решение № 90 от 04.03.2014 г. по нак. д. № 167/2014 г. на Върховен
касационен съд, Решение №62/02.08.2019 по дело №138/2019 на ВКС.
Допълнителен аргумент за кредитиране показанията на св. Е. Т. е и
признанието на самата Р. К., че в крайна сметка тя също осмукала
подсъдимия по врата.
С оглед гореизложеното съдът не кредитира в тази част твърденията на
св. Р. К. за упражнена спрямо нея принуда, като ги отдава на стремежа да
прикрие своето участие в извършеното от своите родители, поради изпитван
страх и срам от тях.

В изброените доказателствени материали не се съдържат други
съществени противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво
установяват останалата част фактическата обстановка, изложена в
обстоятелствената част на обвинителния акт, поради което и по аргумент за
обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че в конкретния
случай не е съществувала процесуална пречка за прочитане по реда на чл.
281, ал.5 НПК показанията на разпитаните на ДП свидетели, въпреки
отсъствието на подсъдимия, доколкото е получено надлежното и изрично
съгласие на защитника и на прокурора.
Това е така, доколкото съгласно трайната съдебна практика, за разлика
от хипотезата на чл. 371 НПК, при която за да се проведе съкратено съдебно
следствие е безусловно необходимо изрично изразеното съгласие на всички
страни (като ако някоя отсъства диференцираната процедура е
неприложима), то за четене на показанията на свидетел на основание чл.
281, ал.5 НПК е необходимо и достатъчно съгласието само на
присъстващите страни, а ако делото се гледа в отсъствие на подсъдимия,
е достатъчно волеизявлението на неговия защитник.
Така изрично Решение № 160/24 октомври 2016 г., първо наказателно
отделение, наказателно дело № 658/2016 година на ВКС, Решение № 539 от
21.12.2012 г. по нак. д. № 1703/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение
6

№ 5/11.02.2019 г., Второ наказателно отделение, К.Н.Д.1152/18 г. на ВКС.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява от правна
страна, че на 26.06.2021 г. в с. Йоаким Груево, обл. Пловдив, подсъдимият е
извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст – Р. И.
К., родена на ...- престъпление по чл. 149, ал.1 НК.
Субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице, като
безспорно подсъдимият е такъв.
Пострадал от престъплението е лице от противоположния пол, което не
е навършило 14-години. Предвид установената дата на раждане на Р. К.,
същата както към момента на извършване на престъплението, така и
понастоящем се явява малолетна.
Изрично следва да се уточни, че лицата под 14-годишна воля не
могат да изразяват правно валидна воля, поради което съгласието или
липсата на такова за осъществените блудствени действия от страна на
пострадалото лице е ирелевантно за съставомерност на деянието.
С оглед гарантиране нормалното физическо, психическо и сексуално
развитие на подрастващите, законодателят по императивен път е забранил
всякакви действия от сексуален характер с тях, независимо от тяхната
воля. Поради изложеното, констатирано желание у пострадалото лице за
извършване на блудствените действия спрямо нея може да бъде съобразено
само при индивидуализация на наказанието, но не и да доведе до извод за
несъставомерност на извършеното.
Съгласно трайната съдебна практика изпълнителното деяние при
блудството се състои в такава категория действия, които разумно могат да
се оценят като такива със сексуален характер и целят полова възбуда
или полово удовлетворяване. Те се изразяват във вид телесна интервенция
(съприкосновение) с тялото на пострадалото лице, която е с такава
насоченост и естество, че би могла да предизвика полова възбуда или
удовлетворение у дееца, в пострадалия или в двамата.
Във всички случаи, постигането на целта (половото желание или
удовлетворение), е несъставомерен признак от състава на престъплението
и би могъл да се отчита единствено при индивидуализация на наказанието, но
не и като предпоставка за възникване на наказателната отговорност.
Така Решение №203/29.12.2020 по дело №752/2020 на ВКС, Решение
№238/28.05.2014г. по н.д. № №736/2014г. на ВКС, ІІ н.о.; Решение.№
169/18.04.2008г. по н.д. № №122/2008г. на ВКС, ІІІ н.о.; Решение
№114/08.03.2007г. по н.д. № №787/2006г., ВКС, І н.о, Решение
№94/01.07.2020 по дело №280/2020 на ВКС, Решение №200/08.07.2020 по
дело №918/2019 на ВКС.
Видно от цитираната съдебна практика, престъплението е на просто,
7

формално извършване, като за неговата довършеност е достатъчно
обективирането на сексуални действия от описаните естество и насоченост,
без да е необходимо настъпването на допълнителен противоправен резултат.
От субективна страна престъплението се извършва с пряк умисъл като
форма на вина, като е предвидена и специална съставомерна цел: да се
възбуди и удовлетвори полово желание.
Предвид гореизложените принципни съображения и като съобрази
видът и естеството на конкретните блудствени действия (целуване,
опипване по гърдите и „задника“, осмукване на врата и лявата гърда,
бъркане с ръка под клина й и опит да се проникне с пръст във
влагалището й), съдът приема, че извършеното от подсъдимия е
съставомерно както от обективна, така и от субективна страна, доколкото:
-описаните действия по своите обективни характеристики имат
сексуален характер и са от естество както да възбудят, така и да
удовлетворят полово желание;
-от друга страна, действията сами по себе си, а и тълкувани във връзка
с обстановката, в която са предприети (докато подсъдимия и пострадалата
били сами във фургона и пострадалата сама била започнала да целува
подсъдимия) свидетелстват и за субективната насоченост на подсъдимия
да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление , тоест
обуславят прекия му умисъл за извършване на престъпно блудство.

От значение за съставомерност на деянието от субективна страна е и
обстоятелството, за което не съществува спор по делото, че подсъдимият е
знаел за възрастта на пострадалата.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

За престъплението по чл. 149, ал.1 НК се предвижда наказание
лишаване от свобода от една до шест години.
При преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по
делото, съдът намира, че следва да се наложи наказание по реда на чл. 55,
ал.1, т.1 НК, поради наличие на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ от свобода.
Като смекчаващи обстоятелства съдът цени:
- младата възраст на дееца;
-чистото съдебно минало и добрите характеристични данни, намиращи
израз в липса на данни за други криминални прояви;
- направеното на съдебна фаза признание на вината и съдействие за
приключване на делото в максимално разумни срокове;
- както и поведението на пострадалото лице.

На първо място, следва да се изложат нарочни съображения досежно
направеното на съдебна фаза признание на вината (заявено чрез защитника) и
8

изразеният стремеж максимално бързо да се понесе отговорност за
извършеното, за да може деецът да продължи със живота си и работата в
чужбина, която току що е открил.
Посоченото индикира на вече започнал процес на осъзнаване
противоправността на извършеното, представляващ индиция за
наченато поправяне и превъзпитание у дееца в резултат от воденото срещу
него производство по НПК, което предполага, че целите на наказанието
могат да бъдат постигнати с по-ниска като интензитет наказателна
репресия.
В тази връзка следва да се съобразят указанията на Решение
№113/31.03.2021 по дело №391/2020 на ВКС и Решение №6/24.02.2021 по
дело №446/2020 на ВКС, в които изрично е уточнено, че: „ съжалението и
разкаянието представляват вътрешен психологически процес, който
може да настъпи във всеки един момент от наказателния процес и в този
смисъл са неприемливи доводи, че поради тяхната закъснялост са
неискрени, а обслужват единствено интереса за по-леко наказание.
Същевременно съжалението и разкаянието винаги следва да се отчитат
като смекчаващо обстоятелство, доколкото са индиция за съхранен
поправителен ресурс и възможност целите на наказанието да се постигнат
и с по-нисък интензитет на упражнената държавна принуда.“
Така и Решение №13/02.02.2021 по дело №998/2020 на ВКС.
Според настоящия състав начинът, по-който признанието на вината е
изразено (лично или опосредено чрез защитника) е без правно значение при
доказан стремеж за максимално срочно приключване на делото и
понасяне на дължимата отговорност-в рамките на едно съдебно
заседание.

Както вече се посочи, като смекчаващо обстоятелство с особено
значение следва да се отчете младата възраст на дееца-... години към момента
на деянието.
Тази възраст на извършителя е близка до непълнолетието, говори за
социална незрялост, за младежка импулсивност, за незавършен процес на
адаптация към правилата на социалното общежитие, за потепърва
формираща се нагласа и отношение към запретения характер на престъпните
прояви и тяхното негативно отражение в обществото, за човек все още
търсещ себе си и своето място в живота, при когото моралните императиви на
личността не са достигнали своята устойчивост, което налага използването
на минимален интензитет на наказателна репресия.
Така изрично Решение № 224 /22 май 2014 г., Второ наказателно
отделение, К.Н.Д. 571/14 г. на ВКС, Решение № 151/15 ноември 2017 г.,
трето наказателно отделение, наказателно дело № 753/2017 г., Решение №
92/05.06.2015 г., второ наказателно отделение, наказателно дело № 2031/2014
г. по описа на ВКС, Решение №57/04.04.2018 по дело №159/2018 на ВКС.

9

Не на последно място, следва да се съобрази и поведението на
пострадалата, която не само доброволно е желаела извършването на
блудствените действия спрямо нея, но и е проявявала инициатива в тази
насока-целувала подсъдимия по врата.
Вече се отбеляза, че посоченото обстоятелство не може да доведе до
несъставомерност на деянието, но същевременно няма как да се отрече, че
тези действия на пострадалото лице обективно са от естество да стимулират
и улеснят психическия процес у подсъдимия по вземане на решение за
извършване на деянието.
В тази връзка съдът отчита трайно установените разбирания в теорията
и съдебната практика, според които „смекчаващи обстоятелства“ са факти от
действителността , които не са предвидени в закона, но са от естество да
улеснят формирането на вината, защото благоприятстват протичането
на психически процеси, които водят до вземане на решение за
причиняване на телена повреда.
В този смисъл- Наказателно право на РБ. Обща част. Книга Втора.
Автор И. Н., под нова редакция на А. С., издателство С. Р, 1992, дял
четвърти, глава трета, „Общи правила за определяне на наказанието“.
Така и Решение № 424 от 18.12.2015 г. по н. д. № 968 / 2015 г. на
Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение, Решение № 178/26 септември
2017 г, касационно дело № 648 по описа за 2017 г. на ВКС, Решение № 178/26
септември 2017 г, касационно дело № 648 по описа за 2017 г. на ВКС,
Решение № 188 от 28.IV.1982 г. по н. д. № 187/82 г., I н. о.

Отегчаващи обстоятелства не се отчитат от настоящия състав. В тази
връзка от особено значение са заключенията на двете кредитирани
експертизи-СМЕ и КСППХЕ, от които се установява, че в процесния случай
не се установяват съставомерни или несъставомерни вредни последици
от инкриминираното деяние, които да се отличават от типичния случай
на подобни престъпления.
Така в КСППХЕ е отбелязано: „ Психичното състояние на . К. към
инкриминирания момент, както и към настоящия момент, е било и е
нормално и обичайно за нея. Не са установени особености в поведението
с болестна насоченост или като дезадаптивно вследствие на случилото
се… Към момента на експертизата няма обективни и медицински данни
при подекспертната описаното от нея преживяване да се е отразило до
степен на развило се невротично и емоционално разстройство, като
последица от преживяното.“
От друга страна, в СМЕ се сочи, че при подекспертната са
констатирани:
-кръвонасядания по лявата гърда, кръвонасядане и охлузвания по
лявото бедро;
-кръвонасядания по лигавицата и по преддверието на влагалището;
-девствената ципа е със запазена цялост, без видими травматични
10

увреждания. Анатомичното устройство на девствената ципа позволява
проникване на пръст от човешка ръка, без да останат видими
травматични увреждания.
Тези данни, ведно с данните за конкретно извършените блудствени
действия ( целуване, опипване по гърдите и „задника“, осмукване на
врата и лявата гърда, бъркане с ръка под клина й и опит да се проникне
с пръст във влагалището) съдът цени двуяко:
-от една страна, те не се отличават с особен интензитет, който да
обуслови извод, че конкретно извършеното деяние е с по-висока степен на
обществена опасност от типичния случай, тоест не могат да се отчетат като
отегчаващо обстоятелство;
-от друга страна, по своя вид и естество те не позволяват и обратния
извод, че обществените отношения изобщо не са засегнати или че са
засегнати в пренебрежимо минимална степен, поради което чл. 9, ал.2 НК се
явява неприложим.
По аналогичен двояк начин съдът цени и точната възраст на
пострадалата към момента на деянието- ...

При преценка на гореизложените обстоятелства настоящият състав
споделя трайната практика на ВКС, че при индивидуализацията на
отговорността няма място за механичен формален подход при
съпоставката между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не
става въпрос за математически величини, а за различни фактически
констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на
обществена опасност на деянието и дееца. В този смисъл при отчитане
съотношението между тях следва се съобразява не само техният брой, но и
тяхната специфика и относителна тежест.
В този изричен смисъл Решение №146/05.02.2020 по дело №653/2019,
Решение №144/20.02.2019 по дело №598/2018 на ВКС, Решение
№75/21.08.2018 по дело №327/2018 на ВКС, Решение № 37 от 28.03.2017 г. по
н. д. № 93 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение
№90/18.09.2018 по дело №329/2018 на ВКС, Решение № 208/29 ноември 2018
г., I НО, наказателно дело № 600 по описа за 2018г.
Съобразявайки гореизложените принципни положения, както и факта,
че:
- по делото са констатирани многобройни смекчаващи обстоятелства,
без да са налице отегчаващи такива и
- поправителния процес у дееца вече е започнал
съдът намира, че и минималното предвидено в закона наказание от 1
година и лишаване от свобода се явява непропорционално тежко, поради
което наказанието следва да се наложи по реда на чл. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК
и да се фиксира на осем месеца лишаване от свобода.
Съдът намира, че така отмереното наказание ще съдейства за постигане
целите както на генералната, така и на специалната превенция, без
11

същевременно прекомерно да се засягат правата на подсъдимия и да се
нарушава баланса и пропорционалността между преследваните цели и
количество и интензитета на употребената държавна репресия.
Така отмереното наказание съответства и на степента на обществена
опасност на деянието и дееца.

Предвид липсата на предходна съдимост на подсъдимия и липсата на
данни за други извършени криминални прояви, съдът не намира за
необходимо наложеното наказание „Лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно
ефективно, като счита, че за поправянето и превъзпитанието на дееца ще е
достатъчно отлагането му на основание чл. 66 НК с изпитателен срок от 3
години.

ПО РАЗНОСКИТЕ И ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА.

Вещественото доказателство 1 /един/ брой памучен тампон – приложен
на л. 40 от ДП, следва да остане по делото до неговото унищожаване по реда
на ПАС.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, предвид изхода на делото,
подсъдимия следва да бъде осъден да заплати- по сметка на ОД на МВР –
Пловдив, сумата от 702 лева, представляващи разноски на досъдебна фаза.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: .....................................
12

Номер на акта:	141
Дата:	29 юни 2022 г. (в сила от 15 юли 2022 г.)
Съдия:	Божидар Иванов Кърпачев

Дело:	20225330203384
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	15 юни 2022 г.

Присъда по дело №3384/2022 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите