РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 485
гр. Пловдив, 08 март 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на първи март през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при
секретаря Б.К. и с участието на прокурор АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като разгледа
докладваното от Председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 451 по
описа за 2021 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата
на страните:
1. Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 27а
от Закона за
закрила на детето /ЗЗД/.
2. Образувано
е по жалба предявена от С.К.М., с ЕГН **********,***, в качеството му на
родител на непълнолетната С.С.К., ЕГН **********, подадена чрез адвокат Р.Д.
срещу Заповед № ЗД/Д-РВ-016 от 01.02.2021 г., издадена от Н.Р.Т.на длъжност
Директор на Дирекция „Социално подпомагане“, гр. Пловдив, с
която е прекратено настаняването на детето С.С.К., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, с майка: А.Н.С. и баща: С.К.М., в Център за настаняване от
семеен тип (ЦНСТ) „Майка Тереза“ гр. Пловдив и е наредено временно
настаняване на детето С.С.К., в Кризисен център „Ново начало“ – гр. Гоце
Делчев, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на
детето.
Навеждат
се доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт и се иска
неговата отмяна от съда. Твърденията в тази насока са свързани най-общо с
желанието и възможността на С.К.М. да се грижи за детето си С..
3. Ответникът по жалбата – Директорът
на Дирекция “Социално осигуряване” гр. Пловдив, чрез процесуалния си
представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва
да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е
законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото
постановяване. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско
възнаграждение.
4.
Заинтересованата страна – А.Н.С., майка на детето С.К., счита оспорената
заповед за законосъобразна и моли същата да бъде оставена в сила.
5. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура – Пловдив, дава заключение за
законосъобразност на процесната заповед.
ІІ. По допустимостта:
6.
Жалбата
е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице имащо
правен интерес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
От
данните по делото се установява, че:
7. На 31.01.2019 г. в Отдел „Закрила на
детето“ (ОЗД) при ДСП Пловдив е постъпил устен сигнал от А.С., касаещ детето й С.К.,
за което е съставен Формуляр за приемане на устен сигнал от същата дата (л. 271
по делото). В сигнала се сочи, че непълнолетната системно упражнява тормоз и физическо
насилие спрямо майка си.
8. На 05.02.2019 г. социални работници
от ОЗД при ДСП Пловдив са посетили жилището, в което се отглежда детето и са
провели среща с майката А.С. и непълнолетната (Протокол от среща проведена на
05.02.2019 г. – л. 263).
В разговор със социалните работници, г-жа С. твърди, че спрямо нея системно се
упражнява физическо насилие и психическо тормоз от страна на непълнолетната й
дъщеря. Майката казва, че С. има този модел на поведение от баща си, който също
упражнява физическо насилие спрямо г-жа С.. Заявява, че не може да се справи с
поведение на момичето, което не спазва правилата в семейството и няма мотивация
да полага учебен труд. По данни на майката, бащата на С. работи в Англия и е
трайно незаинтересуван от отглеждането и възпитанието й. При проведения
разговор с непълнолетната С., тя споделя, че майка й много я дразни и това
провокира агресията у нея. Момичето казва, че г-жа С. непрекъснато повтаря едно
и също и това предизвиква гняв у нея. В разговора непълнолетната твърди, че от
както се помни баща й упражнява физическо насилие спрямо нея и майка й след
употреба на алкохол. Въпреки това в разговор със социалния работник С. споделя,
че много обича баща си, но среща между бащата и момичето не е наблюдавана от
социален работник (така
констатации на Социален доклад относно необходимостта от ползване на социална
услуга за детето С.К. и Социален доклад за оценка на постъпил сигнал, и двата
от 06.02.2019 г. – л. 265, 266, 267 и 268).
9. Във връзка с горните констатации е издадено
направление с № НП/Д-РВ-070/06.02.2019 г. (л. 264)
за срок от 12 месеца, като е изведена потребност от психологическо консултиране
за детето и повишаване капацитета на майката. По информация от екипа на Център
за социална рехабилитация и интеграция за деца от рискови групи (ЦСРИДРГ) -
Пловдив, от стартиране на работа са имали само пет срещи с майката и/или
детето, след което на 21.03.2019 г. г-жа С. подава заявление за отказ от
социални услуги (Заключителен
доклад за предоставяне на услуга в ЦСРИДРГ гр. Пловдив от 22.03.2019 г. – л.
255 и сл. и Заявление от 21.03.2019 г. – л. 258).
10. На 28.07.2020 г. в ОЗД при ДСП
Пловдив постъпва писмо от Началника на Пето РУ на МВР гр. Пловдив (л. 253), с което информират директора на ДСП
- Пловдив, че непълнолетната С. продължава да упражнява насилие спрямо майка
си, употребява наркотични вещества и е обявявана за общодържавно издирване (ОДИ),
като е установена в гр. Стара Загора с пълнолетни лица от ромски произход,
употребяващи наркотични вещества. Проявите й на агресия са изключително и само
в семейството й – спрямо родителите й, за което многократно е викана Полиция и
Бърза помощ. Майката е насочвана многократно към психиатър, но отказва да
изпълни родителските задължения за полагане на грижи спрямо детето си, като
единственото й желание е непълнолетната да бъде настанена в институция Към онзи
момент има образувана преписка в Районна Прокуратура - гр. Пловдив за
настаняване на момичето в Детска психиатрична клиника.
11. На 30.07.2020 г. е проведен среща на
мултидисциплинарен екип по Координационния механизъм при случаи на деца, жертви
на насилие или в риск от насилие и при кризисна интервенция с представители на
Районна Прокуратура - гр. Пловдив, ИДПС при Пето РУ на МВР - гр. Пловдив, екип
на ЦСРИДРГ, екип на ОЗД. Взето е решение ОЗД при ДСП Пловдив да отвори работа
по случай за непълнолетната С. и да издаде направление за ползване на социални
услуги индивидуална работа с родителите, информиране и консултиране (Протокол от
30.07.2020 г. – л. 251).
12. На 03.08.2020 г. г-жа С. и г-н М.
депозират заявление (л.
249) за ползване на
социални услуги, след проведена среща с тях със социален работник (Протокол за
среща проведена на 03.08.2020 г. - л.
250). Отново са съставени
Социален доклад за оценка на постъпил сигнал от 04.08.2020 г. (л. 245, 246) и Социален доклад относно
необходимостта от ползване на социална услуга за детето С.К. от 05.08.2020 г. (л. 247, 248), в които е описана горната фактическа
обстановка. В тази връзка е издадено и Направление за ползване на социални
услуги с № НП/Д-РВ-263/05.08.2020 г. към ЦСРИДРГ - гр. Пловдив, ул.
"Неофит Бозвели" № 38, а именно психологическо консултиране на детето
и индивидуална работа с родителите, информиране и консултиране. Родителите на
непълнолетната С. са консултирани, че в най-добър интерес на детето е то да се
отглежда в семейна среда. Спрямо непълнолетната С.С.К. е предприета мярка на
закрила съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда.
13. На 26.08.2020 г. в ОЗД при ДСП
Пловдив постъпва устен сигнал от социален работник при Център за психично
здраве - гр. Пловдив (Формуляр
за приемане на устен сигнал от 26.08.2020 г. – л. 238). В сигнала се сочи, че непълнолетната
С. не посещава амбулаторното лечение. Момичето има поставени две диагнози:
"Социализирано разстройство в поведението" и "Психично и
поведенческо разстройство в следствие на употреба на вещества от семейството на
канабиса".
14. На 31.08.2020 г. социален работник от
ОЗД, съвместно с екипа на ЦСРИДРГ са посетили жилището, в което се отглежда
детето. Установено е, че С. е сама в апартамента. Санитарно-битовите и хигиенни
условия в апартамента са много занижени, носи се неприятна миризма на застояло,
навсякъде има разхвърляни вещи, дрехи и храна, бутилки от алкохол, по пода се
разхождат хлебарки (Протокол
от среща проведена на 31.08.2020 г. – л. 231).
За
пореден път са съставени Социален доклад за оценка на постъпил сигнал от 31.08.2020
г. (л. 233,
234) и Социален доклад
относно детето С.К. от 31.08.2020 г. (л. 236, 237), в които е описано изложеното в т. 7-14 от настоящото
решение.
15. На 01.09.2020 г. в ОЗД при ДСП
Пловдив постъпва устен сигнал от съседка на семейството (Формуляр за приемане
на устен сигнал от 01.09.2020 г. – л. 231).
В сигнала се посочва, че непълнолетната С. системно упражнява физическо насилие
спрямо майка си, проституира и употребява наркотични вещества. Подателката на
сигнала сочи, че често викат полиция. Потвърждава, че С. живее сама, като от
време на време майката идва да й носи храна.
16. На същия ден (01.09.2020 г.) е
проведена екипна среща с представители на ОЗД и ЦСРИДРГ. Обсъдена е работата по
случая на С. и е взето решение след извършване на социално проучване спрямо нея
да се предприеме нова мярка на закрила - настаняване в социална услуга -
резидентен тип (Протокол
от среща проведена на 01.09.2020 г. – л. 228). В тази връзка са изготвени Оценяване на случая (л. 225, 226) и План за действие (л. 227) от 01.09.2020 г.
17. На 02.09.2020 г. е социален работник
от ОЗД провежда среща с майката и бабата по майчина линия на момичето. Г-жа А.С.
подава заявление, че не желае да полага грижи за дъщеря си, а г-жа А.С.
подписва декларация за несъгласие да полага грижи за внучката си (л. 220, 229, 230).
На
02.09.2020 г. е изготвен и Социален доклад – предложение (л. 221) относно
необходимостта детето С.С. да бъде настанено в ЦНСТ „Майка Тереза“ – Пловдив,
както и Социален доклад, съдържащ всичко констатирано по случая до момента.
18. Издадена е Заповед №
ЗД/Д-РВ-137/02.09.2020 г. на Директора на ДСП Пловдив (л. 215), спрямо непълнолетната като е
предприета мярка на закрила -настаняване в ЦНСТ "Майка Тереза" гр.
Пловдив с цел гарантиране на безопасна среда и адекватно посрещане на
потребностите й предвид възрастта й. Заповедта не е обжалвана и е влязла в
сила.
19. На 04.09.2020 г. бащата на
непълнолетната – С.К.М., подава декларация (л. 223),
че не може да полага грижи за С., защото заминава да работи в Англия, а тя не
иска да отиде с него.
20. Директорът на ДСП – Пловдив подава
молба до Районен съд – Пловдив (ПРС) с изх. № ДК/Д-РВ-611 от 11.09.2020 г. ( л. 212) с правно основание чл. 26 от ЗЗД, с
искане съдът да се произнесе с решение, с което да настани детето С.С. в ЦНСТ
"Майка Тереза" гр. Пловдив, за период до навършване на пълнолетие или
20 годишна възраст, ако учи, или по преценка на съда с оглед опазване живота и
здравето на детето. В тази връзка в ПРС е образувано гр. дело № 11811/2020 г.
по описа на същия съд, което към настоящия момент не е приключило с влязъл в
сила съдебен акт (Писмо
вх. № 3587/25.02.2021 г. по описа на съда от ПРС – л. 274).
21. На 30.12.2020 г. екипът на ЦНСТ
информира, че непълнолетната С.С. е напускала района на центъра без разрешение
четири пъти през месец декември 2020 г. (на 13, 19, 25 и 27 декември), като на 27.12.2020 г. е била обявена
за общодържавно издирване и върната в центъра от служители на МВР на 28.12.2020
г. в 22.00 часа (Писмо
от Комплекс за социални услуги за деца и семейства при Община Пловдив от
30.12.2020 г. – л. 186).
22. На 04.01.2021 г. в ДСП – Пловдив
постъпва второ писмо от Комплекс за социални услуги за
деца и семейства при Община Пловдив относно детето С.С. настанена в ЦНСТ
"Майка Тереза" гр. Пловдив, с което уведомяват ДСП – Пловдив, че С.
отново е напускала района на центъра без разрешение на 30.12.2020 г. (за пети път в
рамките на един месец)
и отново е била обявена за общодържавно издирване (Писмо от Комплекс за социални услуги за деца и
семейства при Община Пловдив от 30.12.2020 г. – л. 186), като към 06.01.2021 г. все още е
била в неизвестност (така
Протокол от проведен междинен преглед по случая от 06.01.2021 г. – л. 184).
23. На 18.01.2021 г. бащата на
непълнолетната – С.К.М., подава заявление (л. 183),
че иска С. да бъде реинтегрирана в семейството, но след като му е разяснено, че
следва да се насочи към социална услуга за оценка на родителския капацитет и в
тази връзка трябва да пребивава в страната около шест месеца, той заявява, че
това е невъзможно, защото трябва да се върне в Англия и на 27.01.2021 г.
оттегля така подаденото заявление (л. 182).
24. На 27.01.2021 г. отново е проведен междинен
преглед по случая (така
Протокол от проведен междинен преглед по случая от 06.01.2021 г. – л. 184), на който са присъствали и двамата
родители. На тази среща майката категорично заявява, че не може да полага грижи
за дъщеря си, а бащата изразява желание да се грижи за С., но не може да остане
в България дълго време, за да премине процеса на оценка. Към момента на срещата
С. била в квартирата му, която наел след връщането си от Англия. Същият
споделя, че я е пращал с такси в центъра, но тя отново бягала. Констатирано от
екипа специалисти присъствали на срещата, че липсва критичност от страна на
бащата по отношение на посещенията на С. в кв. Столипиново, пушенето, бягствата
й от ЦНСТ "Майка Тереза", като същият непрекъснато я оправдава.
Посочено е, че липсата на контрол от възрастен поставя С. в риск от въвличането
й в трафик и употреба на наркотици. Специалистите от център са заявили, че е
невъзможно С. да бъде задържана в институцията. Веднага щом полицията я върне
там, тя отново бяга.
С
оглед изложеното е дадена препоръка непълнолетната С. да бъде настанена в
Кризисен център с цел запазване живота и здравето й, докато бащата предприеме
действия по реинтеграция.
25. На 01.02.2021 г. е съставен поредния
Социален доклад, пресъздаващ цялата фактология по случая, въз основа на която е
дадено заключение, че С.С. следва да бъде настанена в Кризисен център „Ново
начало гр. Гоце Делчев за срок от 6 месеца, след което момичето да бъде
настанено на територията на гр. Пловдив. На същата дата е съставен и Социален
доклад–предложение относно необходимостта детето да бъде настанено в цитирания
кризисен център. В този доклад, въпросната необходимостта е обоснована с
бягствата на С. от ЦНСТ "Майка Тереза", с поддържаните от нея
нерегламентирани контакти с пълнолетни лица от ромския етнос и наличието на
риск от трафик и попадане в неподходяща социална среда. Посочено е още, че
бащата пребивава в чужбина, а майката е в конфликтни отношения с нея.
26. При тези данни е издадена оспорената
пред настоящия съдебен състав Заповед № ЗД/Д-РВ-016/01.02.2021 г. на Директор на
ДСП Пловдив, с която както вече бе казано е прекратено настаняването на
детето С.С.К., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, с майка: А.Н.С. и баща: С.К.М.,
в Център за настаняване от семеен тип (ЦНСТ) „Майка Тереза“ гр. Пловдив и е
наредено временно настаняване на детето С.С.К., в Кризисен център „Ново
начало“ – гр. Гоце Делчев, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона
за закрила на детето.
ІV. За правото:
27. Оспореният административен акт, е
постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при
спазване на административнопроизводствените правила. Основание за този извод
дава разпоредбата на чл. 30а от
Закона за закрила на детето, според която при промяна на мярката за
закрила на детето се спазва редът за настаняване по чл. 26 - 28 от същия закон,
а според разпоредбата на чл. 30, ал. 2
и чл. 27, ал. 1
от ЗЗД, временното прекратяване на настаняването и временното
настаняване става със заповед на директора на ДСП.
28. Една от
мерките, чрез които се осъществява закрилата на детето по ЗЗД е тази по чл. 4,
ал. 1, т. 5 от закона - предоставяне на социални и интегрирани здравно-социални
услуги за резидентна грижа. Именно тази мярка е приложена по отношение на
детето С., чрез настаняването й в ЦНСТ "Майка Тереза" гр.
Пловдив, като преди това А.С. (майка на С.) подава заявление, че не желае да
полага грижи за дъщеря си, а А.С. (баба на С. по майчина линия) подписва
декларация за несъгласие да полага грижи за внучката си. Бащата на непълнолетната – С.К.М.,
също подава декларация (л.
223), че не може да
полага грижи за С., защото заминава да работи в Англия, а тя не иска да отиде с
него.
29. Според чл.
5, ал. 2 ЗЗД, условията и редът за осъществяване на мерки за предотвратяване
изоставянето на деца и настаняването им в социални и интегрирани
здравно-социални услуги за резидентна грижа, както и тяхната реинтеграция се
определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на труда
и социалната политика и председателя на Държавната агенция за закрила на
детето. Касае се за Наредбата за условията и реда за осъществяване на мерки за
предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в институции, както и
за тяхната реинтеграция (наричана по-долу за краткост Наредбата). Съгласно чл. 4 от Наредбата, мерки за предотвратяване изоставянето на деца и
настаняването им в специализирани институции се предприемат при наличие на едно
или повече от следните обстоятелства: т. 1. при постъпил сигнал за дете в риск от изоставяне или при подадено
заявление в дирекция "Социално подпомагане" за настаняване на дете в
специализирана институция; т. 2.
настаняване по чл. 26 от Закона за закрила на детето на друго дете от
семейството; т. 3. родителите са
изразили намерение за настаняване на детето в специализирана институция; т. 4. родителите са без постоянни доходи
и/или без жилище; т. 5. установени увреждания или тежки заболявания и/или
отклонения при родител или при член от семейството; т. 6 и т. 7 са отм.; т. 8.
детето е с увреждане и/или отклонения в здравословното състояние или развитие и
родителите имат затруднения да отговорят на специфичните му потребности; т. 9.
други обстоятелства, които поставят детето в риск от изоставяне. В случая
следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗЗД, която определя основанията
за настаняване на детето извън семейството, едно от които е когато
родителите
му се намират в трайна невъзможност да го отглеждат.
30. Временното
настаняване на детето С. в ЦНСТ "Майка Тереза" гр. Пловдив е наредено
със Заповед № ЗД/Д-РВ-137/02.09.2020 г. на
Директора на ДСП Пловдив (л. 215), която каза се не е обжалвана и е влязла в
законна сила. Т.е., въпросът свързан с наличието на предпоставките за прилагането
на обсъжданата привременна мярка е разрешен с влязъл в сила административен
акт. Независимо от това само за пълнота следва да се посочи, че именно обстоятелства
изложени в т. 28 от настоящия съдебен акт обосновават наличието на
предпоставките по чл. 4, т. 1 и т. 3 от Наредбата за налагането на въпросната
привременна мярка.
31. Според настоящия съдебен състав, правните последици от
оспорената в настоящото производството Заповед № ЗД/Д-РВ-016 от 01.02.2021 г., не
е налагане на нова мярка на закрила, а само промяна на мястото на осъществяване
на вече предоставената мярка по чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗЗД.
Според съдържанието на процесната заповед,
същата е издадена на основание чл. 30, ал. 2
във вр. с чл. 29, т. 8
от ЗЗД и чл. 33 от Правилника за приложение на ЗЗД (ППЗЗД) .
Съгласно ал. 2 на чл. 30 от закона,
прекратяване на настаняването може да се извърши временно от дирекция
"Социално подпомагане" до произнасянето на съда. В този случай
дирекция "Социално подпомагане" може да вземе решение относно
бъдещото отглеждане и възпитание на детето или да приеме друга временна мярка
за закрила, ако по този начин се осигурява най-добрият интерес на детето.
Съответно в чл. 33, ал. 1 ППЗЗД е предвидено, че спешното настаняване извън
семейството се предприема в случаите, когато има опасност за здравето и живота
на детето. Настаняването се извършва незабавно след получаването на сигнала със
заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" (чл. 33, ал.
2 ЗЗД). При необходимост от промяна на мярката за закрила или прекратяване на
настаняването директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава
нова заповед (чл. 33, ал. 4 ЗЗД). В чл. 29 от закона изчерпателно са предвидени
предпоставките, при наличието на които настаняването извън семейството се
прекратява, като тази по т. 8 се свежда до промяна на мярката за закрила, но
според настоящия съдебен състав приложение в случая следва да намери т. 9 - при
промяна в обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов интерес. Съгласно § 1, т. 5 от
Закона за закрила на детето "Най-добър интерес на детето"
е преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите
и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други
характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите
да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна
на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.
При установените данни се доказва по
категоричен начин, че промяната на мястото на осъществяване на предоставената
мярка по чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗЗД е в най-добър интерес за детето и заповедта,
с която същата е постановена, е в съответствие с принципите на закрила на
детето, установени в чл. 3 от ЗЗД,
а именно осигуряване най-добрия интерес на детето, специална закрила на дете в
риск, незабавност на действията по закрила на детето, грижа в съответствие с
потребностите на детето, временен характер на ограничителните мерки.
Именно най-добрия интерес на детето е
бил ръководещ при постановяване на процесната заповед (видно от съдържанието
на описаните в т. 21 – т. 25 от настоящото съдебно решение документи, което
няма да бъде преповтаряно).
Важно в случая е да се съхрани
физическото и психично здраве на детето, а с оглед поведението на С. установено
в хода на административната процедура (нерегламентирани контакти с пълнолетни лица
от ромски произход, употребяващи наркотични вещества, многократно напускане на района на ЦНСТ "Майка Тереза" гр. Пловдив
без разрешение в периода декември 2020 г. – януари 2021 г., включително два
пъти е била обявявана за общодържавно издирване като първият път е била открита
след два дни, а вторият е била в неизвестност близо 10 дни), нейната възраст, пол, миналото й, агресивното
поведение, което има към майка си, невъзможността да бъде задържана в ЦНСТ
"Майка Тереза", доколкото веднага щом полицията я върне там, тя
отново бяга, както и наличието на данни, че същата има „Психично и поведенческо
разстройство в следствие на употреба на вещества от семейството на канабис“,
очевидно обосновават извода, че целта на наложената временна мярка е именно
тази - да съхрани живота и здравето на С.К. и да елиминиране във възможно
най-голяма степен „риск от трафик и попадане в неподходяща среда“.
Следва изрично да се подчертае, че основанията
по чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за закрила на детето, както и предпоставките
по чл. 4, т. 1 и т. 3 от Наредбата за настаняването на детето извън семейството,
са налице включително и към датата на издаване на процесната заповед. В
подкрепа на този извод е обстоятелството, че на проведената на 27.01.2021 г.
среща за междинен преглед по случая (Протокол от проведен междинен преглед по
случая от 06.01.2021 г. – л. 184),
майката категорично заявява, че не може да полага грижи за дъщеря си, а бащата
изразява желание да се грижи за С., но не може да остане в България дълго
време, за да премине процеса на оценка. Липсата на възможност на майката да се
грижи за дъщеря си и непоследователното поведение на бащата, който на
18.01.2021 г. подава заявление за реинтеграция на детето в семейството, а след
това оттегля на
27.01.2021 г. същото, обосновават извода, че родителите са в трайна
невъзможност да отглеждат детето си.
Установената от съда фактическа
обстановка, подробно описана в раздел „За фактите“ на настоящото решение, налага
да се приеме, че ако С. не бъде откъсната за известен период от врене от
неподходящата среда, в която очевидно е попаднала на територията на гр.
Пловдив, за нея съществува сериозна опасност от увреждане на физическото и психичното
й здраве, на нейното нравствено, интелектуално и социално развитие.
32. Реинтеграцията на детето в семейството е самостоятелна процедура
и наличието или липсата на предпоставките за провеждането й не са предмет на
разглеждане в настоящото производство. В този смисъл твърденията на
жалбоподателя за желанието и възможностите му за отглеждане на детето С., в
каквато насока бяха и дадените от негова страна обяснения в проведеното по
делото съдебно заседание, както и ангажираните доказателства за наемане на
жилище и започване на работа в България от него, са ирелевантни за разрешаване
на настоящия административноправен въпрос.
33. Изложените до тук съображения,
обосновават крайния извод за законосъобразност на оспорения административен
акт. Това има за последица неоснователност на жалбата. Тя ще следва да бъде
отхвърлена.
V. За разноските:
34. При посочения изход на спора, на
основание чл. 143, ал. 3 от АПК, на Агенцията за
социално подпомагане, се дължат извършените разноски по осъществената
юрисконсултска защита. Те се констатираха в размер на 100 лв., изчислени
съгласно правилото на чл. 27а от Наредбата за заплащането на правната помощ,
издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, при
съобразяване на фактическата и правна сложност на делото.
Предвид горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Пловдивският
административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.К.М.,
с ЕГН **********,***, в качеството му на родител на непълнолетната С.С.К.,
ЕГН **********, подадена чрез адвокат Р.Д. срещу Заповед № ЗД/Д-РВ-016
от 01.02.2021 г., издадена от Н.Р.Т.на длъжност Директор на Дирекция „Социално
подпомагане“, гр. Пловдив, с която е прекратено настаняването на детето С.С.К.,
ЕГН **********, с постоянен адрес ***, с майка: А.Н.С. и баща: С.К.М., в Център
за настаняване от семеен тип (ЦНСТ) „Майка Тереза“ гр. Пловдив и е наредено
временно настаняване на детето С.С.К., в Кризисен център „Ново начало“ –
гр. Гоце Делчев, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за
закрила на детето.
ОСЪЖДА С.К.М., с ЕГН **********,***, да
заплати на Агенцията за социално подпомагане, сумата от 100 /сто/ лева, представляваща равностойността на
осъществената юрисконсултска защита.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: