Присъда по дело №309/2021 на Районен съд - Бяла

МОТИВИ ПО НЧХД №309/2021г. НА БРС - III н.с.
Частният тъжител ЮЛ. П. С. от с.Ц., обл.Р. е обвинил АТ. Б. К. от с.с. в
това, че на 22.06.2021г., в с.Ц., обл.Р., причинил лека телесна повреда на ЮЛ.
П. С. от с.с., изразяваща се в одрасквания, охлузване и кръвонасядания на
гърба, с което му причинил болка и страдание без разстройство на здравето,
престъпление по чл.130, ал.2 от НК.
По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен
от частния тъжител С. срещу подсъдимия К. за сумата от 2000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки и
страдания, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта-
22.06.2021г. до окончателното й изплащане.
В съдебно заседание тъжителят С. и неговият повереник поддържат
обвинението, както и предявения граждански иск. Претендират се разноските
по делото.
Подсъдимият дава обяснения, в които отрича извършване на
инкриминираното деяние. Защитникът му моли съда да признае подсъдимия
за невинен поради недоказаност на обвинението. Моли съда да отхвърли
предявения гражданският иск като неоснователен. Претендират се разноските
по делото.
След преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият АТ. Б. К. е роден на ******г. в гр.Б., обл.Р., живущ в с.Ц.,
обл.Р., ул.“В. Л.“ №., български гражданин, със средно образование, женен,
неосъждан, работи в община Ц. по програми временна заетост и като
домакин, ЕГН **********.
Подсъдимият работел в община Ц. на длъжност специалист “Домакин
общинско имущество и Програми временна заетост“, съгласно утвърдена на
01.03.2013г. от кмета на общината длъжностна характеристика. През 2016г.
тъжителя работел в общината по програма за „Обучения и заетост за младите
хора“, като негов наставник бил К.. На 05.04.2016г. с докладна записка, вх.
№1321 от с.дата, подсъдимият уведомил кмета на общината, за това, че С.
отсъствал от работа няколко дни през м.февруари. Впоследствие, със заповед
№006 от 07.04.2016г. на кмета, въз основа на цитираната докладна записка, на
С. било наложено наказание уволнение и трудовият му договор бил
прекратен.
Освен трудовата си дейност в общината, подсъдимият бил наемател на
земеделски земи, на пасища и мери от общинския поземлен фонд, както и
арендатор на земеделска земя/общинска частна собственост/, съгласно
сключени договори за наем и аренда, на общо над 400дка. Земите обработвал,
като ги засявал с тревни култури, включително люцерна. Същевременно
отглеждал в дома си бикове и телета, като имал и овцеферма, извън селото, в
1

която ходел всяка вечер с бус, след работа заедно със съпругата си-св.К., за да
обгрижва и дои овцете си, около двеста на брой. В тази дейност му помагал
св.Г. Н., който имал също 4-5 овце във фермата. Така, както обичайно, на
22.06.2021г., след като св.К. се върнала от работа, след 18 часа, подсъдимият
бил в дома си и обгрижвал домашните животни. След това семейството
вечеряло и около 19часа с бус се придвижили до овцефермата. Работата им
по доенето продължила около три часа, като св.К. подкарвала овцете, а
подсъдимия и св.Н. ги дояли ръчно.
Тъжителят живеел в селото на ул.“К. и М.“ №., заедно със съпругата си-
св.П. Д. и малолетното им дете. Същият от 13 годишен имал установено
заболяване-захарен диабет тип 1, бил инсулинозависим, като стойностите на
кръвната му захар били значително завишени. Страдал и от хроничен
пиелонефрит. Имал придружващи заболявания-полиневропатия и
ретинопатия ок утр. Периодично постъпвал в отделение по вътрешни болести
при МБАЛ“Юлия Вревская“ЕООД-гр.Бяла поради оплаквания за влошено
здравословно състояние, като му били издавани епикризи за престоя,
назначавано медикаментозно лечение и проследяване на състоянието. С. имал
71% трайно намалена работоспособност, съгласно ЕРешение на ТЕЛК №2232
от 091 от 03.07.2017г. Впоследствие, с ЕРешение на ТЕЛК №2241 от 091 от
25.06.2019г. му била определена 60% трайно намалена работоспособност за
2г. с валидност до 17.09.2024г. Водещо заболяване и в двете ЕР било
инсулинозависим захарен диабет. В ЕР от 2019г. в графа общо заболяване
било отразено Е10.4-Захарна болест тип I на интензифицирано инсулиново
лечение. Полиневропатия диабетика. N11-Пиелонефритис хроника
екзацербата.
На 22.06.2021г. тъжителят тръгнал от дома си с каруца да събира трева
заедно с малолетния си син. Във вечерните часове същият се върнал. Бил
стресиран и разплакан. Имал зачервявания по гърба и по лицето. Бил облечен
с тениска и анцуг, който бил опикан. Обяснил, че докато е събирал окосена
трева до гробищния парк в с.Ц., подсъдимият е дошъл и го е удрял с юмруци
по лицето, след което го е удрял с вилата по гърба, а детето е избягало. Св.Д.
се обадила на родителите на тъжителя-св.К. и св.П.С. веднага да отидат у тях,
тъй като синът им е пребит от бой. Предвид, че на тази дата сина им имал
рожден ден, двамата свидетели също имали намерение да посетят дома на С.,
за да празнуват. В 19,46часа, св.Д. звъннала и на тел.112, за да подаде сигнал
за побоя. На място, в дома на тъжителя, пристигнали полицейските
служители-св.И. Я., командир на отделение в РУ-Бяла и Е. Г., на които С.
разказал, че е отишъл за трева с каруцата, когато е бил бит с вила по гърба,
като показал следите от удари. Служителите забелязали, че се е изпуснал по
малка нужда в анцунга си. Тъжителят посочил като извършител лице с име
К., когото служителите не могли да установят към този момент по посочените
данни. Снето било заявление –сигнал по случая от пострадалото лице на
същия ден. Пристигналият на място екип на Спешна медицинска помощ
отвел тъжителя в МБАЛ „Юлия Вревская“ ЕООД-гр.Бяла, където бил приет в
2

хирургично отделение в 21,10часа на 22.06.2021г., с диагноза контузия на
гръдния кош и изписан на 25.06.2021г., като му била издадена Епикриза/ИЗ
№3475/22.06.2021г. На 25.06.2021г. тъжителят посетил отделение по съдебна
медицина при МБАЛ“Канев“ АД-гр.Русе, където бил прегледан от съдебен
лекар и му било издадено СМУ№8120/2021г.
По подаденото заявление била образувана преписка №4386/2021г. по
описа на РРП,ТО-Бяла и извършена проверка, вследствие на която
прокурорът се произнесъл с постановление от 15.11.2021г. за отказ да бъде
образувано досъдебно производство и прекратяване на преписката, като
отразил, че при наличие на възможност за доказване твърденията на С. срещу
К., се касае за престъпления от частен характер, които се преследват по тъжба
на пострадалия.
Назначената по делото съдебномедицинска експертиза установила, че
тъжителя е получил следните увреждания-Одрасквания в дясна лопатъчна
област. Охлузване в дясна подлопатъчна област. Кръвонасядане в дясна
лопатъчна и подлопатъчна области. Кръвонасядане в дясна поясна област.
Относно възможността за получаване на уврежданията по начин описан в
тъжбата и събраните гласни и писмени доказателства, вещото лице сочи, че
така описаните увреждания при С. са резултат на действието на твърди тъпи и
тъпоръбести предмети и могат да бъдат получени по начин, описан в частна
тъжба от С., а именно - при падане от собствен ръст и нанасяне на удар с
дръжката на вила. Отразил е, че описаното кръвонасядане в дясна лопатъчна
и подлопатъчна области добре отговаря да бъде получено от твърд тъп
предмет със сравнително голяма дължина и малка широчина (продълговат
предмет), какъвто отговаря да бъде дървена дръжка на вила. Конкретизирал е,
че описаната група от дъговидни коси успоредни одрасквания добре отговаря
да бъде получена от терена, както и че при нанасяне на удар с юмрук в лицето
е възможно и да не останат видими следи от травматични увреждания.
Посочено е в заключението, че при тези данни установените увреждания
следва да се преценяват по медико-биологичния признак - Болка и страдание.
Обичайният възстановителен период съгласно СМЕ за увреждания, като
получените от С. (одраскване, охлузване, кръвонасядане) е около 1-3
седмици, в зависимост от индивидуалните особености.Допълнително е
уточнено, че в епикриза ИЗ № 3475/22.06.2021 г. са отразени „множество
хематоми с линеарна форма“ на гръдния кош. При извършената компютърна
томография на гръден кош, отразена в същата епикриза, такива не са
установени, те не са установени и на 25.06.2021 г. при извършеното
освидетелстване СМУ №8120/21г. В останалите приложени по делото
медицински документи не се съдържат данни, касаещи инцидент от
22.06.2021г. Отразено е още, че по делото няма данни на С. да са били
причинени други увреждания при процесния инцидент, освен посочените в
отговора на първи въпрос.
Гореизложената фактическа обстановка съдът установи от събраните по
делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства- от
3

показанията на свидетелите К., П.С., Д., К., Н., Г., Я., от показанията на
вещото лице, СМУ, СМЕ, писмо тел.112, Постановление на РРП, ТО-Бяла,
полицейска преписка, епикризи, ЕР, амбулаторни листи, рецепти, справка за
съдимост.
По делото се събраха две групи противоречиви гласни доказателства-от
една страна са показанията на свидетелите К., П.С., Д., а от друга страна-
показанията на К., Н., обясненията на подсъдимия, и трета група показания на
свидетелите-Г. и Я..
Първата група свидетели установяват по категоричен начин датата и
мястото на инцидента-22.06.2021г., в района на гробищния парк в с.Ц., като
показанията им кореспондират и със писмените доказателства-справка от
тел.112 относно подадения сигнал, предварителните сведения в СМО,
епикриза ИЗ № 3475/22.06.2021 г., доклад за установен факт по приложената
преписка. В подкрепа на показанията им в тази част относно точната дата е и
факта, че инкриминираната дата съвпада с датата на раждане на тъжителя.
Относно точното място на инцидента липсват преки доказателства. Данните
от първата група свидетели са косвени, тъй като пресъздават разказа на
тъжителя С.. Не се установява някой от тези свидетели да е ходил до мястото
на инцидента, такива обстоятелства не се навеждат и от страна на
полицейските служители-Я. и Г., нито от свидетелите от втората група и
обясненията на подсъдимия. Липсват други гласни и писмени доказателства,
които да установяват място, различно от посоченото в тъжбата място за
получаване на уврежданията, поради което съдът намира, че същото е
установено по несъмнен начин.
Не се установява, обаче, по безспорен начин часа на настъпване на
инцидента. В тъжбата се сочи, че е станало около 18,00часа, каквито са
сведенията и в СМУ. В показанията си св.Д. сочи, че тъжителя се е прибрал в
18,00-18, 30часа, а св.К. твърди, че снаха й й се е обадила в 18,30часа за
побоя. В противоречие на тези данни са показанията на св. Я., които съдът
кредитира като обективни, в които е отразено, че часа на инцидента по
първоначалните данни е 19часа, както и данните в доклад за установен факт,
че адресът на тъжителя е посетен в 19,50часа. Показанията на св.Я.
кореспондират с писмената справка от тел.112, съгласно която сигналът е
подаден в 19,46часа, след което веднага в рамките на няколко минути същият
е посетен. Неверни са показанията на св.К., че в 18,30часа, когато са били в
дома на тъжителя, полицията и линейката са били вече там, тъй като
полицейските служители са пристигнали едва в 19,50часа. При това
положение, съдът намира, че следва да се даде вяра на показанията на
полицейският служител и на наличните обективни данни, които опровергават
отразеното в тъжбата относно часа на инцидента-18,00часа. Освен това
нелогично и житейски неоправдано е, при наличие на такава спешна нужда
от медицинска помощ и полицейско съдействие, сигналът до тел.112 да е
подаден близо два часа след инцидента, при положение, че се твърди, че
тъжителят се е прибрал около 18,00-18,30 часа. В този смисъл показанията на
4

св.К. и св.Д. относно часа на инцидента не следва да бъдат кредитирани, тъй
като противоречат на посочените по-горе доказателства-гласни и писмени.
Относно механизма на получаване на телесните увреждания също са
налице противоречиви доказателства. Става ясно от показанията на вещото
лице в с.з., че в медицинската документация няма данни за конкретен
механизъм, като такива конкретни данни се съдържат в частната тъжба. В
показания си св.К., сочи, че сина й е бил ударен в гърба, като обяснил, че
първо подсъдимия го е удрял с юмруци по главата и после е взел вилата.
Видяла, че на гърба на Ю. има червено, както и по главата червено, където го
е удрял с юмруци. В показания си св. П. С., твърдял, че тъжителя бил
посинял по гърба и от двете страни по тялото. Имал белези по врата и по
главата около веждата. Бил ударен три - четири пъти. Сочи, че подсъдимият е
взел вилата и го ударил по гърба, и с ритници. В показания си св.П. Д.,
споделя, че тъжителят бил целият в рани. Имал рани по гърба, около окото и
там било подуто. Съобщил й, че ненадейно подсъдимия го ударил отзад с
юмруци. След това е взел вилата като го е ударил по гърба. Съгласно
заключението на СМЕ са установени три групи увреждания. Групата от
дъговидни коси успоредни одрасквания добре отговаря да бъде получена от
терена, при падане от собствен ръст. За такова падане, обаче, не се твърди в
свидетелските показания от първата група, а е отразено единствено в
предварителни сведения в СМУ. И тримата свидетели не дават конкретни
данни за това падал ли е тъжителят на земята и по какъв точно начин са му
нанесени ударите с вила, което навежда на неубедителност на показанията им
и на неустановеност по несъмнен начин на механизма на получаване, описан в
тъжбата. За нанасяне на удари с юмруци по лицето и падане на земята
тъжителят не е споделил и пред полицейските служители, видно от
показанията на св.Я., оплакванията на тъжителя са били, че е бит с вила, като
същият повдигнал тениската си и показал зачервени места по гърба си от
удари. За описаното кръвонасядане в дясна лопатъчна и подлопатъчна област
вещото лице е отразило, че добре отговаря да бъде получено от твърд тъп
предмет със сравнително голяма дължина и малка широчина (продълговат
предмет), какъвто отговаря да бъде дървена дръжка на вила. Видно от
заключението на СМЕ и от показанията на вещото лице в с.з., посочените две
групи увреждания могат да бъдат получени по описан в частна тъжба от С.
начин, а именно - при падане от собствен ръст и нанасяне на удар с дръжката
на вила. В цитираната тъжба се твърди, че тъжителя е получил няколко удара
с вила с дървена дръжка, като по-надолу се уточнява, че ударите са нанасяни
с металните рога на вилата. Вещото лице в показанията е категорично, че
кръвонасяданията не могат да бъдат получени от метални рога на вила, т.е
този механизъм на получаване на ударите, описан в тъжбата не кореспондира
с приетия от вещото лице механизъм на получаване, а именно от удар с
дървена дръжка на вилата. Относно нанесените удари с юмрук експертизата
сочи, че е възможно и да не останат видими следи от травматични
увреждания. Свидетелите от първата група са възприели зачервяванията по
5

лицето на тъжителя и има твърдения за нанесени удари с юмруци по лицето в
тъжбата, каквито обстоятелства тъжителят е споделил и пред свидетелите от
тази група, преразказано от последните в с.з. Дори и тези показания да бъдат
възприети за достоверни в тази част, доколкото такива увреждания по лицето
не са установени от вещото лице, обяснимо с изминалия период от деянието
до експертизирането и принципно краткия период за отшумяването им, то
липсват обективни данни, налагащи установяване на конкретен механизъм на
получаване в тази насока, т.е. към момента на СМУ и изготвяне на
заключението на СМЕ не може да се установи налице ли са получени
увреждания по лицето на тъжителя от нанасяне на удари с юмрук по лицето.
Несъмнено е установено от заключението на СМЕ, че независимо от
отразените в Епикриза ИЗ № 3475/22.06.2021 г. „множество хематоми с
линеарна форма“ на гръдния кош, такива при извършената компютърна
томография на гръден кош, отразена в същата епикриза, не са установени,
нито са установени на 25.06.2021г. при извършеното освидетелстване СМУ.
Няма данни на С. да са били причинени други увреждания при процесния
инцидент, освен посочените в СМЕ. Съгласно показанията на вещото лице в
цялата медицинска документация няма данни за намаляване на стойностите
на захарния диабет, а напротив стойностите са завишени, което не може да се
обвърже с конкретния инцидент.
Относно авторството на деянието няма каквито и да било събрани преки
доказателства по делото. Налице са единствено твърденията на тъжителя, че
извършител на деянието е подсъдимия, изложени пред свидетелите от първата
група, пред полицейските служители и в предварителните сведения в СМУ, в
последните от които е отразено, че се касае за познат мъж. Няма гласни и
писмени доказателства, от които да се изведе по несъмнен начин
присъствието на подсъдимия на мястото на инцидента и участието му в него.
Съпругата и родителите на тъжителя възпроизвеждат в с.з. разказаното им от
последния за инцидента. Същите не са свидетели очевидци на деянието и
показанията им са косвени. С оглед близката си родствена връзка са
заинтересовани да подкрепят неговата обвинителна теза, поради което са
пристрастни в тази насока. Съдът намира за недоказани твърденията на
свидетелите от тази група за проведен телефонен разговор от св.К. с подс.К.
след инцидента, в който последният й заявил, че е ударил само два шамара на
тъжителя. В тази насока не са събрани други доказателства, които да
подкрепят изявленията на свидетелите. От друга страна, са налице гласни
доказателства-показанията на св.К. и св.Н., които опровергават твърденията
за авторството на подсъдимия. От показанията им, които са еднопосочни, се
установява, че на въпросната дата, около 19часа, подсъдимият се е намирал в
овцефермата си, близо до гробищния парк, където заедно със св.Н. са дояли
овцете, общо двеста на брой, няколко от тях на св.Н., а св.К. ги подкарвала.
Уточняват, че процесът на доене е непрекъснат и през този период
подсъдимият не е излизал, като процесът продължавал около 2,5-3часа.
Двамата по идентичен начин посочват, че периодът на доене започвал от
6

м.април до м.август и е ежедневен, без почивен ден. Никой от двамата
свидетели не е чувал за инцидент на дата 22.06.2021г., нито подсъдимият е
споделял пред съпругата си за такъв с тъжителя, като по сходен начин
твърдят, че едва впоследствие, след като подсъдимият е извикан в полицията
е узнал за такъв инцидент. На показанията им следва да се даде вяра, въпреки
съпружеските отношения на свидетелката с подсъдимия, навеждащи на
заинтересованост, тъй като са последователни и съответни помежду си, при
липса на доказателства, които да им противоречат. Липсват данни за
заинтересованост или предубеденост на св.Н., поради което на показанията
му следва да се даде вяра. В подкрепа на техните показания са показанията на
св.П.С. и св.Д., които също твърдят, че подсъдимия има животни, които гледа
близо до гробищния парк, като се придвижва с бус. Освен това св.К. подробно
изяснява в показанията си ежедневието на съпруга си и нейното по часове,
осъществяваната от тях трудова дейност, времето на връщане от работа,
домакинските занятия по обгрижване на животни в дома, след което
придвижването до овцефермата около 19часа за доене на овцете. В
обясненията си подсъдимия разказва по сходен начин дейностите, които
извършва през деня и местоположението си в различните часови диапазони.
Подсъдимият е категоричен, че на датата на инцидента 22.06.2021г., която
помни като най-дългия летен ден в годината, е протекъл както всеки друг ден,
с нахранване на телетата у дома, след което съпругата му се върнала от
работа около 18,15часа, вечеряли и се отправили с буса към фермата. Твърди,
че е бил учуден от обвиненията на тъжителя спрямо него, че не го е виждал
през този ден, отрекъл е като абсудно да е нанасял удари по главата и с вила.
Обясненията му имат двояка природа, от една страна като доказателствено
средство, а от друга като защитна позиция. В случая, съдът намира, че
обясненията му като кореспондиращи с показанията на св.К. и св.Н., следва
да бъдат кредитирани. Обясненията му кореспондират с писмените
доказателства по делото относно изпълняваната длъжност в общината,
относно освобождаването на тъжителя от работа, относно наетите и
обработвани земи, а в частта относно отлежданите животни в овцефермата, с
показанията на св.К. и св.Н., св.С. и св.Д.. В обясненията си подсъдимият
уточнява, че в овцефермата ходи сутрин и вечер, пътува с бусче и минава
покрай гробищния парк, като от фермата му няма видимост към него.
Последното обстоятелство, за липса на пряка видимост, се потвърждава и от
показанията на св.Д. в с.з., предвид на което също се явява достоверно. Няма
основание да не се даде вяра на обясненията на подсъдимия и в частта им, че
не е търсен в деня на инцидента, а е разбрал впоследствие, когато е бил
повикан в полицията. Тези обстоятелства кореспондират с показанията на
св.Я. и св.Г.. Св.Я. сочи, че подсъдимият не е бил установен в деня на
инцидента, че домът му не е посещаван, нито е бил търсен на друго място, а
св.Г. потвърждава, че е работил по преписката и е снел обяснения от
тъжителя и подсъдимия, като последният отрекъл физическа саморазправа с
тъжителя и заявил, че не се е срещал с него. Не се установява някой от
7

свидетелите на тъжителя да е ходил до мястото на инцидента, нито това са
сторили полицейските служители, поради което точни възприятия за терена и
за конкретни следи върху терена от инцидента, и от участниците в него
липсват, което препятства доказването на обвинителната теза. Не се
установява по делото конкретен мотив за извършване на деянието от страна
на подсъдимия. От показанията на свидетелите от първата група, показанията
на св.К. и обясненията на подсъдимия се установява, че страните се познават,
съседи са в селото, живеят на относително близко разстояние и са били в
добри, нормални отношения. Свидетелите от първата група заявяват, че
подсъдимия е взел на работа св.К. и тъжителя, което се установява също и от
показанията на св.К. и подсъдимия. Въпреки, че по сигнал на подсъдимия
тъжителя е бил освободен от работа, това не се е отразило пряко на
взаимоотношенията им. Твърденията на подсъдимия, подкрепени от
показанията на св.К., че тъжителят се е заканил на подсъдимия при
освобождаването му от работа през 2016г., че „ще го издокара“, с оглед
изминалия дълъг период от време до инкриминираната дата и развилите се
до този момент безконфликтни отношения, намира, че нямат отношение към
процесното деяние, като акт на ответна реакция от страна на тъжителя. От
друга страна соченото място на деянието до гробищния парк, където
тъжителят твърди, че е събирал трева, не е обработвано от подсъдимия,
установено от последния и от показанията на св.К., което разколебава тезата
на свидетелите от първата група, че подсъдимият е бил провокиран от това,
че тъжителят е събирал окосена трева в това място. В обобщение, не се
установява по несъмнен начин по делото, че на посочената в тъжбата дата и
място между тъжителя и подсъдимия е имало конфликт, вследствие на който
пострадалият С. е получил установените увреждания. Налице са само
твърдения на тъжителя относно извършителя на деянието и показания на
косвени свидетели, негови близки, заинтересовани лица, пресъздаващи
чутото от тъжителя за инцидента и участниците в него. Събраните по делото
доказателства не са достатъчни за постановяване на осъдителна присъда по
отношения на подсъдимия, липсват преки доказателства за авторството на
подсъдимия, налице са и доказателства опровергаващи обвинителната теза,
подкрепящи защитната теза на подсъдимия, които се споделят от съда.
При този анализ на доказателствата следва, че не е доказано по
безспорен и категоричен начин, че подсъдимият А.К. е причинил на
посочената дата и място уврежданията на тъжителя, причинявайки му лека
телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК. Съгласно изискванията на
чл.303 от НПК обвинението следва да е доказано по несъмнен начин и не
може да почива на предположения. В случая единственият извод, който може
да бъде направен е, че обвинението спрямо подсъдимия не е доказано, поради
което на осн. чл.304 от НПК същият следва да бъде оправдан по него.
Липсата на доказано противоправно деяние от подсъдимия спрямо частния
тъжител обективира и липсата на причинени неимуществени вреди, които да
подлежат на обезщетяване. В този смисъл следва да бъде отхвърлен
8

предявения граждански иск спрямо подсъдимия в размер на 2000лв., ведно
със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане.
На основание чл. 190, ал.1 от НПК, частният тъжител следва да понесе
направените от подсъдимия разноски в хода на производството за адвокатско
възнаграждение.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

9

Номер на акта:	2
Дата:	9 февруари 2023 г.
Съдия:	Ъшъл Лютфи Ириева

Дело:	20214510200309
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	17 ноември 2021 г.

Присъда по дело №309/2021 на Районен съд - Бяла

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите