МОТИВИ по НОХД № 154/14 год. по
описа на СГС,НО,26 състав
СГП е повдигнала обвинение против
С.П.С. за това,че на
15.02.2013 год.,около 03.00 ч.,в гр.С.,ул.”*****”,до
заведение „*****” ,в съучастие като съизвършител с неустановени по делото
лица-съизвършители,е отнел чужди движими вещи-лична карта /без стойност/,СУМПС
/без стойност/,ръчен часовник,марка „Армани” /реплика/ на стойност 120 лв.,1
бр.златен синджир ,65 гр.,14 кар.,на стойност 4875 лв.,кожено яке,марка
„Риверс” на стойност 72 лв.,всичко на обща стойност 5067 лв. от владението на К.С.Г. с намерение противозаконно да ги присвои,като
употребил за това сила,изразяваща се в нанасяне на удари в областта на главата
с последващо събаряне на пострадалия Г. на земята,нанасяне на удари с крака и
последващо отнемане на вещите и грабежа представлява опасен рецидив-извършен е
след като дееца е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер,ако поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66 от НК,а именно:
-НОХД № 2069/08 год. на СРС,в
сила от 02.07.2008 год. за престъпление по чл.198,ал.1,т.1 във вр. с чл.20,ал.2
от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от четири месеца,
-НОХД № 2071/10 год. на СРС,в
сила от 04.06.2010 год.,за престъпление по чл.195,ал.1,т.3,пр.2 и т.4,пр.1 във
вр. с чл.194,ал.1 във вр. с чл.20,ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.55,ал.1,т.1
от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца и
-НОХД № 12161/12 год. на СРС,в
сила от 26.09.2012 год.,за престъпление по чл.195,ал.1,т.3 и т.4 във вр. с
чл.194,ал.1 във вр. с чл.26,ал.1 във вр. с чл.20,ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с
чл.29,ал.1,б.”б” във вр. с чл.55,ал.1,т.1 от НК е осъден на лишаване от свобода
за срок от десет месеца-престъпление по чл.199,ал.1,т.4 във вр. с
чл.198,ал.1,пр.1 във вр. с чл.29,ал.1,б.”б” във вр. с чл.20,ал.2 от НК.
Представителят на СГП поддържа
повдигнатото обвинение,като счита,че на съдебната фаза е установена идентична фактическа
обстановка с тази,установена на досъдебната фаза от производството.Твърди,че на инкриминираната дата,около 23.30 ч.,К.Г. заедно със свои приятели-св.В.М.,М.П.
и Е.П.,се намирали в заведението „*****”.На съседната маса имало друга голяма компания,към която пострадалият и св.Т. и Ц. се присъединили.Около 03.00 ч. пострадалия излязъл от
заведението с две от момичетата от другата компания.Той
и едно от тях с име Б. тръгнали да се разхождат.Малко
след това Г. чул стъпки след себе си.Подс.С. и
неустановени по делото лица го приближили,започнали да
му нанасят удари по главата и тялото,като от приложената сила последния паднал
на земята.След като бил лишен от възможност за съпротива,подс.С.
отнел от пострадалия инкриминираните вещи,след което
заедно с другите извършители избягал.Пострадалият успял да стане и се върнал в заведението.Там неговият приятел-св.М.,както
и св.К.И. възприели,че бил с
подпухнало лице,ударен,с разклатени зъби,а също и без яке.Г. обяснил,че
едно от момчетата от другата компания го е набил и му е отнел вещите.Описал
именно С. като един от хората,седящи на масата в
същата компания- с гола глава и с татуировки на лявата ръка.Това описание е
било дадено от него спонтанно непосредствено след грабежа.
За механизма на деянието и
описанието на автора му пострадалия разказал и в разпит пред разследващия орган
в качеството на свидетел,като изрично е заявил,че би
могъл да разпознае извършителя на престъплението и посочил конкретните
белези,по които ще направи това.По извършеното разпознаване по снимков материал
/предвид отказа на Г. да участва в разпознаване на живо лице/,свидетелят
по категоричен и убедителен начин е разпознал именно С. като автор на престъплението
и посочил отново характерните белези и най-вече характерните татуировки,които
същият има на лявата си ръка.Същите впоследствие са описани подробно и в
приложение фотоалбум в протокол за освидетелстване от 08.05.2013 год. Твърди,че
за категоричността на разпознаването и реда за неговото извършване свидетелства
и М.И.,участвала като поемно лице при разпознаването.Поддържа,че
по същия убедителен начин пострадалия е посочил извършителя на престъплението и
в съдебно заседание.
Продължава,че по делото са оформени две групи
свидетелски показания.От една страна на св.Т.,Ц. и
частично на И.,които косвено подкрепят информацията,съобщена
от пострадалия.Сочи,че Т. и Ц. са заявили,че на
инкриминираната дата подсъдимият се е намирал в процесното заведение,в което е
отишъл около 22.30 ч. В последното се намирало и лице на име Б.,с което
пострадалия напуснал заведението и малко след това влязъл с окървавено лице,без яке,заявявайки,че е бил бит и ограбен.Счита,че в показанията на св.Т. се съдържа изключително
важно твърдение-че няколко дни след деянието подсъдимият е споделил пред него,че ланецът,който е отнел от Г., не бил златен.От
момичето с име Б. /неустановено по делото/ Т. узнал с подробности за механизма и
реализацията на извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него,както
и точно вещите,които са били отнети от Г.-златен ланец,яке и часовник.Обобщава,че това е информация,която изцяло кореспондира с
другите събрани по делото доказателства,а показанията на П. Ц. напълно се
покриват с тези на Т. и пострадалия.
Другата група свидетелски
показания са на св.Д.,С. и Д.,които не следва да бъдат
кредитирани от съда.Заявява в тази насока,че тяхната
цел е създаване на алиби на С. и освен,че са вътрешно противоречиви,то те
противоречат и на другите събрани в хода на производството писмени и гласни
доказателства.Посочва,че същите твърдят ,че на
инкриминираната дата подсъдимият не се е намирал в заведението,пред което е
осъществено престъплението,но противоречието в показанията им се свежда до
следното-кои лица са били в апартамента на Д.Д..Според
последния подсъдимия и св.О. отишли у тях по повод
имен ден на съпругата му,която се казвала В.,но
останалите разпитани лица категорично отричат същата да се е намирала в
жилището.Очевидни разминавания съзира и в показанията на С. и О..Според първата от тях,след като
тя и подсъдимият си тръгнали от жилището на Д.,са ползвали услугите на
таксиметров превоз,като в присъствието на С. подсъдимият и О. били закарани в
хотел ,а С. продължила по пътя за дома си в ж.к.”Сердика”.Точно
обратното твърди св.О.,която е заявила пред съда,че първо са изпратили момичето с тях-С. и след това
отишли в хотел.Намира разминавания и досежно времето на тръгване на лицата от
жилището на Д.,което обсъдено наред с останалите противоречия води до извод за
стремеж за оневиняване на подсъдимия.
Намира за необходимо да добави,че липсват каквито и да е доказателства,че С. и О. са
посетили хотел „Дяволо” на 15.02.2013 год. преди обяд,тъй като освен че липсват
документи за това,от показанията на св.С.,служител на хотела,е
установено,че към разглежданата дата единствените хора,които са посетили хотела
и не са били регистрирани в същия,са били възрастна дама и неин
родственик,което е станало след обяд на посочената дата.
Предвид изложеното счита,че
обвинението е доказано по категоричен начин и пледира за налагане на наказание
лишаване от свобода в горните граници,предвидени от закона.
Защитникът на подсъдимия счита
обвинението за недоказано и моли последният да бъде оправдан.Посочва,че от така събраните доказателства не може да се
направи категоричен извод за постановяване на осъдителна присъда.Заявява,че само ако се аргументира тезата на обвинението и
се кредитират показанията на св.Т. в частта,в която твърди,че въпросния синджир
не е златен,се намира едно абсолютно необяснимо противоречие-как така се
кредитират показанията на свидетел,който твърди,че синджирът не е златен,а в
същото време прокуратурата повдига обвинение за златен синджир или
прокуратурата обосновава обвинителната си теза върху противоречиви
доказателства и показанията на свидетели,които се разминават в много
аспекти.Относно показанията на Т. и Ц. подчертава,че
заявеното от тях пред съда е недостоверно,защото преди етапа на повдигане на
обвинение на С.,едни от първите хора,разпитани в качеството на свидетели,са
били тези двама свидетели,като са били на разпит заедно с Б.О. в 03 РУП някъде
края на февруари или началото на март и запознавайки се с материалите по делото
са били налични.Към момента на вземането на мярка за
неотклонение на С. тези разпити са липсвали и е видно в тази насока,че
съдът по мярката не ги е взел предвид,защото не ги е имало.След това двамата
свидетели са били разпитани повторно,но св.Ц. не е отрекла,че е била два пъти в полицията заедно с О.,като е
обяснила пред съда,че не е в добри отношения със С. и О..
Моли да бъдат кредитират
показанията на св.И.,вкл. и в
частта,в която той е изразил субективното си отношение дали пострадалия въобще
е бил ограбен или не.Счита,че няма връзка между
поведението на Б. и това на С..Посочва в тази връзка,че
И. е заявил,че пострадалия е танцувал с момичетата и е излизал няколко пъти с тях
от заведението,което означава,че ако показанията на О.,Г. и Д. са само средство
за защита и подсъдимият действително е бил там,обстоятелството,че
пострадалия е излизал няколко пъти с момичетата и въпреки това извън
заведението е бил причакан от подсъдимия и обран,означава,че между поведението
на момичетата и С. има субективна връзка,т.е. поведението им е съгласувано с
оглед извършването на това деяние.
Счита,че прокуратурата много зорко се е
взряла в може би някои незначителни разминавания в показанията на св.О.,Г. и Д.,като поддържа,че тези
противоречия с оглед изминалото време не са от такова значение-в колко часа са
тръгнали с таксито,дали първо са спрели там или еди къде си,не са от естество
да мотивират съда да ги приеме за недостоверни.Напротив,намира подмяната на
показанията на двама свидетели на обвинението за един много сериозен въпрос.
Поради тези причини приема,че С. е невинен,като се подкрепя с показанията на Д.,Г.
и О. и въз основа на тях счита,че наистина въпросната
вечер той не се е намирал във въпросното заведение.Споменава и това,че в тази насока първоначално са били и показанията на
св.Т. и Ц.,които категорично са твърдели,че тази вечер
С. не е бил там.
Посочва,че св.М. е възприел от пострадалия това,което се е случило и го е повторил пред съда,но той не
е очевидец ,поради което и К.Г. е единственият,който
твърди категорично,че С. е автор на деянието.С оглед на горното моли за
оправдаването му.
Подсъдимият С. дава обяснения по обвинението.Заявява,че на 14.02.2013 год. е
бил заедно с Б. и Г. у Д.,където пристигнали около 18.00-19.00 ч.Тръгнали си на
сутринта около 04.00 ч.-05.00 ч.заедно с Б. и Г..С Б.
отишли на хотел в кв.Суходол,където не се
регистрирали.Към този момент живеел при П. Ц. и И.Т.
заедно с Б..Отрича да познава лице с име Албена или Б..
В последната си дума иска да бъде
оправдан,тъй като въобще не е бил в това заведение.
Съдът ,като взе предвид събраните
по делото доказателства и доводите на страните приема за установена следната
фактическа обстановка:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият С.П.С.
е роден на *** ***,българин,български гражданин,с
начално образование,неженен,ЕГН **********.
Същият е осъждан,както следва:
1.Със споразумение по НОХД №
5601/05 год. на СРС,в сила от 24.10.2005 год.,на основание чл.195,ал.1,т.3,пр.1
във вр. с чл.194,ал.1 във вр. с чл.20,ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с
чл.63,ал.1,т.3 и във вр. с чл.55,ал.1,т.2,б.”б” от НК му е наложено наказание
„Обществено порицание”,изпълнимо по местоживеене.
2.Със споразумение по НОХД №
2069/08 год. на СРС,в сила от 02.07.2008 год.,на основание чл.198,ал.1,пр.1 във
вр. с чл.20,ал.2 във вр. с ал.1 и във вр. с чл.55,ал.1,т.1 от НК е осъден на
лишаване от свобода за четири месеца при първоначален общ режим на изтърпяване.
3.Със споразумение по НОХД №
12646/09 год. на СРС,в сила от 04.03.2010 год., на основание 343в,ал.2 във вр.
с ал.1 във вр. с чл.55,ал.1,т.2,б.”б” от НК е наказан с пробация.
4.Със споразумение по НОХД №
И-2071/10 год. на СРС,в сила от 04.06.2010 год.,на основание
чл.195,ал.1,т.3,пр.2 и т.4,пр.1 във вр. с чл.194,ал.1 във вр. с чл.20,ал.2 във
вр. с ал.1 и във вр. с чл.55,ал.1,т.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за
срок от шест месеца при първоначален строг режим-в затвор.
5.Със споразумение по НОХД №
3902/10 год. на СРС,в сила от 30.11.2010 год., на основание чл.343в,ал.2 във
вр. с ал.1 във вр. с чл.55,ал.1,т.2,б.”б” от НК е наказан с пробация.
6.Със споразумение по НОХД №
12161/12 год. на СРС,в сила от 26.09.2012 год.,на основание чл.196,ал.1,т.2 във
вр. с чл.195,ал.1,т.4 във вр. с чл.194,ал.1 във вр. с чл.26,ал.1 във вр. с
чл.20,ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.29,ал.1,б.”б” и във вр. с чл.55,ал.1,т.1
от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от десет месеца при първоначален
строг режим-в затвор.
На 14.02.2013 год.,между 22.00 ч.-23.00 ч. пострадалия К.Г. отишъл със своя
приятел В.М. в заведение „*****”,находящо
се на ул.”*****”***,под моста на „Захарна фабрика”.Седнали на масата на М.П. и Е.П..Консумирали алкохол.До
тяхната маса имало друга компания от момичета и момчета,между
които бил и подс.С., и в разгара на вечерта започнали да се забавляват заедно.Около 03.00 ч. на 15.02.2013 год. Г. излязъл от
заведението с две момичета,като едното се върнало за
цигара,а другото /Б. / отишло в храстите на тоалетна и започнало да говори на
висок тон.Г. чул стъпки ,обърнал се и бил ударен по
главата от подсъдимия.Паднал на земята по лице,като едно
от момчетата било седнало върху него и дърпало синджира от врата му,а другите
го ритали в главата .Видял,че и момичето /Б./ го
рита.След това извършителите побягнали под моста ,като
разговаряли на цигански.Върнал се в заведението и видял,че липсват две момчета,едно
от които С. и две момичета от другата компания,която била от около 13-14
човека,останалите от които тръгнали да напускат заведението.Установил,че при
нападението са му отнети синджир,часовник,яке,телефони,пари,ключове и лична
карта.Св.М. се обадил на полицията и бърза помощ.След като пристигнала
линейката пострадалия бил закаран в ИСУЛ.Впоследствие разпознал по снимка
подсъдимия като лицето,което го е ограбило,макар и да не го е видял,но въз
основа на обстоятелството,че когато се е върнал в заведението,него го е нямало
направил това заключение.
От оценителната експертиза се
установява,че ръчния часовник,реплика на марка „Армани” е на стойност 120 лв.,1
бр.златен синджир,65 гр. от 4 каратово злато е на стойност 4875 лв. при цена 75
лв. грам и 1 бр.кожено яке е на стойност 72 лв.
От съдебно-медицинска експертиза,изготвена от д-р Гергов, е видно,че при прегледа
на К.Г. са установени сътресение на мозъка,травматичен кръвоизлив при
конюнктивата на лява очна ябълка,отоци,кръвонасядания и охлузвания по клепачите
на двете очи,лицето и горната устна,частични отчупвания от коронките на
предните два горни зъба,които се дължат на действието на твърди тъпи или
тъпоръбести предмети и могат да бъдат получени по време и начин,както е съобщил
Г..Причинили са му временно разстройство на здравето,неопасно за живота.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на следните доказателства и доказателствени
средства:показанията на св.К.Г.,дадени
в хода на съдебното следствие,св.Г.С.,Д.Д.,
дадени пред съда и тези на досъдебното производство,прочетени
частично на основание чл.281,ал.5 във вр. с ал.1,т.2 от НПК,св.М.,дадени в
съдебното производство,М.И.,дадени пред съда и на
досъдебното производство,прочетени частично на
основание чл.281,ал.4 във вр. с
ал.1,т.2 от НПК,св.Т.,дадени в хода на съдебното
следствие и тези на досъдебното производство,приобщени
частично на основание чл.281,ал.5 във вр. с ал.1,т.1 от НПК,св.Ц.,дадени пред съда,св.М.П.,също дадени пред съда,Й.Г.,Б.О.,С.,И.,протокол
за разпознаване ведно с фотоалбум /л.11 от ДП/,СМЕ /л.15 от ДП/,протокол за
освидетелстване и албум /л.35 от ДП/,СОЕ /л.55 от ДП/,справка за съдимост /л.94
и сл. от ДП/.
Св.С. заявява пред съда,че на 14.02.2013 год. е била
заедно с подс.С. и с Д.Д. в апартамента на последния в
ж.к.”Люлин”,където била и Б.О..Празнували св.В..Около 04.00 ч.-04.30 ч. си тръгнала с такси заедно със С. и приятелката
му Д. /Б./,като оставила в хотел С. и Б.,а самата тя продължила към дома си в
ж.к.”Сердика”.
Св.Д. също твърди,че
на 14.02.2013 год. С.С. и приятелката му Б. са му били
на гости по повод именния ден на жена му,като по-късно
към тях се присъединила и св.С..Тримата си тръгнали на
сутринта към 04.00 ч.-05.00 ч.
Св.М. си спомня,че
на 14.02.2014 год. бил заедно с К.Г.,М.П.
и Е.П. в заведението „*****”.Употребили алкохол и се веселили,вкл.
и с компанията на съседната маса,в която бил подс.С.,който
свидетелят си спомня,тъй като имал татуировки на
ръката.В един момент излязъл за около час-час и половина,а
когато се върнал ,заварил Г. бит и с отнети му пари,синджир и яке.Последният му
споделил,че е бил пребит от хората на съседната
маса.Извикал полицията и Бърза помощ,а междувременно Г.
му разказал,че излязъл от заведението с някакви момичета,които искали да отидат
до тоалетна и тогава го нападнали трима-четирима човека,които го съборили на
земята и го били.Описал момчето с татуировката-подсъдимия.Последния вече не бил
в заведението,както и компанията,с която бил.
Св.И. е участвала като поемно лице
при извършеното с пострадалия разпознаване по снимки и си спомня,че
пострадалия е разпознал подсъдимия като момчето,което го е било и ограбило.
Св.Т. бил част от компанията,съседна
на пострадалия,в която бил и подс.С..Същият се
присъединил към тях около 22.30 ч.Пристигнал сам,а в компанията била и приятелката му Б..В един момент му
направило впечатление,че Б. я няма,както и С.,попитал
къде са и получил отговор,че са до тоалетната. Двадесет минути по-късно се
появил пострадалия,който бил обезобразен и
окървавен,повтарял „Ланеца ми,якето ми” и го попитал къде е приятелят му
/отнесено към С./.Отговорил му,че приятелят му е
излязъл отдавна.В този момент се намесил собственикът на заведението,който
казал,че не е излизал от заведението.Спомня си,че
по-късно Б. споделила с него,че е изкарала Г. навън,С.С. го е ударил отзад по
главата и пострадалия е паднал на земята,след което му
взел якето и златния ланец.По това време С. живеел при него заедно с
приятелката си Б..Когато С. установил връзка с Б.,Б. напуснала квартирата и се върнала при мъжът си,а С. останал в квартирата до 07.03.2013 год.,когато бил задържан от полицията.Докато живял при него,С. му споделил,че ланеца не е златен,но впоследствие от
полицаите разбрал,че всъщност е бил от 55 грама злато.Твърди,че
С. е предаден от съпругът на Б.,която му е споделила за случилото се.
Св.Ц. също била част от компанията
на св.Т. / с когото живеела заедно на квартира/,към която се присъединил подсъдимия.Спомня си,че пострадалият със своята компания били на съседната
маса.Когато тръгнали да си ходят пострадалият влязъл пребит и обяснил,че някой му е взел якето и ланеца.Описал извършителя
с гола глава и татуировки.Към този момент С. го нямало,тъй като си бил тръгнал преди тях.Нямало ги и Б. и Албена.По-късно коментирали с Т. случая и решили,че
извършителя е С.,като стигнали до този извод въз основа на описанието,което дал
пострадалия и обстоятелството,че С. не бил вътре в заведението.
Св.М.П. и Е.П. били в компанията на
пострадалия Г.,но си тръгнали по-рано от заведението и впоследствие разбрали за
случилото се с него.
Св.Й.Г. заявява,че
била в компанията,съседна на пострадалия.Спомня си,че
същият се веселил заедно с тях,както и че в края на вечерта влязъл в
заведението доста набит.Твърди,че С.С. не е бил в
заведението тази вечер,а само приятелката му Б.,която
не била там,когато станал инцидента.Твърди едновременно с това,че
Б. и С. са празнували на друго място,но не знае къде точно.
Св.О. поддържа,че
на 14.02.2013 год. е била заедно със С. у Д.Д.,където
отишли след обяд и стояли почти до сутринта на другия ден.Там
била и Г. СараМ.а.Съпругата на Д. В. не била там.На сутринта заедно със С. я изпратили да си хване такси
и да се прибере,а те двамата отишли в хотел
„Дявола”.Не се регистрирали и останали там до около 11.00 ч. на 15.02.2013 год.,като в този период живеели заедно с него при П. Ц. и И.Т..
Св.С. заявява пред съда,че има семеен хотел в кв.Суходол-„Дяволо”.Твърди,че лицата Б.О. и С.С. не ги
е записала,защото имала спешна работа и не се знаело
дали ще одобрят стаята,в която ги е настанила,а освен това нямали лични карти и
трябвало някакъв техен приятел да ги донесе,но през това време те напуснали
хотела.Спомня си,че жената била възрастна,около
75-годишна,а мъжът бил на около 45 год. и се
представил за неин син,като пристигнали в ранния следобед.Поддържа,че
Б.О. била възрастна жена,трудно подвижна.
Св.И. ,управител на заведението,си спомня,че пострадалият е танцувал с
момичетата от съседната компания,които били от ромски произход,излязъл от
заведението и след като се върнал се оплакал,че бил обран.Възприел,че е само по
риза и с видими следи от наранявания по лицето.Не познава лично подсъдимия и
няма спомен дали е бил в заведението през въпросната вечер.
В основата на изводите си относно
времето,мястото,механизма и автора на престъпното
посегателство съдът постави показанията на св.К.Г. и
тези на св.М.,Т. и Ц..Пострадалия
Г. в хода на съдебното следствие заяви,че не е видял
нападателите си,но споделеното от него веднага след инцидента,възпроизведено от
св.М.,преценено в съвкупност с показанията на този свидетел и на св. Т. и Ц.
дава основание на настоящия съдебен състав да формира извод,че
именно подсъдимият е автор на престъплението.Съдът кредитира изцяло показанията
на тази група свидетели,тъй като същите последователно и добросъвестно излагат
личните си възприятия за случилото се и в заявеното от тях не се наблюдават
противоречия относно съществените за предмета на доказване обстоятелства.
Съдът не дава вяра на показанията
на св.С.,Д. и О.,които възприема като опит да бъде
подкрепена версията на подсъдимия,която последния
излага в обясненията си.Аргумент,че показанията на
тези свидетели са недостоверни,съдът черпи както от наличните противоречия в
тях относно последователността на действията им след напускане на жилището на Д.,така
и в противоречието им с изнесеното от управителката на хотела св.С.,която дава
показания за лица,очевидно различни от подс.С. и св.О..Тук следва да се посочи и заявеното от св.Т. и Ц.,които еднопосочно
твърдят,че както С.,така и О. са били част от компанията им през
инкриминираната нощ,в която насока са и показанията на пострадалия Г. и св.М..
Съдът не дава вяра и на
обясненията на подсъдимия,като приема същите за
средство за защита и това е така,защото заявеното от него,че се е намирал в
дома на Д. към момента на събитието не само не намира доказателствена
подкрепа,но и се опровергава категорично от показанията на първата група
свидетели.
По отношение на
разпознаването,извършено в хода на досъдебното производство от пострадалия Г.
следва да се отбележи,че действително в хода на съдебното следствие Г. заявява,че
не е видял нападателите си,но е формирал субективната си увереност,че
подсъдимия е един от извършителите ,тъй като е излязъл от заведението с две от
момичетата от неговата компания,че едното от момичетата също го е ритало наред
с извършителите и че е побягнала заедно с тях,говорейки на цигански,както и че
когато се е върнал в заведението е установил,че там вече не са както двете
момичета,така и две момчета от компанията,едното от които подсъдимия.В този
смисъл категоричната му убеденост в протокола за разпознаване,че именно подсъдимия
е лицето,което го е било и ограбило,намира логичното си обяснение в заявеното
от него в съдебно заседание за начина,по който е стигнал до автора на
престъплението.Горното,обсъдено и наред с показанията на св.М.,че
непосредствено след грабежа Г. му е описал единият от извършителите по татуировката,възприета и от св.М. на ръката на подсъдимия,още веднъж следва да подчертае,че увереността на Г.
в автора на престъплението намира своята доказателствена подкрепа .В тази
насока е и протокола за освидетелстване /оглед на лице/ на подсъдимия,по време
на което процесуално-следствено действие са констатирани и описани татуировките
на подсъдимия,в това число и на ръцете,възприети от двамата свидетели.
В пледоарията си по съществото на делото
защитата поддържа,че св.Т. и Ц. са били разпитвани два
пъти в хода на досъдебното производство,но в кориците
на делото са приложени протоколи от по един техен разпит,в които са отразени недостоверни
показания ,тъй като първоначално са заявили пред органа по разследването,че
тази вечер С. не е бил във въпросното заведение.В тази насока следва да се отбележи,че съдът формира изводите си въз основа на
заявеното от тях в хода на съдебното следствие,по време на което под формата на
свободен разказ двамата свидетели изложиха личните си възприятия за случилото
се и отговориха на поставените им от съда и страните въпроси.Именно заявеното
от тях в тази фаза на процеса послужи на съда да направи изводите си по фактите,след като прецени същите и в съвкупност с показанията
на св.Г. и М..
По отношение на тезата на защитата,че прокуратурата обосновава обвинителната си теза
на противоречиви показания и в частност на тези на св.Т.,в които е посочил,че отнетият синджир не е златен,следва да се
отбележи,че този свидетел преразказва споделеното му от подс.С. след деянието,без да възпроизвежда свои лични впечатления в тази
насока,тъй като не е бил очевидец.
На последно място,в
отговор на защитата досежно изразеното съмнение от св.И. дали изобщо
пострадалия е бил ограбен или не,то следва да се
посочи,че неговото субективно отношение към пострадалия и поведението му в
рамките на вечерта, по никакъв начин не рефлектира върху установените в хода на
наказателното производство факти и обстоятелства от значение за
съставомерността на деянието и неговия автор.И все пак съдът отбелязва,че и
този свидетел е възприел изявлението на пострадалия,че е обран,че са му избити
зъбите и че са му откраднати якето,както и видимите следи от удари по него.
Съдът кредитира заключенията на приетите по делото
експертизи,които възприема като обосновани,обективни и компетентно изготвени.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
От посочените по-горе
доказателства и средствата за тяхното установяване по един несъмнен и безспорен
начин се доказва,че подсъдимия С. е автор на
престъплението по чл.199,ал.1,т.4 във вр. с чл.198,ал.1,пр.1 във вр. с
чл.29,ал.1,б. „б” от НК,като от обективна страна на 15.02.2013 год.,около 03.00
ч.,в гр.С.,ул.”*****”,до заведение „*****” ,в съучастие като съизвършител с
неустановени по делото лица-съизвършители,е отнел чужди движими вещи-лична
карта /без стойност/,СУМПС /без стойност/,ръчен часовник,марка „Армани”
/реплика/ на стойност 120 лв.,1 бр.златен синджир ,65 гр.,14 кар.,на стойност
4875 лв.,кожено яке,марка „Риверс” на стойност 72 лв.,всичко на обща стойност
5067 лв. от владението на К.С.Г. с намерение
противозаконно да ги присвои,като употребил за това
сила,изразяваща се в нанасяне на удари в областта на главата с последващо
събаряне на пострадалия Г. на земята,нанасяне на удари с крака и последващо
отнемане на вещите и грабежа представлява опасен рецидив-извършен е след като
дееца е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер,ако поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66 от НК,а именно:
-НОХД № 2069/08 год. на СРС,в
сила от 02.07.2008 год. за престъпление по чл.198,ал.1,т.1 във вр. с чл.20,ал.2
от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от четири месеца,
-НОХД № 2071/10 год. на СРС,в
сила от 04.06.2010 год.,за престъпление по чл.195,ал.1,т.3,пр.2 и т.4,пр.1 във
вр. с чл.194,ал.1 във вр. с чл.20,ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.55,ал.1,т.1
от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца и
-НОХД № 12161/12 год. на СРС,в
сила от 26.09.2012 год.,за престъпление по чл.195,ал.1,т.3 и т.4 във вр. с
чл.194,ал.1 във вр. с чл.26,ал.1 във вр. с чл.20,ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с
чл.29,ал.1,б.”б” във вр. с чл.55,ал.1,т.1 от НК е осъден на лишаване от свобода
за срок от десет месеца .
В посочения случай подсъдимият е
сломил съпротивата на пострадалия, като
е употребил за това сила-посочена по-горе,която сила е била насочена към прекъсване на фактическото
държане на имуществото от владеещото го лице,в резултат на което същото е било отнето без негово съгласие и с намерение противозаконно присвояване.
От обективна страна
престъплението е извършено при наличието на квалифициращия признак опасен рецидив по смисъла на
чл.29,б. „б” от НК от подс.С.,като се имат предвид цитираните по-горе осъждания
за престъпления от общ характер.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА
Деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл
по смисъла на чл.11,ал.2,пр.1 от НК,тъй като е съзнавал общественоопасния характер
на деянието,предвиждал е неговите общественоопасните последици и е искал тяхното
настъпване.Това е така защото неправомерните посегателства върху
собствеността,каквито са кражбата и грабежа се извършват само при пряк умисъл и
доколкото грабежът като самостоятелно престъпление представлява конструкция от едновременно
извършване на кражба и употреба на сила и/или заплаха,субективното отношение на
дееца към извършваното от него,т.е. умисълът му също е един и той е
предопределен от умисъла за водещото престъпление-кражбата,а същата е възможна
само при пряк умисъл.При сложното съставно престъпление,каквото е грабежът,изразената
чрез сила принуда е своеобразно средство за постигане на преследваната
цел-кражбата,което предопределя и
наличието на едно качествено ново отношение
на дееца към преследваната цел:като цели пряко отнемане от владението на
другиго без негово съгласие,за да установи своя фактическа власт и разпореждане с отнетото,той е готов и
поради това използва и сила и/или заплаха.Подсъдимия е съзнавал,че действията
му са били насочени към сломяване съпротивата на пострадалия с цел отнемане на
притежаваните от него вещи и тяхното своене.
Същият е
извършил деянието в качеството си на съизвършител с неустановени по делото лица
при наличие на общност на умисъла ,като е съзнавал фактическите обстоятелства
на състава и е действал със съзнанието за общ принос за постигане на
престъпната цел.
ПРИ
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА НАКАЗАНИЕТО
За престъплението,за което подс.С. е признат за виновен- по чл.199,ал.1,т.4 във вр. с чл.198,ал.1 ,пр.1 във
вр. с чл.29,б. „б” от НК се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от
пет до петнадесет години.
При преценка на размера на
наказанието съдът взе предвид високата степен на обществена опасност на
престъплението и високата степен на обществена опасност на самия
подсъдим,обусловена от осъжданията му извън квалификацията на
деянието,наказанията по които очевидно не са постигнали целите,визирани в чл.36
от НК,в частност на специалната превенция,отегчаващите отговорността
обстоятелства,изразяващи се в това,че се касае за деяние, осъществено в тъмната
част на денонощието и възползвайки се от лекомислието на пострадалия , по начин,причинил
болка в резултат на употребената сила и нейния интензитет. С оглед на тези
обстоятелства съдът определи наказанието му над минималния размер на
предвиденото в нормата на закона,а именно:седем години лишаване от свобода при
строг режим на изтърпяване,определен на основание чл.61,т.2 във вр. с
чл.60,ал.1 от ЗИНЗС.
На основание чл.59,ал.1
от НК съдът зачете времето,през което подс.С. е бил с
мярка за неотклонение „Задържане под стража”,считано
от 24.05.2013 год. до 05.02.2014 год.
В тежест на
подсъдимия се възложиха сторените от съда в размер на 75 лв.и 5
лв.ДТ за служебното издаване на 1 бр. изп.лист.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: