№ 23306
гр. София, 05.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20221110125105 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „*****************“
ООД, чрез адв. Е. Д., срещу К. З. З., с която са предявени:
1. кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл.
92 ЗЗД, вр. чл. 235 КТ, вр. чл. 234, ал. 3, т. 1 и т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата в размер на 9404,39 лв., представляваща неустойка по чл. 5.3. от сключения
между страните договор за квалификация от 26.07.2018 г. за частично неизпълнение на
задължение на обучавания да работи при работодателя за определен срок след приключване
на обучението, а именно за периода от 11.02.2019 г. до 11.08.2022 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
дължимата сума; иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 3764,09 лева, представляваща дължимо на
работодателя обезщетение при дисциплинарно уволнение на работника, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в общ размер на 1839,93 лева, представляваща лихва за забава
върху главниците за периода от 18.12.2020 г. до 13.05.2022 г.;
както и съединени при условията на евентуалност с исковете по т. 1 кумулативно
обективно съединени искове, както следва:
2. иск с правно основание чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 235 КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 9404,39 лв., представляваща неустойка по чл. 8, ал. 2
от сключения между страните трудов договор № 1767/08.02.2019 г. за неизпълнение на
задължение на работника да работи при работодателя за определен срок след приключване
на обучението, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1314,00 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 18.12.2020 г. до 13.05.2022
г.;
1
както и съединени при условията на евентуалност с исковете по т. 2 кумулативно
обективно съединени искове, както следва:
3. иск по чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 234, ал. 3, т. 1 и т. 2 КТ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 7480,42 лв., представляваща обезщетение
за неизпълнение на задължение на работника да работи при работодателя за определен срок
в размер на направените от последния разходи за обучение и изплатени стипендии за
периода м. 07.2018 г. – м. 02.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно
основание чл. 221, ал. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер
на 3764,09 лева, представляваща дължимо на работодателя обезщетение при дисциплинарно
уволнение на работника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 1571,11 лева,
представляваща лихва за забава върху двете главници за периода от 18.12.2020 г. до
13.05.2022 г.
В исковата молба се твърди, че на 26.07.2018 г. между страните бил сключен договор
за квалификация, по силата на който ответникът се задължил, взел участие и завършил
успешно обучение по организиран от ищеца съвместно с „******************“ ЕООД курс
по механика за придобиване на квалификация „******************“. Съгласно чл. 6.4 от
договора за квалификация, същият запазвал действието си между страните през периода от
сключване на трудов договор за длъжността по придобитата квалификация „************“
до края на уговорения в последния срок – 3 години и 6 месеца. В изпълнение на
постигнатите между страните уговорки, на 08.02.2019 г. същите сключили трудов договор №
1767/08.02.2019 г., в сила от 11.02.2019 г. Твърди, че ответникът не изпълнявал
добросъвестно задълженията си по него и поради неявяването му на работа без уважителни
причини работодателят прекратил трудовото му правоотношение със Заповед № 599/
16.12.2020 г. с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Прекратяването на
трудовия договор било изцяло по вина на служителя, който не спазил задължението си да
работи в ищцовото дружество за срок от 3 години и 6 месеца. Неизпълнението било в
рамките на 1 година и 10 месеца, за който период ответникът дължал неустойка. А поради
наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ служителят следвало да заплати на
работодателя си и обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за
уговореното тримесечно предизвестие. Ето защо моли съда да постанови решение, с което
да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски и
адвокатско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника К. З. З. за отговор,
като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. Р.С..
Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и
недоказани. Твърди, че от наличните по делото доказателства не можело да се направи
категоричен извод нито за заплащане на суми от ищеца за обучението именно на ответника,
2
нито че дружеството е плащало стипендия на К. З.. Оспорва претендираните неустойки като
твърде завишени по размер и значително надхвърлящи твърдените разноски за обучение и
изплатените стипендии. Възразява, че за поставяне на ответника в забава по отношение на
претенциите на ищеца била необходима покана, а такава не била изпращана преди подаване
на исковата молба в съда. Твърди, че ищецът неоснователно претендирал обезщетение
поради наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ в размер на брутното трудово
възнаграждение на ответника за три месеца, тъй като със заповедта за налагането му
работодателят вече удържал от ответника брутно трудово възнаграждение за един месец на
същото основание. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
Страните не спорят, че на 26.07.2018 г. сключили договор за квалификация, по силата
на който ответникът се задължил, взел участие и завършил успешно обучение по
организиран от ищеца съвместно с „******************“ ЕООД курс по механика за
придобиване на квалификация „******************“; че на 08.02.2019 г. сключили трудов
договор № 1767, по силата на който ответникът приел да изпълнява длъжността
„******************“ в ищцовото дружество; както и че трудовото правоотношение между
страните било прекратено със Заповед № 599/16.12.2020 г. поради налагане на ответника на
дисциплинарно наказание „уволнение“, считано от 17.12.2020 г. Съдът намира, че тези
обстоятелства не се нуждаят от доказване.
В тежест на ищеца е да докаже:
1. обстоятелството, че е изправна страна по процесния договор за квалификация, че е
заплатил претендираните разходи за обучението на ответника и стипендия на същия през
процесния период, както и техния размер;
2. наличието на действителни неустоечни клаузи в двата договора, сключени с
ответника, настъпване на основанието за начисляване на претендираните неустойки, както и
техния размер;
3. елементите от фактическия състав на договорната отговорност на ответника по
евентуалния иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, а именно: неизпълнение
(пълно или частично) на задължението му да работи при ищеца за договорения срок от 3
години и 6 месеца; вреди, настъпили от неизпълнението, предвидими към момента на
пораждане на задължението; пряка причинна връзка между неизпълнението и настъпилите
вреди; вида, характера и размера на причинените от неизпълнението на договорното
задължение вреди;
4. размера на брутното трудово възнаграждение на ответника за последния пълен
отработен месец преди уволнението, уговорения срок на предизвестие за прекратяване на
сключения между страните трудов договор и размера на дължимото обезщетение при
дисциплинарно уволнение на ответника;
5. настъпването на изискуемостта на вземанията за главници, поставянето на ответника
в забава и размера на дължимата за исковия период мораторна лихва;
3
6. всички други факти, на които основава своите искания и възражения.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираните суми, както и всички
факти, на които основава своите искания или възражения, включително че ищецът вече е
удържал обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение
за един месец.
По отношение на направените от страните доказателствени искания съдът намира, че
следва да бъдат приети приложените към исковата молба писмени доказателства, както и да
бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза с поставени в исковата молба и в отговора
задачи.
Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след
осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ЗАДЪЛЖАВА ищеца, на основание чл. 127, ал. 4 ГПК, в едноседмичен срок от
получаване на съобщението с писмена молба с препис за ответника да посочи банкова
сметка или друг начин за плащане.
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са:
1. кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл.
92 ЗЗД, вр. чл. 235 КТ, вр. чл. 234, ал. 3, т. 1 и т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата в размер на 9404,39 лв., представляваща неустойка по чл. 5.3. от сключения
между страните договор за квалификация от 26.07.2018 г. за частично неизпълнение на
задължение на обучавания да работи при работодателя за определен срок след приключване
на обучението, а именно за периода от 11.02.2019 г. до 11.08.2022 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
дължимата сума; иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 3764,09 лева, представляваща дължимо на
работодателя обезщетение при дисциплинарно уволнение на работника, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в общ размер на 1839,93 лева, представляваща лихва за забава
върху главниците за периода от 18.12.2020 г. до 13.05.2022 г.;
както и съединени при условията на евентуалност с исковете по т. 1 кумулативно
обективно съединени искове, както следва:
2. иск с правно основание чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 235 КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 9404,39 лв., представляваща неустойка по чл. 8, ал. 2
от сключения между страните трудов договор № 1767/08.02.2019 г. за неизпълнение на
задължение на работника да работи при работодателя за определен срок след приключване
4
на обучението, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1314,00 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 18.12.2020 г. до 13.05.2022
г.;
както и съединени при условията на евентуалност с исковете по т. 2 кумулативно
обективно съединени искове, както следва:
3. иск по чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 234, ал. 3, т. 1 и т. 2 КТ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 7480,42 лв., представляваща обезщетение
за неизпълнение на задължение на работника да работи при работодателя за определен срок
в размер на направените от последния разходи за обучение и изплатени стипендии за
периода м. 07.2018 г. – м. 02.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно
основание чл. 221, ал. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер
на 3764,09 лева, представляваща дължимо на работодателя обезщетение при дисциплинарно
уволнение на работника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 1571,11 лева,
представляваща лихва за забава върху двете главници за периода от 18.12.2020 г. до
13.05.2022 г.
СТРАНИТЕ НЕ СПОРЯТ, че на 26.07.2018 г. сключили договор за квалификация, по
силата на който ответникът се задължил, взел участие и завършил успешно обучение по
организиран от ищеца съвместно с „******************“ ЕООД курс по механика за
придобиване на квалификация „******************“; че на 08.02.2019 г. сключили трудов
договор № 1767, по силата на който ответникът приел да изпълнява длъжността
„******************“ в ищцовото дружество; както и че трудовото правоотношение между
страните било прекратено със Заповед № 599/16.12.2020 г. поради налагане на ответника на
дисциплинарно наказание „уволнение“, считано от 17.12.2020 г. Посочените обстоятелства
НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:
1. обстоятелството, че е изправна страна по процесния договор за квалификация, че е
заплатил претендираните разходи за обучението на ответника и стипендия на същия през
процесния период, както и техния размер;
2. наличието на действителни неустоечни клаузи в двата договора, сключени с
ответника, настъпване на основанието за начисляване на претендираните неустойки, както и
техния размер;
3. елементите от фактическия състав на договорната отговорност на ответника по
евентуалния иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, а именно: неизпълнение
(пълно или частично) на задължението му да работи при ищеца за договорения срок от 3
5
години и 6 месеца; вреди, настъпили от неизпълнението, предвидими към момента на
пораждане на задължението; пряка причинна връзка между неизпълнението и настъпилите
вреди; вида, характера и размера на причинените от неизпълнението на договорното
задължение вреди;
4. размера на брутното трудово възнаграждение на ответника за последния пълен
отработен месец преди уволнението, уговорения срок на предизвестие за прекратяване на
сключения между страните трудов договор и размера на дължимото обезщетение при
дисциплинарно уволнение на ответника;
5. настъпването на изискуемостта на вземанията за главници, поставянето на ответника
в забава и размера на дължимата за исковия период мораторна лихва;
6. всички други факти, на които основава своите искания и възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже, че е заплатил претендираните суми, както
и всички факти, на които основава своите искания или възражения, включително че ищецът
вече е удържал обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ в размер на брутното му трудово
възнаграждение за един месец.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на
спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК се
дължи държавна такса в половин размер. В случай че страните постигнат съгласие за
доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени в
исковата молба и в отговора. Определя депозит в размер на 500 лева, вносим от ищеца в
едноседмичен срок от получаване на съобщението. НАЗНАЧАВА за вещо лице М.П.Г.,
специалност: съдебно-счетоводни и финансово-ценови експертизи, който да бъде уведомен
за допуснатата експертиза и за датата на съдебното заседание след представяне на
документ за внасяне на определения депозит.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца най-късно в първото по делото съдебно заседание да
представи точен превод на български език, заверен от страната, на приложените на л. 34 – л.
47, л. 50 – л. 55, л. 61 – л. 63 и л. 80 от делото документи.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на дадените указания в срок посочените
документи ще бъдат изключени от доказателствения материал по делото.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 16.10.2024 г. от
14,30 часа, за когато да се призоват страните и вещото лице.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от отговора на исковата молба и приложенията към него.
6
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание следва да вземат становище по проекта за доклад по делото и по дадените със
същия указания.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че може най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание да оспори истинността на представените от ответника писмени доказателства,
както и да изрази становище и да посочи и представи доказателства във връзка с
направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7