№
гр. П., 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, Х-ти състав, в открито съдебно
заседание на девети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
като
разгледа гр. д. № 3324 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация –П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, чрез пълномощника си юрк. Максимова, срещу Б.Д.Е., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество, сумата в размер на 712,99 лв. /седемстотин и дванадесет лева и 99 стотинки/, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.; сумата 66,75 лв. /шестдесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща лихва за забава на месечните плащания, за периода от 10.07.2018 г. до 31.01.2020 г.,ведно със законната лихва върху главницата 712,99 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 26.02.2020 г., до окончателното изплащане на вземането. Вземането произтича от неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019 г. включително, за топлофициран имот, находящ се в гр.П., ул. К.Б. */**.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган /КЕВР/ общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочена е релевантната нормативна база.
С исковата молба са представени
извлечение от сметка към дата 31.01.2020 г. и заверено копие от вестник “СъП.”
бр. 82 от 29.04.2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди. Направено е искане да бъде изискано ч. гр. д.
№ ЧГД № ****г. по описа на ПРС. Отправено е искане за
назначаване по делото на съдебно-икономическа и съдебно-технически експертизи,
с въпроси, поставени в исковата молба, като фактите обект на изследване на СТЕ
И СИЕ по делото са били обявени за безспорни по делото. Представени са копия от съдебни решения, в който едната
страна е ответникът, които се моли да бъдат приети по делото.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор чрез адв.
С.Д. ПАК особен представител на ответника, в който същата посочва, че от
приложените с исковата молба доказателства е видно, че ответникът е собственик
на имота находящ се на ул. „К.Б.” бл. 2, ап. 11, гр. П. и титуляр на партидата
към „Топлофикация - П. „ АД. Сочи, че е назначена съм като особен представител на ответника и не може да
сключва спогодби и да подписвам споразумения.
В
проведеното по делото съдебно заседание са се явили процисуалните представители
и на двете страни по делото, като юк Софрониева за ищеца моли съдът да уважи
изцяло исковата претенция като основателна и доказана, а представителят на
ответника моли съда да постанови решение, съобразно представените по делото
доказателства.
Съдът с нарочно протоколно определение по делото, след вземане
становище на представителите и на двете страни по делото е отделил като
безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото следните факти: че до процесния имот, е доставено процесното количество топлинна енергия,
че се касае за топлофициран имот, и че същата е на стойност, посочена в
исковата молба.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
„Топлофикация П.” АД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Б.Д.Е., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** за вземанията, които са предмет на настоящите искови претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №**** г. на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на ищцовото дружество са дадени указания за предявяване на искове за установяване съществуването на вземанията си.
По делото е представен нотариален акт от 26.03.2010
г., от който се установява, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот, като
това обстоятелство не се оспорва и от назначения му особен представител по
делото, като са представени и заверени копия на влезли в сила съдебни решения
на ПОС И ВКС, видно от които посоченият нотариален акт е бил атакуван на
основание чл. 26 ЗЗД, като нищожен, като макар и ПОС да е уважил с решението си
заведеният иск, то с Решението на ВКС, решението на ПОС е било отменено и
следователно, съдът намира, че следва да съобрази посочените обстоятелства,
като приеме, че по силата на цитирания нотариален акт ответникът е собственик
на процесния имот.
Представено е извлечение от вестник “СъП.”, в който са публикувани общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г.
По
делото с нарочно протоколно
определение по делото, след вземане становище на представителите и на двете
страни по делото е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване по
делото следните факти: че до процесния
имот, е доставено процесното количество топлинна енергия, че се касае за
топлофициран имот, и че същата е на стойност, посочена в исковата молба.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземането на
ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е
издадена посочената по – горе заповед за изпълнение на парично задължение.
Предвид изложеното за ищеца е налице правен интерес от предявяване на
настоящите искове, тъй като целта им е влизането в сила на издадената заповед
за изпълнение на парично задължение, след като се установи съществуването на
вземанията в настоящото исковото производство.
В тежест на ищеца е установяването, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още установяването изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите
етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на
закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна енергия. Следва
да се посочи, че облигационна връзка може да възникне и при подписването на
договор за продажба на топлинна енергия.
По делото се установи, че ответникът, видно от представения нотариален акт за покупко-продажба на имот от 26.03.2010 г., от който се установява, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот, като това обстоятелство не се оспорва и от назначения му особен представител по делото, като са представени и заверени копия на влезли в сила съдебни решения на ПОС И ВКС, видно от които посоченият нотариален акт е бил атакуван на основание чл. 26 ЗЗД, като нищожен, като макар и ПОС да е уважил с решението си заведеният иск, то с Решението на ВКС, решението на ПОС е било отменено и следователно, съдът намира, че следва да съобрази посочените обстоятелства, като приеме, че по силата на цитирания нотариален акт ответникът е собственик на процесния имот.
Това води до извод, че за процесния период между страните по делото е сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба. Клиенти на топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако са сключили договор за продажба на топлинна енергия, какъвто е настоящият случай, доколкото е налице молба на ответника за откриване на индивидуална партида при топлопреносното дружество. Съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30-дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят.
Освен наличието на облигационна връзка между страните, дружеството следва да установи и размера на претендираната сума, като по делото не е било изслушвано заключение на СИЕ, като тези факти са били отделени като безспорни по делото и следователно претенцията е установена и по размер и период, а именно посочените такива в исковата молба. Като безспорно по делото е отделено и обстоятелството, че се касае за топлофициран имот, поради което по делото не е било изслушвано и заключение на СТЕ.
Горното налага извод, че предявените искови
претенции са основателни и следва да се уважат.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното производство, съобразно уважената част на исковите претенции, като същите са уважени в цялост. В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните разноски: 50 лева – държавна такса за двете производства, 150 лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален размерза двете производства), и 150 лева – депозит за възнаграждение за особен представител, т. е. направените разноски са в общ размер на 350 лева. Съдът намира, че в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 350 лева – направени разноски в настоящото исково производство и в заповедното такова.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Б.Д.Е.,
с ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***,
ДЪЛЖИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, сумата в размер на 712,99 лв. /седемстотин и дванадесет лева и 99 стотинки/, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.; сумата 66,75 лв. /шестдесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща лихва за забава на месечните плащания, за периода от 10.07.2018 г. до 31.01.2020 г.,ведно със законната лихва върху главницата 712,99 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 26.02.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, като вземането произтича от неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019 г. включително, за топлофициран имот, находящ се в гр.П., ул. К.Б. */**, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №№ ****г. на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА Б.Д.Е., с ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация – П.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ
„Република” сумата в размер на 350 лева -
разноски в исковото производство и в
заповедното производство и в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД
влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.№ **** г. на Пернишки районен съд да бъде върнато
на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Вярно с оригинала:С.Г.
Районен съдия: