Р Е Ш
Е Н И
Е №260034
гр.Кюстендил,
24.08.2022г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение, в
открито заседание на двадесет и шести
май, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при секретаря: Любка Николова,
след като разгледа докладваното от съдия Веселина Джонева гр.д.№155/2021г.
по описа на Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото има
за предмет разглеждане на исковата молба на „Централна кооперативна банка“ АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр.София, против Д.Д.М.,
с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по
реда на чл.422 ал.1 от ГПК, с правно основание чл.430 от Търговския закон ТЗ)
във вр. с чл.79 ал.1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) и чл.86 ал.1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение
на ответника съществуването на вземания на ищеца спрямо него, за които е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д.№146/2019г. по описа на РС-Дупница, произтичащи от договор за потребителски кредит
№81500КР-АБ-1699/14.11.2016г., сключен между страните, както следва: 36 203.77 лева - главница, от която
просрочена 1 504.28 лева, и предсрочно изискуема 34 699.49 лева,
както и общо лихва в размер на 1 341.56 лева, в т.ч. 1 320.28 лева -
договорна лихва за периода от 26.06.2018г. до 21.01.2019г., дължима на
основание чл.4 от договора, и 21.28 лева – наказателна лихва за забава,
начислена за периода от 26.06.2018г. до 21.01.2018г., дължима на основание
чл.10 ал.5 от договора, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението – 21.01.2019г., до окончателното изплащане.
Дружеството – ищец основава претенциите си на следните
твърдения:
На 14.11.2016г. между „Централна кооперативна банка“,
от една страна като кредитодател, и Д.Д.М., от друга като кредитополучател, е бил сключен договор
за потребителски кредит
№81500КР-АБ-1699/14.11.2016г., по силата на който на ответника бил предоставен
кредит в размер на 40 000 лева, с краен срок на погасяване 26.10.2028г., усвоен
изцяло. Същият следвало да бъде погасяван на месечни анюитетни
вноски, съгласно погасителен план, но към 25.04.2018г. бил в просрочие със сумата от 777.48 лева, в т.ч. 413.50 лева –
просрочена главница и 363.98 лева - просрочена лихва. Поради това и на
основание чл.10 ал.3 от договора, бил приет за просрочен. Предсрочната
изискуемост била обявена на длъжника с писмо №815-Е-СОЗ-00000071224, получено
от М. с отбелязване в разписката към него. В същото било посочено и общото
задължение към 25.04.2018г., а именно - в размер на 37 189.16 лева, в т.ч.
главница 36 823.41 лева и 369.98 лева договорна лихва, както и 1.77 лева -
лихва за забава.
Към 21.01.2019г., не били
погасени 7 месечни вноски с падежи на 26.06.2018г., 26.07.2018г., 26.08.2018г.,
26.09.2018г., 26.10.2018г., 26.11.2018г. и 26.12.2018г., а задължението към
този момент било в размер на 37 545.33 лева, в т.ч. 36 203.77 лева -
главница, от която просрочена 1504.28 лева, и предсрочно изискуема
34 699.49 лева, както и общо лихва в размер на 1341.56 лева, в т.ч.
1 320.28 лева, договорна лихва за периода 26.06.2018г. - 21.01.2019г.,
начислена на основание чл.4 от договора, и 21.28 лева – наказателна лихва за
забава, за периода 26.06.2018г. - 21.01.2018г., дължима на основание чл.10 ал.5
от договора.
Поради наличието на горното
задължение, на 21.01.2019г. пред ДнРС било депозирано
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по
реда на чл.417 от ГПК. По него било образувано ч.гр.д.№146/2019г., като били
издадени поисканите съдебни актове за посочените суми, ведно със законна лихва
от датата на депозиране на заявлението – 21.01.2019г., до окончателното
изплащане, като били присъдени деловодни разноски в размер на 750.91 лв.
Въз основан на издадения
изпълнителен лист било образувано и изпълнително дело пред ЧСИ Е.Х. с
№156/2019г. Заповедта за изпълнение обаче, била връчена по реда на чл.47 от ГПК, поради което на заявителя било разпоредено да
предяви иск за установяване на вземането, което той сторил в едномесечния срок
по закон.
С изложеното е обоснован
правният интерес от търсената защита.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът, чрез назначения
му от съда особен представител в хипотезата на чл.47 ал.6 от ГПК, е депозирал
отговор на исковата молба. В същия е изразено становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск. В тази връзка са изложени доводи за липса на
надлежно упражняване на преобразуваното право на банката да обяви цялото
задължение за предсрочно изискуемо, тъй като в отправената от кредитополучателя
покана не се съдържала яснота как са били формирани посочените като дължими
суми и дали същата възпроизвежда счетоводните записвания по сметката на
длъжника, като се изтъква, че съдебната практика поставя към съдържанието на
уведомлението изискването да е ясно и недвусмислено в същата степен, както и
извлечението от сметка, като съдържа съответната конкретика,
в това число – кои вноски и с какъв падеж не са били погасени. Също така се
оспорва и достигането на изявлението за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем до адресата, като се счита, че с представената към исковата молба
разписка не се установява волеизявлението на кредитора да е достигнало до
адресата. Също така се счита, че ищецът не е представил доказателства, че са
били изчерпани всички други начини за събиране на вземането, според
предвидената в чл.7 ал.4 от договора възможност.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с
доказателства по делото и след като прецени същите поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения с исковата молба договор за
потребителски кредит, същият е бил сключен на 14.11.2016г. между „Централна
кооперативна банка“ АД, от една страна, и Д.Д.М., от
друга, като кредитополучател. Съгласно сключения договор, банката е
предоставила на М. потребителски кредит в общ размер на 40 000 лева за
задоволяване на негови лични и на семейството му нужди, а кредитополучателят се
е задължил да върне кредита в уговорените срокове, ведно с дължимите разноски и
лихви, погасявайки го на ежемесечни анюитетни вноски,
определени в погасителен план, неразделна част от договора, в срок не по-късно
от 26.1.2028г. В чл.4 от договора страните са предвидили, че редовната главница
по кредита се олихвява с годишен лихвен процент в размер на референтния лихвен
процент на банката (РЛП) за съответния период на начисляване на лихвата плюс
договорена преференциална надбавка в размер на 1.40 %, като при сключване на
договора РЛП е в размер на 4.50 % годишно, а общо договореният процент към
същия момент – 5.90 %. В чл.10 ал.1 от договора е било предвидено, че при
неплащане в срок на главницата за срока на забавата просрочената част от
главницата се олихвява с лихва, формирана от редовната годишна лихва по
кредита, плюс обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Според Общите условия на Централна кооперативна банка
АД за предоставяне на потребителски кредити на физически лица, представляващи
неразделна част от договора за кредит, съгласно чл.18 от договора и подписани
на всяка страница от страните по него (съставляващи приложение към приобщените
материали по ч.гр.д.№146/2019г. по описа на ДнРС),
раздел VIII т.1.3, кредитът може да
бъде обявен от банката за частично или изцяло предсрочно изискуем при няколко
хипотези, в това число и при непогасяване в срок на изискуемо задължение на
кредитополучателя за заплащане на главница или лихва към банката.
От приетото по делото заключение с
вх.№261013/18.05.2022г., изготвено от в.л.И.Д. по назначената
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че сумата в размер на 40 000
лева, предмет на договора за кредит, е усвоена в деня на сключването му. От
същото заключение е видно, че кредитополучателят първоначално редовно е
обслужвал кредита и това е продължило до и включително падежната вноска на
26.01.2018г. По отношение на следващите пет месечни вноски са допуснати
забавяния и частични плащания, поради което са начислявани наказателни лихви. В
резултат, М., макар и със забава, изцяло е издължил общо 19 броя погасителни
вноски, последната с падеж 26.05.2018г. Считано от вноската с падеж
26.06.2018г. погасявания липсват, като последното плащане е от дата
15.08.2018г., но с него са погасени предходни задължения.
Към исковата молба са представени два броя писма от
„Централна кооперативна банка“ АД-клон Кюстендил до Д.М., върху които ръкописно
е изписан изходящия номер и този номер и дата е идентичен и на двете
представени писма, а именно – изх.№815Е-С03-00000071224/25.04.2018г.
Според едното писмо, което съставлява приложение и към
ч.гр.д.№ 146/2019г. по описа на ДнРС, банката
уведомява М., че е изпаднал в просрочие по кредита от
26.02.2018г. за сума в общ размер на 777.48 лева, че от датата на просрочието върху размера на задължението ще бъде
начислявано обезщетение за забава; отправена е покана за плащане в 7-дневен
срок от получаването и е посочен телефон за връзка със служител на
банката.
В другото писмо със същия изходящ номер, което не е
било сред документите, представени в заповедното производство, М. е уведомен,
че към 25.04.2018г. е в просрочие със сумата от
777.48 лева; че поради неизпълнение на клаузите на договора, същият се
прекратява и остатъкът от дълга се обявява за изискуем в пълния му размер,
считано от датата на писмото, при което пълният размер на задължението възлиза
на 37 189.16 лева главница и лихви, като е отправена и покана за плащане в
даден срок.
Представен е един брой известие за доставяне (обратна
разписка) на изпратено писмо с изх.№815Е-С03-00000071224 от „Централна
кооперативна банка“ АД- клон Кюстендил до Д.М., оформено като получено на
02.05.2018г. от лице Г.В.Г., означена в известието като пълномощник.
В заключението на вещото лице Ив.Д. са дадени отговори
на поставени въпроси относно размера на задължението, изчислен към различни
моменти – непогасена предсрочно изискуема главница – 36 447.77 лева, в
това число просрочена главница – 1 748.28 лева; непогасена договорна лихва
за периода от 26.06.2018г. до 21.01.2019г. – 1 011.17 лева; непогасена
наказателна лихва за същия период – 74.83 лева; към датата 02.05.2018г. –
непогасена просрочена главница – 621.77 лева; непогасена просрочена лихва –
572.12 лева и непогасена наказателна лихва – 7.67 лева; към датата на подаване
на исковата молба в съда 16.09.2019г. – непогасена просрочена главница –
3 519.83 лева; непогасена просрочена договорна лихва – 2 311.53 лева
и непогасена наказателна лихва – 74.83 лева.
На 21.01.2019г. „Централна кооперативна банка“ АД е
депозирало пред РС-Дупница заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК срещу Д.Д.М. за заплащане на дължимите по
сключения на 14.11.2016г. договор за кредит суми, на основание настъпила и
обявена предсрочна изискуемост на същите, а именно: главница – 36 203.77
лева, от която 1 504.28 лева – просрочена и 34 699.49 лева –
предсрочно изискуема; 1 341.56 лева – лихви, от които 1 320.28 лева –
договорна лихва за периода от 26.06.2018г. до 21.01.2019г. и 21.28 лева –
наказателна лихва за периода от 26.06.2018г. до 21.01.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда до изплащане на вземането. Заявлението е било уважено, като наред с
претендираните суми в издадената заповед за изпълнение по образуваното
ч.гр.д.№146/2019г. по описа на ДнРС са включени и
разноски – 750.91 лева – за заплатена държавна такса. Издаден е изпълнителен
лист. Заповедта за изпълнение е била връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК,
поради което на основание чл.415 ал.1 т.2 от ГПК заповедният съд е спрял
образуваното принудително изпълнение и е указал на заявителя възможността да
предяви иск за установяване на вземането си, за което му е било връчено
съобщение на 15.08.2019г. На 16.09.2019г., в срок, съобразно чл.60 ал.6 от ГПК,
исковата молба, предмет на настоящото разглеждане, е постъпила в съда.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
1. По
допустимостта на иска:
Искът е допустим, доколкото е предявен в хипотезата на
чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК и предполага
установяване съществуването на вземане, което е било предмет на заповед за
изпълнение. Исковата претенция е заявена в срока по чл.415 от ГПК.
2. По основателността на иска:
Искът за установяване съществуването на вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение, е частично основателен, поради
следното:
Ищецът цели да установи със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника, че последният му
дължи заплащане на суми по договор за банков кредит, вземането по който е било
обявено за предсрочно изискуемо. Ищцовото дружество носи тежестта да
докаже: 1/ че между „Централна
кооперативна банка“ АД и Д.Д.М. е бил сключен договор
за потребителски кредит №81500КР-АБ-1699/14.11.2016г., по силата на който
банката е предоставила и кредитополучателят е усвоил по уговорения начин банков кредит в посочения
в исковата молба размер; 2/ че е осъществена договорна хипотеза, при която за
ищеца е възникнало правото да обяви цялото задължение по договора за кредит за
предсрочно изискуемо; 3/ че
кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е
обявил на длъжника предсрочната изискуемост и 4/ че размерът на дълга в претендираните негови компоненти съответства на
исковите суми.
Осъществяването само на част
от тези предпоставки бе надлежно доказано в производството.
По делото не е спорен между страните факта на
сключване на договора за кредит – договор за банков потребителски кредит на
физическо лице с №81500КР-АБ-1699 от
14.11.2016г., с който между страните е възникнало договорно
правоотношение, с регламентирани права и задължение на всяка от тях.
При анализа на изложеното в исковата молба и
предхождащото я заявление заемно
правоотношение се установява, че с оглед качеството на
кредитополучателя-физическо лице, по своята правна характеристика това
правоотношение представлява договор за потребителски кредит, за който са
приложими общите правила на Закона за задълженията и договорите, правилата на
специалния Закон за потребителския кредит, както и - с оглед качеството на
кредитополучателя на „потребител“ – нормите на Закона за защита на
потребителите.
Съдът, доколкото се касае за императивни материалноправни норми, извърши служебно проверка относно
спазването на относимите разпоредби от ЗПК и ЗЗП и
констатира, че процесният договор, ведно с общите
условия към него, представлява валиден и действителен правопораждащ
източник на права и задължения за сключилите го страни - същият е в писмена форма, на хартиен
носител, изготвен е на разбираем език и съдържа посочване на
датата и мястото на сключването му, вида на предоставения кредит, данни относно
страните, данни относно срока на договора за кредит, посочване на общия размер
на кредита и условията за усвояването му, условията за издължаване на кредита
от потребителя, включително погасителен план, съставляващ неразделна част от
договора, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, посочени
са чистата
стойност на кредита, годишният процент
на разходите, допусканията,
при които е изчислен, годишен лихвен процент по кредита
и методологията за промяната му (няма данни за настъпвали изменения в срока на
действие на договора), информация за правото на кредитополучателя при
погасяване на главницата по срочния договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по
сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания,
както и информация относно наличието на право на отказ от договора и относно
срока и условията за това.
Установен от заключението на вещото лице е фактът, че
банката-ищец е била изправна, предоставяйки на кредитополучателя договорения
потребителски кредит в размер на 40 000 лева.
За кредитополучателя М. е възникнало задължението да
върне заетата му сума, ведно с лихви, разноски и пр., в срока и според
погасителния план, договорен от страните.
От заключението на вещото лице се установи по
безсъмнен начин, че кредитополучателят е нарушил задължението си за точно и
своевременно заплащане на погасителните вноски по подписания погасителен план,
неразделна част от договора, тъй като след вноската с падеж 26.05.2018г.,
която, макар и със забава е била погасена, е преустановено всякакво плащане по
договора, което съответства изцяло и на твърдението в исковата молба.
Неизпълнението на това задължение, съгласно раздел VIII т.1.3 от Общите условия,
обвързващи страните, при доказаното спазване на изискването на чл.11 ал.2 от ЗПК, е съставлявало основание банката да упражни правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем.
Спорен по делото е въпросът дали банката надлежно е
упражнила това свое преобразуващо право да трансформира цялото задължение по
договора в предсрочно изискуемо. Несъмнено, обективната предпоставка по
действащия договор – непогасяване в срок на изискуемо задължение на кредитополучателя
за заплащане на главница или лихва към банката (раздел VIII т.1.3 от Общите условия) -
е била факт. Още при вноската с падеж 26.02.2018г. е допусната забава, каквато
е била налице и при следващите няколко падежни вноски. Другата предпоставка за
законосъобразно упражняване на правото на банката е последната да е уведомила
длъжника за преобразуването на вземането в предсрочно изискуемо. Така, според
т.18 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№4/2013г.,
ОСГТК, в хипотезата на предявен иск по
чл.422 ал.1 от ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с
уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на
определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере
вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането
или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си
да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост. В хипотезата на предявен иск по чл.422 ал.1 от ГПК вземането,
произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е
упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем.
В случая съдът намира, че ищецът не доказа в
качеството си на банка – кредитор, надлежно да е упражнил правото си да направи
задължението на М. по кредита предсрочно изискуемо. На първо място, по делото,
както вече се констатира, са налични две писма с идентичен изходящ номер и само
в едното от тях се съдържа изявление за обявяване на предсрочна изискуемост на
цялото вземане по договора за кредит. Същевременно, представено е само едно
известие за доставяне (обратна разписка), от което не може да се заключи по
несъмнен начин връчването на кое от двете писма касае. Наличието на съмнение
изключва възможността да се приеме, че по отношение на твърдението на ищеца е
проведено главно и пълно доказване. На следващо място, дори да се приеме, че
обратната разписка удостоверява връчване на писмото, съдържащо изявлението за
упражняване на правото за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането, от
начина на оформяна на същата не може да се обоснове извод, че изявлението
въобще е достигнало до адресата Др.М., тъй като известието е получено на лице,
относно което липсват данни дали има и каква връзка с адресата. Получателят е
означен като пълномощник, но подобно обстоятелство не е доказано по делото.
При горните разсъждения, налага се извод, че
предсрочната изискуемост, на която е основана претенцията, не е надлежно
обявена на ответника и задължението по договора не е било трансформирано в
предсрочно изискуемо. Подобна хипотеза е предмет на разглеждане в Тълкувателно решение №8 от
02.04.2019г. на ВКС по т.д.№8/2017г., ОСГТК. В т.1 от ТР е прието, че е допустимо предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск
за установяване дължимост на вземане по договор за
банков кредит поради предсрочна изискуемост да
бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост
не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ. Също така, даденото разрешение е
в смисъл, че при подобна хипотеза искът може да бъде уважен за вноските с
настъпил падеж към датата на формиране на
силата на пресъдено нещо, което ще рече, че относима относно крайния момент е датата на приключване на
устните състезания пред съответната инстанция (първа или въззивна).
Даденото с
посоченото ТР разрешение, имащо задължителен характер за съдилищата, може да
бъде приложено без към заявлението или исковата молба да поставя изискване за
редовност в посока разграничаване на вноските с настъпил и ненастъпил падеж
(т.2).
При
прилагане на горното, съдът намира, че исковата претенция следва да бъде
уважена само за онези вноски с настъпил падеж към датата на приключване на
устните състезания пред КнОС – 26.05.2022г. Тук се
включват вноските от 26.06.2018г. (20-та вноска) включително до и включително
вноската с падеж 26.05.2022г. (67-та вноска). Съдът, без да се нуждае от
специални знания, на база погасителния план, приет като доказателство по делото
и съдържащата се в същия информация относно това с всяка погасителна вноска
каква част от главницата и от договорната лихва се погасява, изчислява, че падежиралата незаплатена и дължима главница по посочените
вноски, за която искът за главница следва да бъде уважен, възлиза на сумата от 11 355.14 лева. Именно в този
размер е доказана исковата претенция относно вземането за главница, поради
което за разликата над тази сума до претендираната такава в размер на
36 203.77 лева искът следва да се отхвърли.
Договорната
лихва, която ищецът желае да се установи, че ответника му дължи, е претендирана в размер на 1 320.28 лева и за срока от
26.06.2018г. до 21.01.2019г. Съдът е обвързан от обективните предели на иска
като размер и срок на начисляване, а от заключението на вещото лице Ив.Д.,
което е прието от съда и не е оспорено от страните, е установено, че
незаплатената и дължима от М. договорна лихва за исковия период от 26.06.2018г.
до 21.01.2019г. възлиза на сума в размер на 1 011.17 лева. Предвид това,
че заключението е обосновано и няма други данни, които да опровергават извода
на експерта, съдът счита, че иска за договорна лихва следва да се уважи за
посочената от вещото лице сума в размер на 1 011.17 лева и отхвърли за
горницата над нея.
Исковата
претенция за установяване дължимост на наказателна
лихва за периода от 26.06.2018г. до 21.01.2019г. е изцяло основателна за сумата
от 21.28 лева, тъй като вещото лице е установило, че за този период
непогасената наказателна лихва е в размер на 74.83 лева.
Така, общо
дължимите по договора лихви – договорна и наказателна за забава, за които искът
ще бъде уважен, са в размер на 1 032.45 лева.
3. По
разноските:
Приетото
разрешение по т.12 на ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, налага съдът да се
произнесе и по разноските, включително присъдените със заповедта за изпълнение,
като законна последица от уважаването на установителния
иск. Съответно на частичното установяване на заявеното от кредитора вземане,
съдът следва да замести произнасянето по определяне на разноски в заповедта с
определяне на разходи за заповедното и исковото производство.
Дружеството
е сторило разноски в заповедното производство за държавна такса, която е в
размер на 750.91 лева, но съразмерно с частичната основателност на исковете,
дължимите разноски за заповедното производство за държавна такса са в размер на
247.75 лева, която именно сума следва да се присъди.
При
определяне на разноските за исковото производство от значение е
обстоятелството, че такива са били сторени и при разглеждане на делото от ДнРС, в разрез с правилото за родова подсъдност, след което
е проведено въззивно производство, а в последствие се
е развило и настоящото. Така, дължимата държавна такса, според частичната
основателност на исковата претенция, предявена по реда на чл.422 от ГПК,
възлиза на 306.46 лева, определена на база цената на предявените три иска,
според уважените размери, след приспадане на държавната такса за заповедното
производство. Тази сума следва да се възложи в тежест на ответника. Последният
следва да заплати и направените от ищеца разноски за вещи лица, които са в
размер на 150 лева в производството пред ДнРС и
250.00 лева в настоящото, общо 400.00 лева, от които съобразно частичната
основателност на исковете се следва сума в размер на 131.97 лева. Дружеството –
ищец е направило и разноски за заплащане на възнаграждения на особения
представител на ответника, които възлизат общо на 2 656.34 лева, от които
ответникът следва да заплати на ищеца 876.43 лева. Или, общо дължимите се на
ищеца разноски за исковото производство са в размер на 1 314.86 лева.
Воден от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Д.М., с
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, по предявените от „Централна
кооперативна банка“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.София, бул.„Цариградско шосе“ №87 искове по реда на чл.422 от ГПК, че Д.Д.М., с посочени ЕГН и адрес, дължи на „Централна
кооперативна банка“ АД, с посочени ЕИК, седалище и адрес на управление,
следните суми, представляващи задължения по договор за потребителски кредит №81500КР-АБ-1699/14.11.2016г.,
сключен между страните, за които е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№146/2019г. по описа на
РС-Дупница, както следва: 11 355.14 лева – незаплатена главница по вноските
с настъпил падеж от 26.06.2018г. до 26.05.2022г., включително, както и общо
лихва в размер на 1 032.45 лева, в т.ч. 1 011.17 лева -
договорна лихва за периода от 26.06.2018г. до 21.01.2019г., дължима на
основание чл.4 от договора, и 21.28 лева – наказателна лихва за забава,
начислена за периода от 26.06.2018г. до 21.01.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението–
21.01.2019г., до окончателното изплащане, като исковете за признаване за
установено съществуването на задължение за главница за разликата над
11 355.14 лева до претендираните 36 203.77 лева и за договорна лихва
за разликата над 1 011.17 лева до претендираните 1 320.28 лева, ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни.
ОСЪЖДА Д.Д.М., с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес ***, да заплати на „Централна кооперативна банка“ АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София,
бул.„Цариградско шосе“ №87, следните
суми: 247.75 лева (двеста
четиридесет и седем лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща сторени
разноски за държавна такса в производството по ч.гр.д.№146/2019г. по описа на ДнРС, както и 1 314.86
лева (хиляда триста и четиринадесет лева и осемдесет и шест стотинки),
представляваща сторени разноски в исковото производство.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд-София в 2-седмичен срок
от датата на връчването на препис.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: