МОТИВИ към Присъда № 96/12.06.2018г. по
НОХД 2025/2018г. по описа на РС-***
Производството
по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу Ж.Г.К. с ЕГН **********, с който същият е обвинен
в това, че на 14.10.2017 г. в гр. ***, на моста находящ
се в Приморски парк намерил чужди движими вещи - 1 бр. мобилен телефон марка
"Apple I Phone 6" на стойност 495.00 лв. /четиристотин деветдесет и
пет лева/; 1 бр. протектор за телефон, украсен с кристали Сваровски
на стойност 49.00 лв. /четиридесет и девет лева/; 1 бр. дамска чанта от
естествена кожа на стойност 170.00 лв. /сто и седемдесет лева/; 1 бр. портфейл
от естествена кожа на стойност 170.00 лв. /сто и седемдесет лева/, ведно с
парична сума в размер на 50.00 лв. /петдесет лева/; 1 бр. ключодържател
марка "Winger" на стойност 26.00 лв. /двадесет
и шест лева/; 1 бр. слънчеви очила марка
"Trussadi" на стойност 99.00 лв. /деветдесет
и девет лева/ и 6 бр. ключове
на обща стойност 35.00 лв. /тридесет и пет лева/ или ВСИЧКО
на обща стойност 1094.00 лв. /хиляда деветдесет и
четири лева/ и в продължение на една седмица не съобщил за тях на собственика -
К.К.Х. или на властта - престъпление по чл. 207, ал. 1 от НК.
Пред съда, производството по делото протече по реда на
Глава ХХVІІ от НПК, като при условията на чл.371 т.2 НПК подсъдимият К. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
В пледоарията си прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния
акт, позовавайки се на събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, подкрепени от направените от подсъдимия
самопризнания. Счита, че на подсъдимия
следва да бъде наложено наказание „Глоба” в предвидения от закона размер.
Служебният защитник на подсъдимия - адв. Николай
Рачев – БАК, моли съда, предвид реда, по който се
разглежда делото, при
постановяване на присъдата да вземе предвид смекчаващите отговорността
обстоятелства и да наложи на подзащитния му наказание „Глоба” в разумен размер.
Подсъдимият Ж.К.
заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник, като в предоставената
от съда възможност за последна дума заявява, че съжалява за грешката си и е
трябвало да върне вещите. Моли за минимално наказание.
Съдът, след като обсъди събраните
доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в
съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено
следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият Ж.Г.К. с
ЕГН ********** е роден на *** ***, българин, български гражданин, с начално
образование, неженен, работи - като мияч в автомивка. Същият е осъждан няколкократно
(общо 10 пъти), както като непълнолетен, така и като пълнолетен, преимуществено
за престъпления против собствеността. За последно с Присъда № 235/20.11.2013г.
в сила от 12.03.2014г. на подсъдимия е било наложено наказание „Лишаване от
свобода” за срок от 2 години, което е било изтърпяно ефективно в затвор на
16.01.2016г.
На 14.10.2017г. вечерта в гр.***, св. К.Х. заедно със съпруга
си - св. И.Х.и децата им се разхождали в морската
градина на моста намиращ се в Приморски парк. Те седнали на една от пейките.
Св. Х. оставила на пейката дамската си чанта от естествена кожа, в която била
сложила 1 бр. мобилен телефон марка „Apple I Phone 6” с протектор украсен с
кристали Сваровски, 1 бр. портфейл от естествена кожа
ведно с парична сума в размер на 50.00 лв, 1 бр.
ключодържател марка „Winger” с 6 бр. ключове, 1 бр. слънчеви очила марка
„Trussadi” и лични документи. След известно време семейство Х.станали
от пейката и си тръгнали, като св. Х. забравила да вземе от пейката чантата и
съдържащите се в нея вещи.
В този момент от там минали подс.
Ж.К., св. К.М.и св. Р.С.. Подсъдимият К. видял загубената от св. Х. чанта и я
взел, като продължил да върви със св. М.и св. С.. След
това тримата седнали на пейка в морската градина. Подсъдимият отворил чантата и
извадил вещите от нея. Той взел за себе си 1 бр. мобилен
телефон марка „Apple I Phone 6” с протектор украсен с кристали Сваровски, 1 бр. слънчеви очила марка „Trassadi” и 50.00 лв.,
а на св. М.дал 1 бр. ключодържател марка „Winger” с 6 бр. ключове. Подсъдимият К.
хвърлил останалите вещи - дамската чанта, портфейла и личните документи.
След известно време св. Х. се
сетила, че оставила чантата на пейката, на която стояла, и тръгнала да я търси,
но не я намерила, поради което и сигнализирала органите на полицията.
До 21.10.2017г. подсъдимият не
съобщил за намерените от него движими вещи нито на собственика - К.К.Х., нито на властта.
Въз основа на заявеното от св.
Х. било образувано ДП № 431 ЗМ – 1001/2017г. по описа на 01 РУ-***.
В хода на разследването на 23.10.2017г. подсъдимият К. предал с протокол
за доброволно предаване 1 бр. мобилен телефон марка „Apple I Phone 6”, а св. М.с
протокол за доброволно предаване предал 1 бр. ключодържател
марка „Winger”, които вещи с постановление на наблюдаващия прокурор били
върнати на собственика - св. Х..
Била назначена оценителна
експертиза, от заключените, на която станало ясно, че общата стойност на инкриминираните
вещи е 1044.00лв., както следва: 1 бр. мобилен телефон марка "Apple-I
Phone 6" на стойност 495.00 лв.; 1 бр. протектор за телефон, украсен с
кристали Сваровски на стойност 49.00 лв.; 1 бр.
дамска чанта от естествена кожа на стойност 170.00 лв.; 1 бр. портфейл от естествена кожа на стойност 170.00 лв.; 1бр. ключодържател марка
"Winger" на стойност 26.00 лв.; 1 бр. слънчеви очила марка "Trussadi" на стойност 99.00
лв. и 6 бр. ключове на обща
стойност 35.00 лв., като заедно с 50 лева (пари в
брой, налични в портфейла на пострадалата) общо стойността на всички вещи
възлиза на 1094 лева.
Подсъдимият К. бил привлечен към
наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 207, ал.1 НК, като в последвалия разпит на обвиняем заявил, че се
признава за виновен и съжалява за случилото се.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от направеното от подсъдимия К. самопризнание, което се
подкрепя от събраните по досъдебното производство доказателства, а именно:
От гласните доказателствени средства: обяснения на подсъдимия Ж.К. (л. 54-55 от ДП и),
показанията на свидетелите: К.Х.
(л. 10 от ДП и л. 59 от ДП); И.Х.(л. 11 от ДП); К.М.(л. 12-13 от
ДП) и Р.С. (л. 14 от ДП).
От писмените доказателства: протокол за доброволно предаване (л. 15 от ДП);
протокол за доброволно предаване (л. 16 от ДП); протокол за доброволно
предаване (л. 17 от ДП); протокол за доброволно предаване (л. 18 от ДП); протокол
за доброволно предаване (л. 19 от ДП); справка за съдимост (л.14-15
от съдебното производство); касов бон и снимки (л. 23-27 от ДП) и разписка
(л.61 от ДП);
От експертизите: – съдебно оценителна експертиза (л. 21-22 от ДП) и видео-техническа
експертиза ведно с диск (л. 85-91 от ДП).
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното
производство доказателства на основание чл.373, ал.3 НПК,
като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност.
Самопризнанията на подсъдимия К. се
подкрепят от гореизброените доказателствени източници, събрани в хода на досъдебното
производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването
на инкриминираното деяние, както и авторството на същото в лицето на
привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК
първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата. В
случая доколкото всички доказателствени материали са еднопосочни и
непротиворечиви, такъв доказателствен анализ е и безпредметен.
От правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК,
за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин,
както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка,
настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 207, ал.1 НК, за което му е повдигнато обвинение.
От обективна страна, предмет
на престъплението могат да бъдат само загубени чужди движими вещи, защото само
те могат да бъдат намерени. Легалната дефиниция за движима вещ се съдържа в чл.
110, ал.2, вр. с ал.1 от ЗС. В конкретния случай няма
спор, че всички описани в обвинителния акт вещи са движими такива, както и че
към датата на инкриминираното деяние същите са били „чужди” за подсъдимия,
доколкото същият не е носител на правото на собственост върху тях. Касае се за
движими вещи, намерени от дееца, което предполага, преди това тези вещи са били
загубени от някого, а именно техния собственик или лицето, което ги е владеело
е загубило фактическата им власт, и то не знае къде се намира вещта. В тази
връзка съдът отчита задължителните указания на ВС, дадени в Постановление № 6 от 26.04.1971 г. по н. д.
№ 3/71 г. на ППВС, където е прието, че когато владелецът е загубил вещта,
той се е лишил от владението върху нея. Поради това при присвояването на такава
вещ липсва един от елементите на обективния състав на престъплението кражба - отнемане
на владението на вещта и деянието ще следва да се квалифицира като престъпление
по чл. 207, ал.1 НК. Тези принципни положения са доразвити в по-новата практика
на ВКС, като в Решение № 503 от
1.12.2008 г. на ВКС по н. д. № 507/2008 г., I н. о., НК, изрично се приема,
че когато поради някаква причина или обстоятелство фактическата власт върху
вещите не се упражнява от никого (какъвто е и настоящият случай - забравена в
нощните часове на пейка в парка чанта, необозначена по никакъв начин, допускащ
идентификация на собствеността или владението), вещта не може да бъде отнета и
установяването на фактическа власт от страна на дееца няма да бъде кражба, а
друг вид посегателство, а именно – престъпление по чл. 207, ал.1 НК (ако са налице и другите признаци от състава на това деяние). Поради това
съдът приема, че правилно БРП е преценила, че в случая предвид факта, че
чантата е била оставена на открито обществено място (а не в превозно средство,
сграда или друго подобно), часът от денонощието и характеристиките на вещите –
в действителност вещите следва да се третират като „загубени”, а не като
„забравени” такива (които принципно биха могли да бъдат годен предмет на
престъплението кражба), поради което и правилно е квалифицирала деятелността на
подсъдимия като престъпление по чл. 207, ал.1 НК, а не
като такова по чл. 194, ал.1 НК.
Изпълнително деяние на
престъплението по чл. 207, ал.1 НК се осъществява чрез
бездействие, като деецът не съобщава в продължение на една седмица на
собственика, на този, който я е загубил, или на властта за това, че вещта е у
него. В конкретния случай подсъдимият е намерил вещите на 14.10.2017г., поради
което и е следвало да съобщи за тях до 21.10.2017г. – нещо, което последният
безспорно не е сторил, осъществявайки по този начин изпълнителното деяние на
престъплението.
Присвояването на намерена вещ
е формално престъпление, което се осъществява единствено чрез бездействието на субекта
и се счита довършено с изтичане на седемдневния срок от намирането на вещта,
като представлява т.нар. „трайно престъпно състояние” – т.е. деецът осъществява
престъпния състав непрекъснато, докато по някаква причина това състояние не
бъде прекратено – в случая, след активните действия от страна на полицейските
служители, които са установили подсъдимият и на 23.10.2017г. същият е предал
доброволно част от вещите.
От субективна страна деянието е извършено от
подсъдимия при форма на вината "пряк умисъл" по смисъла на чл.11, ал.2 НК,
тъй като К. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им, което е
обективирано в неговото поведението - съзнавал е, че намерените вещи са чужда
собственост, че с действията си същият установява своя трайна фактическа власт
върху тях, както и че следва в едноседмичен срок да съобщи за намерените вещи
на властта или на собственика им. Въпреки това от волева страна подсъдимият е
искал настъпването на общественоопасните последици изразяващо се в присвояване
на намерените вещи – т.е. да се разпореждане фактически или юридически с тях,
като със свои, като в изпълнение на това намерение същият е предприел действия
по предоставяне на част от вещите на св. М.и изхвърляне на друга част от тях.
По вида и
размера на наказанието:
За престъплението, в
което подсъдимият беше признат за виновен, законът предвижда наказание „Глоба” в
размер от сто до триста лева.
При
индивидуализацията на размера на конкретното наказание, което следва да се
наложи на подсъдимия съдът определи наказанието при прилагане на чл.54, ал.1 НК,
тъй като намери, че в случая не са налице многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до приложението на чл.55 НК.
Като отегчаващо
отговорността на подсъдимия К. обстоятелство, съдът отчете
твърде обремененото му съдебно минало. Видно от приложената по делото Справка
за съдимост на подсъдимия, същият е осъждан многократно за престъпления от общ
характер, предимно срещу собствеността на гражданите. Поради това, съдът
отчете, че степента на обществена опасност на дееца е висока, тъй като е с трайно
престъпно поведение. По отношение на същия се наблюдава престъпна наклонност за
осъществяване на престъпления против собствеността, каквото именно е и
настоящото такова. Въпреки, че спрямо К.
многократно е въздействано със способите на държавната принуда същият не е преосмислил поведението си и изтърпените наказания не са
спомогнали за реализиране целите на индивидуалната превенция, не са коригирали
поведението му и не са оказали възпиращ ефект спрямо същия.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия К.
обстоятелства съдът отчете оказаното съдействие на органите на предварителното
разследване, вън от признаване на фактите, дало възможност за разглеждане на
делото по реда на Глава 27 НПК,
както и изразеното съжаление за стореното. Наред с това съдът отчете и
сравнително ниската стойност на предмета на престъплението, както и фактът, че
част от вещите са били върнати доброволно от подсъдимия на правоимащото лице.
С оглед на
така изложеното съдът определи наказанието при баланс на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, около средния предвиден в закона размер,
а именно „Глоба” в размер на 200 лева. С оглед правилото на чл. 58а, ал.5 НК –
независимо, че производството протече по реда на Глава 27, то доколкото съдът
наложи наказание, различно от „Лишаване от свобода”, то и не следва същото да
се редуцира с 1/3.
Съдът счита, че така индивидуализираното наказание в
пълнота би могло да постигне целите по чл. 36,ал.1 НК,
като едновременно ще способства за поправянето и превъзпитанието на К. и наред
с това ще въздейства върху същия предупредително и възпиращо. Освен всичко
горепосочено, с така определеното наказание биха се постигнали и целите на генералната
превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
Към момента
на извършване на инкриминираното деяние подсъдимият е бил осъждан на
"лишаване от свобода" за престъпления от общ характер, за което не е
бил реабилитиран, както и не е възстановил всички съставомерни вреди от
престъплението, поради което по отношение на същия не са налице материалноправните
предпоставки за приложението на чл.78а, ал.1от НК.
По
разноските.
Накрая съдът се произнесе относно направените в хода
на наказателното производство разноски, като осъди подсъдимия на основание чл.189, ал.3 НПК, да заплати в полза на бюджета на ОД на МВР
– град ***, направените в хода на досъдебното
производство, разноски в размер на 137,48 лв. за
изготвени експертизи, а на основание чл.190, ал.2 НПК да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметката на Районен съд – град ***
и сумата от 10.00 /десет/ лева, представляваща държавна такса за
служебно издаване на два броя изпълнително листи.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на
присъдата са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: M. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.