Р Е Ш Е Н И Е
№ 133
Гр. Перник, 05.10.2023 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО
ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА
ГОЦОВА
АНТОНИЯ АЛЕКСОВА
при съдебния секретар Наталия Симеонова и с участието на
прокурор Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа
докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 141 по описа за 2023 година на
Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Д. Е.Б., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, ап. 34
против Решение № 281 от 10.07.2023 година, постановено по АНД № 852 по описа за
2023 година на Районен съд Перник.
С обжалваното решение е потвърдено наказателно
постановление /НП/ № 42-0005756 от 17.03.2023 година, издадено от директор на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ София, с което на Д. Е.Б., с
ЕГН: **********, с адрес: ***, ул. ****на основание чл. 93в, ал. 11 от
Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева за извършено административно нарушение
на чл. 34, § 3, б. „б“ от Регламент №165/2014 година.
Касаторът счита, че решението е неправилно и
необосновано. По същество изтъква доводи, че районният съд неправилно не е взел
под внимание приложеното към жалбата удостоверение за дейност. посочва, че
същото има удостоверителна сила за посочените в него обстоятелства, съобразно
Решение на Комисията от 2009 година, което е издадено въз основа на
разпоредбата на чл.11, ал.3 от Директива 2006/2022 година. Въз основа на
изложеното моли съда да отмени оспореното съдебно решение, респективно да бъде
отменено и наказателното постановление, което е потвърдено.
Касационната жалба е връчена на ответната страна, която в
срока по чл.213а, ал.4 от АПК оспорва основателността на касационната жалба.
В съдебно заседание, проведено на 27.09.2023 година,
касаторът, редовно призован не се явява и не се представлява.
В съдебно заседание, проведено на 27.09.2023 година ответникът
по касационната жалба – Директор на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – София, редовно призован не се явява и не се представлява.
В съдебно заседание, проведено на 27.09.2023 година представителят на Окръжна прокуратура Перник
дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на
районния съд да бъде оставено в сила.
Административен съд – Перник, като прецени събраните по
делото доказателства и наведени касационни основания, прилагайки нормата на чл.
218а от АПК, след съвещание намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена
в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за
която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е
неоснователна.
След извършена проверка в пределите на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е валидно и
допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма
по допустима жалба, като същото е постановено в съответствие с материалния
закон, а основанията за това са следните:
С Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
№ 00203 от 16.02.2023
година е ангажирана административнонаказателната отговорност на Д. Е.Б., с ЕГН:
**********, с адрес: ***, ап.
34, за това, че на 16.02.2023 година, около 15:43 часа, в гр. Перник, път I-6, спирка „Метал“ посока гр. София управлява моторно превозно средство
„Волво“ ФХ 480, с рег. ****, от категория №3 с прикачено към него ремарке
Кьогел СН 24 с рег. **** от категория О4 като извършва превоз на товари с
лиценз по маршрут Кюстендил – Бургас, като при извършена проверка се
констатира, че за периода от 08:06 часа на дата 01.02.2023 година до 06:39 часа
на дата 06.02.2023 година – в резултат на отсъствие т преводното средство и не
е бил в състояние да използва контролния уред, водачът не е въвел с
използването на функцията за ръчно въвеждане, осигурено от записващото
оборудване необходимите данни, посочени в чл.34§5, б.“б“ , подточки 2,3,4 от
Регламент № 165/2014 на /ЕО/ в картата на водача. Нарушението е установено въз
основа на направена разпечатка от картата на водача за горепосочения период.
Описаното деяние е квалифицирано от страна на актосъставителя като нарушение на
чл.34, §3, б. „б“ от Регламент /ЕС/ №165/2014. АУАН е връчен на нарушителя на
16.02.2023 година, който го е подписал без възражение /лист 10 от АНД №
00852/2023/.
Констатациите, обективирани в АУНА са възприети и
възпроизведени и в наказателно постановление /НП/ № 42-0005756 от 17.03.2023
година, издадена от директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ София, с което на Д. Е.Б., с ЕГН: **********,***, *** е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 53 от
Закона за административните нарушения и наказания, във вр. с чл. 93в, ал. 11 от
ЗАвП за извършено административно нарушение по чл. 34, §3, буква „б“ от
Регламент /ЕС/ № 165/2014.
Наказателното постановление е обжалвано през Районен съд
Перник, който с Решение № 281 от 10.07.2023 година, постановено по АНД № 852 по
описа за 2023 година на съда го е потвърдил.
След проверка на представения и проверен по делото
доказателствен материал, районният съд след извършена проверка за
законосъобразност на оспореното наказателно постановление е стигнал до извод,
че същото е издадено от компетентен административен орган и при спазване на
процесуалните правила, предвидени в ЗАНН, с оглед на което е установил, че при
издаването му не са допуснати съществени нарушения. Приел е също и ,че са
налице всички елементи от обективна страна от състава на нарушението.
Доказателствата, представени с административно-наказателната преписка и събрани
като такива и в хода на съдебното следствие безспорно водели до извод, че
касаторът е осъществил състава на вмененото му административно нарушение,
квалифицирано по чл. 34, §3, б. „б“ от Регламент /ЕС/ № 165/2014 година. Не е
кредитирал допълнително представеното удостоверение за дейности от 06.02.2023
година, като е изложил подробни мотиви за това. С оглед на тези мотиви е
потвърдил издаденото наказателно постановление като законосъобразно.
Решението е правилно.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло възприетата от
Районен съд Перник фактическа обстановка, като я намира за напълно
кореспондираща с представените и приети по делото доказателства, поради което
счита, че не следва да преповтаря същата.
Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, във връзка
с чл. 63в от ЗАНН касационният съд обсъжда посочените в касационната жалба
пороци на решението, като за правилното приложение на материалния закон следи
служебно, съгласно чл. 218, ал. 1, предл. второ от АПК.
По доводите в касационната жалба:
Настоящият касационен състав счита, че доводите на
касатора следва да бъдат отхвърлени като неоснователни предвид следните
аргументи:
Административнонаказателната отговорност на касатора в
настоящият случай е ангажирана на основание чл. 93в, ал. 11 от ЗАвП, която
разпоредба предвижда, че когато водачът не е въвел данни относно периодите на
„друга работа“, „време на разположение“, „прекъсване“ или „дневна почивка“
когато няма възможност да използва монтирания на превозното средство тахограф,
поради това, че е извън превозното средство се наказва с глоба в размер от 500
лева. От друга страна посочената като нарушена разпоредба, част от правото на
Европейския съюз – чл. 34, §3,б. „б“ от Регламент /ЕС/ № 165/2014 вменява в
задължение на водачите на пътни превозни средства, които не са в състояние да
използват тахографа, с който превозно средство е оборудвано, според вида на
тахографа, да вписват в картата на водача „периодите, посочени в §5, буква „б“,
подточки ii, iii,
iv от Регламента –
време на управление, друга работа, период на разположение, почивка по време на
работа или почивка, като се използва приспособлението за ръчно въвеждане на
данни, осигурено за тахографа.
В тази връзка правилен е изводът на районния съд, че
представеното удостоверение за дейности, в което е отразено, че водачът е бил в
годишен отпуск в процесния период, не го освобождава от задължението да
предприеме необходимите действия за въвеждане на липсващите данни с оглед на
изискването, предвидено в чл. 34, §3, б. „б“ от Регламент № 165/2014, а освен това същото не
променя факта на невписване на необходимите данни в картата на водача. За
конкретния състав на нарушението, за което е санкциониран водача е достатъчно
да е налице бездействие от негова страна относно въвеждането на данните,
свързани с „друга работа“, „време на разположение“, „прекъсване“ или „дневна
почивка“, като дори и да е бил в годишен отпуск, както твърди самият касатор,
същият е следвало преди да въведе процесното моторно превозно средство в
движение за съответния курс за въведе тези данни. Нормата на чл. 34, §3, б. „б“
от Регламент /ЕС/ № 165/2014 предвижда отделно задължение за водач за въвеждане
на данните, което задължение не се изключва с представянето на удостоверение за
дейности, съгласно същото изречение на тази норма. Удостоверението от своя
страна цели точно да удостовери въведените ръчно данни. С оглед на това,
невъвеждането на данни, за каквото деяние е наказан касатора представлява
самостоятелно административно нарушение по чл. 93в, ал. 11 от ЗАвП.
Константно в съдебната практика, която напълно се споделя
и от настоящият касационен състав, необходимите документи се представят към
момента на проверката, а не след нейното извършване. Това означава, че след
като в хода на проверката не е било представено годно доказателство по смисъла
на решението на СЕС, а такова е представено едва с депозиране на жалбата пред
районния съд, то представеното удостоверение за дейност правилно не е било
кредитирано. Също така, допълнителен довод в подкрепа на изводите на
първоинстанционния съд са обстоятелствата, че не са представени допълнителни
доказателства, които да докажа обективираното в удостоверението за дейности
обстоятелство, че касаторът е бил в годишен отпуск.
Предвид изложеното направените с касационната жалба
доводи следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, а оспореното
решение на Районен съд Перник да бъде оставено в сила като правилно
постановено.
Относно разноските:
Страните не претендират присъждане на направените съдебни
разноски, поради което съда не следва да се произнася.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2
от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящия касационен състав на Административен
съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 281
от 10.07.2023 година, постановено по АНД № 852 по описа за 2023 година на
Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/