Присъда по дело №454/2021 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 5
Дата: 21 октомври 2021 г. (в сила от 21 октомври 2021 г.)
Съдия: Пенка Николаева Братанова
Дело: 20211500600454
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 20 август 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 5
гр. Кюстендил, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Мирослав М. Начев

Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска
като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20211500600454 по описа за 2021 година
Кюстендилският окръжен съд на основание чл.334, ал.1, т.2 НПК вр. чл.336, ал.1, т.3 и
чл.338 НПК
ПРИСЪДИ:
Отменя присъда №260036 на Кюстендилския районен съд от 21.06.2021 г.,
постановена по НЧХД №1237/2020 г. по описа на същия съд в частта, в която подс. Т. Г. К.
е признат за виновен в извършване на престъпление от частен характер по чл. 182, ал.2 НК
и в частта, в която е осъден да заплати разноските на Габрела Андреева С. в размер на 812
лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА подсъдимия Т. Г. К., роден на 12.02.1981 г. в гр.Кюстендил, живущ в
**************************, българин, български гражданин, разведен, неосъждан, с
висше образование, *********, ЕГН **********, ЗА НЕВИНОВЕН в това, че за периода от
12.10.2020 г. до 03.11.2020 г. в *********, не е изпълнил Определение на РС- Кюстендил
съд от 25.10.2013 г., в сила от 02.11.2013 г. по гр.д.№926/2013 г. относно определения
режим на лични контакти с дъщеря му М.Т.К..а, с ЕГН **********, като е нарушил същия
и не е изпълнил определеното относно упражняване на родителските права от майката на
детето и не го е върнал да живее в дома й – престъпление по чл.182, ал.2 от НК, поради
1
което и на основание чл.304 НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за
извършено престъпление по чл.182, ал.2 от НК.
ОСЪЖДА Г. АНДР. С., с ЕГН ********** и адрес: ********** да заплати на Т. Г.
К., с посочени по-горе лични данни сумата 500 (петстотин) лева, представляваща сторени от
последния разноски по делото.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в оправдателната й част за престъпление по чл.182,
ал.2 НК вр. чл.26, ал.1 НК.
Присъдата е окончателна и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда №5/ 21.10.2021 г. по ВНЧХД № 454/21г. по описа на
Кюстендилския районен съд

Производството е по реда на част IV, глава XХІ НПК- “Въззивно производство”.
С присъда № 260036 от 21.06.2021 г. на Дупнишкия районен съд, постановена по
НЧХД № 1237/2020 г. по описа на същия съд подсъдимият Т. Г. К. от гр. Кюстендил е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл.182, ал.2 НК- за това, че за
периода от 12.10.2020 г. до 03.11.2020 г. в гр. Кюстендил не е изпълнил Определение на
РС- Кюстендил съд от 25.10.2013 г., в сила от 02.11.2013 г. по гр.д.№926/2013 г. относно
определения режим на лични контакти с дъщеря му М.Т.К.*** На осн. чл.78а от НК същият
е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 1 000 лева. Със същата присъда К. е признат за невинен в това, че на
същото място, но за времето от 01.06.2020г. до 03.06.2020г., от 29.06.2020г. до 02.07.2020г.,
от 06.07.2020г. до 09.07.2020г., от 13.07.2020г. до 16.07.2020г., на 20.07.2020г., 21.07.2020г.
и 23.07.2020г., от 01.09.2020г. до 01.10.2020г. при условията на продължавано престъпление
е извършил същото деяние и е оправдан по повдигнатото обвинение по чл.182, ал. НК вр.
чл.26, ал.1 НК. Със същата присъда подс. К. е осъден да заплати разноските по делото,
сторени от тъжителката Г. *** С. в размер на 812 лева.
Присъдата се обжалва от тъжителката Г. *** С. в оправдателната й част и в частта,
в която е приложена разпоредбата на чл.78а от НК. Изтъкват се съображения за
неправилност и необоснованост на постановената присъда в тези й части, изразяващи се в
превратно тълкуване на доказателствения материал. Сочи се, че разпоредбата на чл.78а от
НК е приложена неправилно и че на подс. К. следва да се наложи друго, справедливо
наказание. Иска се отмяна на в оправдателната част, признаване на подс. К. за виновен и за
периода, за който е бил оправдан и постановяване нова, осъдителна присъда с налагане на
справедливо наказание.
Присъдата се обжалва от защитника на подс. К.- адв. Д.Д. в горепосочената
осъдителна част. Изтъкнати са съображения за необоснованост и неправилност на
присъдата, като се изтъкват доводи за недоказаност на обвинението. Иска се нейната отмяна
и постановяване на нова, оправдателна присъда в обжалваната част.
Повереникът на тъжителката Г.С.- адв. Е.Й. е депозирал писмено становище, че
поддържа въззивната жалба и иска отмяна на присъдата и постановяване на нова,
осъдителна такава.
Същото становище се поддържа и от въззивницата С.. Оспорва въззивната жалба
на подс. К..
Защитникът на подс.Т.К.- адв.Д.Д. оспорва жалбата на С., пледира за
потвърждаване на присъдата в оправдателната й част и за оправдаване на подсъдимия в
осъдителната част на присъдата. Изтъква доводи за липса на престъпно деяние от
субективна страна.
Подсъдимият Т. Г. К. твърди, че е невинен; иска потвърждаване на постановената
присъда в оправдателната й част и оправдаване в частта, в която е признат за виновен в
извършване на престъпление.
Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на събрания фактически и
доказателствен материал, след като прецени доводите и становищата на страните, и при
пределите на въззивната проверка, установени от чл. 314 НПК, и като съобрази новите
доказателствени средства, събрани от въззивния съд, намира въззивните жалби за
допустими, доколкото са предявени от надлежни страни с право и интерес от търсената
защита и в срока по чл. 319 НПК. Разгледани по същество, жалбата на К. е основателна, а
1
тази на С.- неоснователна по следните съображения:
По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред необходимия обем
доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване. Доказателственият
материал по делото, събран в хода на съд. следствие, проверен и приобщен от съда по реда
на НПК, е анализиран от първоинстанционния съд задълбочено, но по отношение на
последното деяние КнРС е направил незаконосъобразни изводи относно релевантните за
обвинението факти, което налага и отмяна на присъдата в осъдителната й част, респ. до
потвърждаване на същата в оправдателната й част.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
Страните имат дете- М.Т.К.*** родено на 08.04.2009 г. Бракът между тях е
прекратен с решение по гражданско дело № 768/ 2010г. по описа на КРС, като родителките
права са възложени на майката. С определение от 25.10.2013г. по гр.дело № 926/13 г. на
КнРС е определен режим на лични контакти на бащата с детето, както следва: К. има право
да общува с детето двукратно, по 15 последователни календарни дни през лятото – месеците
юни, юли и август, които дни да не съвпадат с платения годишен отпуска на майката. Със
същото определение са уредени подробно и личните отношения през официалните празници
– Коледа, Нова година и Великден; през есенната, зимната и пролетната ваканция, както и
на рождения ден на детето.
В тъжбата и уточнението към нея се сочи, че К. не е изпълнил съдебното решение за
датите: 01.06.2020г. до 03.06.2020г., от 29.06.2020г. до 02.07.2020г., от 06.07.2020г. до
09.07.2020г., от 13.07.2020г. до 16.07.2020г., на 20.07.2020г., 21.07.2020г. и 23.07.2020г., от
01.09.2020г. до 01.10.2020г. и от 12.10.2020г. до момента на подаване на уточняваща молба
от 03.11.2020 г.
От показанията на св.*** (майка на тъжителката) се установява, че на датата 01.06.2020
г. детето било взето от бащата, а от показанията на св.Кр.*** (живуща на семейни начала с
подс. К.)- че след като била върната в дома й, *** се обадила и казала, че иска да се върне
при баща си. От показанията на самата св. *** К.а се установява, че на датите 02 и 03.06.
2020 г. същата действително е била в дома на баща си, но със съгласието на тъжителката,
тъй като решавала задачи с цел подготовка за изпит по математика. От нейните показания се
установява още, че за периода от 29.06.2020г. и 30.06.2020 г. тя е била в дома на майка си,
като през деня е излизала да се разхожда със свои приятели. Тя е живеела при баща си в
неговия дом от 01.07.2020г. до 15.07.2020г. включително. Видно от представената справка с
изх.№ 25 от 10.02.2021г. от ТП на НОИ-Кюстендил, Г. *** С. за този период не е била в
платен годишен отпуск. Този период кореспондира с определеното бащата да има право да
общува с детето по 15 последователни календарни дни през лятото за месеците юни, юли и
август, които дни да не съвпадат с платения годишен отпуска на майката. За периода от
16.07.2020г. до 23.07.2020г. детето е отишло на почивка на морето с майка си (същата е
била в платен годишен отпуск от 15.07.2020г. до 28.07.2020г. съгласно представеното
удостоверение). През м. август детето е било при баща си съгласно определения режим на
лични контакти.
За периода от 01.09.2020г. до 01.10.2020г. не се установява, че детето се е намирало
при баща си. От пок. на св. *** е видно, че детето останало от 01.09.2020г. до 05.09.2020г. в
дома на баща му, въпреки изричното настояване от негова страна то да се прибере при
майката. Това обстоятелство се потвърждава и от св. М. К.а, която сочи, че единствената
причина да е стояла там е било нейното нежелание да си тръгне. На 05.09.2020 г. същата се
върнала при майка си и била при нея до 01.10.2020 г. От 02.10.2020г. до 11.10.2020г. се
детето е било на почивка с баща си в Турция след дадено изрично съгласие от майката,
обективирано писмено в приета по делото декларация от 15.09.2020г., която декларира
съгласието си дъщеря й да замине на почивка в Турция с баща си за посочения период.
2
По данни на всички свидетели, в периода от 12.10.2020г. до 03.11.2020г., детето
живее изцяло при баща си, като самото то признава този факт. От пок. на св. Кр.*** се
установява, че на тази дата детето е предадено на майката, срещнало се е с нея и след като тя
отишла на работа, то се е върнало в дома на баща си по свое желание и заявило
категоричното си несъгласие да живее с майка си въпреки настояването на бащата да се
върне обратно. Св.М.К.а сочи, че поддържа контакти с майка си, но се чувствала
пренебрегната поради срещите на тъжителката с неин приятел, както и поради негативно
отношение от бабата на тъжителката; изтъква, че в дома на баща си среща грижи и
внимание както от него, така и от неговата приятелка св. ***, които й помагат в учебния
процес; отделно от това там разполага с лаптоп и възможност за дистанционно обучение.
За да стигне до описаната фактическа обстановка, първостепенният съд е събрал
всички доказателства, необходими за правилно решаване на делото. Направил е анализ на
събрания по делото доказателствен материал, като е обмислил доказателствата както
поотделно, така и в съвкупност. Провел е пълен и подробен разпит на св. ***, Кр.***, А.***,
***, ***, ***, подходил е с внимание към разпита на малолетната св. М.К.а (извършен в
присъствие на психолог), дал е възможност на подс. К. да даде обяснения. При разпита на
свидетелите са очертани две групи такива- от една страна св. *** и *** (съответно майка и
баба на тъжителката) и на св. Кр.***, А.*** и св. ***, приятели на подсъдимия, имащи
непосредствен поглед върху взаимоотношенията му с тъжителката и дъщеря им.
(Показанията на св. *** за личните му и служебни взаимотношения с тъжителката нямат
отношение към предмета на доказване, респ. не установяват факти във връзка с
обвинението, поради което няма да бъдат коментирани). Показанията на св. *** относно
факта, че детето след 01.06.2020 г. не е било върнато в дома им се опровергават от
показанията на св. Кр.***, Ал.***, *** и малолетната свидетелка М.К.а- за съотвените
периоди, както и от писмените доказателства, установяващи платения отпуск на майката. В
този аспект КнОС отхвърля показанията на тази свидетелка като недостоверни и
заинтересовани поради близката й родствена връзка с тъжителката. Показанията на св.***
относно нейните взаимоотношения с малолетната св. М.К.а нямат отношение към предмета
на доказване и също не следва да бъдат коментирани. Представената пред КОС съдебно
психологична експертиза по гр.д. № 1556/20 г. на КнРС относно висящ спор между
страните за промяна на родителските права също не е свързана с предмета на доказване по
настоящето дело и следва да бъде изключена от доказателствения материал.
Настоящият съдебен състав се съгласява с анализа на доказателствения материал
на КнРС по отношение на датите от 01.06.2020 г. до 12.10.2020 г., тъй като те почиват на
взаимнопотвърждаващите се показания на св. Ал.*** и св. М. К.а, частично на показанията
на св. ***, както и на цитираното по- горе писмено доказателство относно годишния отпуск
на тъжителката. Няма основания да не им се дава вяра в тези им части, доколкото са
идентични и последователни. Същевременно за периода от 12.10.2020 г. до 03.11.2020 г. е
несъмнен факта, че детето живее при него, като КнОС не се съгласява с анализа на КнРС
относно причините за това. Видно от показанията на св. Кр.*** и св.М.К.а е, че подс. К. е
настоявал М.К.а да се върне при майка си, но това не е сторено поради категоричното
несъгласие на детето за това.
По делото подс. К. е дал кратки обяснения, които по принцип са годно
доказателствено средство съгл. разп. на чл. 115 НПК. От друга страна същите имат двояк
характер- от една страна като предвидено в закона доказателствено средство подлежат на
преценка заедно с останалите доказателства , а от друга са израз на защитната позиция на
подсъдимата и затова следва да бъдат внимателно преценени. В случая в подс. К. сочи, че
стриктно е спазвал режима на лични контакти, а в останалото време се е отзовавал на
обажданията на дъщеря си и я е превозвал до магазин или приятелка, без да нарушава
съдебното решение. Същите кореспондират с останалите гласни доказателства и
представляват годно доказателствено средство.
3
На базата на възприетите фактически обстоятелства и въз основа на логичния и
безпротиворечив анализ на доказателствения материал, настоящият съдебен състав прави
категоричен извод, че събраните доказателства не установяват авторството на деянието от
страна на подс.К. за периода от 01.06.2020 г. до 12.10.2020 г. Несъмнено от обективна страна
е налице пострадало дете, ненавършило пълнолетие, както и съдебно решение, влязло в сила
относно определен режим на лични контакти. В случая на К. е повдигнато обвинение по
първата форма на изпълнителното деяние по чл.182, ал.2 НК- неизпълнение на съдебно
решение относно режим на лични контакти с дете, което може да се осъществи с действие
или бездействие. Повдигнатото обвинение е за формално престъпление (за разлика от
реализиране на другата форма на изпълнително деяние по чл. 182, ал. 2 НК-осуетяване на
изпълнение, когато се създава обстановка, съпроводена със спънки, за да не може да бъде
изпълнено решението и става дума за резултатно престъпление). Неизпълнението може да се
състои в непредаване на детето или във фактическо недопускане на съответния правоимащ
да осъществява лични контакти и пр. В настоящия случай за цитираните дати бе установено,
че подс. К. изпълнил решението на КнРС относно режима на лични контакти с малолетното
му дете; респ. в случаите, когато този режим не е бил изпълняван, е имало съгласие на
майката за оставане на детето в дома на бащата. В този аспект доводите на КнРС за
оправдаване на подс. К. за посочения период са обосновани и съобразени с
доказателствения материал.
Не се споделят доводите на КнРС по отношение на периода 12.10.2020 г. до
03.11.2020 г. На първо място видно от показанията на св.Кр.*** е, че на тази дата детето е
било предадено на майката, респ. се е срещнало с нея на обяд, след което то самостоятелно
се е върнало в дома на бащата и е заявило категоричното си несъгласие за връщането си при
майка си. В този аспект не може да се приеме, че подс. К. е нарушил режима на лични
контакти, доколкото в случая е налице предаване на детето на 12.10.2020 г. от страна на
бащата.
В случая следва да се прецени последващото поведение на поведението на подс. К.
след връщането на малолетната му 11- годишна дъщеря в дома му и нежеланието на същата
да се върне при майка си, респ. дали е създал спънки за неизпълнение на решението. На
датата 12.10.20220 г. той не е сторил това,а последващото му бездействие е резултат от вече
създаденото фактическо положение. Отделно от това настоящият съдебен състав намира, че
в действията на подс. К. няма умисъл, доколкото същият е бил ръководен единствено от
мисълта да не разстройства и накърни психиката на малолетната ***.
В случая следва да се има предвид и възрастта на детето, което към датата на
деянието е било 11- годишно. Тази възраст се характеризира с изострена чувствителност към
поведението на родителите, с физическо и духовно израстване, с опити за формиране на
самостоятелни решения, с нежелание за приемане на принудително наложени задачи, респ. с
бунт срещу родители и авторитети. Същевременно *** не е в такава ниска възраст, че
родителите да не отчитат нейните желания и потребности и в този аспект поведението на
подс. К. е било инспирирано именно от невъзможността принудително да върне детето при
майка му. Т.е. същият е приел създаденото вече не по негова воля фактическо поведение
именно с мотива, че това е в интерес н детето, както и с цел да предотврати евентуални
негови бягства и други подобни противообществени прояви. Т.е. същият е бездействал,
воден от загриженост за детето си, стремеж за осъществяване на щадящо отношение и
отчитайки евентуални бъдещи негативни негови прояви, а не от желание да не изпълни
съдебното решение за лични контакти със същото.
КнОС в принципен план се съгласява с довода на КнРС, че евентуално
нововъзникнали нови обстоятелства за промяна на родителските права следва да се решават
в едно отделно гражданско производство. Доколкото в случая обаче са засегнати
обществени отношения, свързани с нормалното физическо, духовно и социално развитие на
4
децата, е необходимо да се отчитат спецификите на всеки отделен случай. А в настоящия се
събраха категорични доказателства за липсата на умисъл у подсъдимия да не изпълни
съдебно решение за родителските права; напротив действията му са били изцяло
съобразени с интересите на детето.
В заключение КнОС счита, че и за периода от 12.10. 2020 г. до 03.11.2020 г. не е
осъществен фактическия състав на чл.182, ал.2 НК, което наложи подс. К. да бъде оправдан
и за този период по изложените по- горе съображения.
Поради оправдаването на подс. К. изцяло КнОС няма да разглежда останалите
доводи във въззивната жалба, свързани с приложението на чл.78а от НК; само следва да се
отбележи, че в принципен план тази разпоредба е приложима в случаите на чл.26, ал.1 НК
съгласно ТР№2/21.10.2010 г. на ОСНК.
С оглед оправдаването на подс. К. съдът следва да се възложи разноските на
подсъдимия на тъжителката съгласно разп. на чл.190 НПК. Същите възлизат в размер на 500
лева (адвокатско възнаграждение) и въззиваемата Г.С. следва да се осъди да ги заплати на
подс. К..
По тези съображения и на осн.чл. 334 т.2 и т.6 НПК вр. чл.336 ал.1, т.2 и т.6
НПК КнОС отмени атакуваната присъда на КнРС в осъдителната й част и постанови нова,
с която оправда същия, както и потвърди същата в оправдателната й част




5
Съобщи за изтекли лични данни