РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Враца 23.03.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 23.02.2021 г.
/двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и първа година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА и с участието на
прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа
докладваното от съдия РАДЕНКОВА КАН дело
№ 618 по описа на АдмС – Враца за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „М.С.8.“ ЕООД, ***, с ЕИК ***,
представлявано от К.М.К., депозирана чрез адв. Ц.С., против Решение № 260024 от
24.09.2020 г. на Районен съд – Враца, постановено по АНД № 738 по описа на съда
за 2020 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № НП-93/06.07.2020
г., издадено от Зам. Председател на ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА МЕТРОЛОГИЧЕН И
ТЕХНИЧЕСКИ НАДЗОР (ДАМТН).
С цитираното НП на
касатора, за нарушение на чл. 55, т. 2 от Наредба за безопасната експлоатация и
технически надзор на повдигателните съоръжения (НБЕТНПС), на основание чл. 55,
ал. 2 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП), е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева.
В касационната жалба
се твърди, че оспореното решение е неправилно, постановено
в нарушение на материалния закон и е необосновано, за което се излагат подробни
съображения. Иска се неговата отмяна, както и отмяна на наказателното
постановление. Твърди се, че за извършеното нарушение на чл. 55, т. 2 от НБЕТНПС
дружеството е санкционирано и с НП № 06-001149/23.03.2020 г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Враца, с което е нарушен принципа
„ne bis in idem“. В представено по
делото писмено становище по хода на делото и същество на спора, се поддържа
касационната жалба, като се приповтарят изложените доводи за приложимост на чл.
28 от ЗАНН, за което се твърди, че не е обсъдено от въззивния съд. Алтернативно
се отправя искане за изменение на НП относно размера на наложената имуществена
санкция, като се моли същата да бъде намалена в предвидения законов минимум от
100 лева.
Ответникът по касация
– ДАМТН гр. София, редовно призован не се представлява в с.з. Ангажира писмено
становище за неоснователност на
касационната жалба.
Представителят на
ОП-Враца дава заключение за основателност на жалбата. Посочва, че и в двете НП
– на ДАМТН и на Д „ИТ“ като нарушен е посочен текста на чл. 55, т. 2 от НБЕТНПС и принципа залегнал
в чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК не е спазен.
По делото не са
представени нови писмени доказателства за установяване на касационните
основания.
Настоящият съдебен
състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е
подадена от надлежната страна, против неблагоприятен за нея съдебен акт,
подлежащ на инстанционен контрол, в установения срок по чл.
211, ал. 1 от АПК и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество
е неоснователна.
С Решение № 260024 от 24.09.2020 г. на Районен съд – Враца, постановено по
АНД № 738 по описа на съда за 2020 г., е потвърдено Наказателно постановление №
НП-93/06.07.2020 г., издадено от Зам. Председателя на ДАМТН, с което за извършено нарушение на чл. 55,
т. 2 от НБЕТНПС, на основание чл. 55, ал. 2 от ЗТИП, на касатора е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева.
За да потвърди НП, въззивният съд е приел, че АУАН е съставен, а НП
издадено от компетентни органи, в кръга на предоставените им правомощия, при
спазване на изискванията, визирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и в съответствие с
ЗТИП, като не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването им.
Съдът е обсъдил
приложението на чл. 28 от ЗАНН за „маловажен случай“ на административно
нарушение и е приел, че този текст не може да намери приложение, тъй като се
касае до нарушение на нормите и изискванията за безопасна експлоатация на
съоръжения с повишена опасност. Относно размера на наложената имуществена
санкция, с оглед разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, въззивният съд е счел, че
правилно е определена към средния.
Съдът е изложил обосновани съображения за неоснователност на
наведените от жалбоподателя доводи за допуснати нарушения на материалния
и процесуалния закон. Достигнал е до извода, че няма допуснати нарушения на
административно-производствените правила при издаване на АУАН и НП и не е
нарушено правилото „ne bis in
idem“ и ТР № 3/02.12.2015
год. на ОСНК на ВКС.
Решението на РС Враца е
валидно, допустимо и правилно. Изводите на Районния съд се споделят от
настоящата инстанция. Същите са съобразени със събраните по делото
доказателства и с приложимото право, а възраженията на касатора са изцяло
неоснователни.
Първоинстанционният
съд правилно е възприел фактическата обстановка и подробно и мотивирано е
обсъдил всички доказателства по делото, като е обвързал изводите си с фактите
по делото.
При напълно изяснена
и подробно описана фактическа обстановка, РС – Враца е достигнал до
законосъобразни правни изводи, които касационната инстанция изцяло споделя.
Споделят се изводите на съда, че в проведеното административно-наказателно
производство от страна на ответника не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до отмяна на НП. Правилно и в съответствие с
доказателствата по делото са и изводите на РС, че от страна на касатора е
извършено административното нарушение визирано в НП, което е безспорно
установено.
Извършеното нарушение
не е маловажно предвид засегнатите обществени отношения, целите на наказанието
и генералната превенция.
Настоящият касационен
състав счита направените в касационната жалба възражения за неоснователни.
В случая е приложим
принципът на чл. 18 от ЗАНН предвиждащ, че когато с едно деяние са извършени
няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко
отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно
от тях.
В конкретната хипотеза два
отделни наказващи органа са наложили две административни наказания на едно и
също лице при една и съща фактическа обстановка, но за нарушения на различни
закони. Настоящият съдебен състав счита, че в случая се касае за идеална
съвкупност, т.е. с едно и също поведение от страна на лица отговорни за
дейността на юридическото лице „М.С.8.“ ЕООД, са осъществени
съставите на две административни нарушения, защото по настоящото дело наказанието
е наложено на дружеството, че е нарушило техническите изисквания към продуктите
по ЗТИП и съответната наредба за приложението му – чл. 55, ал. 2 от ЗТИП, като
§ 13 от ПЗР на НБЕТНПС
предвижда, че тази наредбата е приета на основание чл. 31, ал. 1 от ЗТИП, а с НП № 06-001149/23.03.2020 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ - Враца, на касатора е наложено наказание в качеството му на
работодател, който не е изпълнил задълженията си за осигуряване на здравословни
и безопасни условия на труд – чл. 413, ал. 2 от КТ.
При извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за
отмяна на обжалвания съдебен акт. Районният съд е постановил валидно, допустимо,
обосновано и правилно решение, в съответствие с приложимия материален закон,
преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да
игнорира или анализира превратно което и да е от тях, което настоящата
касационна инстанция възприема напълно.
По изложените съображения, касационната инстанция намира, че касационната
жалба е неоснователна, а оспореното решение е законосъобразно и следва да бъде
оставено в сила.
От страните по делото не са претендирани разноски, поради което съдът се
освобождава от произнасяне по този въпрос.
Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във
връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260024 от 24.09.2020 г. на Районен съд – Враца, постановено по
АНД № 738 по описа на съда за 2020 г., с което е потвърдено Наказателно
постановление № НП-93/06.07.2020 г., издадено от Зам. Председател на ДЪРЖАВНА
АГЕНЦИЯ ЗА МЕТРОЛОГИЧЕН И ТЕХНИЧЕСКИ НАДЗОР.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.