Решение по дело №18/2024 на Административен съд - Силистра

Производството е по чл. 63в от ЗАНН, във вр. с глава XII от АПК.

Постъпила е касационна жалба от Ф.Х.Х. срещу Решение № 208/19.12.2023 г. постановено по АНД № 644 по описа на Районен съд - Силистра за 2023 година, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-1099-001380/20.09.2023 г. издадено от началник сектор при ОДМВР – Силистра, санкциониращо касатора с административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева.

В касационната жалба са изложени доводи за постановяване на съдебния акт в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Сочи се, че съдът не е провел обективно, всестранно и пълно изследване на фактите, имащи значение за изясняване на делото, а досежно материалната законосъобразност се твърди, че съдът е неглижирал допуснатите в досъдебната фаза на производството нарушения. Твърди се, че не е налице съответствие между нарушението и нормата, въз основа на която е ангажирана отговорността на дееца.

По изложените съображения се моли за отмяна на решението и потвърденото с него наказателното постановление, а в условията на евентуалност се моли след отмяна на съдебното решение делото да се върне за ново разглеждане на друг състав на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът: Ответникът:Началник група към ОД на МВР-Силистра, чрез процесуален представител юрисконсулт А., оспорва жалбата с развити съображения и претендира за оставяне в сила на решението и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура поддържа заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че при правилно установена фактическа обстановка и при спазена процедура относно доказателствата, Районният съд е направил правилни изводи и е приел, че е осъществено административното нарушение, което е санкционирано с наказателното постановление предмет на обжалване пред районния съд. При вземането на решението районният съд е подходил обективно спрямо доказателствата, достигнал е до правилни правни изводи, след като е приел за установена фактическа обстановка въз основа на годни доказателства, събрани по надлежния ред.

Административният съд, след проверка на касационните оплаквания и в обхвата на правомощията си по чл.218 от АПК вр. с чл. 63в от ЗАНН, т.е. и след служебна проверка на валидността, допустимостта и материалната законосъобразност на оспорения акт, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна – участник в производството по постановяване на оспорения акт, в преклузивния 14-дневен срок, следователно е допустима и подлежи на разглеждане и произнасяне по същество.

Административният съд, действащ като касационна инстанция, извършва проверка на оспореното решение като обемът и предметът на касационната проверка се определят от законодателя чрез разпоредбата на чл. 218 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. При проверката за съответствието на решението с материалния закон съдът преценява прилагането му въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд.

Деянието, за което е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е било квалифицирано по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, за това, че на 28.07.2023г. в 22,00 часа в гр. Силистра Ф.Х. е управлявал лек автомобил „Мерцедес С500“ с peг. № ***, използвайки чуждестранно национално свидетелство, което е било издадено от кралство Великобритания. Т.е не е издадено от държава-членка на ЕС или от друга държава-страна по споразумението за европейското икономическо пространство или Конфедерация Швейцария.

Районният съд не е допуснал твърдяното от касатора нарушение на процесуалните правила и изяснил обективната истина по делото с допустими доказателствени средства.Видно от материалите по делото процесното нарушение е установено по безспорен начин. Твърдението, че жалбоподателят е влязъл в Р България на 24.07.2023 г. през ГКПП - Русе, Дунав мост, като в подкрепа на това представя самолетен билет, удостоверяващ факта, че е пътувал, действително няма пряко отношение към персонализиране и индивидуализиране личността на касатора като шофьор точно на автомобила, заснет на видеокамерата. Това е така, тъй като на записа не се вижда образът на касатора. Доказателствената тежест за положителни факти, какъвто факт е твърдението, че Ф.Х. е управлявал автомобила на 24.07.2023 г., е на Ф.Х..

Обоснован е изводът на районния съд, че самолетният билет по никакъв начин не доказва, че лицето е преминало граница, т.к. не се доказва чрез него по безспорен начин, че именно жалбоподателят Х. е пътувал и влязъл в Р България. Т.е. не е налице безспорно доказателство от което да става ясно, че въпреки, че този самолетен билет е бил закупен, то той е бил използван по неговото си предназначение именно от жалбоподателя Х. за да се пристигне в Р България.

Всички доказателства по делото – самолетен билет, винетка и др. са анализирани поотделно и в съвкупност и въззивният съд е достиган до изводи, 2 които са в съответствие с материалния закон.

От правна страна - Съгласно разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.

Съгласно чл. 162, ал. 1 от ЗДвП българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната.

В случая жалбоподателят Х. е представил СУМПС, образец Великобритания, което според вмененото нарушение е невалидно, тъй като е издадено от трета страна, която не е членка на Европейския съюз или от друга държава - страна по споразумението за Европейското икономическо пространство.

Жалбоподателят не е лишен от правоспособност да управлява МПС, но същият е загубил правото да управлява МПС на територията на Р България поради липсата на валидно СУМПС по смисъла на националното ни законодателство.

Правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от 3ДвП с налагане на процесната глоба от 100 лева.

С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като взе предвид фактическата и правната сложност на случая, съдът прецени, че жалбоподателят следва да бъде осъден на основание чл. 6Зд от ЗАНН във вр. с чл. 143 от АПК да заплати на ОДМВР - Силистра юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева, определено съгласно чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37, ал. 1 от 3ПП и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ

Обобщавайки гореизложеното, Административен съд гр. Силистра, действащ като касационна инстанция, и извършвайки служебна проверка спрямо изискванията за нарушение на материалния закон, за валидност и за допустимост, намира, че решението е валидно, допустимо и на база на възприетата установена фактическа обстановка материалния закон е приложен правилно.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК вр. с чл. 63в от ЗАНН настоящият състав на Административен съд гр. Силистра

Р Е Ш И:

Оставя в сила Решение № 208 / 19.12.2023 г., постановено по АНД № 644 по описа на Районен съд - Силистра за 2023 година, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-1099-001380 / 20.09.2023 г. издадено от началник сектор при ОДМВР – Силистра, санкциониращо касатора с административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева

ОСЪЖДА Ф.Х.Х., ЕГН: ********** *** на основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ да заплати в полза на ОДМВР - Силистра сумата от 150 (сто и петдесет) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: