Р Е Ш
Е Н И Е
№ 121
04.03.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково
в открито съдебно заседание на дванадесети
февруари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета
Митрушева
при секретаря Ангелина Латунова
и в присъствието на прокурора Николай
Гугушев,
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
АНД (К) № 1409
по описа на Административен съд – Хасково за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба, подадена от Х.Г.Т. с ЕГН: ********** ***, против Решение №
342/21.11.2019г., постановено по АНД № 1179 по описа на Районен съд – Хасково за
2019г.
Касационният
жалбоподател сочи, че не е доволен от посоченото решение. Счита същото за
неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени
нарушения на административно-процесуалните правила. Заявява, че законодателят е
въвел специална процедура, по реда на която се ангажира отговорността на
водачите на МПС, изключваща общия ред за налагане на административни наказания с
АУАН и НП. Съгласно чл. 9 от Наредба № 8121з-532 за автоматизираните технически
средства и системи за контрол на правилата за движение на пътищата, издадена от
МВР, обн. ДВ бр.36/19.05.2015г., за осъществяване на контрол с АТСС служителят
позиционира служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага АТСС на
участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока. Служителят включва
автоматизираното техническо средство или система и извършва необходимите
първоначални настройки за започване на автоматизирания контрол и поставя начало
на работния процес. По време на измерване скоростта от мобилно АТСС служителят
може да осъществява наблюдение за функционирането на уреда или да осъществява
регулиране и подпомагане на движението, както и контрол за спазване правилата
за движение. След изтичане на времето за контрол служителят изключва
автоматизираното техническо средство или система. По делото не била представена
снимка на преносимия пътен знак Е24. Задължението за обозначаване на
контролирания пътен участък отпаднало с
отмяната на чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП с ДВ бр.54/05.07.2017г. В случая обаче
липсвали данни кога е издаден фишът. От съдържащите се по делото доказателства
не се установявала най-късната възможна дата на издаване на електронния фиш.
Данните за това кога е издаден електронният фиш не били необходим реквизит от
съдържанието на фиша, но били съществени с оглед давностните срокове по чл. 34,
ал. 1 от ЗАНН.
Съдът не
обсъдил всички възражения по жалбата и се задоволил с няколко изречения
формално и клиширано да посочи, че липсват основания за отмяна на обжалвания
електронен фиш. На практика решението било лишено от мотиви.
С оглед на
така изложеното, жалбоподателят моли да бъде постановено решение, с което да
бъде отменено като неправилно обжалваното решение на Районен съд – Хасково, като бъде обявен за
незаконосъобразен Електронен фиш за налагане на глоба Серия .. № ….. на ОД на
МВР - Хасково.
ОТВЕТНИКЪТ
по касационната жалба – ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ –
гр.Хасково, депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че жалбата е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Прави искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО сочи, че жалбата е неоснователна и че
решението на Районен съд – Хасково, като правилно и законосъобразно, следва да
бъде оставено в сила.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери
жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по
същество, същата е неоснователна поради следните съображения:
С Решение № 342/21.11.2019г.,
постановено по АНД № 1179/2019г., Районен съд – Хасково е потвърдил Електронен
фиш серия .. № … от 13.08.2019г. на ОД на МВР - Хасково, с който за нарушение на
чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182,
ал. 2, т. 4 от ЗДвП на Х.Г.Т. с ЕГН: ********** *** е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 600 лева.
За да постанови решението
си, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на
13.08.2019г., в 15:54 часа в обл.Хасково на ПП-I-5 км.287+705, разклон завод Астика
в посока към гр.Хасково при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26
(60 км/ч.), АТСС (ARH CAM-S1), насочено в посока към гр.Димитровград и отчетен
толеранс от минус 3 %, с МПС „Сеат Алхамбра“ рег.№ К …. ВК, е извършено
нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
№ 11743ba. Техническото средство отчело, че автомобилът се движи със скорост от
117 км/ч. извън населено място – при разрешена максимална скорост от 60 км/ч.,
въведена за този участък с пътен знак В-26 – 60 км/ч. Лекият автомобил бил
регистриран на името на жалбоподателя Х.Г.Т..
При така установената
фактическа обстановка, от правна страна съдът е приел, че няма изискване
електронният фиш да има реквизитите на наказателно постановление по чл. 57 от ЗАНН, както и че неговите реквизити са уредени в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, които
реквизити в случая били посочени, съответно атакуваният електронен фиш съдържал
всички реквизити, изискуеми по закон, като бил издаден по образеца, утвърден
със Заповед 1з-305 от 04.02.2011г. на Министъра на вътрешните работи.
Уточнил е, че използваното
в конкретния случай техническо средство е калибровано – видно от представените
протоколи за проверка. Обсъдил е представените Удостоверение № 10.02.4835 за
одобрен тип средство за измерване на Българския институт по метрология – именно
за техническото средство, използвано за измерване на скоростта, и Протокол за
извършена проверка № 57-С-ИСИ/11.10.2018г. на система тип „ARH CAM S1“ с
фабричен номер …..BA, от които ставало ясно, че използваното техническо
средство е одобрено за употреба от БИМ и че е извършено последващо калиброване
в гр.Дупница полигон Дупница - Сапарева баня на мобилната система за
видеоконтрол.
Изложени са доводи във
връзка с това, че видно от представения Протокол за използване на техническо
средство или система, е изпълнено изискването на чл. 10, ал. 1 от Наредба
8121з-532 от 19.05.2015г. Съобразен бил и чл. 8 от Наредбата, където било
предвидено, че мястото на разполагане на АТСС се определя така, че измерителят
му да сработва след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на
скоростта – тоест, както било направено и в случая – след знак В26, видно от
документираното с фотоснимка.
Предвид така изложеното,
съдът е стигнал до извода, че жалбоподателят Х.Т. е нарушил задължението си по
чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, като превишението на скоростта било с 53 км/ч.
Отчетената скорост от 117 км/ч. била намалена с 4 км/ч. в полза на
жалбоподателя, тъй като това било възможното отклонение при използваното измервателно
средство. На жалбоподателя било наложено предвиденото в чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП наказание глоба в размер на 600 лв.
Изложени са доводи, че описанието
на нарушението в електронния фиш е кратко, но точно и съдържа всички
съставомерни признаци на административното нарушение, съответно, че не е
накърнено правото на защита на жалбоподателя.
С оглед на така
изложеното, настоящата инстанция приема, че фактите по делото са обсъдени от
районния съд поотделно и в тяхната съвкупност, като въз основа на тях в
решението са изложени точни и аргументирани мотиви относно законосъобразността
на оспорения електронен фиш. Въз основа на установената фактическа обстановка
са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така
и на процесуалния закон. Изложените от въззивния съд мотиви за
законосъобразност на наказателното постановление са обосновани от съвкупната
преценка и анализа на събрания доказателствен материал. В тази връзка
неоснователни се явяват оплакванията на жалбоподателя за липса на мотиви в
постановения съдебен акт. В
решението, макар и лаконично, са обсъдени всички възражения на жалбоподателя,
като съдът мотивирано ги е приел за неоснователни. Обсъдено е и възражението за
неясно и непълно описание на нарушението, като са изложени и доводи за липсата
на твърдените съществени процесуални нарушения.
Възражението на
касационния жалбоподател за незаконосъобразност на електронния фиш, свързано с
липсата на снимка на преносимия пътен знак Е24, е неоснователно. Разпоредбата
на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, в която бе регламентирано задължението на
определените от министъра на вътрешните работи служби да обозначават чрез
поставяне на пътни знаци участъка от пътя, на който се осъществява контрол по
спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или
системи, е отменена, считано от 09.07.2017г. (ДВ бр. 54 от 2017г.), тоест преди
датата на извършване на нарушението – 13.08.2019г., като по този начин е
отпаднало и изискването за обозначаване на поставено автоматизирано техническо
средство и оповестяване на местата за контрол. С ДВ бр. 6 от 2018г., в сила от
16.01.2018г., е отменен изцяло и чл. 7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства
и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, който предвиждаше
задължението местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани
технически средства и системи да се обозначават с пътен знак Е24 и да се
оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата
на Министерството на вътрешните работи.
В тази връзка следва да
бъде посочено, че електронният фиш съдържа законоустановените реквизити
съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в приложимата редакция, която правна норма е
специална по отношение на чл. 57 от ЗАНН, поради което при преценка относно
формалната законосъобразност следва да се държи сметка за спазването на
намиращата приложение специална норма. В случая процесният фиш отговаря на
всички лимитативно посочени реквизити в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, в
която норма липсва изискване за посочване на датата на неговото издаване. Ето
защо неоснователни се явяват наведените от жалбоподателя възражения, че данните
за това кога е бил издаден фишът са от значение за преценка на давностните
срокове по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, доколкото в електронния фиш изрично е
посочена датата на извършване на процесното нарушение - 13.08.2019г, като е
безспорно, че електронният фиш не би могъл да бъде издаден преди тази дата. А с
оглед така визираната дата на нарушението, не може да се приеме, нито че е било
налице изискване за обозначаване с пътен знак на съответния контролиран участък
от пътя към този момент, нито че са изтекли предвидените в ЗАНН срокове за
ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя.
В заключение касационната
инстанция приема, че при установяване на нарушението и провеждане на особената
административно-наказателна процедура по издаване на процесния електронен фиш
няма допуснати съществени нарушения. Безспорно са установени нарушението,
авторът му и неговата вина. Деянието е санкционирано законосъобразно, като
наложената глоба съответства на нормативно предвидения вид и размер на
наказанието и на констатираното превишение на скоростта за движение.
Ето защо, решението на
районния съд, с което електронният фиш е потвърден, е постановено валидно,
допустимо и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде
оставено в сила.
При този изход на делото,
основателна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съгласно новосъздадената
ал. 3 на чл. 63 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право
на присъждане на разноски по реда на АПК. Цитираната норма е процесуална, има
действие занапред и се прилага от момента на влизането ѝ в сила. Така
допълненият текст на чл. 63 от ЗАНН, видно от датата на обнародване -
29.11.2019г., към момента е в сила, поради което на ответника – ОД на МВР –
Хасково, се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева за
настоящата инстанция, определено съобразно разпоредбата на чл. 37 от Закона за
правната помощ, във вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от гореизложеното и
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 342
от 21.11.2019 г., постановено по АНД № 1179 по описа на Районен съд – Хасково
за 2019 година.
ОСЪЖДА Х.Г.Т. с
ЕГН: ********** *** да заплати на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР - Хасково, сумата в
размер на 80 лв. (осемдесет лева)
разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение за защита пред
касационната инстанция.
Решението е
окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.