Р Е Ш Е Н И Е
гр.Кърджали, 27.05.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кърджалийският районен съд в
публичното заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател: Невена Калинова
при секретаря Росица Петрова като разгледа докладваното
от съдията гр.д. N 157 по описа за 2021г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова
молба на „Еос Матрикс“ ЕООД гр.София срещу С.И.Б. ***, по предявен установителен
иск по чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 т.1 от ГПК за парични вземания за дължима oстатъчна главница от
11 611.15 лв. и за дължима мораторна лихва от 661.19 лв. за периода oт 22.08.2019г. до 21.10.2020г. по
договор за потребителски кредит по преференциални оферти от 21.04.2009г., ведно
със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. N 1070/2020г. на
РС-Кърджали, възразена от длъжника по нея и ответник по иска.
Ищецът „Еос Матрикс“ ЕООД гр.София твърди, че придобива вземане от ответника,
произтичащо от сключен между ответника и „Стопанска и инвестиционна банка“ АД договор за потребителски
кредит по преференциални оферти от 21.04.2009г., с договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 29.09.2014г., за който на основание чл.99 от ЗЗД ответникът е уведомен лично на
17.05.2019г.. По договора за кредит, с краен срок на
изпълнение 21.10.2016г., ответникът
като кредитополучател погасява част от месечните си вноски.Към датата на която ответникът
преустановява изпълнение по договора е дължимо
задължение от 16 611.15 лв., изискуемо изцяло след изтичане на крайния
срок за изплащане на кредита.В предходно съдебно производство по чл.422 от ГПК, с влязло в сила на
05.06.2020г. Решение N 143/03.04.2020г. по гр.д. N 1512/2019г. на РС-Кърджали е
установено вземане на ищеца от ответника, произтичащо от неизпълнение на
процесния договор за кредит в размер на сумата 2 346.07 лв., представляваща
част от общо дължима по договора за потребителски кредит главница от 13 957.22
лв., ведно със законната лихва от 21.08.2019г. до окончателното плащане на
сумата, както и в размер на сумата 2 653.93 лв. законна мораторна лихва за
периода от 21.08.2016г. до 21.08.2019г. върху сумата 13 957.22 лв., за което
вземане е издадена Заповед N 481/21.08.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. д. N 1082/2019г. на РС-Кърджали, и в което производство ищецът
твърди, че ответникът е уведомен за цесията. За процесните суми ищецът се снабдява със
заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. N 1070/2020г. на РС-Кърджали и с
оглед възразяването й от длъжника, в изпълнение на указанията на заповедния съд
предявява иска по чл.422, ал.1 от ГПК, при уточнение, че за периода от
13.03.2020г. до 15.07.2020г. не са начислявани и не се претендират мораторни
лихви съгласно чл.6 от ЗМДВИП.
В съдебно заседание ищецът чрез упълномощен адвокат поддържа иска
по чл.422, ал.1 ГПК, оспорва възржението на ответника, че договорът за кредит е
обявен за предсрочно изискуем и претендира за разноски по делото, в т.ч. и в
заповедното производство.
Ответникът С.И.Б. с отговор по чл.131
от ГПК чрез упълномощен адвокат оспорва иска, без да оспорва сключването на
посочения в исковата молба договор за потребителски кредит, но при възражение,
че е уведомена за прехвърлянето на вземането по посочения договор за цесия от
29.09.2014г. не на датата 17.05.2019г., на която в действителност получила
уведомление от ищеца, а още преди това - на датата 27.10.2014г., когато е
уведомена от „Сибанк“ ЕАД, че кредит по договор N 897 - RK09-00109
от 21.04.2009г. е обявен за предсрочно изискуем в пълен размер, считано от
26.08.2014г., както и че с договор за
прехвърляне на вземане от 29.09.2014г. „Сибанк“ ЕАД е продала на „ЕОС Матрикс“
ЕООД всички свои вземания към ответника, произтичащи от потребителския кредит
от 21.04.2009г. С оглед на тези свои възражения, ответникът счита, че не е
легитимиран длъжник на паричното вземане, претендирано от ищеца, поради погасяване
на същото с изтекла петгодишна погасителна давност от датата на обявяване на кредита
за предсрочно изискуем на 26.08.2014г.. Излага съображения, че предявеният
частичен иск по воденото предходно дело, а именно гр.дело N 1512/2019г., не е прекъснал
давността, тъй като предявяването на частичен иск за парично вземане не
прекъсва давността по отношение на непредявената главница.
В съдебно заседание ответникът
чрез упълномощен адвокат поддържа възраженията срещу иска, претендира за
отхвърлянето му и за разноски по делото, в т.ч. поддържа възражението, че е получила на 27.10.2014г. уведомление от първоначалния кредитор за предсрочна изискуемост на кредита.
Районният съд като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено
следното:
Предявеният иск е по чл.422, ал.1, вр
чл.415, ал.1, т.1 от
ГПК за парични вземания,
произтичащи от договор за потребителски кредит от 21.04.2009 г., сключен между
„Сибанк“ АД и ответника С.И.Б., по който първата е
прехвърлила с договор за цесия от 29.09.2014 г. вземанията си на ищеца, и
конкретно за установяване на сумите за дължима oстатъчна главница от 11 611.15 лв. и за дължима мораторна
лихва от 661.19 лв. за периода
22.08.2019г. до 21.10.2020г. по договор за потребителски кредит по
преференциални оферти от 21.04.2009г., ведно със законна лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 22.10.2020г., за които е издадена
заповед N
260083/23.10.2020г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. N 1070/2020г. на РС-Кърджали, възразена от длъжника, с допусната в заповедта грешка
при изписване на началната дата, от която се претендира обезщетението забава
-наместо посочената в заявлението дата 22.08.2019г., в заповедта е посочена
дата 22.08.2018г..
Сключването на договор за потребителски
кредит по преференциални оферти на 21.04.2009г. между „Сибанк“ АД като кредитор и С.И.Б. като длъжник, ведно с условия
за кредитна програма „Сибанк Авангард“, не е спорно между страните. Кредитът е обезпечен със залог
върху вземания по трудово правоотношение, с подписан погасителен план, съгласно
който е отпуснат кредит от 22 000 лева, със
срок на издължаване 90 месеца, с погасяване чрез месечни анюитетни погасителни вноски
по разплащателна сметка, с падежна дата по погасителен план на 21-во число от
месеца, при ГПР 11.52 % и възнаградителна лихва от 10.45 %, формирана от БЛП от
6.40 % и преференциална лихвена надбавка от 4.05 % , определени в чл.3, ал.4 и
чл.4, ал.1 от договора, с първа падежна дата 21.05.2008г. и последна такава на
21.10.2016 г. При
забава на плащането на месечната погасителна вноска, е дължима освен
договорната лихва, и обезщетение за забава в размер на законната лихва,
уговорено в чл.4, ал.4 от договора, a при неиздължаване напълно или частично на която и да е анюитетна погасителна вноска/лихва и
главница/, както и при неизпълнение на което и да е задължение или условие по
договора, съгласно
чл.10, ал.1 т.1 от договора банката има право едностранно, без да дължи
уведомление или покана до длъжника, да обяви кредита за предсрочно изискуем. Кредитът е усвоен изцяло и в
предходно съдебно производство по чл.422 от ГПК, към датата на устните прения
10.03.2020г. е признато за установено със сила на пресъдено нещо, съгласно
влязлото в сила 05.06.2020г. Решение N 143/03.04.2020г. по гр.д. N 1512/2019г. на РС-Кърджали, че ищецът има
вземане от ответника, произтичащо от неизпълнение на процесния договор за
кредит в размер на сумата 2 346.07 лв., представляваща част от общо дължима по
договора за потребителски кредит главница от 13 957.22 лв., ведно със законната
лихва от 21.08.2019г. до окончателното плащане на сумата, както и в размер на
сумата на 2 653.93 лв. законна мораторна лихва за периода от 21.08.2016г. до
21.08.2019г. върху сумата 13 957.22 лв., за което вземане е издадена Заповед N
481/21.08.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.
д. N 1082/2019г. на РС-Кърджали.
В настоящото производство
ответникът не оспорва основанието и размера на претендираните от ищеца суми по
договора за потребителски кредит, а единствено, че дължи същите, защото от
датата, на която задължението по кредита й е обявено за предсрочно изискуемо, е
изтекъл срок от пет години и правото на кредитора да търси съдебна защита на
притезанието си е погасено по давност.
Съгласно т.2 на Тълкувателно решение N 3 от 22.04.2019 г. по тълк. д. N 3/2016 г., ОСГТК на ВКС, решението по уважен частичен иск за парично
вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на
спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за
защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане,
произтичащо от същото право. В съответствие с даденото тълкуване е изводът, че ищецът има качество на
кредитор на ответника по процесния договор към датата на устните прения на
предходното съдебно производство, в частност има качество на цесионер, в
патримониума на който е придобито вземането по договора за кредит в обема му
към датата, на която договорът за цесия е породил правно действие между
страните по него. В мотивите към т.2 на ТР е посочено, че след като с влязло в
сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са установени фактите,
релевантни за съществуването на претендираното право, макар и заявено в
частичен обем /размер/, то позоваването в последващ процес по иск за разликата
до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти,
осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи
правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е
преклудирано. Така за непреклудирано следва да се приеме възражението на
ответника за обявена му от първоначалния кредитор цедент предсрочна изискуемост
на кредита на 27.10.2014г., след като вземането по договора този кредитор е
прехвърлил с договор за цесия от 29.09.2014г.. По своята същност възражението
не отрича изначално качеството на кредитор на ищеца в качеството му на
цесионер, а единствено, че с оглед началото на срока на течение на давността,
погасяваща непредявената в предходния съдебен процес част от вземането, ищецът
е загубил това свое качество. По началото на срока на течение на давността решението
по частичния иск не формира сила на пресъдено нещо и тъй като течението на този
срок е възражение за новонастъпил факт, погасяващ правото на съдебна защита на
кредитора, възражението за изтекла давност подлежи на разглеждане по
същество.
Съгласно чл.116а от ЗЗД когато
вземането е предявено частично, давността се спира или прекъсва само за
предявената част, при което за предявеното с настоящия иск парично вземане е
приложима общата давност, която съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Спорното обстоятелство е откога е
почнала да тече давността за предявеното парично вземане. Според ищеца тя тече от
посочения в договора краен срок за изпълнение на договора – 21.10.2016г.,
защото към сочената от ответника дата на обявена му предсрочна изискуемост на
кредита цедентът се е разпоредил с вземането по кредита и изявлението няма
съдържание на обявление за предсрочна изискуемост.Съгласно Решение N 103 от
16.09.2013г. по т.д. N 1200/2011г., ВКС, ТК, I т.о. и Решение N 38 от
26.03.2019г. по т.д. N 1157/2018г., ВКС, ТК, II т.о., връщането на предоставената за
ползване сума на погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение
на основното задължение на длъжника на части /чл. 66 ЗЗД/ и приложима по
отношение на това задължение е общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД,
изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита. Ако бъде
възприето това разрешение, то от датата 21.10.2016г. давността за съдебна
защита на остатъчната главница по договора няма да е изтекла, защото заявлението
по чл.410 от ГПК е постъпило в съда на 22.10.2020г., но е подадено по пощата на
21.10.2020г., от която дата по арг. от чл.62, ал.2 от ГПК се прекъсва давността
по смисъла на чл.116 б „б“ предл.1-во от ЗЗД/Решение N 182/17.11.2010г. по т.д.
N 76/2010г., ТК, II о., ВКС/, защото искът по чл.422, ал.1 от ГПК се счита за предявен
от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.Към
този момент нито срокът по чл.110 от ЗЗД, необходим за погасяване на процесната
главница, нито срокът по чл.111 б „б“ от ЗЗД, необходим за погасяване на процесните
лихви, обезщетяващи длъжниковата забава, са изтекли.
Според ответника давността тече
от датата на която като длъжник е получил от цедента като негов кредитор по
договора уведомление за предсрочна изискуемост, а именно на 27.10.2014г.. Срокът
на договора е уговорен в полза на длъжника/чл.70, ал.1 от ЗЗД и чл.430, ал.1 от ТЗ/, а правото да се обяви кредита за предсрочно изискуем принадлежи на банката
по арг. от чл.60, ал.2 от ЗКИ и чл.432, ал.1 от ТЗ, респ. на приобретателя на
вземането по договора за цесия, ако кредиторът прехвърлител не го е упражнил
към правопораждащото действие на договора за цесия. При неизпълнение на
договора, кредиторът съгласно уговорките в договора за настъпване на обективните
факти, обуславящи правото да се обяви предсрочна изискуемост на кредита, може
да упражни това право, когато обявяването на предсрочна изискуемост на кредита
ще има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора за упражняване на това негово право/ т.18 от ТР 4/2013 от
18.06.2014г. на ОСГТК/.Съответно на това тълкуване е, че волеизявлението за обявяването
на предсрочна изискуемост на кредита следва да е на титуляра на вземането, т.е.
на кредитора. Съгласно чл.99, ал.2 от ЗЗД прехвърленото вземане преминава върху
новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности,
включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното, а съобщаването на
прехвърлянето на длъжника съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД не е условие за
правопораждащото действие на прехвърлянето.
Правото за предявяване на
предсрочна изискуемост е функционално свързано със събиране на вземането /а не
с облигационното отношение като цяло/, поради което правната теория и съдебната
практика признават възможността това потестативно право да бъде прехвърлено със
сключването на договора за цесия. Предсрочната изискуемост е подвид
на изискуемостта и тя променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали
на изпълнение преди датата на настъпването й, но не и правното основание, на
което се претендират вноските с настъпил падеж и на предсрочно изискуемата
главница. Обявяването на предсрочната изискуемост на целия дълг/респ. на
остатъка от същия е право на кредитора, при което от значение е дали към 27.10.2014г.,
когато ответникът твърди, че получава волеизявлението на първоначалния кредитор,
последният е негов кредитор и може да го лиши като длъжник от преимуществото на
срока за изпълнение на кредита. Представеното от ответника Уведомление за
извършено прехвърляне на вземания/цесия/, изходящо от Сибанк ЕАД, сочи, че кредитът е обявен за предсрочно
изискуем в пълен размер от 26.08.2014г. и поради прехвърляне на вземанията по него с
договор за цесия от 29.09.2014г. от Сибанк ЕАД на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, заедно с произтичащите
от договора за кредит обезпечения и привилегии, считано от получаване на
уведомлението и на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД изпълнението е дължимо на новия
кредитор „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Не се
твърди и не се установява към дата 26.08.2014г. или към дата 29.09.2014г. Сибанк
ЕАД да е отправила изявление за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита и
такова да е получено от ответника като кредитополучател, преди сключване на
договора за цесия.Поради това, с оглед уговорката в чл.10, ал.1 т.1 от
процесния договор за потребителски кредит, следва да се приеме, че към дата
26.08.2014г. според първоначалния кредитор са настъпили обективните факти,
обуславящи правото му да обяви предсрочна изискуемост на кредита, т.нар.
автоматична изискуемост, която не поражда действие за длъжника, защото такава
не му е обявена до цедиране на вземането по договора. Към датата на получаване
на уведомлението от ответника – 27.10.2014г., обстоятелство, което не се спори
от ищеца, вземането по договора за потребителски кредит не принадлежи на автора
на уведомлението Сибанк
ЕАД, защото той го е прехвърлил на ищеца, с което сам се е лишил от
потестативното право да предяви предсрочна изискуемост на кредита.
На 29.09.2014г. банката – кредитор
сключва с ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД гр.София възмезден договор за прехвърляне на парични вземания, с
който продава свои вземания, описани и индивидуализирани в Приложение N 1, с длъжници-физически лица,
задължени по договор за потребителски кредит, уведомленията до които за цесията
се изготвят и изпращат от цесионера/ищеца/ като пълномощник на цедента, който на
основание чл.99 от ЗЗД писмено потвърждава цесията от 29.09.2014г. и писмено
упълномощава цесионера да го представлява по цесията от 29.09.2014г. като
изготвя, подписва и предприема действия по връчване на уведомления за
извършеното прехвърляне на вземанията по договора, в т.ч. да преупълномощава с
тези права адвокати и/или адвокатски дружества, както и трети юридически и физически
лица за уведомяване на длъжниците на основание чл.99 от ЗЗД. В Приложение N 1 като длъжник по договора за потребителски кредит от
21.04.2009г. е посочена ответникът със задължение в общ размер от
16 611.15 лв., от което 13 957 лв. задбалансова главница, 1 129
лв. законни лихви и 1 525 лв. задбалансови лихви, всички към дата 26.08.2014г.,
посочена като дата на предсрочна изискуемост. Към датата 26.08.2014г. банката
кредитор не е обявила на длъжника предсрочна изискуемост на кредита и
едностранното отнасяне на кредита като предсрочно изискуем не променя
договорените условия от гл.т. на определените срокове за плащане на отделните
вноски, независимо как те са намерили
отражение в счетоводните книги на банката. Без значение е, че съгласно чл.99,
ал.4 от ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, когато то му
бъде съобщено. Съобщаването е от значение за изпълнението на задължението - ако
до съобщаването длъжникът изпълни на стария кредитор, то изпълнението ще е
надлежно и длъжникът успешно може да възрази на новия кредитор, че е изпълнил,
като в подписания на 29.09.2014г договор
за прехвърляне на парични вземания изрично е постигнато съгласие, че такова
плащане ще бъде получено от цедента като представител на цесионера и първият
дължи на втория предаване на получените средства.Изрично съгласие е постигнато
и че в списъка на вземанията, предмет на договора по Приложение N 1, се включват и тези, за които не е настъпила
предсрочната изискуемост на кредитите или същата не е надлежно съобщена на длъжника,
но вземането съществува към датата на влизане в сила на договора, която е
датата на подписване на договора от страните по него/чл.2.6.1, вр. чл.2.6, вр.
§1 от договора/, какъвто именно е настоящият случай.Съгласно чл.2.3 от договора
за цесия вземанията се прехвърлят в цялост, ведно с всички привилегии и
обезпечения, включ. с изтеклите лихви и направените разноски за събиране на
вземанията, и друго по смисъла на чл.99, ал.2 предл. посл. от ЗЗД не е
уговорено.
Съобщаването на цесията на
длъжника не е елемент от фактическия състав на сделката, която поражда действие
между страните по нея - цедент и цесионер.Правата по цесията преминават върху
цесионера със сключването на договора, откогато цедентът вече не е титуляр на вземането. Цесията има действие
спрямо длъжника от момента, в който е уведомен за нея от цедента – чл.99, ал.3
и ал.4 от ЗЗД. Оттогава
спрямо длъжника титуляр на вземането е цесионерът, поради което старият
кредитор след съобщаването на цесията по чл.99, ал.3 от ЗЗД не може да иска от длъжника
изпълнение. Последното е предпоставено от настъпване на изискуемостта на
вземането, а
съобщаването от първоначалния кредитор на длъжника на цесията от 29.09.2014г. е
признание на първия, че вземането вече не му принадлежи, съответно на което не
му принадлежи и потестативното право да обяви вземането за предсрочно
изискуемо, защото то е преминало към приобретателя на вземането. В този смисъл е постановено
Решение N 204/25.01.2018г. по т. д. N 2230/2016г. на ВКС, ТК, I т.о., че цесионерът придобива
вземането с всичките му принадлежности по чл.99, ал.2 от ЗЗД, т.е. с всички произтичащи от
или във връзка с прехвърленото вземане права, вкл. правото да обяви неговата
предсрочна изискуемост, в т.ч. и при липса на изрично делегирано
право от цедента на цесионера да обяви предсрочна изискуемост на длъжника по
банков кредит, това
право, със
сключването на договора за цесия, преминава върху цесионера. Т.е. макар и да е получено уведомление от ответника, в
което първоначалният кредитор е посочил, че кредитът е предсрочно изискуем от
26.08.2014г., то не е породило действие по арг. от чл.99, ал.2 от ЗЗД и
посочената дата 26.08.2014г. има значение единствено на твърдение за настъпване
на условията, откогато според цедента е било възможно да се обяви предсрочната
изискуемост поради настъпване на обективните факти за това съгласно договора,
арг. за което е и несъответствието на изявлението с изискванията на чл.60, ал.2
от ЗКИ. Същевременно с така полученото уведомление ответникът е уведомен за
цесията, както и че от датата на получаване на уведомлението дължи изпълнение
на новия кредитор, който като титуляр на вземането може да се разпорежда с
него, както и да упражни правото да обяви на длъжника предсрочната изискуемост
на кредита, защото същата не настъпва автоматично.Възражение, че цесионерът е
упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, не е въведено в
предмета на делото и предмета на доказване, и по този факт съдът по арг. от
131, вр. чл.6, ал.2 от ГПК и чл.8, ал.2 от ГПК няма правомощие да се произнася.
Съгласно трайната съдебна
практика позоваването на изтекла погасителна давност в преклузивния срок за
отговор на исковата молба е достатъчно, за да се приеме, че съдът е сезиран
надлежно с възражение за давност и дължи произнасяне по него. Евентуалната
нередовност на възражението, свързана с непълнота или липса на фактически
твърдения относно началния момент на давността или приложимия давностен срок,
са от значение за преценката на основателността на възражението, но не и за
правомощията на съда да разгледа възражението и да се произнесе по него.
Определянето на началния момент, от който тече погасителната давност, и на
приложимата за спорното вземане погасителна давност /обща по чл.110 ЗЗД или
специална по чл.111 ЗЗД/ е част от решаващата правораздавателна дейност на
съда. Дори ответникът да е навел фактически твърдения за началния момент на
давността и за приложимата давност, съдът не е длъжен да ги възприеме, а следва
да разреши спора за давността въз основа на фактите и доказателствата по делото
и закона, който урежда давността /Определение N 17/17.01.2018г. по т.д. N
2046/2017г., ТК, II о., ВКС/.
С Решение N 45/17.06.2020г. по
т.д. N 237/2019г., ВКС, ТК, II о. и с Решение N 147/10.02.2021г. по т.д. N 2356/2019г.,
ВКС, ТК, II о., е прието, че началният момент, от който започва да тече
погасителната давност, когато вземането на банката по кредита е разсрочено на
отделни погасителни вноски, е изискуемостта на съответната част от главницата,
която настъпва в различни моменти по силата на постигнатото от страните
съгласие, което има силата на закон между тях. За съответната част от
главницата изискуемостта настъпва с изтичането на срока за плащането й, от
който момент за тази част кредиторът може да търси изпълнение, вкл. и по
съдебен, т.е. принудителен ред, поради което бездействието му се санкционира с
течение на давностния срок по отношение на тази част от вземането по кредита.
Да се приеме противното, означава да не се зачете волята на страните по
договора относно различната изискуемост на частите от главницата по всяка от
дължимите вноски и свързаното с нея течение на давността. Като аргумент се
сочи, че не може при разсрочено изпълнение на главницата по кредита, да се
приеме, от една страна, че кредиторът има право да търси изпълнение от
изискуемостта за съответната част от вземането/по падежиралите вноски/, а от
друга страна, бездействието му да го направи, да не води до течение на
давностния срок за тази част от вземането.Настоящият състав възприема това
разрешение - че началният момент, от който започва да тече давностният срок за
вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков кредит е
моментът на изискуемостта на съответната вноска, което разрешение е съответно
на постановките на Тълкувателно решение N 8/2017 г. от 02.04.2019 г. по
т.д. N
8/2017 г. ОСГТК на ВКС, че вноските с настъпил падеж до
приключване на устните състезания са изискуеми вземания, за които искът по
чл.422, ал.1 от ГПК подлежи на уважаване.
При договора за кредит е налице разсрочено
плащане на едно задължение, изразяващо се във връщане на части на цялата сума
ведно с лихвата, което разсрочване е предвидено в интерес на длъжника.След
усвояване на кредита длъжникът започва да връща определена част от него по
определен погасителен план.Срещу отделните плащания/вноски/ няма насрещни
периодични престации, защото престацията на кредитора е само една и тя вече е
осъществена.Всяка погасителна вноска е самостоятелно вземане и се погасява с
общата петгодишна давност, тъй като вземането на кредитора не произтича от
договор за продължително и периодично изпълнение.За да е налице договор за
продължително или периодично изпълнение, трябва и двете насрещни,
характеризиращи престации да са периодични и/или продължаващи / ТР 3/2011 от
18.05.2012г. по т.д. 3/2011 на ОСГТК на ВКС/. При договора за кредит интересът
е в полза на едната страна – кредитополучателя, който получава нещо веднага,
като се задължава да го върне, а рискът от неизпълнението остава за банката,
като цедирането на вземането не променя условията на договора, в т.ч и сроковете
за плащане на погасителните вноски по него.
Съответно на горното е изводът,
че към датата 21.10.2020г., от когато искът по чл.422, ал.1 от ГПК прекъсва
давността/чл.116 б „б“ ЗЗД, вр. чл.62, ал.2 от ГПК/, давността по чл.110, вр.
чл.114, ал.1 от ЗЗД за вноски дължими до 20.10.2015г. е изтекла и за вноски дължими
след тази дата не е изтекла, конкретно съгласно погасителния план към договора
за кредит давността не е изтекла за вноски за главница с дати на падеж 21-во
число на месеца, считано от 21.10.2015г. до 21.10.2016г., възлизащи общо на
4 341.45 лв., до която сума искът за главница следва да се уважи, ведно
със законната лихва от 22.10.2020г. и се отхвърли за разликата до пълния му
предявен размер за остатъчна главница от 11 611.15 лв. като погасен по
давност.Претендираното за периода от 22.08.2019г. до 21.10.2020г. обезщетение
за забава по чл.86 от ЗЗД не е погасено по давност - съгласно чл.111 б „б“ от ЗЗД вземанията за обезщетения се погасяват с изтичане на тригодишна давност,
който срок не е изтекъл към предявяване на иска на 21.10.2020г. и лихвите се
претендират в границите на този срок, но същите са дължими върху сумата от
4 341.45 лв.. Съгласно Калкулатор на НАП законната лихва за процесния
период възлиза на 514.99 лв., а само за
периода от 13.03.2020г. до 15.07.2020г. е в размер на 150.76 лв., при което
искът за обезщетение за забава следва да се уважи за сумата 364.23 лв., защото
както в настоящото, така и в заповедното производство ищецът не претендира
обезщетението за периода от 13.03.2020г. до 15.07.2020г. За разликата над
сумата 364.23 лв. и до пълния предявен размер от 661.19 лв. искът за обезщетение подлежи на отхвърляне.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на
ответника са направените по делото от ищеца разноски съразмерно с уважената
част от иска.Ищецът прави разноски от 269 лв. за държавна такса в настоящото производство и от
245.45 лв. за държавна такса в
заповедното производство, от които в тежест на ответника са съответно 103.14
лв. и 94.11 лв.. Ответникът на основание чл.78, ал.3 от ГПК има право на разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска. От направените разноски от 1800 лв. за
адвокатско възнаграждение, подлежащо на намаляване на 700 лв. на основание
чл.78, ал.5 от ГПК, при основателност на възражението на ищеца за прекомерност,
с оглед цената иска съгласно чл.7, ал.2 т.3 от Наредба N 1/09.072004г. за
минималните размери за адвокатските възнаграждения, предвид сложността на
делото, в тежест на ищеца са разноски от 431.59 лв..
Мотивиран от изложеното,
Районният съд
РЕШИ
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на С.И.Б. с ЕГН **********,***,
че „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
район Витоша, ж.к.Малинова долина, ул.Рачо Петков-Казанджията N 4-6, има парично вземане от С.И.Б. в
размер на сумата 4 341.45 лв.
остатъчна главница/по вноски от 21.10.2015г. до 21.10.2016г./, ведно със
законната лихва от 22.10.2020г. до окончателното й изплащане, и в размер на сумата
364.23 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
22.08.2019г. до 21.10.2020г. включ./но без периода от 13.03.2020г. до
15.07.2020г./ върху сумата 4 341.45 лв.,
представляващи неизпълнени парични задължения по договор за
потребителски кредит по преференциални оферти от 21.04.2009г., като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата му част, за разликата над сумата 4 341.45 лв. до пълния
претендиран размер на остатъчна главница от 11 611.15 лв. като погасен по
давност и за разликата над сумата 364.23 лв. до пълния претендиран размер на
обезщетението за забава от 661.19 лв., за което вземане е издадена Заповед N
260083/23.10.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр. д. N 1070/2020г. на РС-Кърджали.
ОСЪЖДА С.И.Б. с ЕГН **********,***,
да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша,
ж.к.Малинова долина, ул.Рачо Петков-Казанджията N 4-6, сумата 197.95 лв.,
представляваща разноски за държавни такси, от която 103.14 лв. в настоящото
производство и 94.11 лв. в заповедното ч.гр. д. N 1070/2020г. на РС-Кърджали.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша,
ж.к.Малинова долина, ул.Рачо Петков-Казанджията N 4-6, да заплати на С.И.Б. с
ЕГН **********,***, сумата 431.59 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение по настоящото дело.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: