РЕШЕНИЕ
№ 1109
гр.
Пловдив, 29 юни, 2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ състав, в открито заседание на девети юни, две
хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО
ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН
РУСЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Стефка Костадинова и с
участието на прокурора Костадин Паскалев, като разгледа докладваното от съдия
Св.Методиева касационно административно - наказателно
дело № 718 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
и глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Касационният
жалбоподател Д.З.Н. с ЕГН ********** от гр. София, обжалва, чрез пълномощника
си адв. Д., Решение № 27 от 09.01.2020 г.,
постановено по АНД № 7264/2019 г. по описа на Районен съд - Пловдив. С
обжалваното решение е потвърден Електронен фиш Серия К № 2803211 на ОД на МВР
Пловдив за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система, с който на Д.Н. е наложена глоба от 100 лева
на основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Претендира
се отмяна на решението на РС - Пловдив, като неправилно, както и на потвърдения
с него електронен фиш, като се излагат съображения, свързани с твърдяно
несъобразяване на специалната Наредба, касаеща реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи. Моли се присъждане на направени
от жалбоподателя съдебни разноски и за двете инстанции. В съдебно заседание
жалбоподателят Н., редовно призован, не се е явил и не е изпратил представител.
От
името на ответника в производството – ОД на МВР – Пловдив, чрез
юрисконсулт Пенкова /без приложено
пълномощно за същата/, е депозирана молба-становище с искане за отхвърляне
жалбата като неоснователна, а при евентуалното ѝ уважаване – за
намаляване на размера на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
Окръжна
прокуратура - Пловдив, чрез прокурор Паскалев, изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с
наведените в жалбата основания, съобразно с нормата на чл.348, ал.1 от НПК,
констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се
явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен
съд - Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по делото, е
възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа обстановка,
като е счел, че е налице осъществено
нарушение по ЗДвП, за което жалбоподателят Н. законосъобразно е бил
санкциониран с издадения електронен фиш в качеството му на собственик на
автомобила, с който е осъществено нарушението. Съдът е отчел, че наложената на
жалбоподателя глоба е в размер, съобразен с предвиденото в закона и поради това
е потвърдил електронния фиш. При тази си преценка, Районният съд е изложил
мотиви, в които е обсъдил събрания служебно доказателствен материал, като се е
спрял на доказателствата поотделно, разгледал ги е и в съвкупност и им е дал
правилна и обективна оценка. Съдът, постановил обжалваното решение, е отговорил
и на всички общо формулирани възражения на жалбоподателя, наведени с жалбата
против електронния фиш.
Настоящият съдебен състав, проверявайки
оспореното съдебно решение, възприема напълно изводите на районния съд относно
установеността на описаните от него фактически констатации по случая, намерили
отражение и в самия електронен фиш, доколкото същите са изцяло обосновани със
събраните по делото доказателства, в която връзка са изложени конкретни мотиви
към обжалваното решение.
В тази насока и съдът намира за неоснователни
възраженията по касационната жалба, че поради липси и неточности в изготвения
протокол по повод работата на техническото средство, заснело нарушението, както
и снимката на разположението му, не било възможно да се осъществи валиден
въззивен и касационен контрол на електронния фиш. Видно е, че към
административната преписка е приложен протокол по чл.10, ал.1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. на МВР, който е такъв, съгласно приложение към
Наредбата, като в него са попълнени основните реквизити, от които може да се
направи извод относно работата на техническото средство, с което е регистрирано
нарушението в конкретния случай. Отразени са изрично имената и е положен подпис
за служителя, експлоатирал АТСС, противно на твърдението в касационната жалба. Относно
вида на техническото средство очевидно е от описанието в протокола и другите
доказателства, че се касае за преносима система за контрол на скоростта на МПС,
сиреч такава, която се поставя временно на участък от пътя. Видно е, че това
обстоятелство е отразено изрично в протокола по чл.10 от Наредбата, където е
посочено, че се касае до СПУКС /стационарно преносим уред за контрол на
скоростта/, като в тази връзка и по преписката е приложена и снимка от
разположението на уреда според изискването на чл.10, ал.3 от Наредбата. В
рамките на производството пред районния съд жалбоподателят не е оспорил по
никакъв начин въпросната снимка, която впрочем е приобщена служебно от съда,
като едва в касационната жалба се излагат твърдения, че снимката била
некоректно и формално изготвена. В тази насока следва да се има предвид, че
дори и да се приемат за основателни тези възражения на жалбоподателя, касателно
снимката на техническото средство, то в конкретния случай това не би се отразило
съществено върху въпросите, поставени за разрешаване от съда и свързани с установеността
на конкретното административно нарушение, предвид съдържанието на останалите
събрани по почин на съда доказателства. Следва да се има предвид в тази насока,
че е налице пълно съвпадение между отразеното по протокола време и място на
използване на АТСС, режим на измерване и посока на задействане на техническото
средство и отразеното върху снимковия материал от видеозаписа на заснетото
нарушение, върху който са отбелязани и съответните географски координати, от
които пък става ясно, че нарушението е засечено именно в населено място – в гр.
Пловдив, което е от значение с оглед дадената му правна квалификация. Ето защо
и конкретизирането на административния адрес в случая, при наличие на засечени
географски координати, не е и от съществено значение за направата на извод има
ли, или не, административно нарушение. В тази насока категорично е, че е заснет
с превишена скорост приближаващ се към преносимия уред за контрол на скоростта
автомобил, собствен на жалбоподателя, като въпросната преносима система, която
е такава с вградено разпознаване на номера и комуникации е била преминала към
момента на установяване на нарушението техническа проверка и е била съответна
на одобрения тип. Очевидно е, че въпросното техническо средство е осъществило
годен запис, снимка, от който е приложена, като съобразно данните от същия
правилно е счетено, че следва да се издаде електронен фиш, поради установено
движение на автомобил със скорост над допустимата. Видно от мотивите на обжалваното решение, районният съд изрично се е позовал на
протокола по чл.10 от цитираната Наредба, който очевидно е кредитирал, като на
базата на отразеното в същия е формирал и извод относно законосъобразното
привеждане и използване в работен режим на техническото средство, с което е
установено нарушението и при сравнение с отразените данни и в електронния фиш,
е констатирал съответствие на данните. Напълно коректно и във връзка със
събраните доказателства относно вида и проверката за техническото съответствие
на одобрения тип средство за измерване районният съд е отбелязал, че в случая е
отчетена и то в полза на нарушителя, допустимата грешка при измерването от три
километра в час. При така събраните доказателства относно техническата годност
на мобилната система за видеоконтрол, както и отчетените от нея данни, по
отношение на които не е налице спор да са неточни, или неверни, правилно
районният съд е приел, че следва да потвърди електронния фиш.
При извършената и служебна проверка от
страна на настоящия съд по реда на чл.218, ал.2 от АПК не се установяват
основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, като същото е валидно,
допустимо и съответстващо на материалния закон. Затова и тъй като не са налице
и касационните основания, визирани в касационната жалба, следва решението на
Районния съд да бъде оставено в сила.
Воден от горното, на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 27 от 09.01.2020 г., постановено по АНД № 7264/2019 г. на Районен съд – Пловдив.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.