Решение по дело №403/2020 на Районен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 май 2020 г. (в сила от 5 юни 2020 г.)
Съдия: Пламен Тошев Петков
Дело: 20201320200403
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 27 април 2020 г.

Съдържание на акта

                          Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е                      

 

                                гр.Видин, 18.05.2020г.

 

                                  в името на народа     

 

Видинският   районен   съд,   наказателна   отделение,   в   публичното   заседание   на   осемнадесети   май   през   две   хиляди   и   двадесета   година,   в   състав:

      Председател:   ПЛАМЕН   П.

                                    Съдебни заседатели:

             Членове:

при   секретаря:   М.ВЛАДИМИРОВА,                   в   присъствието   на   прокурора:   СВ.КРЪСТЕВ,       като   разгледа   докладваното   от   съдията   П.   Ч.Н.Д.№ 403   по   описа   за   2020 г.,         и за да се произнесе   взе   предвид   следното:

 

Производството е по чл.156 и сл. от ЗЗ е образувано по Постановление на Районна прокуратура - гр.Видин за задължително настаняване и лечение на Д.Л.Д. *** с ЕГН **********.

Представителят на видинската районна прокуратура в съдебно заседание не е поддържал предложението на Районна прокуратура – гр.Видин.

Предложеният за настаняване и лечение и неговият адвокат защитник в съдебно заседание са заявили, че не е необходимо лицето да бъде настанен за задължително лечение, не са на лице законовите изисквания и предпоставките за това.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 23.04.2020г. в ПО на МБАЛ “Св.Петка“ АД - гр.Видин е настанен по спешност лицето Д.Л.Д. *** с диагноза F 20.0 /параноидна шизофрения/. Д. е настанен в сектор за повишени грижи поради неадекватно, агресивно и автоагресивно поведение. Той е бил некритичен към състоянието си, с разрушителни тенденции и епизоди на разрушително поведение. Последният е лекуван в психиатричното отделение на същата болница, не се води на диспансерен учет. Пациентът е фиксиран в рамките на разрешеното време, след това е изпочупил инвентара в изолатора. Според назначената и изготвена съдебно-психиатрична експертиза от в.л. д-р К., лицето страда от параноидна шизофрения. Заболяването се характеризира с епизодично протичане: епизоди с изразени налудности, с последващи периоди на ремисии. След проведеното стационарно лечение Д. е в период на ремисия, като това му състояние не налага към момента друг вид лечение. 

Тази фактическа обстановка се доказва от обясненията на Д., показанията на свидетеля д-р К., заключението на съдебно-психиатричната експертиза, между които няма противоречия относно това, което е възприето от съда, като безспорно установено и за категорично доказано, кореспондират си и се допълват.

При така установената обективна страна съдът намира, че не са на лице изискванията на закона за задължително лечение на лицето Д..

Водим от горното и на основание чл.162, ал.1 от ЗЗ Съдът

 

                        Р     Е     Ш     И   :

 

Оставя без уважение предложението на Районна прокуратура – гр.Видин и отказва настаняване на Д.Л.Д. *** с ЕГН ********** на задължително лечение.

Решението може да се обжалва пред ВОС в седемдневен срок от съобщаването му на страните по реда на чл.163 от ЗЗ.

 

 

РАЙОНЕН   СЪДИЯ: