Р Е Ш Е Н И Е
№ 2156
Гр. П., 10.01.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-П., ГО, I-ви състав, в
публичното съдебно заседание, проведено на деветнадесети декември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Наташа Динева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 03727/2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от „Топлофикация-П.“ АД срещу С.В.Й.
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи
на ищцовото дружество сумата от 723,82 лв., представляваща стойност на
доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: гр. П., ул. „***, с
абонатен № ***, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 02.04.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането и сумата от 71,83 лв., представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до
25.01.2019 г., за които суми по ч. гр. дело № 02348/2019 г. по
описа на Районен съд – П., ГО, II-ри състав е издадена
Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК от 03.04.2019 г.
Ищецът твърди, че между него и ответницата, в
качеството ѝ на потребител – клиент за битови нужди, съществува
облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна
енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през
процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на
ответницата топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово
разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното
си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия
период и на падежа, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с
изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението
си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответницата,
като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва,
възлизаща на търсената сума. С тези съображения отправя искане за уважаване на
предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
писмен отговор ответницата С.Й. оспорва предявените искове с твърдението за
липсата на доказателства за наличието на облигационна връзка между страните,
тъй като не са ангажирани такива за редовно свикано Общо събрание в СЕС, където
се намира процесния имот и упълномощено от него лице. Намира за неясен начина
на формиране на процесните суми. Оспорва доказателственото значение на
представеното от ищеца извлечение от сметка. Счита вземанията за недължими и
като погасени по давност.
В съдебното заседание ищцовото дружество, чрез
пълномощника си, поддържа исковата молба и отправя искане за уважаване на
исковетеq като доказани по основание и размер. Уточнява, че претендира сумите
от ответницата, в качеството ѝ на законен наследник на лицето В.Й.,
собственик на жилището.
Ответницата, редовно призована, не се явява и
не изпраща представител.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
Предявени
са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съдът, като съобрази,
че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение е депозирано в срока
по чл. 414, ал. 1 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл.
415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1,
т. 1 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от търсената защита.
По
същество:
Уважаването
на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото
дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през
процесния период на облигационно отношение между него и ответницата, имащо за
предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия и регулирано от
публично известни Общи условия, както и, че е изпълнило задължението си и е
доставило такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи
посочената в исковата молба сума и допълнително по акцесорния иск за лихва –
изпадането на ответницата в забава и размера на търсеното във връзка с това
обезщетение.
Възникването
на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и
потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е
обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост,
съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим
имот.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение.
Следователно,
при придобиване на правото на собственост върху топлоснабден имот по силата на
закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът на имота става
страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал.
1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение №
ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр.
82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която купувач на
топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда. Включването на клаузите на процесните ОУ като източник на права и
задължения между страните съгласно чл. 150, ал. 2 от Закона за енергетиката
(ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и изтичане на 30 дни след първото им
публикуване. В случая се установи, че последните са оповестени в един местен
ежедневник, поради което и с оглед липсата на твърдения от ответницата за
възражения срещу тях, съдът счита, че са влезли в сила.
От
приетите по делото писмени доказателства се установява, че с договор за покупко
– продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № ***, дело № ***г. по
описа на нотариус И.И. с рег. № ***на НК и с район на действие Районен съд – П.,
третите за процеса лица Б.Й.К.и Е.Л.Н., в качеството си на продавачи, прехвърлят
на лицето В.И.Й., в качеството му на купувач, собствеността върху недвижим
имот, представляващ апартамент № ***, находящ се в гр. П., ул. „***“ в жилищна
сграда – блок № ***.
Изяснява
се, че купувачът по сделката В.И.Й. е починал на ***г., оставяйки за свой
законен наследник дъщеря си С.В.Й. – ответницата по делото. В Удостоверението
за наследници с изх. № 19/ГРС-1470/27.02.2019 г., издадено от Община П. и прието
по делото, е отразено, че към ***г. лицето В.Й. е със семейно положение
разведен.
Съдържащите
се в така събраните доказателства данни обуславят извода, че през процесния
период от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. насрещна страна по облигационното
правоотношение с ответното топлофикационно дружество по повод доставката на
топлинна енергия до апартамент № ***, находящ се в гр. П., ул. „***“ бл. *** е било лицето, собственик на жилището – В.Й.,
баща на ответницата, придобил имота по силата на транслативния характер на
покупко – продажбата от 04.11.2010 г.
По
делото се установи, че В.Й. е починал на ***г. – след края на отчетния период,
към който момент е бил разведен, като е оставил за свой наследник по закон
дъщеря си – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН, обстоятелство, което не се оспорва от
последната. Именно в това си качество и на основание чл. 60, ал. 1 ЗН С.Й.,
като негов наследник, принципно носи отговорността за заплащане на процесните
задължения, станали част от наследството на починалия ѝ родител. В тази
връзка съдът намира за неоснователни доводите на ответницата за отсъствието на
облигационно правоотношение с ищеца, обосновано с твърдението за липсата на
доказателства относно редовно свикано Общо събрание в СЕС,
където се намира процесния имот и упълномощено от него лице, тъй като същите са
неотносими към възникването на правоотношението между страните. Както вече беше
изяснено, нейната принципна облигационноправна обвързаност с ищцовото дружество
за заплащане на сумите през процесния период има за свое основание настъпилото
наследствено правоприемство от собственика на имота през този период.
Така
приетата за установена по делото пасивна материалноправна легитимация на ответницата
С.Й. да отговаря по процесните искове като наследник по закон на длъжника
обосновава проверката на съда за наличието на втората предпоставка, обуславяща
възникването в полза на топлофикационното дружество на процесните притезания –
реалната доставка на топлинна енергия, обуславяща възникването в тежест на
потребителя на основното му задължение към насрещната страна по облигационното
правоотношение, а именно да заплаща цената на доставеното количество
топлоенергия – арг. клаузата на чл. 15, ал. 1, т. 1 от приложимите Общи
условия.
Последното
в сграда в режим на етажна собственост, съгласно разпоредбата на чл. 142, вр. чл. 139, ал. 1 ЗЕ, се разпределя
между индивидуалните потребители по система за дялово разпределение за два основни
компонента – горещо водоснабдяване и отопление. По силата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ
топлинната енергия за отопление на сграда в режим на етажна собственост включва
три основни елемента – топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление
на имотите, по всеки от които се определя и индивидуално дължимата от
потребителя сума.
Съдът
намира за установено по делото, че през исковия период „Топлофикация – П.“ АД е
доставило до процесния топлоснабден имот топлинна енергия на твърдяната от
ищеца стойност.
Фактът
на реално извършена доставка следва от изводите на вещото лице, обективирани в
заключението на приетата по делото съдебно – техническа експертиза, което съдът
кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо
на всички поставени задачи и останало неоспорено от страните по делото. В
заключението е отразено, че същото е изготвено при анализ на приложените по
делото документи, изискани на място от ищцовото дружество, както и от фирмата
за дялово разпределение като трето, неучастващо по делото лице, конкретно „Техем
Сървисис“ ЕООД. Последната е избрана от етажната собственост на процесната СЕС
с договор от 29.11.2000 г. Между ФДР и ищеца са сключвани договори в тази
насока, последният от 30.11.2011 г. От заключението се установява, че
последователно монтираните в абонатната станция уреди за търговско измерване –
топломери, са преминали през задължителните периодични метрологични проверки,
резултатите от които са обективирани в издавани свидетелства. Отразено е, че
през процесния период технологичните разходи в абонатната станция са
приспаднати от брутната топлоенергия, отчетена ежемесечно по общия топломер.
Същите са останали за сметка на ищцовото дружество, като на ФДР е подавана за
разпределение само нетната топлоенергия.
От
заключението се установява, че през релевантния период в имота на абоната е
налице работещо едно отоплително тяло в помещението баня – тип щранг-лира,
свързано към сградната инсталация и общо по вертикала, без ИРУ, поради
техническа невъзможност за монтирането му, за което е начислен разход само през
зимния период. Останалите отоплителни тела в стаите са демонтирани и за същите
не е начисляван разход на топлинна енергия. Експертизата установява, че през
процесния период имотът е свързан към СИ за топла вода. Поради неосигурения
достъп за отчет, разходът на последната е определен не по отчет на водомера, а
по норматив – по 140 литра потребление за едно денонощие за 2-ма ползватели при спазване на реда,
установен в Наредбата за топлоснабдяването. За неосигурения достъп е изготвен
двустранен Констативен протокол от 26.05.2018 г. Начислен е разход за топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация – по изчислителен път пропорционално
на обема на отопляемия имот по проект – 122 м3 и само през зимния
отоплителен период. Ежемесечно са начислявани суми, представляващи вноски за
предоставяната услуга „дялово разпределение“ в общ размер 4,32 лв. Не е
разпределяна топлоенергия и не са начислявани като дължими суми за отоплителни
тела в СЕС, доколкото в същата няма работещи такива. За исковия период са
издавани изравнителни сметки, за които са били уведомени представители на СЕС. В
заключението е отразено, че начислените суми на абоната са коректно пресметнати
в съответствие с действащата през периода методология. При така установените
факти, въз основа на извършения анализ експертизата достига до извод, че общата
дължима сума за процесния период от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.
е на стойност от 723,82 лв., от които 471,69 лв. за БГВ, 153,03 лв. за отопление, 94,78
лв. по изравнителна сметка и 4,32 лв. за дялово разпределение.
От
заключението на съдебно–икономическата експертиза се установява, че в
счетоводството на ищеца за процесния период са осчетоводени две изравнителни
сметки. Едната от тях касае периода месец май – месец юни 2017 г., а втората
периода месец юли 2017 г. – месец април 2018 г. Изяснено е, че съгласно
изравнителните сметки абонатът следва да доплати сумата от 94,78 лв. – сума за
изравняване, отнасяща се до битовата гореща вода за периода. Отразено е, че размерът
на законната лихва за забава на месечните плащания, начислена върху главницата
за периода от 09.07.2017 г. до 25.01.2019 г. възлиза на сумата от 71,83 лв.,
която сума е съобразена с клаузите на Общите условия на дружеството в частта,
регламентираща падежа на всяко едно от периодичните плащания. Отразено е, че
срокът за заплащане на месечните дължими суми, определен в приложимите от ищеца
Общи условия е 30 дни. Няма данни за извършени плащания от ответницата.
От
изложеното дотук съдът намира за доказано по делото, че ищецът, в качеството си
на страна по облигационното правоотношение с ответницата през процесния период,
е доставил топлинна енергия.
При
определяне стойността на същата съдът намира, че от страна на ищцовото
дружество не е установено, при условията на пълно и главно доказване, наличието
на основание за начисляване на служебен разход за битова гореща вода на базата
на двама потребители. Не е представена молба за откриване на партида или друг
документ, който да удостовери, че действително през процесния период имотът е
обитаван от две лица. Предвид това и с оглед изричното оспорване от ответницата
на размера на вземанията, конкретно на начина на начисляване на сумите съдът
намира, че дължима е само ½ част от стойността за битова гореща вода,
равняваща се на нормативно определения разход на базата на максимално
потребление за 1 обитател и възлизаща на сумата от 283,24 лв. /формирана като
½ от общата стойност на БГВ за периода в размер от 566,47 лв. и
включваща сумите от 471,69 лв. по текущ отчет и 94,78 лв. по изравнителни
сметки/. Следователно, общата дължима от ответницата стойност за доставена
топлинна енергия през релевантния период възлиза на сумата от 440,59 лв.,
включваща сума за БГВ в размер от 283,24 лв., сума за отопление в размер от
153,03 лв. и вноска за дялово разпределение в общ размер от 4,32 лв.
В
тази връзка и в отговор на доводите на ответната страна следва да се отбележи,
че системата за дялово разпределение е въведена в сградата в режим на етажна
собственост, в която се намира процесният имот, именно въз основа на решение на
Общото събрание и сключен договор с фирмата за дялово разпределение от
29.11.2000 г., за което обстоятелство свидетелствата данните, отразени в
заключението по съдебно-техническата експертиза.
С
отговора на исковата молба ответницата въвежда правопогасяващо възражение с
твърдение за недължимостта на вземанията поради погасяването им по давност.
Съдът намира това възражение за неоснователно, предвид следните съображения:
При
систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва
изводът, че погасителната давност е законоустановен период от време, през който
носителят на едно вземане бездейства и с изтичането на който последният губи
възможността да получи защита на правото си чрез средствата на държавната
принуда.
В
настоящия случай, вземането, представляващо главница за доставена и неплатена
топлинна енергия, има характера на периодично плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и спрямо него е приложима тригодишната погасителна давност, в който смисъл
са задължителните за съда разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС. Съдът намира, че
тригодишният давностен срок е приложим и по отношение на вземането,
представляващо законна лихва за забава на месечните плащания, предвид характера
му и регламентираното в разпоредбата на чл. 119 ЗЗД погасяване по давност на
всички акцесорни вземания като последица от погасяването по давност на
главницата.
Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има
процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е
настъпването на падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга
форма на съдебно претендиране на вземането.
В
клаузата на чл. 34, ал. 1 от приложимите към процесното правоотношение Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди е предвидено
задължението на потребителите да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
При
съобразяване с горните изводи и с конкретната дата, на която е депозирано
процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 02.04.2019
г., което действие води до прекъсване на давността за процесните вземания на
основание чл. 116 ЗЗД,
съдът приема, че същите не са обхвани от давностния срок, спиращ до 01.04.2016
г.
Предвид
всичко изложено, предявеният главен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ се явява основателен за сумата от 440,59 лв. и в тази част следва
да бъде уважен. За разликата до пълния предявен размер от 723,82 лв. или за
сумата от 283,23 лв. искът е недоказан – поради липсата на основание за
начисляване на тази част от сумата за БГВ, и следва да бъде отхвърлен.
По
отношение на задължението за заплащане на законната лихва за забава върху
главницата, предмет на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че предвид акцесорния му характер, възникването на
последното е обусловено от дължимостта на главното вземане и неизпълнението му
в срок. Съгласно клаузата на чл. 34, ал. 1 от приложимите към процесното
правоотношение Общи условия (приети като писмено доказателство), купувачите
дължат заплащане на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл.
86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД ответницата, в качеството си на длъжник,
изпада в забава и дължи заплащането на законната лихва, без да е необходимо
изрично волеизявление на ищеца в този смисъл. Последната, изчислена върху
дължимата главница от 440,59 лв. за периода от 09.07.2017 г. до 25.01.2019 г. и
определена от съда по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен лихвен
калкулатор, възлиза на сумата от 69,28 лв.
Ответницата
не твърди и не доказва плащане на сумата, поради което и предявеният иск по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен за тази сума и
отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 71,83 лв. или за сумата от
2,55 лв.
По отговорността
за разноски:
Съгласно задължителните за съда разяснения, дадени в
т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе и за разноските в заповедното
производство. При този изход на спора – частична основателност на предявените
искове право на разноски, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част
от исковете, имат и двете страни. В полза на ищцовото дружество, на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, съразмерно с уважената част от исковете, следва да бъде
присъдена сумата от 48,06 лв. – платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство и сумата от 233,90 лв. – платена
държавна такса, депозити за вещите лица и юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство. Съдът определи юрисконсултското възнаграждение на ищеца
в двете съдебни производства в минималния му размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 26
от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското
възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение
в исковото производство), като съобрази вида и обема на извършената дейност от
процесуалния представител на ищеца, както и липсата на фактическа и правна
сложност на делото. Ответницата не е претендирала и доказала извършването на
разноски по делото, поради което такива не следва да ѝ бъдат присъждани.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявения от „Топлофикация-П.“ АД, с ЕИК: ***012360, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино срещу С.В.Й., с ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес:*** установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че С.В.Й. *** АД сумата от 440,59 лв.,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: гр. П.,
ул. „***, с абонатен № *** и законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 02.04.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането и сумата от 71,83 лв., за които суми по ч. гр. дело № 02348/2019 г.
по описа на Районен съд – П., ГО, II-ри състав е
издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК от
03.04.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер от 440,59 лв. до пълния предявен размер от 723,82
лв. или за сумата от 283,23 лв.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявения от „Топлофикация-П.“ АД, с ЕИК: ***012360, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино срещу С.В.Й., с ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес:*** установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С.В.Й. *** АД сумата от 69,28 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 09.07.2017 г. до 25.01.2019 г. за която сума по ч. гр.
дело № 02348/2019 г. по описа на Районен съд – П., ГО, II-ри
състав е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК от
03.04.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер от 69,28 лв. до пълния предявен размер от 71,83
лв. или за сумата от 2,55 лв.
ОСЪЖДА С.В.Й., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на „Топлофикация-П.“ АД, с ЕИК:
***012360, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. Мошино сумата от 48,06 лв., представляваща сторени
разноски в производството по ч. гр. дело № 02348/2019 г. по описа на Районен
съд – П., ГО, II-ри състав и сумата от 233,90 лв.,
представляваща сторени разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При влизане в
сила на
решението, ч. гр. дело № 02348/2019 г. по описа на съда, да се върне на
съответния съдебен състав, с приложен към същото заверен препис от настоящото
решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: