Р Е Ш Е Н И Е
№ 795/27.4.2023г.
гр. Пловдив, 27 април 2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І
отделение, XIV състав в
открито съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и
трета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Недялка Петкова, като
разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА адм.
дело № 1330 по описа за 2022 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.226 АПК във връзка
с чл.145 от АПК във
връзка с чл.15,
ал.3, т.1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11
"Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 4/24.02.2015 г.).
Образувано е във връзка с жалба на А.С.П., с ЕГН **********,
с постоянен адрес:***, офис 1, чрез адв. К., против акт за прекратяване на
биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. за кампанията 2019 г.
изх. № 01-6500/294 от 21.01.2022 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие“.
Навеждат се доводи за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на
оспорения административен акт, както и в противоречие с разпоредбите на
приложимите материални и процесуални норми, издаден при недостатъчно изяснена
фактическа обстановка. Твърди се, че посочените основания - неспазване на
чл.15, ал.З, т.З от Наредба № 4 от 24 февруари 2015 г. и на изискванията на
чл.33, ал. 1, т.2, 3 и 5 от Наредбата не отговарят на действителното положение.
Счита аргументацията на издателя на спорения акт за неясна, като се посочва, че
ЗС А.П. е изпълнил коректно поетия многогодишен ангажимент по конкретната
процедура и по-конкретно по вменените му нарушения. Намира, твърденията на ДФЗ
за наличие на парцели, по които жалбоподателят не е доказал произведена
биологична продукция и по- конкретно за парцели с № 56784-454-1-1 с площ от
0.65 ха и № 56784- 1078-5-2 с площ от 0.93 ха, за неверни. В тази връзка
посочва, че бенефициерът е предоставил на органа сертификационно писмо №
174-1/20.08.2018г., издадено от контролиращия орган „Био Сертификейшън“ ЕООД, в
което изрично е записано: за парцел № 56784-454-1-1 с площ от 0.65 ха: „Добита
е биологична лайка от самосевки в периода април-май 3 кг/kg“; за парцел №
56784-1078-5-2 с площ от 0.93 ха: „Добита е биологична лайка от самосевки в
периода април-май 2 кг/kg“. Твърди, че върху посочените парцели, в изпълнение
на многогодишния си ангажимент по Мярка 11 „Биологично земеделие“ ЗС А.П. е
отглеждал земеделска продукция от 2015г., 2016г., 2017г., като през април
2018г. след приключване на преходния период е произвел биологична продукция
„цвят от лайка“, описана в сертификационно писмо № 174-1/20.08.2018г. Предвид
силното затревяване на парцелите и невъзможността за третирането им с хербициди
същите са били разорани и през 2019г. са поддържани в угар. Посочва, че със
заявление от 05.07.2018г. двата земеделски имота не са заявени за отглеждане на
биопродукция „лайка“, а като угар, което по своята същност представлява
фактическа грешка, предвид факта, че датата на подаване на същото предхожда
извършената инспекция от страна на контролния орган на 01.08.2018г., съгл. приложен
доклад от инспекция, а така също видно и от издаденото сертификационно писмо №
174-1/20.08.2018г. Всички тези факти, според жалбоподателя, недвусмислено
удостоверяват наличието на фактическа грешка при изписването на
идентификаторите на парцелите в заявлението за подпомагане за 2018г. В тази
връзка твърди, че Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за
подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания допуска кандидатите
за подпомагане да могат да отстраняват явни фактически грешки в подадените
заявления по всяко време до одобряване (изцяло или частично) или отказ на
плащането. Посочва, че заявените от жалбоподателя парцели с № 56784-454-1-1 с площ от 0.65 ха и №
56784-1078-5-2 с площ от 0.93 ха в Заявление от 05-07-2018г., съобразно
вписването от контролиращото лице „Био Сертификейшън“ ЕООД са били със статус
на парцела "Био", видно от справка за произведени количества
продукция на парцели: БЗС №56784-1078-12-2 и БЗС №56784-454-2-1 за 2017г. и
2018г., издадена от контролиращия орган и приложена към жалбата. Счита, че е от
съществено значение подадената от контролиращия орган информация в издадения от
него сертификат за съответствие с Регламент (ЕС) 834/07 и (ЕС) 889/08 174-1, издаден на 20.08.2018г., като
датата на инспекцията е 01.08.2018г., а валидността на сертификата е до
20.08.2019 г. В сертификационното писмо, относно двата земеделски имота е
указан произведен продукт "биологична лайка" с площ 3.95 ха, статус
Биологично и е валиден към датата на подаване на заявлението за подпомагане за
кампания 2018. Посочва, че „Био Сертификейшън“ ЕООД е спазило срока, в който
контролиращото лице трябва да въведе данните за извършените през текущата
година проверки, като е изпълнило задължението си и в срок са въведени
резултатите от проверката извършена на статуса на заявените от жалбоподателя
площи за подпомагане за кампания 2018г. Посочва, че контролиращото лице е
спазило всички вменени му отговорности, като е извършвало регулярни инспекции,
обективирани в доклади от 01.08.2018г.,25.04.2019г. и 14.11.2019г., приложени
към жалбата, и от които е видно, че операторът изпълнява изискванията за
биологично растениевъдство.
Не на последно място посочва се също, че в настоящият случай по заявената
от жалбоподателя мярка 11 "Биологично земеделие", направление
"Биологично растениевъдство" за кампания 2019г., липсва фактическо и
правно основание за постановеното прекратяване на поетия от ангажимент. От
съдържанието на акта, не става ясно дали прекратяването е поради неизпълнение
на разпоредбата на чл.ЗЗ, ал. 1, т.2 от Наредба №4 от 24 февруари 2015г. или за
недоказано съответствие с чл.36 от Регламент № 889/2008/ЕО, или на основание
несъответствие на издадените от контролиращото лице документи по смисъла на
чл.29, пар. 11 от Регламент №834/2007/ЕО, съдържащи всички необходими
реквизити, или при наличие на двойно заявени площи; за разлика между
декларираната и установената площ при проверка на място, тъй като кандидатът е
заявил площи които не стопаниства или, че след извършени административни
проверки не е установена допустима за подпомагане площ. Посочено е само, че
установяването е въз основа на административни проверки на основание чл.4б, ал.
1 от Наредба №4 от 24 февруари 2015г. В тази връзка счита, че от съдържанието
на издадения акт не може да се установи конкретното фактическо и правно основание
за постановения краен резултат. Административният орган единствено е изброил
възможни хипотези относно изпълнение на задължения по изпълнение на мярка 11,
без да е посочил коя е приложил в конкретния случай. Поради това счита, че няма
конкретни, относими и адекватни констатации по отношение на подаденото от земеделския
стопанин заявление.
По тези и подробно изложени в жалбата и в представената писмена защита
обстоятелства намира постановения административен акт за незаконосъобразен и
моли да бъде отменен. Претендира разноски.
Ответникът –
заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, чрез процесуалния си
представител юриск. М., изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита,
че предоставените от жалбоподателя
документи не отговарят на изискванията на чл.33, ал.1, т.2, 3 от Наредба
№4 от 24.02.2015г. за прилагане на ярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР
2014-2020, а именно на одобрените за подпомагане парцели с № 56784-454-1-1 и с
№56784-1078-5-2 няма добита биологична продукция, а парцел с №56784-1078-6-1 е
заявен през всички години само като угар. Претендира направените по делото
разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Административен
съд - Пловдив в настоящия състав, намира
жалбата за жалбата
за подадена в предвидения за това срок и при наличието на правен интерес, което
налагат извод за нейната допустимост.
От фактическа страна, Съдът намира
за установено следното:
Съгласно акт за прекратяване на биологичен
ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г. за кампанията 2019 г. изх. №
01-6500/294 от 21.01.2022 г., в резултат на извършените административни
проверки на основание чл. 46, ал.1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за спазване
на поет биологичен ангажимент, се установява, че съгласно чл. 6 от Наредбата,
биологичните направления се изпълняват за период от пет последователни години,
като този срок започва да тече от началото на годината, в която е подадено
„Заявление за подпомагане”, което през първата година е и „Заявление за
плащане”. През всяка следваща година до изтичане на петгодишния ангажимент
кандидатите за подпомагане подават само „Заявление за плащане”. След изтичане
на петгодишния период на ангажимента кандидатите могат да удължават ангажимента
си ежегодно до изтичане на програмния период.
Посочено е, че ДФ„Земеделие“ е открил
производство по прекратяване на многогодишния ангажимент по мярка 11
„Биологично земеделие” поради неизпълнение на задълженията на чл. 15, ал. 3, т.
3 от наредба № 4 от 24.02.2015 г., а именно не са спазени изискванията на чл.
33, ал. 1, т. 2, 3 и 5.
Посочено е, че изискването по чл. 33, ал. 1, т. 2
съществува от приемането на Наредба № 4 от 24.02.0215 и първоначалното й
обнародване в ДВ. бр.16 от 27 февруари 2015 г.
Във връзка с посочено, бенефициентът е уведомен,
че съгласно чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 24 февруари 2015 г. за
прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г, „до 30 октомври на петата
година от ангажимента, който започва да тече от подаването на първото одобрено
заявление за подпомагане по съответното направление, подпомаганите лица са
длъжни най-малко веднъж да са получили сертификат или писмено доказателство за
съответствие на произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти
с правилата на биологичното производство; сертификатът следва да удостоверява наличие
на биологична продукция.
Цитирана е нормата на параграф 7 от допълнителните
разпоредби на Наредбата „Сертификат" или „Писмено доказателство" е
документ, издаван от контролиращо лице на всеки производител или преработвател,
който контролира и отговаря на изискванията на Регламент (ЕО) на Съвета №
834/2007 и на Регламент (ЕО) на Съвета № 889/2008 в областта на своята дейност.
Писменото доказателство е изготвено съгласно образеца в приложение XII на
Регламент (ЕО) на Съвета № 889/2008.
Посочено е, че в съответствие с чл. 36 от
Регламент (ЕО) на Съвета № 889/2008, за да се считат растенията и растителните
продукти за биологични, разпоредбите за производството, трябва да се прилагат
върху земеделските площи в преходен период най-малко две години преди сеитба
или, при ливади или площи с многогодишни фуражни култури — поне две години
преди употребата им като фураж, произведен по метода на биологичното земеделие,
или при многогодишни култури, различни от фуражните, най-малко три години преди
първата реколта от биологични продукти.
Органът е посочил също, че съгласно чл. 48, ал. 9
от Наредба № 5 от 3 септември 2018 г. за прилагане на правилата на биологично
производство, етикетиране и контрол, и за издаване на разрешение за контролна
дейност върху контролиращите лица (Обн. ДВ. бр.75 от 11 Септември 2018г.), контролиращото
лице издава документ по смисъла на чл. 29, параграф 1 от Регламент (ЕО) N9
834/2007 на оператор, съответно подизпълнител, с който има сключен договор за
контрол и сертификация. Документът трябва да отговаря на посочените изисквания
в приложения XII и XII а от Регламент (ЕО) N9 889/2008, както и да съдържа
количество произведена продукция, т.е. от 2018 г. приложимото национално
законодателство предвижда в документа да се посочва количеството на
произведената земеделска продукция. В съответствие с изискванията на чл. 29 от
Регламент № 834 от 2007 г. контролните органи, посочени в член 27, параграф 4,
предоставят писмени доказателства на всеки оператор, който е обект на техния
контрол и който отговаря на изискванията по настоящия регламент в областта на
своята дейност.
Направен е извод, че изискването всички одобрени
земеделски площи да са преминали периода на преход и да е произведена продукция
от земеделската култура, формираща размера на подпомагане за всички площи, е
съществувало при възникването на многогодишния ангажимент, доколкото това
задължение произтича от регламент, който е общоприложим акт, задължителен е в
своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки на ЕС. Поради
посоченото е прието, че предоставения документ не отговаря на изброените
по-горе условия, а именно - всички одобрени земеделски площи да са преминали
периода на преход и да е произведена продукция от земеделската култура,
формираща размера на подпомагане за всички площи, респективно декларирани по
мярката парцели, в годината на издаването на документа.
Предвид изложеното и на основание чл. 15, ал. 3,
т. 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. и в съответствие с чл. 63, т. 1 във връзка
с чл. 77, т .4, буква „в“ от Регламент (ЕС) № 1306 на Европейския парламент и
на Съвета от 17 декември 2013 относно финансирането, управлението и мониторинга
на общата селскостопанска политика, ДФЗ-РА се отказва финансова помощ и се прекратява
поетия от ЗС П. ангажимент по направление „Биологично растениевъдство".
Издаденият административен акт е бил обжалван по
административен ред, като със заповед № РД 20-76 от 15.04.2022 г. на министъра
на земеделието, жалбата е била оставена без уважение.
По делото са представени от жалбоподателя, освен
представените пред административния орган Сертификационно писмо №
164/20.07.2017г., издадено от Биоагричерт Италия България ЕООД, Сертификационно
писмо № 174-1/20.08.2018г., издадено от Био Сертификейшън ЕООД, Сертификационно
писмо № 611/30.10.2019г., издадено от Био Сертификейшън ЕООД, както и писмен
отговор с изх.№ 040/25.02.2022г., ведно със Справка за произведени количества
продукция на парцели: БЗС №56784-1078-12-2 и БЗС №56784-454-2-1 за 2017г. и
2018г., издадени от контролиращия орган „Био Сертификейшън" ЕООД, както и
договор за контрол и сертификация №155 от 07.02.2018г. с контролиращото лице -
Био Сертификейшън ЕООД; доклади от инспекции, издадени от контролиращия орган
„Био Сертификейшън" ЕООД от 01.08.2018г., 25.04.2019г. и 14.11.2019г. -
Збр. И писмено обяснение от А.П. с вх. № 01-6500/2396 от 04.06.2021г.
По делото е изслушав св. Г.Б.П., който бил с
жалбоподателя П. ***. Твърди, че му помагал в дейността земеделие с обща
работа. Не се занимава с документи. Посочва, че парцелите са в землището на с.
Прослав. Запознат е с поетия му ангажимент по мярка 11 от 2015 г. Посочва, че в
преходен период парцелите били до началото на 2018 г., а през 2018 г. на
парцелите се отглеждала лайка. Има карта на старите номера на парцелите, но не
може да се ориентира, на място ги знае парцелите. Помагал му с трактора и един
път присъствал на инспекция от сертифициращия орган. Прегледали имотите и си
тръгнали, попълнили си документите. Свидетелят нищо не е бил питан, нито е
подписвал нещо. Проверяващите само заснемали, не са мерили. И в трите парцела
се работела лайка, биологична продукция, чиста и нетретирана с препарати.
Лайката била малко и я събрали, като килограми била 5, 6, 7, 8 кг. набрана току
-що. Лайката се появила от самосевки, сама изникнала, никой не е хвърлял
семена. Предходната година на тези парцели пак се отглеждала лайка. В края на
2017 г. изорали и през 2018 г. тя пак изникнала. Посочва, че от Фонд Земеделие
също са правили проверка, не е присъствал. В периода 2018 г. имало проверка и
от двете места.
Изслушана е и свидетелката А.Т.П., която заявява,
че е запозната със стопанството и дейността на жалбоподателя като длъжностно
лице на сертифициращата фирма „Био сертификейшън“ ЕООД и е извършвала проверки
на неговото стопанство. Спомня си, че за 2018 г. е правила годишна инспекция,
за 2019 г. е извършила допълнителен контрол. Посочва, че за 2018 г. инспекцията
не е установила несъответствие в стопанството на жалбоподателя. Констатациите
се оформят в доклад от инспекция, в който се записват консататациите по
основните контролни точки. След извършване контрол се издавал сертификационни
документи – сертификат, сертификационно писмо. Посочва, че към онзи момент е
съществувал такъв документ - сертификационно писмо, който потвърждавал
установеното при проверките съответствие. Свидетелката удостовери издаденото сертификационното
писмо № 174-1/20.08.2018 г. за 2018 г. /л.109-110/. Твърди, че за посочените
парцели в таблицата на л. 110, под № 1, 2, 3 е добита съответната биологична
продукция преди земеделската практиката, която докарва парцела в състояние на
угар. Потвърждава установеното и записано в Сертификационно писмо №
174-1/20.08.2018 г. Посочва, че датите за начало и край на преход се описват в
сертификационното писмо. След като се преминели периода, им се издава
сертификационното писмо, като вместо дата вече има само статус на парцел. Посочва
по отношение на Сертификационното писмо 164/20.07.2017 г., че към този момент
са били в преход и се виждат датите за начало и край на прехода, както е
записано – 24.03.2018 г., последната колона. За всеки конкретен парцел в
крайната колона е описан краят. Това е сертификационен документ от предната
година. След като през 2018 г. преходния период е изтекъл, вече в
сертификационното писмо парцелите се отбелязват само статус „биологичен“. В
сертификационното писмо от 2018 г. конкретните парцели са в секцията за
биологичен продукт със статус „биологичен“.
Свидетелката посочва, че допуснато неизпълнение
от страна на ЗП А.П. на основните ангажименти, свързани с изпълнението на мярка
11, точно този контрол не е обект на техен контрол. Няма как да каже дали за 5
годишния период има такова. Посочва, че ДФЗ вадят информация на база на техни документи.
Проверяват се съответствието на производството и съответния продукт. Ангажиментът
към фонда е ангажимент на съответния оператор. Това са техни отношения, а те
само констатират дали е спазил биологичните правила и е създал такъв продукт.
Няма отношение към ангажимента.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 11а от ЗПЗП Разплащателната агенция
приема, проверява и взема решение по заявки за плащане по схеми и мерки за
подпомагане на Общата селскостопанска политика. С разпоредбата на чл. 11, ал.
2, т. 4 от ЗПЗП изпълнението на функциите на Разплащателна агенция е възложено
на Държавен фонд "Земеделие". На основание чл. 20а от ЗПЗП
изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“ организира и ръководи дейността на
Разплащателната агенция, и я представлява. Представена е заповед № 03-РД/2891#2/16.06.2021
г., с която на зам.-изпълнителния директор Петя Славчева са делегирани правомощия
да издава и подписва актове за прекратяване на агроекологичния ангажимент по
мярка 11 "Биологично земеделие". Следователно, оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му.
Актът е издаден в изискуемата писмена форма, но
при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразено в
липса на мотиви. В нарушение на изискването, предвидено в нормата на чл. 59,
ал. 2, т. 4 от АПК, в него не са изложени фактическите основания за издаването
му, т. е. конкретните факти, които административният орган приема, че са налице,
за да упражни предоставената му компетентност. В случая тяхното описание се
изчерпва с констатацията, че представения от подпомаганото лице документ не
отговаря на условията, предвидени в чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5 на Наредба №
4/24.02.2015 г., като жалбоподателят е информиран за задълженията, предвидени с
цитираните разпоредби.
Според посочената от административния орган норма
на чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4/24.02.2015 г., в срок до 30 октомври на
петата година от ангажимента, считано от подаването на първото одобрено
заявление за подпомагане по съответното направление, подпомаганите лица са
длъжни най-малко веднъж да са получили сертификат или писмено доказателство за
съответствие на произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти
с правилата на биологичното производство, като сертификатът следва да
удостоверява наличие на биологична продукция.
На
основание чл. 48, ал. 9 от Наредба № 5 от 03.09.2018 г. за прилагане на
правилата на биологично производство, етикетиране и контрол, и за издаване
разрешение за контролна дейност за спазване правилата за биологично
производство, както и за последващ официален надзор върху контролиращите лица
контролиращото лице издава писмено доказателство по смисъла на чл. 29, параграф
1 от Регламент (ЕО) № 834/2007 на оператор, съответно подизпълнител, с който
има сключен договор за контрол и сертификация. Писменото доказателство трябва
да отговаря на посочените изисквания в приложения X. и XIIа от Регламент (ЕО) №
889/2008.
Контролиращото лице издава приложение към него,
съдържащо справка за количеството произведена първично земеделска продукция
през съответната година, площите, от които е произведена, както и наличната на
склад продукция от предходни години.
Поетият от жалбоподателя ангажимент по направление
"Биологично растениевъдство" в настоящия случай е прекратен на
основание чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба № 4/24.02.2015 г., поради
несъответствие на представен от него документ с изискванията на посочените
разпоредби.
Коментираният документ обаче не е
индивидуализиран в акта, нито са направени констатации относно приетото
несъответствие на същия с конкретни изисквания. Не става ясно от мотивите на
акта дали ангажиментът е прекратен поради неизпълнение от страна на
подпомаганото лице на изискването да получи в срока по чл. 33, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 4/24.02.2015 г. сертификат или писмено доказателство за съответствие
на произведените продукти с правилата на биологичното производство; дали такъв
сертификат е получен, но не удостоверява наличие на биологична продукция; дали
такъв е получен, но не е представен пред органа в годината на издаването му;
дали не е спазено изискването за прилагане на разпоредбите за производството
върху земеделските площи в преходен период в сроковете по чл. 36 от Регламент (ЕО)
№ 889/2008; дали е представен документ по смисъла на чл. 29, § 1 от Регламент
(ЕО) № 834/2007, който не отговаря на изискванията, посочени в приложения ХІІ и
ХІІа от Регламент (ЕО) № 889/2008.
Не е
конкретизирано и кое от изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 3 и 5 от Наредба
4/24.02.2015 г. не е изпълнено от жалбоподателя. При липса на каквито и да било
фактически констатации в акта, напълно неясни остават съображенията на
административния орган за неговото издаване. Неясно е също правното основание
за издаването му. В чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от Наредба № 4/24.02.2015 г.,
към които препраща посочената в акта разпоредба на чл. 15, ал. 3, т. 3, са
очертани няколко хипотези: 1) до 30 октомври на петата година от ангажимента
подпомаганото лице следва най-малко веднъж да е получило сертификат за
съответствие, който удостоверява и произведената биологична продукция; 2) да
предостави документите по т. 2 и т. 5, които удостоверяват състоянието на
парцелите и произведената продукция от земеделската култура, формираща размера
на подпомагане, в годината на издаването им; 3) до края на ангажимента поне
веднъж да получи сертификат за съответствие на произведените продукти с
правилата на биологичното производство, който удостоверява произведена
биологична продукция. Коя от посочените хипотези е налице според
административния орган не се установява от съдържанието на акта.
Едва в заповедта на по-горестоящия орган по повод
оспорването на акта и в становището на
ответника пред съда се посочва, че са налице три парцела, по отношение на които
не са налице изискванията, а именно: парцели с №
56784-454-1-1 и с №56784-1078-5-2 няма добита биологична продукция, а парцел с
№56784-1078-6-1 е заявен през всички години само като угар.
В Приложение 1 към уведомителното писмо от 12.05.2021
г./л.102 и сл./, с което жалбоподателят е уведомен, че се открива производство
по издаване на акт за прекратяване на многогодишен ангажимент за кампания 2019
г. е отразено, че е налице констатация по отношение на декларирана площ 0,93 ха
и 0,65 ха по мярка 11 "Биологично земеделие", направление
"Биологично растениевъдство" за заявени парцели съответно №
56784-1078-5-2 и № 56748-454-1-1. Предвид гореизложеното, обаче не може да се
направи заключение, че това е достатъчно, за да се направи извод, че е налице
друг документ, съставен в хода на административното производство, който да
съдържа фактически установявания. В случая не може да се установи с
категоричност каква е конкретната причина, поради която бенефициентът не е
изпълнил поетия от него многогодишен ангажимент. При това положение оспорващият
не е бил в състояние да разбере конкретната причина, поради която се предприема
прекратяване на поетия от него ангажимент, респективно не е бил в състояние
пълноценно да организира своята защита. Това е видно и от представените с
административната преписка документи, от които се установява, че в хода на
административното производство от страна на дружеството са прилагани сертификати
за съответствие, но липсва ясно становище, от което да е видно защо
административния орган не ги кредитира като удостоверяващи съответното
обстоятелство.
Съдът намира за съществени допуснатите нарушения
в издадения акт, тъй като в случая е налице е бланкетно цитиране на разпоредби
от приложимите нормативни актове, но липсват конкретни констатации, които да
бъдат обвързани с посочването на конкретна хипотеза, респективно описание в
какво състои нарушението на съответна правна норма. Ето защо, оспореният акт
следва да се отмени, като незаконосъобразен.
Не се споделят възраженията, че оспореният
административен акт е издаден за неизпълнение разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т.
3 от Наредба № 4 от 24.02.2015г. като правно основание за реализирането на
административна санкция прекратяване поетия ангажимент и предприемане на
действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното
направление, обективирана в чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредбата, тъй като нито към
момента на поемане на ангажимента по мярка 11 "Биологично земеделие"
от ЗП, нито към 2019 г. – съответната година на приключване на петгодишния
период е било налице изискването на изменението на чл.33, ал.1, т.3 от Наредба
№ 4 от 24.02.2015г., неизпълнението на което би довело до прекратяване на
биологичния ангажимент и предприемане на действия по възстановяване на
получената финансова помощ по съответното направление.
Действително, нормата на чл. 15, ал. 3, т. 3, в
която е добавена точка 3 на чл.33, а именно: „не са спазили изискванията на чл.
33, ал. 1, т. 2, 3 и 5" е допълнена с изменение ДВ, бр. 21 от 2021 г., в
сила от 12.03.2021 г., доп. - ДВ, бр. 33 от 2021 г., в сила от 20.04.2021. Безспорно,
действието на новата норма е занапред, но материалният закон в случая се
прилага в действащата редакция към момента на постановяване на административния
акт.
Съобразно изхода на делото, съдът намира искането
на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за
основателно, като се претендират разноски в общ размер 1010, 00 лв., от които 1000,
00 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат и 10, 00 лв.
държавна такса. С оглед размера на адвокатското възнаграждение, неоснователно
се явява възражението на ответника за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК във вр.
с чл. 144 АПК, тъй като съгласно чл.8, ал.2, т.7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й към
приключване на съдебното следствие, за дела по Закона за подпомагане на
земеделските производители минимумът е 800 лв. В случая определеното адвокатско
възнаграждение от 1000 лв. е по-ниско от трикратния размер на минималното
предвидено възнаграждение, който съдебната практика приема за максимален при
направено възражение за прекомерност, поради което същото следва да се присъди
за адвокатско възнаграждение претендираната сума от 1000лв.
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2
и чл. 143, ал. 1 от АПК,
Административен съд Пловдив, I отделение, 14-ти състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ акт за прекратяване на
биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. за кампанията 2019 г.
изх. № 01-6500/294 от 21.01.2022 г. на заместник изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие"-
Разплащателна агенция да заплати на на А.С.П., с ЕГН **********, с постоянен
адрес:***, офис 1, сумата от 1010 (хиляда и десет лева, представляваща разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
чрез Административен съд Пловдив пред Върховния административен съд на
Република България в четиринадасетдневен срок от съобщаването му с препис за
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: