О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №
869
гр.Попово,05.11.2019г.
Поповският районен съд, в закрито заседание на
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИНЕЛА СТЕФАНОВА
като постави за разглеждане гр.д. № 461 по описа на
ПпРС за 2019г., установи следното:
Производството е по реда на чл.140 ГПК.
Предявен е иск от „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, гр. София, действаща чрез ю.к. М.Симеонова, против М.И.Л.,*** за
признаване за установено, че ответника дължи
на ищеца сумата 1015.49лв.– главница, сумата 38.77лв.–
възнаградителна лихва за периода 14.06.2016г. – 14.12.2016г., сумата 238.91лв.–
обезщетение за забава за периода от 14.06.2016г. до датата на подаване на
заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението до окончателното
изплащане на задължението – всички суми дължими по Договор за потребителски паричен
кредит № 2206268/21.03.2016 г., сключен между длъжника и „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, вземането по който е прехвърлено по силата на Индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 09.01.2017 г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г. на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №106/2019г. по описа
на ПпРС. Молбата е подписана от пълномощник на ищеца. Приложени са писмени
доказателства във връзка с твърденията и
исканията на ищеца. Спазени са законовите изисквания по чл.127 и чл.128 ГПК.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от назначения особен
представител на ответника М.И.Л.
*** -адв.Д.Д. от ТАК, с който оспорва предявения иск като недопустим и
неоснователен.
Съдът счита, след извършената служебна проверка, че
исковата молба е редовна и предявеният
иск е допустим. Следва да бъдат приети и приложени писмените доказателства; да
се насрочи делото за разглеждане в
открито заседание; да се съобщи проект за доклад по делото; страните да бъдат напътени към медиация или друг начин
за доброволно уреждане на спора, както и да се произнесе по всички
предварителни въпроси.
Въз основа на изложените
мотиви, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ИСКОВАТА МОЛБА е редовна и предявеният иск е допустим.
ПРИЕМА
ПИСМЕНИЯТ ОТГОВОР от назначения
особен представител на ответника
депозиран по реда и в срока на чл.131 от ГПК.
НАСРОЧВА
първо публично съдебно заседание на 10.12.2019г. в 09.15
часа, за която дата и час да се
призоват страните.
СЪОБЩАВА
ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, а
именно:
1.обстоятелствата, от
които произтичат претендираните права и възражения:
а/. за права на
ищеца: Ищецът твърди, че на 09.01.2017 г. бил подписан Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 20.12.2016 г., по силата на който вземането на кредитора по договор
за потребителски кредит № 2206268/21.03.2016 г., сключен между М.И.Л. и
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД било прехвърлено от „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
Твърди се, че ищцовото дружество изпратило две
уведомления до ответника, с която го уведомявали за извършената цесия, като и
двете се върнали в цялост, като „непотърсени“. В тази връзка към ИМ се прилага
уведомление за извършената цесия до
длъжника, като се моли съда да приеме, че
същата е произвела своето действие спрямо него.
Твърди се,
че на 21.03.2016г. между М.И.Л. и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД бил сключен договор за потребителски паричен
кредит № 220626, по силата на който, както и на общите условия към него,
кредиторът предоставил на кредитополучателя
потребителски паричен кредит в размер 1300.00 лв., която сума била преведена на
посочената от кредитополучателя банкова сметка ***.03.2016 г.
Страните се съгласили, че главницата или общият размер на кредита била в размер
1367.20 лв., която сума представлявала сбор от следните компоненти: чиста
стойност на кредита: 1300.00 лв., такса за разглеждане на кредита: 39.00
лв. и застрахователна премия: 28.20 лв.
Кредитополучателят се съгласил да върне сумата по
договора за кредит, ведно с начислените лихви
и разноски в сроковете и при условията, указани в договора, на вноски,
чийто брой, размер и падежи били посочени в погасителен план, неразделна част
от договора за кредит.
Съгласно клаузите на договора, усвоената парична
сума по кредита се олихвявала с възнаградителна лихва, чийто месечен
размер бил фиксиран за целия срок на
договора и която се начислявала от датата на отпускане на кредита. Подписвайки
договора, страните били постигнали
съгласие възнаградителната лихва за целия срок на договора да бъде в общ размер
78.11 лв.
Общата сума, която кредитополучателят се съгласил
да върне при сключване на договора за кредит била в размер 1445.31 лв., която
била платима на 9 бр. анюитетни месечни погасителни вноски, всяка от които в
размер на по 160.59 лв. Първата вноска била с падеж: 14.04.2016 г., а
последната: 14.12.2016 г.
Крайният срок за издължаване на всички задължения
по кредита бил на 14.12.2016 г. и предсрочна изискуемост на кредита не била
обявявана.
В договора било предвидено още, че при забава в
плащането на дължимите от
кредитополучателя суми, същият дължал на кредитодателя и обезщетение за забава
и такова било начислено.
Кредитополучателят не бил заплатил изцяло дължимия
паричен заем към дружеството, като сумата, която била погасена до момента, била
в размер 393.93 лв., с която били погасени, както следва: възнаградителна
лихва: 39.35 лв., главница: 351.71 лв. и лихва за забава: 2.87 лв. Остатъка
от сумата не била заплатена.
Във връзка с изложеното
ищцовото дружество подало заявление до PC - Попово за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, за което било образувано ч.гр. дело №106/2019г. по описа на
съда. По същото било издадена заповед
за изпълнение, като съгласно Определение от 18.04.2019г. по посоченото
дело ищеца предявява и настоящия иск
Предвид изложеното,
дружеството моли съда да признае за установено, че ответника дължи на ищеца сумата 1015.49лв.– главница, сумата 38.77лв.–
възнаградителна лихва за периода 14.06.2016г. – 14.12.2016г., сумата 238.91лв.–
обезщетение за забава за периода от 14.06.2016г. до датата на подаване на
заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението до окончателното
изплащане на задължението – всички суми дължими по договор за потребителски
паричен кредит № 2206268/21.03.2016г., сключен между длъжника и „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, вземането по който е прехвърлено по силата на
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
09.01.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
20.12.2016 г. на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №106/2019г. по описа на ПпРС. Претендират се и
разноски както по заповедното производство, така и за направените
разноски по настоящото дело.
б/.възражения на
особения представител на ответника- Оспорва искът като недопустим и
неоснователен, и като такъв моли съда да го отхвърли. Ответната страна счита,
че договор за потребителски паричен
кредит № 2206268/21.03.2016г. бил недействителен, на осн. чл.22 от ЗПК. Твърди,
че както договора, така и ОУ били с шрифт по малък от заканоустановения-12. На
второ място липсвало волеизявление на кредитора за настъпване на предсрочна
изискуемост. На трето място счита, че по отношение на вноските с
падеж-14.04.2016г. и 14.05.2016г. следвало да се приложи тригодишната
погасителна давност, тъй като същите се явявали периодични плащания. На четвърто място ответната страна счита, че
извършената цесия не била произвела действие спрямо длъжника, тъй като ИМ била
връчена на ответника, при условията на
чл.47 от ГПК, и волеизявлението не било стигнало лично до знанието на длъжника.
2. правната квалификация на правата на ищеца: установителен
иск по реда на чл.415 от ГПК, във вр. с
чл.99 от ЗЗД, във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
3.кои права и кои обстоятелства се признават: няма
такива;
4.кои обстоятелства не се нуждаят от
доказване: няма такива;
5.как се разпределя доказателствената тежест за
подлежащите на доказване факти: взискателя следва да докаже: качеството си на
кредитор, факта, от който произтича
вземането му, както по основание, така и по размер, т.е. валидно сключен
договор за цесия; уведомяване на длъжника за извършената цесия; валидно сключен
договор за кредит с цедента, че същия е
изправна страна по договора за кредит, като е изпълнил всички свои задължения по договора за кредит;
забавата на длъжника, а длъжникът носи тежестта да докаже, своите възражения, които изключват,
прекратяват или погасяват правото на ищеца.
ОБЯВЯВА
НА СТРАНИТЕ, че ще бъде извършена служебна
проверка относно съответствието на Договор за потребителски паричен кредит №
2206268/21.03.2016г., с разпоредбите на ЗПК, както и ще бъде извършена проверка относно съобразяването на договорните клаузи
с правилата на добрите нрави – чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, като им УКАЗВА, че в срок до първото по делото
заседание могат да изразят становище и да ангажират доказателства.
ДОПУСКА за приемане и прилагане представените с
исковата молба писмени доказателства, тъй като същите са относими, допустими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна.
ДА СЕ ПРИЛОЖИ ч.гр.д. №106 /2019г. на ПпРС.
НАПЪТВА страните
към медиация като способ за доброволно уреждане на спора, както и им указва за възможността да постигнат
споразумение като способ за доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на двете страни по делото, че за присъждане
на разноски по делото са длъжни да представят на съда списък на разноските
най-късно до приключване на последното заседание, на осн. чл.80 ГПК.
ПРЕПИС от
определението да се връчи на страните
едновременно с призовките за първото по делото заседание, на осн. чл.140 ал.3 ГПК.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на
ищцовата страна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: