О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№ 109/31.1.2020г. гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание
проведено през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: УЛЯНА
САВАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
МИТЕВ
ДИМО ДИМОВ
като разгледа докладваното от съдия Димов
ВЧНД № 1 по описа за 2020
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК.
Образувано е по частен протест
на прокурор при ВРП срещу определение № 2248 от 09.12.2019. по ЧНД № 5162/19 г.
на ВРС, с което е отменено постановлението на ВРП за прекратяване на
наказателно производство по ДП № 533/2018 г. по описа на Сектор „ПП“ при ОД на
МВР Варна, за извършено деяние по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2 от НК.
Протестът е с оплакване за
неправилност на съдебния акт. Изразява се несъгласие с дадените указания за
допълнително разследване.
Счита се, че определението е немотивирано, че е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, както и на материалния закон, като са изложени аргументи за това.
Сочи се, че е неправилен изводът на
първоинстанционният съд, че л. се е поставил в невъзможност да предотврати
удара с пешеходеца и, че поведението му е причина за настъпването на ПТП.
Предлага се съдът да отмени
определението на ВРС и да постанови друго с което да потвърди постановлението
на ВРП.
Въззивният съд, като обсъди
направените оплаквания в протеста, събраните доказателства и извърши цялостна
служебна проверка на правилността на определението, прие за установено
следното:
Частният протест е подаден от
легитимирано лице, в законоустановения срок, срещу подлежащ за протестиране
съдебен акт и е процесуално допустим.
Разгледан по същество е неоснователен:
С атакуваното определение на ВРС, постановено по ЧНД № 5162/2019 г., по
описа на ВРС е отменено постановлението на ВРП за прекратяване на наказателно
производство по ДП №553/18г. по описа на сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна, което
е водено за извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б, „б“, пр.2 от НК.
Първоинстанционният съд е
приел като необоснован и немотивиран извода на прокурора за наличие на
прекратителни основания на наказателното производство по досъдебното
производство. Приел е всъщност, че разследването не е пълно и обективно, като е
дал указания какви следствени действия следва да бъдат извършени.
Настоящият
въззивен съд намира протестираното определение на ВРС за правилно.
Изводите
на решаващият съд за непълнота на разследването се споделят от настоящия
въззивен състав и не е необходимо тяхното преповтаряне.
Действително,
прокурорският акт е постановен при непълнота на доказателствата и не
представлява мотивиран акт при изяснена в пълна степен фактическа обстановка.
Наказателното производство е
финализирало при дефицит на разследването, като фактическата обстановка не е
била установена всестранно и пълно и не са били изчерпани възможностите за
това.
На досъдебното производство не
са събрани всички необходими и относими доказателства по отношение на фактите,
подлежащи на доказване, чрез допустимите от НПК способи и чрез съответните
доказателствени средства.
Абсолютно правилно първоинстанционния съд е приел, че се налага
извършване на допълнителни следствени действия, като събиране на гласни и
писмени доказателства и в мотивите е коментирал обстоятелствата които е
необходимо да се установяват и които не са били установени при разследването по
ДП.
Поначало дадените от ВРС указания са правилни, но следва да се посочи,
че само тези които са свързани със събиране на доказателства относно момента от
който водачът на МПС обективно е имал възможност да види детето при излизането
му на пътното платно, като се има предвид ръста му за което са били събрани
доказателства. В тази връзка би могло да бъде извършен следствен експеримент за
установяване на това обстоятелство.
Настоящият състав на въззивния съд приема, че от изключителна важност за
пълното, всестранно и обективно разследване се явява указанието на ВРС относно
това, че не е било изследвано обстоятелството каква е била разрешената скорост
за движение в участъка, където е настъпило ПТП. Дали е имало ограничение на
скоростта с конкретен пътен знак, ако е имало, какво е било ограничението, с
оглед установяване обстоятелството касае ли се за несъобразена скорост или за
превишена такава.
Прокурорът е приел, че не са били налице пътни знаци за ограничаване
скоростта на движение в участъка и е приел, че ограничението е за движение с 50
км/ч., което е общото ограничение за движение в населено място. Не е получил отговор
на този въпрос имало ли и какви пътни знаци, които да регулират движението в
района на местопроизшествието.
В тази връзка в жалбата на пострадалото дете, депозирана пред първоинстанционния
съд се сочи, че на кръстовището между улиците „Бр. Миладинови“ и „Х. Димитър“,
на десния ъгъл, посока ул „Пирин“ бил поставен
предупредителен пътен знак № А19 „Деца“. А на кръстовището между улиците
„Бр. Миладинови“ и „Възраждане“, на десния ъгъл, посока ул.“Пирин“ бил поставен
пътен знак № В26 –„ Забранено движението със скорост по – висока от означената“
и цифрата изписана на пътния знак била „30“.
Въззивният състав на ВОС намира, че за изясняване на тези обстоятелства
следва във връзка с разследването по ДП – во да бъде изискана справка от съответните
служби към Община гр. Варна, отговарящи за организация на движението, какви
пътни знаци са били поставени за регулиране на движението към момента на
настъпилото ПТП.
Св. Борис л. не оспорва обстоятелството, че преди настъпването на ПТП,
в района на училище „В. Априлов“ в гр. Варна, забелязал, че на левия тротоар по
посока на движението му имало деца.
Следва да се отбележи, че при наличието на пътен знак №19 „Деца“ и
наличието на деца пътя или в близост до него е предупреждение за водача на превозното
средство, че опасността за движение е реална и той следва да вземе мерки за
избягването й чрез намаляване на скоростта или спиране. В този случай той не
може да се позовава на опасна зона за спиране /В тази връзка Р 1040/09.10.1975
г. по н. д. 948/75 г. ІІІ н. о./, като е без значение, че в настоящият случай
пострадалото дете е излязло на пътното платно от дясната му страна по посока на
движение. Това е така защото опасността за движение е възникнала от наличността
на група деца, които са били възприети от водача и които са се намирали на пътя
или в близост до него и това го е задължало да вземе мерки за всяко едно от тях
поотделно или з всички. Освен това съгласно разпоредбата на чл. 40 от ЗДвП пътните
знаци се поставят от дясната страна по посока на движение, така, че да могат да
бъдат възприети от водачите на МПС. А съгласно разпоредбата на чл. 41 от ЗДвП
пътният знак поставен отдясно е валиден за цялата широчина на частта от
платното за движение, предназначена за движение в съответната посока. С
допълнителна табела валидността на някои знаци може да бъде ограничена само за
едната пътна лента от платното за движение.
Водачът на МПС не би могъл да се позове на опасната зона и в случаите
когато се движи с несъобразена или превишена скорост /ако се установи, че е
имало поставен знак № В26, който е ограничавал същата до 30 км/ч., тъй като сам
се е поставил в невъзможност да предотврати на стъпването на ПТП.в В тази
връзка следва да се прецени, както беше посочено по-горе дали не се касае до
несъобразена или превишена скорост на движение от водача на МПС.
Най - общо следва да се отбележи, че органите на ДП не са се съобразили
с разпоредбата на чл.102 от НПК. Несподелим е крайният извод на представителя
на ВРП за това, че пострадалото дете
попадало в опасната зона за спиране на автомобила, поради което водачът не би
следвало да носи наказателна отговорност за настъпилото ПТП.
Наказателното
производство би могло да бъде прекратено от прокурора само при достатъчно
доказателства позволяващи категорични изводи по чл. 243, ал.1, т.2 от НПК. В
настоящия случай не са налице достатъчно доказателства за окончателен извод, а
тяхното събиране е възможно и законосъобразно.
Неправилно
е да се приеме, че възможностите за събирането на други доказателства са
изчерпани, след като процеса на доказване не е доведен до край.
Неоснователно
е възражението на прокурора от ВРП, че е допуснато съществено процесуално нарушение
от първоинстанционния съд като е указал да се повдигне обвинение, както и да
сочи правната квалификация.
Това е
така защото видно от мотивите на ВРС в определението /л.19 /, същият е дал
указания какви следствени действия да се извършат и е посочил, че едва след
това може да се направи извод дали св. л. виновно е нарушил разпоредбите на
ЗДвП и дали това е в причинно следствена връзка с причинените на пострадалото дете
съставомерни последици.
Съгласно разпоредбата на
чл.243, ал.4 от
НПК, съдът е бил длъжен да провери обосноваността и законосъобразността на постановлението от 24.10.2019 год. на ВРП
с което е прекратено наказателното производство по ДП № 553/2018 год. по описа
на сектор „ПП“ при ОД на МВР, гр. Варна.
А тази проверка не може
да се осъществи без обсъждане и решаване на делото по същество. За нуждите на
производството по чл.243 от НПК съдът е проверил дали са обосновани и
законосъобразни изводите на прокурора, като за целта следи служебно за спазване
на материалния и процесуалния закон. В обхвата на тази проверка се включват
преценката дали проверката или разследването на досъдебната фаза е било
проведено обективно всестранно и пълно за да се спази принципа за
разкриване на обективната истина, а когато разследването е в отклонение на тези
изисквания, съдът разполага с правомощието да отмени постановлението на
прокурора за прекратяване на досъдебното производство и да му окаже какви
доказателства следва да бъдат събрани и какви следствени действия да
бъдат проведени.
В този смисъл в
процедурата по чл. 243, ал. 5 и 6 от НПК съдът може да преценява дали събраните
на досъдебното производство доказателства са достатъчни за правилното решаване
на въпроса за наказателната отговорност. Не
се касае за подмяна на вътрешното убеждение на решаващия орган /на
прокурора/, а до съдебен контрол по спазването на закона при упражняване
правомощията на прокурора, като господар на процеса в досъдебната фаза
да прекрати наказателното производство и по този начин да прегради пътя на
бъдещото съдебно производство.
За целта ВРС правилно е
преценил дали при вземането на решението си разследващият орган и прокурорът са
основали констатациите и правните си изводи въз основа на събрани и проверени в
тяхната пълнота фактически данни от предмета на доказване.
Въззивният съд споделя
изцяло изводите на ВРС относно фактите и направените въз основа на тях
правни изводи .
Проверката на събраните
при разследването гласни и писмени доказателствени средства сочи, че
направените констатации и правни изводи въз основа на тях са при липсата на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
Липсва и дължимият
цялостен правен анализ на данните, очертаващи наличието или не на признаци на
престъплението по чл.343, ал1, б.“б“, пр.2 от НК.
Поради това е
наложително с оглед правилната преценка на фактите и прилагането на материалния
закон да се обсъдят и останалите доказателства по делото, които следва да бъдат
събрани и обсъдени.
Правилно първоинстанционният съд
е посочил, че следва да се съберат доказателства относно обстоятелството дали
разрешената скорост за движение в района на ПТП не е била ограничена под 50
км/ч. със знак № В26. Следва също така за се изиска справка от съответните служби към Община
гр. Варна какви други пътни знаци са били поставени за регулиране на движението
на местопроизшествието към момента на настъпилото ПТП.
При необходимост за обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото
разследващият орган би могъл да извърши и други процесуално – следствени
действия, за преодоляване на противоречията, ако се установят такива.
Горното налага връщането
на делото за допълнително разследване в хода на което да се изпълнят
процесуално – следствените действия посочени от първоинстанционния съд и в
настоящото определение.
Едва след преценка и
анализ на всички доказателства по делото прокурорът да даде своята
оценка за това преодоляно ли е съмнението по отношение авторството на деянието
и доказано ли е по несъмнен и безспорен начин съпричастността на св. Борис л. в
извършването на деянието по чл. 343, ал.1, б.“б“, пр.2 от НК.
Поради това съставът на
въззивния съд намери, че протестираното определение на първоинстанционния съд
следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, а протестът следва
да бъде оставен без уважение като неоснователен.
По така изложените
съображения и на основание чл.243, ал.8 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение
№ 2248 от 09.12.2019. по ЧНД № 5162/19 г. на ВРС, с което е отменено
постановлението на ВРП за прекратяване на наказателно производство по ДП №
533/2018 г. по описа на Сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна, за извършено деяние по
чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2 от НК.
ВРЪЩА делото за допълнително разследване.
Препис от определението
да се изпрати на страните.
Определението е
окончателно и не подлежи на жалба и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:..………………
1./…..…………….
ЧЛЕНОВЕ:
2./………………..