МОТИВИ към ПРИСЪДА №229/02.12.2016г. по
НОХД №1749/2016г., изготвени на 02.12.2016г.
С. районна
прокуратура е внесла обвинителен акт против подс. Ю.И.Л. за извършено
престъпление по чл.343б, ал.2 от НК.
В съдебно
заседание подсъдимия призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и поиска делото да бъде разгледано по реда на глава 27 от НПК,
съкратено съдебно следствие.
Съдът допусна
предварително изслушване на страните, при което разясни на подсъдимия правата
по чл.371 от НПК, след което обяви, че ще ползва самопризнанието му без да
събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В съдебно
заседание РП- С., редовно призована изпраща свой представител, който поддържа
обвинението така, както е внесено. Предлага на подс. Л. да се наложи наказание
„Лишаване от свобода” за срок от ТРИ месеца, което да изтърпи ефективно. Предлага
на основание чл.55, ал.3 от НК да не му се налага наказание „Глоба”. Предлага
да се наложи на подс. Л. на основание чл.343Г от НК наказание „Лишаване от
право да управлява МПС” в размер около средния.
Подсъдимият Л., редовно и своевременно
призован за съдебно заседание се явява лично и с упълномощен защитник. Признава
се за виновен, разкайва се и моли съда да не му налага ефективно наказание „Лишаване
от свобода”.
ОБСТОЯТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
От събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият Л.
притежава свидетелство за управление на МПС №*********, валидно до 23.09.2025г.
С определение
по НОХД №2114/2010г. С. районен съд е одобрил споразумение между РП- С. и
защитника на подсъдимия, с което му е било наложено за извършено на
07.06.2010г. престъпление по чл.343б, ал.1 от НК наказание „Лишаване от
свобода” за срок от ТРИ месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК
е отложил за изпитателен срок от ТРИ години. Наложено му е било на основание чл.343Г
от НК и наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от ЕДНА година. Определението
е влязло в сила на 23.11.2010г.
На
21.11.2016г. около 2 часа в гр. С., във вилната зона в местността „Рамануша”
подс. Л. управлявал моторно превозно средство лек автомобил марка „Фолксваген
Поло” с рег. №…... При това той ударил управлявания
от него автомобил в оградата на склад за строителни материали. Шумът от удара
бил чут от св. В.П., който работел като охрана в същия склад. Той веднага
излязъл и отишъл да провери какво се е случило. Видял катастрофиралия автомобил
с водач подс. Л., който бил във видимо нетрезво състояние. Подс. Л. казал на
св. П. да не се обажда на никого за случилото се. Св. П. реагирал като му отговорил
да не ходи никъде, след което сигнализирал за инцидента на собствениците на
склада. Междувременно за случилото се бил подаден сигнал и до РУ на МВР- С.. На
място пристигнали служители на районното управление, свидетелите Ж.А. и А.М., пред
които подс. Л. обяснил, че се е блъснал докато правел маневра. Тъй като той бил
видимо повлиян от алкохола полицейските служители поискали съдействие от свои
колеги от сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- С.. На място пристигнал екип от
сектор „Пътна полиция”, свидетелите В.В. и Д.М.. Двамата служители от сектор КАТ-
Сливен проверили подсъдимия за употреба на алкохол с техническо средство
„Дрегер алкотест 7410”
фабричен №ARSM 0140.
Апаратът отчел концентрация на алкохол в размер на 2,74 промила.
На подсъдимия
бил съставен акт за установяване на административно нарушение, който той
отказал да подпише. Издаден му бил талон за медицинско изследване и е бил
отведен до Центъра за спешна медицинска помощ в МБАЛ „Д- р Иван Селимински”,
където дал кръвна проба. След това подсъдимия Л. ***, където бил задържан за
срок от 24 часа.
По делото е
изготвена съдебно- химическа експертиза, от заключението на която е видно, че в
кръвта на подсъдимия Л. се е доказало наличие на етилов алкохол с концентрация
2,51 на хиляда.
ДОКАЗАТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, взети в тяхната
съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите В.В., Д.М., Ж.А., А.М., И.Л. и В.П.,
дадени в хода на досъдебното производство, тъй като същите са последователни,
безпротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондират изцяло с всички останали
събрани по делото доказателства.
Съдът дава
вяра и на писмените доказателства, присъединени към доказателствения материал
по реда на чл.283 от НПК.
Съдът
кредитира и заключението на вещото лице по изготвената съдебно химическа
експертиза тъй като същото не бе оспорено от страните а и съдът няма основание
да се съмнява в добросъвестността и професионалната компетентност на експерта.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си
подс. Л. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.343б, ал.2 от НК, затова че на 21.11.2016г. в гр. С.
управлявал моторно превозно средство лек автомобил марка „Фолксваген Поло” с
рег. №…….. с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 2,51
на хиляда установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза
№461/21.11.2016г. на НТЛ при ОД на МВР- С……, след като е бил осъден с влязла в
сила присъда за деяние по ал.1.
Безспорно е
авторството на деянието, както и виновното поведение на подс. Л.. От събраните
по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че подс. Л. на 21.11.2016г.
е употребил алкохол. Установи се безспорно, че около 02 часа на същата дата той
се е движел, управлявайки лекия си
автомобил марка „Фолксваген Поло” с рег. №…… и е катастрофирал в оградата на
склад, находящ се в местността „Рамануша”. По несъмнен начин се установи от
събраните доказателства, че при проверката на подс. Л., извършена от
служителите на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- С. с техническо средство
„Дрегер алкотест” концентрацията на алкохол е била в размер на 2,74 промила. Видно
е от заключението на вещото лице по изготвената съдебно- химическа експертиза,
че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия Л. възлиза на 2,51 промила.
Деянието
подс. Л. е извършил с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му
последици. Знаел е много добре, че е употребил алкохол, но е решил да управлява
личния си автомобил и го е сторил това като го е управлявал до настъпването на катастрофата
в местността „Рамануша”.
Причини, мотиви и условия за
извършване на престъплението съдът намира в ниската правна култура на
подсъдимия и несъобразяването му с императивните разпоредби на ЗДвП.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие самопризнанието на подсъдимия, съдействието
му на органите на досъдебното производство за разкриване на обективната истина,
искреното му разкаяние, добрите му
характеристични данни и сравнително малкото и то дребни нарушения по ЗДвП.
Съдът не
отчете отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.
При определяне
вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът се
съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията.
Съдът счете, че на подс. Л. следва да се определи наказание за извършеното
престъпление по чл.343б, ал.2 от НК при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК,
тъй като са налице многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства. Съдът
счита, че наказанието му следва да се определи под предвидения минимален размер
от ЕДНА година и намира за справедливо то да бъде „Лишаване от свобода” в
размера посочен от прокурора, а именно за срок от ТРИ месеца.
Съдът счете,
че не са налице условията за прилагане института на условното осъждане. Видно е
от справката за съдимост на подс. Л., че той е осъждан на „Лишаване от свобода”
за престъпление от общ характер. Видно е, че по присъда по НОХД №2114/2010г. на
СлРС на подсъдимия е било наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от
ТРИ месеца, което е било отложено за изпитателен срок от ТРИ години. Този
изпитателен срок е изтекъл на 23.11.2013г. Преди това подс. Л. е бил осъждан за
престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.5, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.63 от НК като
му е било наложено наказание по НОХД №65/1998г. на Карнобатски районен съд в
размер на ШЕСТ месеца „Лишаване от свобода”, чието изпълнение на основание чл.69,
ал.1 от НК е било отложено за изпитателен срок от ЕДНА година. Тази присъда е
влязла в сила на 26.05.1999г. Подсъдимият Л. е бил реабилитиран по право по
тази присъда, поради което за да бъде реабилитиран по втората присъда по чл.88а
от НК следва да изтече срок от ПЕТ години след изтичането на изпитателния срок
по нея, съгласно разпоредбата на чл.88а, ал.3 от НК. Ето защо съдът следва да
постанови ефективното изтърпяване на наложеното наказание по настоящата
присъда. Както бе посочено по- горе това не е първото осъждане на „Лишаване от
свобода” на подс. Л. съдът следва да го настани за изтърпяване на наказанието в
ЗАТВОР, съгласно разпоредбата на чл.60, ал.1 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража, а на основание чл.61, т.2 от същия закон наказанието
следва да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим.
Съдът счете, че не следва да налага на подс. Л.
кумулативно предвиденото наказание „Глоба” като намира за основателно предложението
на прокурора да се приложи разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК като се вземе
предвид неговото финансово и материално положение.
Съдът счете,
че на подс. Л. следва да се наложи наказание „Лишаване от право да управлява
МПС” на основание чл.343Г от НК. С оглед постигане целите на генералната и
специалната превенция, вземайки предвид предишната му деятелност по Закона за
движение по пътищата, че той е наказван сравнително малко пъти за дребни
нарушения и от друга страна високата степен на алкохолно опиянение в размер на
2,51 промила при извършване на деянието е най- подходящо това наказание да бъде
за срок от ДВЕ години.
Съдът счита
така определените наказания за справедливи и за отговарящи в максимална степен
на обществената опасност на деянието и дееца и намира, че с тях ще се постигнат
целите на генералната и специалната превенция.
С оглед
правилата на процеса съдът счете, че следва да осъди подс. Л. да заплати
направените по делото разноски за съдебно- химическа експертиза в размер на 44,70
лева по сметка на ОД на МВР- С.
Ръководен от
гореизложеното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: