Р Е
Ш Е Н И Е №
гр.
Велико Търново , 31.01.2017 г.
|
Великотърновски
районен съд, в публично съдебно заседание проведено на 12.01.2017 година, в състав: РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИАНА РАДЕВА При секретаря Д.Б. , като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 469 по описа на съда за |
Производството
e по
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 ,2 и 3 ,
вр. с чл. 225,ал.1 от КТ; иск с правно основание чл. 220,ал.1 от КТ, иск с
правно основание чл. 222,ал.1 от КТ, иск с правно основание чл. 224,ал.1 от КТ
, иск с правно основание чл. 128,т.2 от КТ .
Ищецът Ц.С.Ц. твърди, че по силата на трудов договор от
1.10.1999 г. е работил при ответното дружество на длъжност "Заместник
-управител". Със Заповед № 239/17.12.2015 г. трудовото му правоотношение
било прекратено на основание чл. 328,ал.1,т.2 от КТ . Твърди, че заповедта за
уволнението му е незаконосъобразна , немотивирана и порочна. Твърди, че не е
налице реално съкращаване в щата, ако това е имал предвид работодателят при
издаване на заповедта, тъй като не било посочено коя от двете алтернативи е основание за прекратяване на
ТПО; че заповедта не е мотивирана; не е извършен подбор ; не са спазени
изискванията на чл.333 от КТ. Твърди, че не е отказвал да получи документите
си, но при явяването си не е бил допуснат до администрацията по изрична заповед
на управителя. Твърди, че работодателят не му е изплатил обезщетение за
неспазено предизвестие, обезщетение за оставане без работа; обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск; работни заплати за м. ноември и м.декември
Ответникът "Чех-99"
ООД, гр. София, представляван от Йосиф Новосад в срока и по реда на чл.131 от ГПК е депозирал отговор на исковата молба, чрез адвокатско дружество "З.З."
от САК. Оспорва предявените искове, като неоснователни и недоказани. Твърди, че
издадената заповед е законосъобразна, като посочва, че същата има всички
необходими задължителни реквизити посочени в закона. Заявява, че съкращаването
на щата е управленско решение, което не подлежи на съдебен контрол ; заеманата
от ищеца длъжност била единствена по щат, поради което не било необходимо
извършване на подбор; не били налице основания за приложение разпоредбата на
чл.333 от КТ. Твърди, че трудовата книжка на ищеца е оформена и му е връчена
при връчване на заповедта за прекратяване на ТПО на 17.12.2015 г. в присъствие
на свидетели. Следователно претенциите на ищеца за изплащане на обезщетение по
реда на чл.225,ал.1 от КТ и по чл.226 от КТ са изцяло неоснователни. Твърди, че
ищецът е използвал платения си годишен отпуск
за
След
като обсъди становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Не
се спори между страните, че ищецът и ответното дружество са били в трудови
правоотношения, макар и да не е представен трудов договор по делото. Ищецът е
работил на длъжност "заместник- управител". Представено е
предизвестие от 17.12.2015 г. с което ищецът е уведомен, че му се отправя
едномесечно предизвестие за прекратяване на трудов договор № 16/10.01.1999 г.,
на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ , което няма да бъде спазено. Отбелязано е, че предизвестието е връчено на
17.12.2015 г. при свидетели на отказа Л.П.И. и Д.К.К.. Със заповед №
239/17.12.2015 г. трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание
чл. 328,ал.1,т.2 от КТ, считано от 18.12.2015 г. поради съкращаване на щата. В
заповедта е отразено обезщетение за
неспазено предизвестие по чл.220,ал.1 от КТ в размер на едно БТВ.
Обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ е
посочено като не дължимо. Заповедта не е връчена на служителя. В нея е
отбелязано, че е връчена на 18.12.2015 г. при отказ, удостоверен с подписите на
свидетелите Л.П.И. и Д.К.К.. Ищецът е
представил заповед от 10.11.2015 година, издадена от управителя на ответното
дружество Йосиф Новосад, с която последният е наредил лицата Ц.Ц. и С. С. да се допускат
до фабрика за колбаси и млекопреработка с. Соколово, само след съгласуване и
потвърждение от издалият заповедта управител. Приложен е констативен протокол от 2.12.2015 г.,
подписан от ищеца в качеството му на съдружник и управител и С. С., в
качеството му на съдружник, както и от други лица, от който се установява, че
на 2.12.2015 г. същите не са допуснати до предприятието в с.Соколово от
служител на охранителна фирма "Делта Гард", на основание издадена
заповед от управителя и съдружник Йосиф Новосад . Видно от представения фиш за работна заплата
за м. октомври 2015 година, брутното трудово възнаграждение на ищеца за 22
работни дни е 1698,80 лева. От преписа
на трудовата му книжа е видно , че ищецът е прослужил в "Чех- 99" ООД
времето от 1.10.1999 г. до 18.12.2015 г. Приета е и служебна бележка от Агенция
по заетостта , БТ Горна Оряховица, от която се установява, че ищецът е
регистриран като търсещ работа за периода 30.12.2015 г. - 23.03.2016 г. Ответникът, към
отговора на исковата молба е приложил щатно разписание към 1.12.2015 г., утвърдено
от управителя Йосиф Новосад, в който
ищецът фигурира като "заместник- управител" ; заповед №
12-32/15.12.2015 г., издадена от Йосиф Новосад, с която е извършено съкращение
на щатове в дружеството "Чех -99" ООД ,според която , считано от
същата дата се съкращава длъжността "заместник -управител" и се утвърждава
ново щатно разписание, което влиза в
сила от същата дата. Приложено е и новото щатно разписание от 16.12.2015 г.,
видно от което длъжността заемана от
ищеца, не фигурира. По делото ищецът оспори истинността на приложените към
отговора на ответника молби за ползване на платен годишен отпуск за
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По
иска с правно основание чл. 344,ал.1 ,т.1 от КТ:
Искът
е процесуално допустим. По същество е неоснователен.
Ищецът
твърди и от приложеното удостоверение за актуално състояние на ответното
дружество е видно, че същият, освен съдружник е и управляващ и представляващ
дружеството "Чех- 99" ООД, заедно и поотделно с другия съдружник и
управител Йосиф Новосад. Заявява, че по силата на трудов договор, който не се
представи нито от ищеца, нито от ответното дружество, е заемал и длъжността "заместник-
управител". Доколкото няма изрична забрана за съвместяване на трудово
правоотношение с функции, свързани с възложеното управление и представителство на дружеството
, имайки предвид обстоятелството, че дружеството е работодател по смисъла на
§1,т.1 от ДР на КТ, съдът приема че трудовото правоотношение между ищеца и
ответника е съществувало. Този факт не се спори от страните. Представена е
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, както и препис от
трудовата книжка на ищеца , която удостоверява изложените обстоятелства относно
полагането на труд за периода 1.10.1999 г.-18.12.2015 година, на длъжност "заместник
управител". Със Заповед № 239/17.12.2015 година работодателят "Чех- 99" ООД представляван от управителя
Йосиф Новосад е прекратил трудовото правоотношение на ищеца, на основание чл.
328,ал.1,т.2 от КТ, считано от 18.12.2015 година. Причината за прекратяването
на ТПО е съкращаване в щата. Заповедта е подписана от двама свидетели на отказа
на 18.12.2015 г.Същите свидетели са подписали при условията на отказ и
отправеното до ищеца едномесечно предизвестие , в което е посочено, че ТПО ще
бъде прекратено на основание чл.328, ал.1т.2 от КТ , както и това, че
предизвестието няма да се спази. Относно начина на връчване на заповедта за
прекратяване на ТПО, не се събраха доказателства, които да удостоверят, че
ищецът е бил поканен да получи лично документите си, че той е отказал и по тази
причина и предизвестието и процесната заповед са приподписани от двама
свидетели. Горното не влече сам по себе си незаконосъобразност на извършеното
уволнение. Трудовото правоотношение в случая се счита прекратено при условията
на чл. 335, ал.1, т.2 от КТ- с изтичане на съответната част от срока на предизвестието , което всъщност
не е спазено. Друг аргумент в тази насока е и обстоятелството, че макар и не връчена
по надлежния ред на ищеца, същият е узнал за издадената заповед и своевременно
е защитил своите трудови права, като в законоустановения двумесечен срок по чл. 358 , ал.1,т.2 от КТ е оспорил законността на
уволнението и е предприел е действия по
регистрация в Агенция по заетостта. Поради изложеното съдът счита, че е
безпредметно да се обсъждат показанията на св.С., както и представените
документи, удостоверяващи забраната, наложена от управителя Новосад на ищеца и
на св.С. за влизането им на територията
на предприятието без негово съгласие. С показанията на св.С. и констативните
протоколи изготвени от него и от ищеца, както и от самата заповед от 10.11.2015
г. на Новосад, се доказа твърдението на ищеца относно невъзможността му да
влезе в предприятието , но както бе посочено по-горе, ищецът, както и св.С.,
имат няколко качества- същите са съдружници , освен това ищецът е и управител ,
отделно от това работят и по трудови правоотношения. Приложената заповед на
управителя Новосад не съдържа изявление, че на ищеца и на С. е наложена забрана
да бъдат допускани в предприятието в качеството им на наети по трудово правоотношения
лица, поради което същата не следва да бъде разглеждана в контекста на трудовия
спор. В този смисъл и направеното от ищеца възражение, че му е попречено да
изпълнява, както трудовите си задължения, така и да реализира правомощията си
на редовно избран и вписан в Търговския регистър управител на дружеството, са
ирелевантни към спора- отношенията между съдружниците по смисъла на Търговския
закон не могат да се разглеждат в настоящото производство, а иск за обезщетение
за незаконно недопускане до работа не е предявен. По отношение възражението, че заповедта е
немотивирана, тъй като в нея не е конкретизирано точното основание за
прекратяване на трудовия договор при наличието на две хипотези на чл.328,ал.1,т.2
от КТ- същото е неоснователно. Видно от процесната заповед, макар и да не е
посочено второто предложение на чл.328,ал.1,т.2 от КТ , доколкото в текстовата
и част ясно е записано, че причината е съкращаване
в щата, а не закриване на част от предприятието , не може да става реч за
нарушено право на защита на работника и за неразбиране на какво точно основание е прекратено трудовото правоотношение. Съгласно
задължителната съдебна практика, правото на работодателя да прекрати трудовото
правоотношение на работника или служителя на основание чл. 328, ал.1, т.2 от КТ,
възниква след решение на компетентния орган за съкращаване на щатната бройка на
заеманата длъжност. Промяната в щатното разписание е компетентност на
представляващия дружеството. /Решение № 78 от 15.03.2016 г. на ВКС по гр.д.№
4982/2015 г. на четвърто г.о. , постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. В
контекста на задължителната съдебна практика следва да бъде отбелязано, че възражението на ищеца досежно едноличното одобряване на
щатното разписание е неоснователно. Не
се твърди от ищеца , че той е подписал трудовия си договор, съвместявайки двете
качества- на представляващ работодателя и на нает работник по трудово правоотношение.
Не се твърди още, че в устава на дружеството е предвидено структурните промени
в него да се извършват само при единодушно решение на управителите. Нещо
повече, от удостоверението за актуално състояние се установи, че ищецът и
другият управител управляват и представляват дружеството заедно и поотделно.
Тоест, всеки от тях може да извършва правни действия от името и за сметка на
дружеството. В конкретния случай спецификата на казуса налага извода, че именно
управителят Новосад е представлявал дружеството- работодател при наемането на
работа на ищеца на длъжност "заместник-управител" по трудово правоотношение.
Същият управител е взел решението в качеството си на представляващ
работодателя, да извърши промени в щатното разписание и да издаде съответните заповеди. Горното води до обсъждане от съда и
на другото възражение на ищеца, за липсата на реално съкращаване на щата. Със Заповед №
12-32/16.12.2015 година относно ново щатно разписание на длъжностите в "Чех-
99" ООД на управителя Йосиф Новосад е извършено съкращаване на щатове в
дружеството , касаещо длъжността "заместник -управител" и е утвърдено ново щатно разписание, което влиза в
сила от издаването на заповедта. Приложено е щатно разписание на персонала към 1.12.2015 година, в което ищецът Ц.С.Ц.
фигурира на длъжност "заместник- управител" с основно трудово
възнаграждение 1550 лева и щатно разписание на персонала към 16.12.2015 година
, в което ищецът и длъжността "заместник- управител" не фигурират. Двете
щатни разписания са утвърдени от управителя на "Чех- 99" ООД Йосиф
Новосад. Видно е, че след издадената заповед от представляващия работодателя е
утвърдено ново щатно разписание, в което длъжността "заместник -управител"
е съкратена. Предизвестието, съответно заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца е издадена, след като е утвърдено новото щатно
разписание и същото е влязло в сила. Налице е съкращаване на длъжност, която е
единствена по щат, заема се от едно лице и няма сходни на нея длъжности с
идентични трудови функции. С Решение № 625/1.10.2010 г. по гр.д. № 1773/2009 г.
на ВКС четвърто г.о. постановено по реда на чл.290 от ГПК е прието, че когато
се извършва уволнение поради съкращаване на щата и съкращаването на щата се
отнася до единствената щатна длъжност, работодателят по своя преценка може да
уволни съответния работник или служител, който заема тази длъжност, или да
направи подбор по критериите, посочени в чл.329 ал.1 от КТ.Ако той реши да не
упражнява правото си на подбор , уволненият не може да оспорва уволнението като
незаконно поради това, че е уволнен той, а не работник, или служител, чиято
длъжност не се съкращава. Подобно е разрешението и в Решение № 255/11.02.2015
г. на ВКС по гр.д. № 194/2014 г. на четвърто г.о. постановено по реда на чл.
290 от ГПК. В конкретния казус е видно, че съкратената длъжност "заместник-
управител" е единствена по щат , както бе отбелязано, няма дори сходна на
нея длъжност с идентични, или сходни трудови функции, поради което субективно
право на преценка на работодателя е било дали да извършва подбор, или не. От
материалите по делото се установи, че подбор не е извършен , но в съответствие
с константната съдебна практика в този аспект съдът намира, че горното не води
до извод за незаконосъобразност на уволнението. Възражението, че не е спазена
процедурата по чл. 333,ал.1 от КТ, също е неоснователно. Предварителната
закрила на определена категория работници или служители на визираните в закона
прекратителни основания следва да се реализира и уволнението би било незаконно
само на това основание, при неспазена процедура по чл.333 от КТ, ако има
доказателства, или поне индиции пред работодателя, че съответният работник или
служител е от кръга на закриляните лица. В случая ищецът дори не навежда довод
в насока да попада в някоя от тези категории- не е трудоустроен работник или
служител, не страда от болести, посочени в наредба на министъра на здравеопазването,
по време на прекратяване на трудовото правоотношение не е започнал ползване на
какъвто и да е вид разрешен отпуск , очевидно не е синдикален деец, или
представител на работниците или служителите. След като липсват основания за
реализиране на предварителна закрила, които да са известни на работодателя,
същият няма задължение да изисква предварително разрешение за уволнение от
Инспекцията по труда. Следователно и това възражение е неоснователно. От
изложеното дотук съдът прави извод, че издадената заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 328,ал.1,т.2 от КТ поради
съкращаване в щата на заеманата длъжност "заместник -управител" е
законосъобразна, а уволнението е законно. Иска да се признае уволнението за
незаконно е неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.
По
иска с правно основание чл.344,ал.1,т.2 от КТ- отхвърлянето на главния иск за признаване незаконност на
извършеното уволнение предпоставя отхвърляне на обективно съединения с него иск
за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност "заместник управител", като неоснователен.
Същата правна последица има и по отношение иска с правно основание
чл.344,ал.1,т.3 от КТ, вр. с чл. 225,ал.1 от КТ за изплащане на обезщетение в
размер на 10 192,80 лева, поради
оставане без работа в резултат на незаконното уволнение. Иска е неоснователен и
следва да се отхвърли.
По
иска с правно основание чл. чл. 220,ал.1 от КТ, да бъде изплатено обезщетение в размер на
едно БТВ за неспазено предизвеситие: Иска е основателен и доказан. Не се спори
по делото, че отправеното от работодателя предизвестие не е отработено, поради
което в предизвестието а и в заповедта за прекратяване на трудовото правотнощение
е посочено обезщетение по реда на чл. 220,ал.1 от КТ, като дължимо. По делото е
представен фиш за работна заплата на ищеца за м. октомври 2015 година, видно от
който брутното трудово възнаграждение на ищеца при 22 работни дни е 1698,80
лева. Същата сума се претендира и в исковата молба. Обезщетението е дължимо при
прекратителното основание по чл.328,ал.1,т.2 от КТ , при неспазено предизвестие,
което в случая е едномесечно. Същото следва да се изчисли по правилото на чл.
228 ,ал.1 от КТ , поради което база за изчисляването му, както и на останалите
претендирани от ищца обезщетения по раздел трети, глава десета на КТ , е БТВ,
получено през м. ноември, за чийто размер няма данни по делото. Съдът приема, че среднодневното брутно трудово
възнаграждение на ищеца е 77,22 лева / изчислено на база БТВ за м. октомври,
при 22 работни дни /. Следователно БТВ за м. ноември , който има 21 работни дни
е 1621,62 лева. Дължимото обезщетение по чл. 220,ал.1 от КТ следователно е
1621,62 лева и до този размер иска като основателен и доказан следва да се
уважи. За разликата до пълния претендиран размер, именно за 77,18 лева, следва
да се отхвърли, като неоснователен.
По иска с правно основание чл.222,ал.1 от КТ: това
обезщетение е дължимо, ако уволнението е извършено на някое от визираните в
разпоредбата основания и работникът или служителят е останал без работа след
уволнението, но за не повече от един месец. Размерът на обезщетението е едно
брутно трудово възнаграждение. В случая възражението на ответника, че ищецът не
е подал декларация и молба за изплащане на това обезщетение е ирелевантно
спярмо дължимостта му. От приетите писмени докзателства по делото - служебна
бележка от Бюро по труда -Горна Оряховица № 553/9.12.2016 година е видно, че
ищецът е регистриран в БТ за периода 30.12.2015 г.- 23.03.2016 г., като безработен.
Няма вписвания след вписването, извършено от ответника, в трудовата книжка на
ищеца. Доказано е, че ищецът е останал без работа за период един месец след
уволнението , извършено поради съкращение на щата, следователно дори без
подадена молба до работодателя, при наличие на искова претенция, същият дължи изплащане на това обезщетение . Това
обезщетение също се изчислява на база БТВ за м. ноември 2015 година, тоест
следва да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца сумата от 1621,62 лева, а за разликата до пълния претендиран
размер от 1698,80 лева, именно за 77,18
лева, иска следва да се отхвърли, като неоснователен.
По
иска с правно основание чл. 224,ал.1 от КТ- ищецът твърди, че не е ползвал
платен годишен отпуск за две години- 2014 година и 2015 година, в размер на по
20 работни дни за всяка от тях. Претендира да му се изплати обезщетение по
чл.224,ал.1 от КТ за неизползания размер на ПГО в размер на 1698 ,80 лева за
2014 година и в размер на 1618 лева за 2015 година, или общо сумата от 3316,80
лева. Ответникът в отговора на исковата молба е оспорил дължимостта на
обезщетението твърдейки, че ищецът е
ползвал платен отпуск и за двете години. Представил е молби от ищеца и издадени
от работодателя заповеди за ползване на отпуск, които бяха оспорени от ищеца.
Заключението по изготвената съдебно- графологична експертиза от вещото лице М.
е категорично относно това, че молбите
за ползване на платен годишен отпуск от дати 1.07.2015 г., 5.01.2015 г., 2.06.2014
г., и 6.01.2014 г. не са подписани от ищеца. В съдебно заседание вещото лице
потвърди, че подписите положени от името на Ц.С.Ц., не са положени от него.
Направеното оспорване от страна на ищеца се доказа по безспорен начин, поради
което съдът намира, че тези документи следва да бъдат признати за неистински и
да се изключат от материалите по делото. Горното води до извода, че ищецът не е
ползвал платен годишен отпуск. Реда за ползване на отпуск е радзписан в чл. 173
от КТ . Същият се разрешава писмено от работодателя , след подадено искане от
работника. Случаите, в които работодателят може да предостави ползване на
отпуск без искането или писменото съгласие на работника, са изчерпателно
уредени в разпоредбата на чл. 173, ал.7 от КТ и по настоящото дело няма данни
работодателят да е ползвал именно тези основания. Отпускът не е погасен ,
съгласно чл. 176а от КТ, следователно при доказан факт, че същият не е
използван, се дължи обезщетение по чл.224,ал.1 от КТ. Обезщетението се определя
по реда на чл.177 от КТ към деня на прекратяване на трудовото правотношение ,
тоест на база среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния
календарен месец предхождащ ползването на отпуска, през който работникът има
отработени най -малко десет работни дни. В случая и това обезщетение се
изчислява на база БТВ за м. ноември
По
иска с правно основание чл. 128,т.2 от КТ за заплащане на неизплатено трудово
възнагаждение за м. ноември 2015 година в размер на 1698,80 лева: съдът счита,
че брутното трудово възнаграждение на ищеца за м. ноември, при 21 работни дни и
среднодневно БТВ от 77,22 лева, е
1621,62 лева. До този размер иска е основателен и следва да се уважи, като за
разликата от 77,18 лева до пълния претендиран размер следва да се отхвърли,
като неоснователен. За м. декември
При
този изход на делото претенцията на ищеца за разноски следва да бъде уважена на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК съобразно уважената част от предявените искове.
Съгласно представения списък на разноските ищецът претендира заплащане на 1450
лева адвокатско възнаграждение. Уважената част от уважените четири обективно съединени иска е
общо 8957,52 лева .Следователно, ответникът дължи на ищеца разноски в размер на
650 лева. Разноски на ответника съобразно отхвърлената част на предявените
искове не се дължат, тъй като не е доказано да са направени такива.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати ДТ в полза на бюджета на съдебната власт , по сметка на ВТРС, съобразно уважената част от исковете, в размер на 358,30 лева, както и направените
разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 120 лева , ведно с 5 лева
такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА уволнението на Ц.С.Ц. с ЕГН **********
***.Св.Кирил и Методий № 25 , извършено със Заповед №239/17.12.2015 година на
управителя на "ЧЕХ-99" ООД Йосиф Новосад, на основание чл. 328,ал.1, т.2 от КТ- поради
съкращаване в щата, за ЗАКОННО, и отхвърля иска с правно основание чл.
344,ал.1,т.1 от КТ за признаване уволнението за незаконно, а издадената заповед
за незаконосъобразна, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл.
344,ал.1,т.2 от КТ на Ц.С.Ц. с
ЕГН ********** за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност – „заместник-управител ”, в "ЧЕХ-99"
ООД, с ЕИК ********* , седалище и адрес на управление гр.София, район Изгрев,
ул.132 № 14 ет.1,ап.3 , като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ
иска на Ц.С.Ц. с ЕГН ********** срещу "ЧЕХ-99" ООД, с ЕИК *********
, седалище и адрес на управление гр.София, район Изгрев, ул.132 № 14 ет.1,ап.3
с правно основание чл. 344,ал.1,т.3, вр. с чл.225, ал.1 от КТ за изплащане на
сумата от 10 192,80 /десет хиляди сто деветдесет и два лева и 80 ст./ лева, представляваща
обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
"ЧЕХ-99" ООД, с ЕИК
********* , седалище и адрес на управление гр.София, район Изгрев, ул.132 № 14
ет.1,ап.3 да заплати на Ц.С.Ц. с ЕГН ********** сумата от 1621,62 /хиляда шестстотин двадесет и един лева и 62 ст./ лева главница, представляваща обезщетение по
чл. 220,ал.1 от КТ за неспазено предизвестие, ведно със законната лихва върху
главницата от предявяване на иска -19.02.2016
г. до окончателното изплащане, като за
разликата до пълния претендиран размер от 1698,80 /хиляда шестстотин деветдесет
и осем лева и 80 ст./ лева, именно за 77,18 /седемдесет и седем лева и 18 ст./ лева,
ОТХВЪРЛЯ иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА "ЧЕХ-99" ООД, с ЕИК
********* , седалище и адрес на управление гр.София, район Изгрев, ул.132 № 14
ет.1,ап.3 да заплати на Ц.С.Ц. с ЕГН ********** сумата от 1621,62 /хиляда шестстотин двадесет и един лева и 62 ст./ лева
главница, представляваща обезщетение по чл. 222,ал.1 от КТ за един месец
оставане без работа, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска- 19.02.2016 г. до
окончателното изплащане, като за
разликата до пълния претендиран размер от 1698,80 /хиляда шестстотин деветдесет
и осем лева и 80 ст./лева, именно за 77,18 /седемдесет и седем лева и 18 ст./,
ОТХВЪРЛЯ иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
"ЧЕХ-99" ООД, с ЕИК ********* , седалище и адрес на управление
гр.София, район Изгрев, ул.132 № 14 ет.1,ап.3 да заплати на Ц.С.Ц. с
ЕГН ********** сумата от 1621,62 /хиляда шестстотин двадесет и
един лева и 62 ст./ лева главница, представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за м. ноември
ОСЪЖДА
"ЧЕХ-99" ООД, с ЕИК ********* , седалище и адрес на управление
гр.София, район Изгрев, ул.132 № 14 ет.1,ап.3 да заплати на Ц.С.Ц. с ЕГН ********** сумата от 1003,86 /хиляда и три лева и 86 ст./ лева главница, представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за м. декември
ОСЪЖДА
"ЧЕХ-99" ООД, с ЕИК ********* , седалище и адрес на управление
гр.София, район Изгрев, ул.132 № 14 ет.1,ап.3 да заплати на Ц.С.Ц. с
ЕГН ********** сумата от общо 3088,80 / три
хиляди осемдесет и осем лева и 80 ст./ главница, представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск по чл.224,ал.1 от КТ, за по двадесет дни през
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал.1 ГПК, "ЧЕХ-99" ООД, с ЕИК ********* ,
седалище и адрес на управление гр.София, район Изгрев, ул.132 № 14 ет.1,ап.3 да
заплати на Ц.С.Ц. с ЕГН********** сумата от 650
/шестстотин и петдесет/ лева направени
по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, "ЧЕХ-99" ООД, с ЕИК ********* ,
седалище и адрес на управление гр.София, район Изгрев, ул.132 № 14 ет.1,ап.3 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд Велико Търново, сумата в размер на 358,30 /триста петдесет и осем лева и
30 ст./ лева, представляваща държавна
такса за уважената част от предявените обективно кумулативно съединени искови
претенции и сумата от 120 /сто и
двадесет/ лева направени разноски за възнаграждение на вещо лице , ведно с 5 /пет/лева
такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Велико
Търново, чрез Районен съд Велико Търново
в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: