Решение по дело №847/2019 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 30
Дата: 22 януари 2020 г. (в сила от 22 януари 2020 г.)
Съдия: Мария Минчева Велкова
Дело: 20194500500847
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

N30

                                 

гр.Русе, 22.01.2020 г.

 

                                   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

РУСЕНСКИЯТ    ОКРЪЖЕН   СЪД           ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ          в

публичното заседание на седемнадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА

          ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН

                              ЗОРНИЦА ТОДОРОВА, мл. с.                             

 

при секретаря ТОДОРКА НЕДЕВА и в присъствието на прокурора                                                                             като разгледа докладваното от съдията  ВЕЛКОВА  В. гр. дело N847 по описа за  2019   година, за да се произнесе, съобрази следното: 

 

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Енерго- про продажби“, ЕИК ********* със седалище гр.Варна чрез пълномощника адв. Е.К. *** против решение №1606/16.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 3002/2019 г. на Русенския районен съд, с което е уважен предявеният от И.И.Г. от гр.Русе иск с правно основание чл.124 от ГПК- за недължимост на сумата от 979.21 лв., начислена по корекционна процедура за периода 18.10.2017 г.- 17.10.2018 г. Твърди се, че решението е неправилно  поради неправилно приложение на материалния закон по съображенията, изложени в жалбата. Претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което искът бъде отхвърлен, както и присъждане на направените разноски за производството.

Ответникът по жалбата И.И.Г. счита жалбата за неоснователна. Претендира разноски за производството.

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството е образувано по предявен от И.И.Г. против жалбоподателя отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК- за недължимост на сумата от 979.21 лв., начислена по корекционна процедура за периода 18.10.2017 г.- 17.10.2018 г.

Установено е, че ответницата по жалбата притежава недвижим имот, присъединен към електроснабдителната мрежа и същата е заплащала периодично цената на доставената и отчетена ел. енергия. На 17.10.2018 г. е извършена проверка на СТИ от служители на „Енерго- про Мрежи“ АД- гр.Варна, за което е съставен констативен протокол от същата дата, подписан от абанота. В протокола е отразено, че СТЕ е демонтирано при конкретно посочени показания. На СТИ е извършена метрологична експертиза от БИМ, за което е съставен констативен протокол, като при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на СТЕ, наличие на преминала ел. енергия на тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея, както и че електромерът не съответства на техническите характеристики, което е в резултат на неправомерно въздействие върху СТИ. На база на тези констатации дружеството- жалбоподател е изчислило и коригирало сметката на потребителя за доставена ел. енергия и издало  фактура на стойност 979.21 лв.

Изложените факти са установени въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства, свидетелски показания, както и приетата по делото експертиза.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил  предявения иск по съображения, че ответното дружество не е установило предпоставките за законосъобразно осъществяване на корекционна процедура на сметката за потребление на ел. енергия в имота- собственост на абоната.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

При разглеждане на спора не са допуснати процесуални нарушения, правилно са установени релевантните за спора факти и правилно е приложен материалния закон.

Безспорно е по делото, че се касае за отношения, възникнали от валидно облигационно правоотношение, породено от договор за доставка на ел. енергия. Правоотношенията между страните са регулирани от ЗЕ  и създадените въз основа на законованата делегация по чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ от ДКЕВР Правила за измерване на количеството ел.енергия /ПИКЕЕ/,обн.ДВ, бр.98/12.11.2013 г.,отм. с решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС на РБ, ДВ, бр.15/2017 г. с изключение на разпоредбите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ/.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че в настоящото производство в доказателствена тежест на жалбоподателя е да установи вземането си по основание и размер.

Жалбоподателят е обосновал вземането си за процесната сума като дължима от потребителя цена за доставена ел. енергия въз основа на осъществена корекционна процедура, проведена по реда на чл.50 от ПИКЕЕ.

В настоящият случай не са установени предпоставките на чл.50 от ПИКЕЕ за корекция на сметката на абоната. Съгласно цитираната норма корекция на сметка са извършва при установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества ел.енергия, в който случай операторът на мрежата коригира количествата ел.енергия като разлика между отчетеното количество и преминалите количества ел.енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една година.

По делото е установено, че абонатът периодично е заплащал начислената ел. енергия, отчетена от служителите на ответното дружество. Установено е също, че при извършване на проверка от служители на „Енерго- про Мрежи“ е констатирано наличие на преминала ел. енергия през тарифа 1.8.3. При извършената извънсъдебна експертиза от БИМ СТЕ е посочено количеството ел. енергия, установено в тази невизуализирана тарифа и е дадено заключение, че  същото не съответства на техническите характеристики. Посочените факти са установени и с приетата по делото експертиза.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че в патримониума на жалбоподателя не е възникнало правото на едностранна корекция на сметките на потребителя за минал период, тъй като не е установено осъществяването на предпоставките, визирани в чл.50 от ПИКЕЕ, на която се позовава жалбоподателя. По делото не са релевирани доказателства въз основа на които да се обоснове извод, че жалбоподателят реално е доставил фактурираното количество ел. енергия.

Няма доказателства, които да установят момента на нарушаване на техническата годност на СТИ. Липсват и правила, уреждащи методиката на преизчисляване на стойността на ел. енергията в случай на установена техническа неизправност на СТИ, поради което не е ясно на каква база е формирана цената.

 Необходимо е пълно и главно доказване от страна на жалбоподателя, че  реално е доставено на абоната посоченото количество ел. енергия, за да се приеме, че е възниквало вземане от корекция във фактурирания  размер.

Не е налице установяване на точно количество реално потребена ел. енергия, нито установяване на визираните в чл.50 от ПИКЕЕ предпоставки, поради което предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на процесната сума е основателен и правилно е уважен.

Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди с решение, което не подлежи на касационно обжалване.

Съгласно чл.78 от ГПК разноските за въззивното производство са в тежест на жалбоподателя. Ответницата по жалбата е представлявана по делото от адв.В.В. безплатно съгласно удостовереното в договора за правна защита. С оглед на това обстоятелство и предвид разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА жалбоподателя следва да заплати на  процесуалният представител на ответницата по жалбата адв. възнаграждение в размер на 300 лв.

Въззивното решение не подлежи на касационно обжалване- чл.280, ал.3 от ГПК.

По изложените съображения Русенският окръжен съд

 

                                Р   Е   Ш   И  : 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №1606/16.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 3002/2019 г. на Русенския районен съд.

ОСЪЖДА „ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ“ АД- гр.Варна да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗА на адв. В.В. *** адв. възнаграждение в размер на 300 лв.

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: