ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4067 09 април
2019 год. Гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение XVIII състав
в закрито заседание
на 09.04.2019 година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 19042 по
описа на Пловдивския районен съд за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Образувано
е по искова молба на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37 против С.Н.Н., ЕГН **********
, с адрес *** за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по
частно гр. дело № 9837/ 2018 г. на ПдРС, със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, суми за начислена топлинна енергия, както следва:
сумата от 325.75 лв. (триста двадесет и пет лева и 75 ст. ) главница,
представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление,
находящ се в ГР. П. ****, за периода от 01.05.2016 г. до 30.09.2017 г. , както
и сумата от 28.28 (двадесет и осем лева и 28 ст.) , представляваща обезщетение
за забавено плащане на главницата за периода от 02.07.2016 г. до 12.06.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 13.06.2018 г. до пълното й
изплащане.
На 25,03,2019 г. ответникът е
депозирал писмен отговор, с който признава предявения иск, като представя
доказателства за извършено плащане на 18,03,2019 г.
С молба от 27,03,2019 г.
ищецът заявява, че оттегля предявения иск, като моли съдът да прекрати
производството по настоящото дело, тъй като ответникът е заплатил
претендираните суми. Непогасени са останали само разноските по заповедното и
исковото. Претендира разноски.
Предвид направеното волеизявление от ищеца
за отказ от предявения иск, е налице десезиране на ПдРС и на основание чл. 233 ГПК съдът намира, че производството по делото следва да бъде прекратено.
Прекратяването на производството по
предявения иск влече след себе си последиците, визирани в разпоредбата на чл.
415, ал. 2 от ГПК, а именно издадената заповед за изпълнение следва да бъде
обезсилена. Това е така, тъй като прекратяването на производството по
установителния иск има правното действие на непредявяване на такъв във
визирания в закона срок, което води до невъзможност заповедта за изпълнение да
влезе в сила.
Ето защо издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 5491/ 14.06.2018 г., издадена по частно
гражданско дело № 9837/2018 г. по описа на ПдРС следва да бъде обезсилена
изцяло.
По
отношение на разноските:
Отговорността за разноските по делото е
задължението на едната страна да плати направените разноски на другата
страната, в чиято полза съдът е решил делото. Фактическият състав, от който
отговорността за разноски се поражда, включва следните предпоставки: неоснователно
предизвикан правен спор; реално направени разноски, причинени от водене на дело
по повод на този спор и своевременно направено искане за присъждането им.
Уважаването на искането на ищеца за разноски е
обусловено от основателността на главната претенция. В разглеждания случай по
делото се установява, че след депозиране на исковата молба – 18,03,2019 г.
ответникът е погасил главното вземане чрез заплащане на претендираната от ищеца
суми. Извършеното от ответника доброволно изпълнение представлява извънсъдебно
признание с конклудентни действия на главното вземане. Доколкото признанието
представлява изявление за неизгоден за страната факт, съдът го кредитира като
годно доказателствено средство, достатъчно да обуслови извод за съществуване на
вземането за главницата и мораторната лихва към момента на подаване на исковата
молба.
Тъй като ответникът с поведението си е
станал причина за завеждане на делото – извършил е плащане на задължението си
след завеждане на делото, поради което съдът намира, че са налице основанията
на чл. 78 ал. 2, тълкувани по аргумент на противното и ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца разноските за настоящото производство, които са направени-
внесена държавна такса в размер на 75 лева. Следва да бъдат присъдени и
направените по ч. гр. дело № 9837/18 г. по описа на ПдРС разноски- 25 лв. за
държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр. дело № 19042/2018 г. по описа на Пловдивски районен съд.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 5491/14.06.2018 г., издадена по частно
гражданско дело № 9837/2018 г. по описа на ПдРС.
ОСЪЖДА С.Н.Н., ЕГН ********** , с адрес ***,
да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, направените по
делото разноски в размер на 75 лева /седемдесет и пет лева/ и сумата от 75 лева
/ седемдесет и пет лева/, представляваща
разноски по частно гр. дело № 9837/ 2018 г. на ПдРС.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Пловдивския окръжен съд в едноседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Николай Стоянов
Вярно
с оригинала!
РЦ