Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 06.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в закрито заседание на шести януари през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА
ПОПКОЛЕВА
ИВА
НЕШЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско дело № 15856 по описа за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 – 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника „Т.С.“ АД с
вх. № 64168/14.11.2019 г., постъпила по изп. дело № 20198600401907 по описа на ЧСИ
В.М.с рег. № 860 на КЧСИ срещу постановление от 04.11.2019 г., с което
съдебният изпълнител е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение
на процесуалния представител на взискателя.
В жалбата се твърди, че разноските за адвокатско
възнаграждение от 260 лв. са прекомерни с оглед фактическата и правна сложност
на делото и предприетите действия по събиране на вземането. Сочи се, че процесуалното
представителство се е изчерпало само с подаване на молба за образуване на изпълнително
производство. По отношение на определената пропорционална такса се твърди, че
ЧСИ е начислил същата в нарушение на т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Счита се, че дължимото
адвокатско възнаграждение е в размер на 200 лв. съгласно чл. 10, т. 1 Наредба №
1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед изложеното, се
моли, съда да отмени атакуваното разпореждане, както и да редуцира размера на
начислената по т. 26 ТТРЗСИ пропорционална такса. Претендират се разноски за
настоящето производство.
Взискателят М.М.Н.счита жалбата за
неоснователна. Сочи, че плащането макар да е станало в срока за доброволно
изпълнение е вследствие на наложен запор. Още повече, че искането за налагане
на запор е направено с отделна молба. Всичко това оправдало начисления
адвокатски хонорар от 260 лв. (200 лв. за образуване на делото и 60 лв. за
воденето му).
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният
изпълнител заявява становище за неоснователност на жалбата.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във
връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното разпореждане и мотивите на
съдебния изпълнител, намира за установено следното:
По молба от 28.10.2019 г. на взискателя М.М.Н.,
чрез адв. П.Х.е образувано изп. дело № 20198600401907
по описа на ЧСИ М., въз основа на
изпълнителен лист от 23.10.2019 г., издаден на основание чл.416 ГПК за сумите: 221,88
лв. – парично задължение, платено на отпаднало основание; 40,56 лв. – мораторна
лихва за периода 08.09.2017 г. – 27.06.2019 г.; 118,58 лв. – събрани принудително
и авансово такси и разноски по изпълнително дело № 282/2015 г.; 21,67 лв. –
мораторна лихва за периода 08.09.2017 г. – 27.06.2019 г., ведно със законна
мораторна лихва върху главниците от 27.06.2019 г. до окончателното плащане и
разноски по делото: 25 лв. – държавна такса и 350 лв. – възнаграждение за
адвокат. С молбата е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие
от 28.10.2019 г., от който е видно, че са уговорени 260 лв.- възнаграждение за
представителство по изпълнителното дело за събиране на присъденото обезщетение.
В молбата е извършено възлагане по реда на чл. 18 ЗЧСИ.
В поканата
за доброволно изпълнение задължението на длъжника е в общ размер на
1 420,02 лв. от които: 437,23 лв. – неолихвяема сума, 340, 46 лв. –
главница, 11,73 лв. – лихви и 245,86 лв. – разноски по изп. дело; 124,74 лв.
такса по т. 26 ТТРЗЧСИ и 260 лв. адвокатско възнаграждение. Поканата е връчена
на длъжника чрез куриер на 31.10.2019 г. видно от обратна разписка с №
10006110391074400205153113, а на 05.11.2019 г. дружеството е платило сумата от
1 467,67 лв. по специалната сметка на ЧСИ. На 30.10.2019 г. по молба на
взискателката от същата дата е наложен запор на банкова сметка ***. Топлопреносното
дружество е подало пред ЧСИ на 04.11.2019 г. възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение в размер на 260 лв., посочено в поканата и е
поискало същото да бъде редуцирано до 200 лв.
С
обжалваното постановление от 04.11.2019 г. ЧСИ М.е отказала да намали приетите
изпълнителни разноски за адвокатско възнаграждение.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата на длъжника е депозирана в срока по чл.436, ал.1 ГПК
и е насочена срещу акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на
задължението на длъжника за разноските по изпълнението, поради което се явявя
процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните
съображения:
Съгласно
приетото в Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС,
първоначалният взискател прави разноски по образуването на изпълнителното дело,
по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се
разпределят, по осъществяване на други изпълнителни способи, както и разноски
за възнаграждение на един адвокат, от които / при възражение от длъжника или от
някой от присъединените кредитори/ се признава тази част, която съответства на
действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело с оглед различната
роля на адвоката при възлагането на изпълнението на държавен съдебен
изпълнител, който няма право да определя изпълнителния способ, и ролята на
адвоката при възлагането на изпълнението на частен съдебен изпълнител, комуто
може да бъде възложено да определя изпълнителния способ.
Разпоредбата
на чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения предвижда възнаграждение за образуване на изпълнително
дело в размер на 200 лв. Съгласно чл.10, т.2 вр. чл.7, ал.2 от Наредбата, се
дължи възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по
изпълнителното дело при предприемане на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания, т.е. дължимостта на възнаграждението е предпоставено от
осъществяване на процесуална защита, изразяваща се в извършване на действия по
изпълнителното дело, различни от подаване на молба за образуване на
изпълнително производство. Видно от данните по делото след образуването му е
подадена една молба за налагане на запор върху банкова сметка ***. Това е
станало в деня на изпращане на ПДИ (30.10.2019 г.), но преди получаването й
(31.10.2019 г.). Следва да се съобрази, че това е направено въпреки
овластяването на ЧСИ по реда на чл. 18 ЗЧСИ, предвиждащ той да извърши
имуществено проучване и да определи способа за изпълнение. Поради това не може
да се приеме, че молбата от адвоката на взискателката изпълва хипотезата на чл.
10, т. 2 от Наредбата. Налице е плащане на задължението в срока на доброволно
изпълнение, макар и въз основа на запора. Ето защо, пълномощникът на взискателя
има право на адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнителното
дело по чл.10, т.1 от Наредбата в размер на 200 лв., но не и за осъществяване
на процесуално представителство, на защита и съдействие по изпълнителното дело
с предмет друго действие.
При
това положение начислената от съдебния изпълнител такса по т. 26 ТТРЗЧСИ следва
да бъде редуцирана. Пропорционалната такса се събира върху събраната сума, а
съгласно разпоредбите на чл.78, ал.1, т.1 и чл.83, ал.1 ЗЧСИ, таксите по
изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като
пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес.
Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в
изпълнителното производство, представлява направени от него разноски по
изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл.79, ал.1 ГПК, поради
което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист, т.е. тези
разноски следва да се включат в базата при изчисляването на пропорционалната
такса по т.26 ТТРЗЧСИ. Последната следва да бъде определена като процент от
събраната сума, която е в общ размер на така както тя е установена в изпълнителния
титул. Общата сума е 989,42 лв. (777,69 лв. по изпълнителен лист, 11,73 лв. мораторната
лихва върху главниците и 200,00 лв.адвокатско възнаграждение в изпълнителното
производство) и следователно таксата по т. 26, б. „б“ е в размер на 116,73 лв.
с ДДС.
С оглед
изложеното, атакуваното постановление от 04.11.2019 г., с което е оставено без
уважение възражението на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение
на процесуалния представител на взискателя по изп. дело № 20198600401907 следва
да бъде отменено и вместо него следва да се постанови намаляване на същото до
размера от 200 лв.
Жалбоподателят
– длъжник претендира разноски за настоящето производство, но такива не следва
да му се присъждат с оглед характера на производството – относно дължимостта и
размера на разноските, поради което не се допуска кумулиране на нови задължения
за разноски, и разпоредбата на чл.81 ГПК не намира приложение. В този смисъл е
и практиката на ВКС, обективирана в определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч.
гр.д. № 3926/2017 г. и определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч. гр.д. №
2845/2018 г. и двете на IV г.о. на ВКС. Ето
защо, макар и жалбата на длъжника да е основателна, последният няма право на
разноски в това производство.
Така
мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба с вх. № 064168/14.11.2019
г. по описа на ЧСИ с рег. 860, депозирана от „Т.С.“ ЕАД, постановление от
04.11.2019 г. на ЧСИ В.М., с което е отказано намаляване на приетите по делото
разноски, представляващи адвокатско възнаграждение на процесуалния представител
на взискателя по изп.дело № 20198600401907
г. и вместо него постановява:
НАМАЛЯВА размера на
разноските за адвокатско възнаграждение за адв. П.Х.- пълномощник на
взискателката М.М.Н.по горепосоченото изпълнително дело от 260 лв. на 200 лв.,
като отменя и таксата по т. 26, б.
„б“ от ТТРЗЧСИ за разликата над 116,73 лв. до приетия размер от 124,74 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2