Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 949
гр.
Пловдив, 20.5.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 10.05.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 2497/2019 г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на С.П. против Наказателно постановление № 396447-
F423273, издадено от Заместник
директор на ТД на НАП- Пловдив, с което на С.П. е наложена глоба в
размер на 200 лв. за нарушение на чл. 38 ЗСч.
С
жалбата се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и
се моли за неговата отмяна. Счита се, че не е налице състав на нарушение,
доколкото ГФО бил подаден преди издаване на НП. Навежда се довод, че
посочването на твърде много норми в НП затруднявало правото на защита на
наказаното лице. Възразява се, че нарушението не е описано пълно и ясно в АУАН
и НП, като не било ясно коя от хипотезите на чл. 38 ЗСч била приложима за
случая. Твърди се, че в АУАН и НП в нарушение на чл. 42 и 57 ЗАНН изобщо не
било посочено място на извършване на деянието, а датата на установяването му била погрешно определена. Прави се
позоваване на изтекла погасителна давност по чл. 34 ЗАНН. В условията на
евентуалност се моли за приложение на чл. 28 ЗАНН.
Въззиваемата страна взема
становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговото потвърждаване по следните съображения:
От събраните по делото
доказателства се установява следната фактическа обстановка: С.И.П., в
качеството си на управител на ИМПОСИБЪЛ 13 ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ********* -
предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и търговец по смисъла на
Търговския закон, като е бил задължен, не е публикувал годишния финансов отчет
/ГФО/ на дружеството за 2017 г. в Търговския регистър при Агенцията по
вписванията, като го заяви за вписване и представи за обявяване в
законоустановения срок - до 30 юни на следващата година, т. е. до 02.07.2018
г,/30.06.2018 г. и 01.07.2018 г. са неприсъствени дни/.
Търговското предприятие е
извършвало дейност през отчетния период 2017 г., видно от подадената в ТД на
НАП Пловдив годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с Вх. Ш600И0595205/
02.04.2018 г., и от приложения към нея годишен отчет за дейността,
Към датата на съставяне на АУАН,
ГФО на дружеството за 2017 г. не е заявен за вписване и не е представен за
обявяване в Търговския регистър към Агенцията по вписванията. Подадено е
заявление Г2 с входящ номер 20180703000629, но към него не е приложен Годишен
Финансов Отчет, а декларация по чл.13, ал.4 от Закона за Търговския регистър.
Нарушението е извършено на 03.07.2018 г. в гр. Пловдив.
Нарушението е установено на
07.08.2018 г. - датата, на която НАП е уведомена от Агенцията по вписванията, във връзка с писмо изх. № 20-00-149/
17.08.2018 г. на ЦУ на НАП, получено в ТД на НАП Пловдив с Вх. № 04-01-1347/
17.08.2018 г.
При извършена проверка в
Търговския регистър се установи, че ГФО на дружеството за 2017 г. е заявен за
вписване и представен за обявяване в Търговския регистър към Агенцията по
вписванията на 08.11.2018г. с вх. № 20181108161734.
Посочената фактическа
обстановка се установява от разпита на актосъставителя, който в съдебно
заседание категорично потвърди констатациите от АУАН. Следва да се отбележи и
че фактическата обстановка по същество не се оспорва от жалбоподателя.
Въз основа
на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Не е
оспорена по делото, а и от приложената по делото Заповед № ЗМФ 610/3.07.2018 се
установява компетентността на административно наказващия орган и на
актосъставителя.
При
съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата
обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в
АУАН, така и в НП подробно са изброени съставомерните обективни признаци на
допуснатите нарушения и нарушените правни норми. Спазени са законоустановените
реквизити на АУАН и НП. Както в АУАН, така и в НП словесно и цифрово е
посочено, че приложимата хипотеза на чл. 38 ЗСч, е тази по ал.1, т.1, а именно
„всички търговци по смисъла на търговския Закон“, поради което и това изрично
възражение се явява неоснователно. Неоснователно е и възражението за
непосочване място на извършване на нарушението. Съгласно трайната съдебна
практика при нарушения състоящи се в бездействие, мястото на нарушението е там,
където е било дължимо пропуснатото действие. В случая бездействието се състои в
неподаване на ГФО пред Агенция по вписванията, поради което и същото е могло да
бъде изпълнено във всеки един офис на Агенцията, включително и да бъде подадено
по електронен път, поради което и неяснота не съществува и правото на защита на
наказаното лице не е накърнено. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи,
че мястото на извършване на нарушението, както в АУАН, така и в НП все пак е
посочено и това е населеното място на
най-близкия офис по седалище на дружеството-гр. Пловдив.
При
съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл.
34 ЗАНН. АУАН е издаден на 12.10.2018г., а НП - на 10.1.2019 г., тоест преди
изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
От данните
в АУАН и НП и съпоставката им с представеното в съдебно заседание от
въззиваемата страна писмо изх. № 20-00-149 се изяснява, че с писмо вх.№
12-0042#5/07.08.2018г. в ЦУ на НАП е постъпил списък с извадки на лица
(търговци), които не са изпълнили задължението си по чл. 38 ЗСч., включително и
извадка относно Импосибъл 13 ЕООД. С последващо писмо изх. № 20-00-149/17.08.2017г.
от ЦУ на НАП на съответните ТД на НАП са дадени указания да процедират по
компетентност във основа на представените списъци. Писмото е получено в ТД на
НАП под Вх. № 04-01-1347/ 17.08.2018 г. Тъй като времето необходимо за
осъществяване на контакт между ЦУ на НАП и ТД на НАП Пловдив не може да се
отчита във вреда на нарушителите, то напълно законосъобразно в НП и АУАН е
посочено, че нарушението е открито още на дата 07.08.2017г., когато е получено
писмото от Агенция по вписванията в ЦУ на НАП, а не на последващата дата
17.08.2018г. когато в ТД на НАП са получени указанията от ЦУ на НАП.
Неоснователно
е възражението, че нарушението следвало да се счита за открито на по ранна
дата- още на датата на извършване на нарушението, считано от когато бил изтекъл
тримесечния срок за издаване на АУАН. По принцип са правилни възраженията на
жалбоподателя, че бездействието на администрацията, която е оправомощена да
контролира даден кръг обществени отношения не бива да води до накърняване
правата на гражданите, за да не се достига до административен произвол. С
жалбата обаче не е отчетена спецификата на конкретната нарушена норма на чл. 38
от Закона за счетоводството. Тази специфика се състои в това, че ГФО следва да бъде представен за
обявяване пред една държавна агенция- Агенция по вписванията, а съвсем друга агенция следи за
изпълнение на това задължение в срок и за санкциониране на нарушителите
и това НАП. Вярно е, че търговския регистър е публичен и съществува презумпция
за знание на обявените в него обстоятелства. Тази презумпция обаче е насочена
към участниците в граждански оборот. За
НАП не съществува служебно задължение да следи обявленията или липсата на
такива в търговския регистър. Това е така, доколкото за откриване на нарушителя в Закона за
счетоводството /ЗСч/ с нарочна норма е предвидена специална процедура. така съгласно чл. 38, ал.1 ЗСч в срок
до 31 юли на текущата година Агенцията по вписванията предоставя в електронен
вид на Националната агенция за приходите списък с предприятията, които не са
публикували годишните си финансови отчети за предходната година в срока по ал.
1 и 2. Списъкът трябва да съдържа наименованието на предприятието и код по
БУЛСТАТ. В срок до 30 септември на текущата година Националната агенция за
приходите предприема необходимите мерки за извършването на проверки и
установяване на нарушения по ал. 1 - 10. Съгласно трайната съдебна практика
нарушителят се счита открит, когато компетентният да състави АУАН орган
разполага с достатъчно данни за извършено нарушение и самоличността на
нарушителя. Доколкото, както вече се посочи компетентни да издадат АУАН за
нарушение по чл. 38 ЗСч са органите на НАП, и доколкото по делото не са
изложени твърдения и приложени доказателства
за извършване на последващи проверки по установяване на нарушението, то
нарушението ще се счита открито от
датата на получаване от НАП на писмото изпратено от Агенцията по вписванията,
съдържащо данните за лицата, които не са подали ГФО в срок.
Въз основа
на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административно наказващия орган
е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 74, ал.1,
вр. чл. 38, ал.1, т.1, вр. чл. 16, ал.1, т.4 ЗСч, тъй като обективно е
пропуснат определеният в закона срок за подаване на ГФО, а в същото време в
качеството си на управител именно той е бил задълженият да подаде ГФО. Неоснователно
е възражението, че поради посочването на много норми се нарушавало правото на
защита на наказаното лице да разбере какво нарушение е извършило. В случая в НП
са посочени минимално необходимият брой норми, за да е прецизна правната
квалификация на деянието Чл. 74, ал.1 ЗСч е приложимата санкционна норма, в чл.
38, ал.1, т.1 е посочено позитивно правното правило за поведение, а чл. 16,
ал.1, т.4 е основанието за ангажиране отговорността именно на управителя на
дружеството.
Неоснователен е доводът, че деянието било несъставомерно доколкото, към момента на
издаване на НП нарушението било отстранено. Меродавният момент за определяне
съставомерността на деянието за нарушение по чл. 38, ал.1, т.1 ЗСч е към датата
на изтичане на законоустановения срок за подаване на ГФО, а не към последващ
момент. Действително още към дата 3.7.2018г. /един ден след изтичане на
законовия срок/ в Агенцията по вписванията има подадено заявление Г2 от
жалбоподателя. Същото обаче не може да се приравни на изпълнение на законовото
задължение за подаване на ГФО, доколкото по делото е установено, че заявлението
не е било придружено с ГФО, а такъв е подаден цели 4 месеца по-късно.
Наложената
глоба е в рамките на минимума, предвиден в санкционната норма.
Съгласно
разрешението дадено с ТР 1/2007 по
тълкувателно дело 1/2005г. на ВАС, че
преценката за маловажност на случая е такава по законосъобразност, то изводът,
че нарушителят следва да бъде санкциониран, задължително следва да бъде
предшестван от обсъждане на въпроса позволява ли констатираната обществена
опасност да деянието ангажиране на административно-наказателна репресия спрямо
дееца.
Настоящия
състав споделя изцяло трайно утвърдените в практиката принципни съображения, че при липса на
изрична законова дефиниция на понятието маловажен случай в ЗАНН, то на
основание чл. 11 ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т.9 на който маловажен случай е налице когато с оглед липсата или незначителността на
вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието
представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от съответния вид.
Стъпвайки
на тази законова дефиниция, практиката е извела правилото, че за да се счете,
че случая е маловажен следва да се констатира, че степента на обществена
опасност както на деянието, така и на дееца е по-ниска от обичайните за подобни
нарушения.
Според настоящия състав конкретното нарушение е такова, което
разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност за
подобен вид нарушения, по следните аргументи.
На първо място от жалбоподателя,
нито са изложени доводи, нито са представени доказателства да са налице някакви
обективни причини, поради които е пропуснат срокът за изпълнение на
законоустановеното задължение, а наличието на такива обективни причини
съдебната практика е извела като едно от типичните обстоятелства, които
обуславят по-ниска степен на обществена опасност на деянието. Така изрично Решение
№ 2683 от 14.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 3148 / 2018 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 829 от 11.04.2019 г. по к. адм. н. д.
№ 434 / 2019 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.
Липсва и още едно от
обстоятелствата, които практиката е извела като признак за по-ниска степен на
обществена опасност на деянието-а именно липса на извършена дейност за
годината, за която не е подаден ГФО. В конкретния случай стопанска дейност от
наказания субект не само, че е развивана, но същият е реализирал и нетни
приходи, както е видно от представената като доказателство по делото данъчна
декларация.
Липсва и още един признак за
маловажност на деянието, а именно доброволното
отстраняване на нарушението още преди издаване на АУАН. Така изрично Решение
№ 2493 от 23.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2638 / 2018 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 928 от 23.04.2019 г. по к. адм. н. д.
№ 672 / 2019 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2683
от 14.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 3148 / 2018 г. на XXIV състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 2491 от 23.11.2018 г. по к. адм. н. д.
№ 2945 / 2018 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив. В конкретния
случай нарушението е отстранено преди издаване на НП, но цял месец след издаване на АУАН.
От особено значение е и периодът,
през който е продължило противоправното състояние. В практиката е прието, че не
може да се говори за маловажен случай, ако нарушението е отстранено два или три
месеца след допускането му. Така Решение
№ 1027 от 10.05.2019 г. по к. адм. н. д. № 766 / 2019 г. на XXII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 5 от 03.01.2019 г. по к. адм. н. д. №
3280 / 2018 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив. В конкретния
случай нарушението е отстранено 4 месеца
след допускането му.
Не може да доведе до извод за
малозначителност на деянието обстоятелството, че нарушението е за първи път.
Това обстоятелство е изрично съобразено от законодателя, който е предвидил
по-леко наказуем състав за нарушители, които са извършили еднократно
нарушението от тези, при които това се повтаря. До този извод се достига при
сравнение на санкциите на чл. 74, ал.1 и чл. 74, ал.2 ЗСч. Още повече, че
извършването на деянието за първи път е било основание наказанието да се наложи в рамките на абсолютния минимум.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 396447- F423273, издадено от
Заместник директор на ТД на НАП-
Пловдив, с което на С.П. е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на
чл. 38 ЗСч
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С. Д.