№ 13813
гр. София, 10.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П.П.С
при участието на секретаря Б.В.И
като разгледа докладваното от П.П.С Гражданско дело № 20221110107277 по
описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 10.08.2023 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На двадесет и седми април две хиляди двадесет и трета
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.С
Секретар Белослава Испиридонова
Прокурор
1
като разгледа докладваното от съдия П.П.С
гражданско дело номер 7277 по описа за 2022 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на П. Д. П., с ЕГН **********, от гр.
Велики П., ул. „С.К.М“ № 37, ет. 3, ап. 6, против „Е.М” ЕООД, с ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „В.”, ж.к. „М.Д”, ул. ”Р.П-К” № 4-6,
сграда М.Т, ет. 6, представлявано от управителя Р.И.М-Т. Ищецът, чрез процесуалния си
представител, твърди, че срещу него бил издаден изпълнителен лист на 08.10.2010 г. въз
основа на заповед за изпълнение по гр.д. № 15398/2010 г. по описа на РС – В., с който
ищецът бил осъден да заплати на „О.Б“ АД сумата от 4 257,14 лв. – главница по договор за
потребителски кредит без обезпечение от 07.07.2008 г., сумата от 316,13 лв. – договорна
лихва за периода от 15.12.2009 г. до 03.10.2010 г., сумата от 324,24 лв. – наказателна лихва
за периода от 15.12.2009 г. до 03.10.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 03.10.2010 г. до окончателното плащане на сумата, както и сумата от 97,95 лв. –
държавна такса и сумата от 344,32 лв. – адвокатско възнаграждение. Също така твърди, че
въз основа на издадения изпълнителен лист по молба на кредитора от 19.08.2011 г. било
образувано изп.д. № 1261/2011 г. по описа на ЧСИ С.К-Д, с рег. № 718, действаща в района
на ОС – В.. Поканата за доброволно изпълнение била получена на 28.08.2011 г., а по силата
на договор за цесия от 06.12.2013 г. вземането било прехвърлено от „О.Б“ АД на „Е.М”
ЕООД. Производството по изпълнителното дело било прекратено на 25.10.2019 г. поради
перемпция. На 10.04.2020 г. въз основа на същия изпълнителен лист пред същия ЧСИ било
образувано изп.д. № 417/2020 г. по описа на ЧСИ С.К-Д, с рег. № 718, действаща в района
на ОС – В., което дело впоследствие било прехвърлено на друг ЧСИ и образувано изп.д. №
765/2020 г. по описа на ЧСИ Д.З, с рег. № 876, действаща в района на ОС – Шумен, по което
дело ЧСИ предприела изпълнителни действия. Излага твърдения, че по първото образувано
изпълнително дело не били извършвани действия от страна на взискателя. Позовава се на
изтекла погасителна давност, като твърди, че производството по изпълнителното дела е
било перемирано по право на 19.08.2013 г. Излага подробни съображения във връзка с
погасяване на вземането по давност. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на „Е.М” ЕООД, че П. Д. П. не дължи на ответника сумата от 4
257,14 лв. – главница по договор за потребителски кредит без обезпечение от 07.07.2008 г.,
сумата от 316,13 лв. – договорна лихва за периода от 15.12.2009 г. до 03.10.2010 г., сумата от
324,24 лв. – наказателна лихва за периода от 15.12.2009 г. до 03.10.2010 г., по изпълнителен
лист от 08.10.2010 г., издаден по гр.д. № 15398/2010 г. по описа на РС – В., поради
погасяване на вземането по давност, претендира направените по делото разноски. Ангажира
доказателства.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, не изпраща
представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.
2
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответното дружество „Е.М” ЕООД, с който исковите претенции се оспорват като
неоснователни. Твърди, че по образуваните изпълнителни дела редовно били извършвани
изпълнителни действия, като вземането било установено с влязло в сила съдебно решение.
Също така излага съображения, че давността била прекъсвана многократно с извършването
на всяко отделно изпълнително действие. Позовава се на задължителна практика на ВС и
ВКС, излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли предявения иск, при условие на
евентуалност прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.
Предявена е искова претенция с правно основание чл. 439 от ГПК. Направено
е искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК, както и възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения от ищцата заверен препис от изп.д. № 417/2020 г. по описа на ЧСИ
С.К-Д, с рег. № 718, действаща в района на ОС – В., се установява, че същото е било
образувано по повод Молба с вх. № 6200 от 10.04.2020 г. на процесуалния представител на
„Е.М” ЕООД с приложен изпълнителен лист от 08.10.2010 г., издаден въз основа на заповед
на изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 15398/2010 г. по описа на ВРС, по силата на
който П. Д. П. е осъден да заплати на „О.Б“ АД сумата от 4 257,14 лв. – просрочена главница
по договор за потребителски кредит без обезпечение от 07.07.2008 г., сумата от 316,13 лв. –
договорна лихва за периода от 15.12.2009 г. до 03.10.2010 г., сумата от 324,24 лв. –
наказателна лихва за периода от 15.12.2009 г. до 03.10.2010 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 03.10.2010 г. до окончателното плащане на сумата, както и
сумата от 97,95 лв. – държавна такса и сумата от 344,32 лв. – адвокатско възнаграждение.
Върху гърба на изпълнителния лист е поставен печат от ЧСИ за прекратяване на
производството по изп.д. № 1261/2012 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, от който се
установява, че последното изпълнително действие е било извършено на 22.11.2012 г.
От находящия в изпълнителното дело препис от договор за прехвърляне на вземания
от 06.12.2013 г. се установява, че „О.Б“ АД е прехвърлила на „Е.М” ЕООД вземанията си
срещу длъжници, като видно от приложения към договора анекс № 1 от 06.12.2013 г. сред
вземанията е и това срещу П. Д. П.. От находящия се в кориците на делото препис от
уведомление за прехвърляния се установява, че кредиторът е уведомил длъжника за
извършеното прехвърляне на 05.08.2019 г. На 19.08.2011 г. ЧСИ е изпратил покана за
доброволно изпълнение по изп.д. № 20117180401261 по описа на ЧСИ С.Д, с рег. № 718,
действаща в района на ОС – В., получена от длъжника на 28.08.2011 г. По образуваното
изп.д. № 417/2020 г. по описа на ЧСИ С.К-Д, с рег. № 718, действаща в района на ОС – В.,
са били изискани справки. На 21.07.2020 г. процесуалният представител на взискателя е
направил искане делото да бъде прехвърлено на друг ЧСИ. Видно от находящия се кориците
на изпълнителното дело препис от друго изпълнително дело, същото е продължило като
3
изп.д. № ********* по описа на ЧСИ Д.З, с рег. № 876, действаща в района на ОС – Шумен,
по което са били предприети действия по принудително изпълнение.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По предявения отрицателен установителен иск, в съответствие с указаната от съда
доказателствена тежест, ответникът е този, който следва да докаже възникване на
претендираното от него задължение по основание и размер. В конкретния случай
ответникът следва да проведе пълно и главно доказване на основанието за възникване на
задължените на ищеца към ответника.
По делото е безспорно установено, че по повод молба на „О.Б“ АД е било образувано
ч.гр.д. № 15398/2010 г. по описа на ВРС, по което на 08.10.2010 г. са били издадени заповед
по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист. Съдът приема, че по делото е безспорно установено
основанието, на което е бил издаден изпълнителният лист.
Подаването на молба за издаване на изпълнителен лист представлява действие, което
прекъсва давностния срок по смисъла на чл. 116, б.”в” от ЗЗД. С уважаването на молбата и
издаване на изпълнителния лист на 08.10.2010 г. започва да тече нова давност, също
тригодишна. Към момента на подава на молбата за образуване на изпълнително дело при
ЧСИ през 2011 г. не е изтекла предвидената в закона погасителна давност. Следва да се
отбележи, че всяко от действията, предприети от кредитора за принудително изпълнение
прекъсва давността по силата на чл. 116, б. ”в” от ГПК. Съобразно с разпоредбата на чл. 115,
ал. 1, б. ”ж” от ЗЗД докато трае съдебният процес относно вземането, давност не тече.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се
прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка, и когато заяви писмено, че
длъжникът прави вноски срещу задължението си. От приложения заверен препис от
изпълнително дело се установява, че на 19.08.2011 г. ЧСИ е изпратил покана за доброволно
изпълнение по изп.д. № 20117180401261 по описа на ЧСИ С.Д, с рег. № 718, действаща в
района на ОС – В., получена от длъжника на 28.08.2011 г., като същото изпълнително дело е
било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на 05.09.2019 г., а последното
изпълнително действие по същото е било извършено на 22.11.2012 г. В конкретния случай
макар да са били извършвани определени действия от ЧСИ по изп.д. № 417/2020 г. по описа
на ЧСИ С.К-Д, с рег. № 718, действаща в района на ОС – В., съгласно ТР № 3 от 28.03.2023
г. по тълк.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС погасителна давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането
на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Доколкото изпълнителното дело е образувано през 2011 г., давността за
вземането е започнала да тече от 26.06.2015 г. Ето защо след тази дата не са предприемани
действия от ЧСИ. Последното действие, извършено от ЧСИ е на 22.11.2012 г., и друго не е
било предприемано след 26.06.2015 г., видно от отразено в постановлението за прекратяване
на производството по делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на 05.09.2019 г. За съда
4
се налага извод, че двугодишния давностен срок е изтекъл на 26.06.2017 г., а не на датата, на
която е изготвено постановлението – 05.09.2019 г. Ето защо и към момента на предявяване
на исковата претенция – 14.02.2022 г. изпълнителното производство е било прекратено по
смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Погасителна давност за вземането тече от последното изпълнително действие, а не от
деня, когато изпълнителното производство е прекратено или е подлежало на прекратяване.
Съдът приема, че последното изпълнително действия от страна на ДСИ е било извършено
преди 26.06.2015 г.
Ето защо и с оглед на гореизложеното за съда се налага извод, че вземането на „Е.М”
ЕООД, частен правоприемник на „О.Б“ АД е погасено по давност. По изложените
съображения предявения иск е основателен и следва да бъде уважен.
Съобразно с разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД с погасяване на главното вземане се
погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е
изтекла. Ето защо съдът намира за погасени по давност и изтеклите лихви върху главницата.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съобразно с уважената част от исковите претенции, като в полза на
ищеца следва да бъдат възложени разноски в размер от 199,84 лв., от които: сумата от
195,90 лв. - платена държавна такса и сумата от 3,94 лв. – такса за превод. На ищеца се
дължат разноски и за адвокат. От представения по делото договор за правна защита и
съдействие е видно, че адвокатът е предоставил на ищеца безплатна правна помощ по реда
на чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Ето защо на процесуалния представител
на ищеца следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 596,99 лв., представляващо
минималното такова., определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при съобразяване на
фактическата и правната сложност на делото. В този смисъл направеното от процесуалния
представител на ответника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява неоснователно.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от П. Д. П., с ЕГН
**********, от гр. Велики П., ул. „С.К.М“ № 37, ет. 3, ап. 6, против „Е.М” ЕООД, с ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „В.”, ж.к. „М.Д”, ул.
”Р.П-К” № 4-6, сграда М.Т, ет. 6, представлявано от управителя Р.И.М-Т, че П. Д. П. не
дължи на „Е.М” ЕООД сумата от 4 257,14 лв. /четири хиляди двеста петдесет и седем лева и
четиринадесет стотинки/ – главница по договор за потребителски кредит без обезпечение от
07.07.2008 г., сумата от 316,13 лв. /триста и шестнадесет лева и тринадесет стотинки/ –
5
договорна лихва за периода от 15.12.2009 г. до 03.10.2010 г., сумата от 324,24 лв. /триста
двадесет и четири лева и двадесет и четири стотинки/ – наказателна лихва за периода от
15.12.2009 г. до 03.10.2010 г., по изпълнителен лист от 08.10.2010 г., издаден по гр.д. №
15398/2010 г. по описа на РС – В., поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА „Е.М” ЕООД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „В.”, ж.к. „М.Д”, ул. ”Р.П-К” № 4-6, сграда М.Т, ет. 6, представлявано от
управителя Р.И.М-Т, ДА ЗАПЛАТИ на П. Д. П., с ЕГН **********, от гр. Велики П., ул.
„С.К.М“ № 37, ет. 3, ап. 6, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 199,84 лв. /сто
деветдесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща направени по
делото разноски.
ОСЪЖДА „Е.М” ЕООД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „В.”, ж.к. „М.Д”, ул. ”Р.П-К” № 4-6, сграда М.Т, ет. 6, представлявано от
управителя Р.И.М-Т, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П. Й. Н., от АК - В., с адрес: гр. В., ул. „Ц.О“
№ 44, ет. 4, офис 6, сумата от 596,99 лв. /петстотин деветдесет и шест лева и деветдесет и
девет стотинки/, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по чл. 36, ал. 2 във
връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6